Какво е "палаво дете"?

Да , и аз това исках да кажа. Може би точно така- палави, но послушни.

Е то това вече е агресия  щом става въпрос за умишлено нанасяне на болка.

Разбира се, че е агресия! Без значение дали после ще чувства вина или не, щом целенасочено наранява друг човек е агресия.

Да разбирам ли, че дете, което днес е разбрало, че не трябва да разлива млякото, не е палаво, без значение, че утре ще направи друга, нова, по-голяма магария?

Между палаво и агресивно дете има огромна разлика. моят син е много палав / може да тича, скача и да върши някои бели/ , но никога не е нападнал друго дете , дори плаче когато вижда, че и то плаче.

Не съм се сблъсквала със ситуация детето ми да удря друго/освен една, когато хвърли пясък в очите, не повтори/,  така, че не знам как да го определям, особено във възраст, когато ми се струват твърде малки, за да им лепим етикети като "агресивни".  А колкото до магариите.. Рядко има деца, които не пробват докъде могат да стигнат. Въпросът е, че някои постепенно разбират, че до там, докъдето са си наумили, не е добре нито за тях, нито за околните. Как ще стигнат до това, колко ще им помогнем, е въпрос на разбиране за начина, по който ще отглеждаме децата си.
Лично аз избирам с много приказване. Виждам, че при нас върши работа. Спря да гази непокълналите минзухари в градината след като му обясних, че няма да види колко красиво цвете ще цъфне, няма да може да го полива, а как обича да разлива вода   Спря да дърпа и щорите, да ми изключва компютъра. Без никакви директни забрани и истерични не-та, просто с говорене.

E, щом на година и осем месеца разбира и се повлиява от приказки, си е направо супер. При нас до три години не ставаше за съжаление. Не разбираше, това е, а енергията му си е в повече, така, че е обяснимо да има в пъти повече бели.
Но сега въпреки, че разбира, не винаги мога да го убедя да не прави нещо, с което да си навреди. Ето пример: - бяха му излезли пъпки по лицето в следствие на разболяване и му казах, че игра с маските на Спайдърмен (просто му е мания този герой  ) не е за предпочитане, защото пъпките ще се разнесат още повече и ще стане грозен. Отговорът беше " искам да стана грозен, по добре да играя с маските и да съм грозен, отколкото да съм хубав щом няма да съм с тях"  С триста зора го убедих за два дни да ги махна, но после пак полудя по тях.
Никога няма да прояви желание от само себе си за игра, която не е свързана с много движение. Пъзели, рисуване, четене на приказки само с мое уващение и обещание за нещо, защото просто се налага да се успвояват някои умения в неговата възраст. Но по желание само спорт. Дори филмче като гледа не стои седнал вперил поглед в екрана, а разиграва това което вижда. Като едно малко перпетум мобилче е. Белите са просто неизбежни, не защото е лош, а защото много се движи и се опитва да приспособява какво ли не за това, което фантазира.

Ето нагледно каво е: http://media.snimka.bg/2214/010682834.jpg
Палаво и с неизчерпаема енергия. Само да има кой да тича след нея.
Но поне влизам във форма

Ето го и моето тигърче с бодито на мама. 

Явно дали детето е палаво или не зависи от гледната точка на възрастния 
Моето свеки все повтаря колко палава била Зори и как като баща си била фурия. Еми аз не мисля, че детето ми е палаво За будна, жива и пъргава - да, определено. Още като 3-4 месечно бебе риташе и ръкомахаше непрекъснато. На 5.5-6 месеца вече спокойно заемаше поза за пълзене и се упражняваше с клатушкане напред-назад. Като пропълзя - беше като хлебарка. Проходи сравнително късно - малко преди 1 г. и 3 м., но пък после вече спирка няма. И докато пълзеше не сядаше на земята за повече от 10-20 секунди, преко сила минута. Все пълзеше на някъде, а после обикаляше из къщата. Още не можеше да ходи сама, но се катереше по спалнята ни. Като проходи навън имаше един период, в който не можех да седя на пейка - просто трябваше да тичам по нея. Все хукваше на някъде, но това бих казала е по-скоро детско любопитство отколкото палавост.  На 1 г. и 5 м. вече се катереше преспокойно по пързалки и събираше очите на всички, че се качва и пуска сама, особено като се има предвид че вървеше по дребничка и на годинка нямаше и 8 кг 
Ние обичаме да ходим на палатки и там си ждрапа боса по ливадата, прави си каквото й е интересно, като напълним басейна с вода от реката с другите деца си пийват прилично количество от водата , но поне не иска да тича в реката сама.
Все иска да види, да пипне, да знае, обаче големи бели не прави. Е, изтърбушеният кош за мръсните й дрехи поне за мен не е голяма драма, или разхвърляните играчки.
Ние обаче вдигнахме на високо у дома всичко, което е опасно за нея или ние бихме желали да остане цяло и непокътнато. Съответно Зори си ходи, зяпа, пипа без да има нерекъснато "не това, не тука, не пипай, недей".
Вярно че не сяда за повече от половин минута, бързо скача от една игра на друга, разхвърля, катери се, тича из къщи като кон (как намира място за такава скорост за мен си остава загадка), скача (до скоро използвайки опора, а сега вече и без такава). Но за мен това е будно, живо и пъргаво дете, а не палаво. Големи бели за сега поне не прави. Обаче свекито все се хвали колко била палава. Та ...въпрос на гледна точка

Ама то едно такова русичко, много кротко изглежда на снимка   

Ами донякъде е така, но не съвсем. Защото и за мен като малка майка ми и баба ми казват, че съм била голяма фурия, но сега като гледат Станимир говорят, че такова чудо не са виждали. 
Ти говориш, че сте вдигнали всичко нависоко, където малката не може да стига. Да, сега е на 2, но като стане на 5, няма място което да е недостъпно.  Това не значи , че като разбира не рови навсякъде - последния път беше изпръскал всичкия Стеримар, за да прави дъжд. Лаковете ми за коса, дезодорантите, гримовете ми, всичко отива по дяволите. Как ме издебва не знам, но съм изпадала в положение да тръгна да излизам и да нямам едно червило да сложа.
Както казах, малката на Никол виждайки снимките си е направо женски вариант на моето. 

п.п. Кротък изглежда моя на снимката, защото ако го хвана в акция, последното нещо което ми се приисква е да го снимам. 

Не мога да се спра да пиша по темата и това е Любопитна ми е.
Според мен, за да не се превърне откривателството и  любопитството в буйност, която да създава опасности, е необходимо на детето след годинка да му се обяснят значенията на някои думи -  обич, весел, тъжен, болка, опасност, приятел, топло, студено, горещо, пари ,високо, приятно, красиво ... . Думи, свойства на предметите и такива, които описват важни за хората по принцип емоционални състояния. Има начин, предполагам, дори и детето да не говори, да започне да разбира тези думи. Със знаци, пипане, езикът на жестовете, те могат да се обяснят и под формата на игра.
П.П  Забавни доказателствените материали, всички са големи сладури и наистина изглеждат ангелчета. София обаче гледа доста напористо от аватара на Никол /Не се сърди, човече /

Ее, на възраст от пет години вече би трябвало да знае какво може и какво не.

Според мен най-много си личи кога е темперамент и кога е от възрастта като тръгнат на училище. Ако успява да се концентрира да си напише домашните, да внимава в час и да спазва някаква дисциплина, да се държи добре на публични места, значи е било от възрастта. Пък нека да е палаво и да си прави дъжд от Стеримар-а или да учи жабите да плуват.

Andariel , той много добре знае какво може и какво не може. Но в един момент го сърбят ръцете за бели, доскучава му.


При нас това определено няма да е така, защото проблеми с концентрацията имаме големи. За съжаление това не е нещо, което се лекува с магическа пръчка.

Моят малкият е такъв. Палав и див.
Седнал стои най-дълго за 5 минути докато леко се засити. След това става - сяда, става - сяда... а вчера вече и падна от столчето си за хранене... не че това днес го спря отново да стане!
Той никога не ходил. От първата си крачка започна да бяга и аз след него. В парка съм единственната майка която бяга и вика името на детето си... а то с кеф бяга още по-бързо, заливайки се от смях. Веднъж оставих да видя дали няма да се върне сам.... не се върна и аз пак побягнах.
У дома докато аз готвя той - е нарисувал шалтетата с хиомикал, изсипал из целият хол всичките си играчки, измил е холовата маса с гъбата със сапунка за миене на чинии, влязал е в леглото си и е "оправил"чаршафа на топка. При това аз не само готвя, но и оправям след него. Едновременно с това той иска да му чета, пея или танцувам на някоя песен... това е само преди обед. До 12ч съм на ръба на нервна криза и нямам търпение да легне следобед. Забравих, че отваря всички чекмеджета в хола въпреки стоперите и сега съм ги изпразнила, счупил е 3 телефона и 1 камера, с най-доброто намерение да ги "оправи" след това. По гости естественно не смея да ходим, защото немога да си позволя да изплатя щетите на домакините.
Непознати ми казват "Ах, колко е кротък и спокоен" защото на 2г. и 8м. още стои в количката при разходка... но това е защото без количка просто няма разходка, а маратон за бързо бягане. Не е да не съм пробвала, но не става. Завиждам на майките с деца кротко вървящи ръка за ръка по улицата! Късметлийки!
В парка една баба, гледайки моите мъки ми казва "Спокойно мойто момиче, умните деца са палави". Тази надежда ме крепи - че дай Боже имам умно дете