Първо за мен малка разлика е 1-2 години разлика; голяма е 7 и повече години.
Според мен по-голямата разлика е по-добра за майката, а по-малката по-добра за децата.
По-голяма за майката е по-лесно, имат различен режим, голямото вече е самостоятелно, разбира от дума, пази тишина и.н.
За децата по-малката разлика е по-добра, защото децата имат общи интереси и общи игри, занимават се повече. Но пък за майката е .....
доста трудно.
За мен най-добрата разлика е 5-6 години. Пак зависи от децата. Ако е по-кротко детето може и 3-4 г.разлика. Големият беше, и си е фога, та не можех въобще да си представя второ дете. Все пак се решихме.
Нашите синове имат 6 г. разлика. За мен е добре, защото сега баткото е първокласник, а аз съм си в къщи и мога да му помагам с домашните. Това е много важен момент.
От друга старна се чудя -дали после ще имат общи игри, интереси. За сега си играят много добре. Баткото не го натоварвам с гледане и помагане за малкия. Само, когато той прояви желание. А той проявява.
Аууу, много се отпуснах. Кой ще го чете това?
Виж целия пост
Според мен по-голямата разлика е по-добра за майката, а по-малката по-добра за децата.
По-голяма за майката е по-лесно, имат различен режим, голямото вече е самостоятелно, разбира от дума, пази тишина и.н.
За децата по-малката разлика е по-добра, защото децата имат общи интереси и общи игри, занимават се повече. Но пък за майката е .....
доста трудно.За мен най-добрата разлика е 5-6 години. Пак зависи от децата. Ако е по-кротко детето може и 3-4 г.разлика. Големият беше, и си е фога, та не можех въобще да си представя второ дете. Все пак се решихме.
Нашите синове имат 6 г. разлика. За мен е добре, защото сега баткото е първокласник, а аз съм си в къщи и мога да му помагам с домашните. Това е много важен момент.
От друга старна се чудя -дали после ще имат общи игри, интереси. За сега си играят много добре. Баткото не го натоварвам с гледане и помагане за малкия. Само, когато той прояви желание. А той проявява.
Аууу, много се отпуснах. Кой ще го чете това?
.
