Какво е "палаво дете"?

pasinet, изобщо не разбирам тезата ти и поради туй преставам да дебатирам с теб по въпроса. Постингите ти са някаква каша от възпитание, темперамент, братя, приятелки, проблемни деца, като от тази микстура се излъчва упоритата вяра, че едни деца се "падат" кротки, други беснеят денонощно, а родителите са безпомощни жертви на космическата лотария. Нима не знаеш, че флегматиците могат също да са палави? Че няма нужда проблемните деца да бъдат навирани назидателно във всяка обсъждана тема? И най-вече, че има осезаема разлика между палавите и невъзпитаните деца, която, колкото и да се мъчим да стопим до минимум, е всъщност избождаща очите?


Някой по-горе хубаво написа, че палавите деца са енергични, активни, но добронамерени - това последно условие ми се струва много важно. Така или инак вярно е, че хората се раждат различни по темперамент, но има много необходими условности, които ги обединяват. Например това, че не се чупят чужди вещи, че не се удрят други хора или пък че не се крещи неистово, когато някой спи - това са неща, които всяко дете, палаво или непалаво, трябва да усвои, без оглед на темперамента си. Родителите на буйни деца срещат едни предизвикателства, тези на кротките - други. Нямам представа откъде се ражда презумпцията, че на първите задачата е по-тежка и сложна.

Още малко ще излезе, че палавите са умни, а кротките са неумни. Първите са пробивни, а вторите са будали. И отглеждането на палави деца е голяма гордост, а онези с по-кротките са за съжаление.

Според мен много често се бърка палавостта с лошото възпитание.  Децата, които са хиперактивни и с други подобни проблеми са извън палавостта, защото при тях има други причини за поведението им. Въпросът е как стоят нещата при болшинството от децата. И понежетук все става въпрос за деца от яслена или градинска възраст ще ми е много любопитно какво бихте мислили, ако видите какво става в междучасията в училище. Защото изведнъж може да установите, че едно палаво дете много лесно в училище може да започне да създава големи проблеми с поведението си.

Мами, темите за децата ни винаги са изпълнени с много емоция за нас самите понеже това са НАШИТЕ деца, те са наше продължение. Всичко, което се случва с тях  се изживява много лично от всяка една от нас. Затова и е добре да внимаваме какво и как го казваме.

Истината е, че всяка от нас е допускала грешки във възпитанието. Някои са лесни за корегиране, други не толкова. Всяка наша черта също оказва влияние върху децата ни. Взаимоотношенията между майката и бащата също. Правилното разпределение на ролите също. Средата, темперамента, гените - всичко е важно.

Но има и проблеми, които не са следствие единствено от възпитанието.

Нека си помагаме без да се етикираме или натоварваме - така ще е по-добре... 

Всеки има различно мнение за това какво е палаво и какво кротко дете.
Едни родители позволяват повече на децата си, други налагат повече ограничения.
Нека няма спорове. Важното е, че щом децата имат енергия да палуват, значи са здрави.
И наистина нека не забравяме, че хората имат различни темпераменти и характери.

Глупости, това не виждам някой да го твърди.

Споря с crazy chick , защото тя приема,че децата са еднакви едва ли не, но това изобщо не е така. Много са различни даже. Пиша относно нейния коментар, че е скептична, че има кротки деца, които нямат нужда от толкова движение и не правят толкова бели, колкото други. Има си и още как.
Нито са тъпи, нито нищо, просто са си такива, също както и палавите и буйните. ТЕ СА СИ ТАКИВА!

-------------------------------------

Специално за Никол от преди минута.  Това ни е обичайното състояние, онази на масата наистина ще си я извадя в рамка. Трябва да ги съберем като се позатопли да видим какви ще са пораженията.

Не знам колко тежко е да отглеждаш кротко дете. Нека някоя майка с палаво и кротко да сподели, тя поне може да направи обективна съпоставка.
На мен ми е тежко да отглеждаш палаво, може би защото аз сме противоположни от гледна точка на темперамента и ми е трудно да смогна на нейното темпо.

Andariel, как стигна до извода кое е умно и кое не, доколкото си спомням от темата до тук, подчертахме, че умното дете си е умно, без значение дали е палаво или кротко.



Палаво може да е 1-6 годишно, нагоре категориите ми се сменят: кротко, енергично, агресивно. И тези три категории важат И за възрастните. Палав 30 годишен, значи друго, нали

pasinet, не знам разумно ли е да ги събираме 

 По - големият ми син от бебе е кротко, спокойно дете. Вторият ми син е "огън и жупел" от бебе. С големия не се чудех къде се е покатерил и дали ще скочи от там, още преди да съм го настигнала до местопроизшествието (), докато с малкия постоянно съм нащрек за подобни и хиляди други дивотии. Но пък за баткото съм си загубвала съня от притеснение, когато е трябвало да започне да ходи в нова група в градината, например, защото нежната душица не се приспособява никак лесно към новото така, както борбеното ми и нахакано по-малко хлапе. Баткото, когато беше по-малък, беше нон-стоп залепен за мен (най-трудно с него беше да го направя смел и уверен в себе си), а малкият, като реши да поеме нанякъде , изобщо не се обръща и никой не пита (с него пък се "борим" да постигнем малко умереност и малко повече съобразяване с околните)...Това са само малко примери, за да илюстрирам тезата на crazi chick за това, че предизвикателства има и при двата типа деца и съм напълно съгласна, че не могат да се степенуват по трудност и сложност. 
 И още нещо - напълно съм съгласна, че има разлика между невъзпитано и палаво дете. Има много кротки и невъзпитани деца. Темпераментът и възпитанието не бива да се бъркат. Едното е вродено, другото-придобито.
 

не прочетох цялата тема, щея прочета в по подходящ момент, но да си кажа мнението;

палавите деца няма, има възрастни искащи контрол

Или възрастни забравили, че и те са били деца 

И в тази хубава тема, даже е възникнал спор
Аз като майка на палаво дете, искам да кажа, че нито ми тежи, нито ми е зле възпитано детето, нито е агресивно.
Напротив. И тъй като съм била същата като малка, и нашите са висяли непрекъснато пред спешните да ми шият главата или да ми правят промивка на червата, сега имам едно на ум и знам от кое да пазя детето и от кое не.
От далеч мога да преценя, дали да я оставя да се катери по плота, или да я сваля, дали да я оставя да тича като луда из двора и да махна препятствията, или да търча след нея и да викам не.
Махнала съм всичко, което може да представлява опасност, но палавото дете може да направи дори най-безобидната вещ опасна за себе си, да отвори дори обезопасеният шкаф и да извади съдържанието му.
Агресия няма, но има много развито чувство за самосъхранение на себе си и на играчките си 
тъй като навремето два пъти бях изпивала лекарствата на дядо ми за сърце, и едвам ме отърваха, сега аптечката е в един висок шкаф в къщи.
Но за съжаление до нея има маса, а това столче от снимката на Никол, което се вижда до дивана го имаме и ние.
Та детето си носи столчето, от столчето на големия стол, от там на масата, и от там прекрасен достъп до шкафа с аптечката.
Слава богу, че е търсило нещо конкретно. любимият витамин Ц, и той е най-отпред, та не се е сетила да вземе нещо друго.
Как му е счупила ампулката не знам, а как не се е нарязала също не знам, като влетях в стаята, се опитваше да си го сипва в устата, и докато не намерих капачето, бях полуумряла да не го е глътнала. Та господ ги пази 
А тя беше много щастлива, и това е един от редките случаи в които не дойде с мен в тоалетната....

pasinet,все пак децата са еднакви
http://tssvety.multiply.com/photos/album/10#5

На моето момче не знам дали да му лепна епитет "палав".
На година и малко вече беше със счупен зъб, малко по-късно и с гипсиран крак.
На две години счупи стъклото на вратата на хола и се наряза...
Това са му сериозните перипетии до сега, за дребните не споменавам.

Това е нормално за определена възраст, дали е палаво или кротко - никакво значение ...  Прекалена привързаност към единия родител

При моето все още я има. Обича само мен (баща си доста по малко) и предпочита винаги моята компания пред всяка друга. 

Мога са споделя опит и с двете си деЦа. Каката не се отделяше от ръката ми тиха, скромна, срамежлива за всиЧко аз да я сапътствам в градината, на уЧилище в живота. За разлика от нея малкия не се задържа за ръката ми: импулсивен, динамиЧен и много самостоятелен за възрастта си, но всяко дете си е строго индивидуално и с разлиЧен темперамент. Не мога да кажа с кого ми е по лесно.