За Мюзик Айдъл говорим 
Виж целия пост
Жената ДЕВА 3
- Публикувана: 23 фев. 2009, 12:20 ч.
- Последно мнение: 18 май 2009, 17:26 ч.
# 138
19 март 2009, 13:24 ч.
Вип и Биг Брадър не са мой сил предаване....Ме са ми интересни..
аМА Мюзик Айдъл тази година си е жива трагедия.Единствено гледам зарди някой изпълнители ,които ми харесват ....
Моя любим формат го дават есента-СЪВАЙВЪР
Обожавам Сървайвър 
сега чакам да почната "Магьосниците"...така се казваше?
Виж целия пост
аМА Мюзик Айдъл тази година си е жива трагедия.Единствено гледам зарди някой изпълнители ,които ми харесват ....
Моя любим формат го дават есента-СЪВАЙВЪР
Обожавам Сървайвър сега чакам да почната "Магьосниците"...така се казваше?
# 139
19 март 2009, 14:59 ч.
Ей, Ардеа Алба, каква е тая котка бе 
Нещо темата съвсем се загуби...Девици, организирайте се
Я кажете имате ли домашни любимци и как те се вписват в девишкия ви живот
Аз имам куче - немска овчарка и....мога да кажа, че се чувствам много по-щастлива откакто го имаме.
Виж целия пост
Нещо темата съвсем се загуби...Девици, организирайте се
Я кажете имате ли домашни любимци и как те се вписват в девишкия ви живот
Аз имам куче - немска овчарка и....мога да кажа, че се чувствам много по-щастлива откакто го имаме.
# 140
19 март 2009, 16:00 ч.
Нямам и никога не съм имала.Обичам кучета...големи кучета,но не мога да го мъча животното в моя малък апартамент,така че нямам.....къща,двор,райграс и куче....ех мечти
Виж целия пост
# 141
19 март 2009, 16:19 ч.
Бившата ми Котка.
Казва се ЧИКОтО или доня ЧИКОРИЯ ЧикаваТа.
Странни имена-за странна котка.
Докато пиеше вода копаеше-или поне имитираше копане.
Беше отмъстителна гад.Пикаеше на леглото,на прането,на чантата за лаптопа....И напълно нагло и съзнателно,безсрамното животно беше окупирало всичко у нас...ТЯ БЕШЕ ШЕФА....подобно на котарака от Шрек,когато искаше нещо вадеше най-милия и любовен поглед,когато постигнеше целта си си правеше каквото иска.
Въпреки бедствието,което беше ЧИКАВАТА,въпреки,че при най-малката забележка ,която й направя тя се изхождаше на някоя дреха,въпреки,че вдигаше много шум -докато играеше с нещо по теракота (дори и да и отнема играчката,тя виждаше къде я прибирам и пак си я взимаше)Въпреки,че ми утрепа хамстера -аз я обичах.И страдах много когато я намерих мъртва ден след рождения ми ден.
Откачалката беше паднала през прозореца от 7-мия етаж.Много ми е тежко като си представя случката.Чувствам се виновна,понеже оставих прозореца отворен.Исках да затворя добре мрежата,но се разсеех нещо.Сетих се когато си легнах,но ме домързя да стана....
Та това е....
Тази на снимката е моята КОТКА.
Тя беше едно малко захапано коте,когато я домъкнах у дома.....Едно малко дяволче,което много обичам!
Виж целия пост
Казва се ЧИКОтО или доня ЧИКОРИЯ ЧикаваТа.
Странни имена-за странна котка.
Докато пиеше вода копаеше-или поне имитираше копане.
Беше отмъстителна гад.Пикаеше на леглото,на прането,на чантата за лаптопа....И напълно нагло и съзнателно,безсрамното животно беше окупирало всичко у нас...ТЯ БЕШЕ ШЕФА....подобно на котарака от Шрек,когато искаше нещо вадеше най-милия и любовен поглед,когато постигнеше целта си си правеше каквото иска.
Въпреки бедствието,което беше ЧИКАВАТА,въпреки,че при най-малката забележка ,която й направя тя се изхождаше на някоя дреха,въпреки,че вдигаше много шум -докато играеше с нещо по теракота (дори и да и отнема играчката,тя виждаше къде я прибирам и пак си я взимаше)Въпреки,че ми утрепа хамстера -аз я обичах.И страдах много когато я намерих мъртва ден след рождения ми ден.
Откачалката беше паднала през прозореца от 7-мия етаж.Много ми е тежко като си представя случката.Чувствам се виновна,понеже оставих прозореца отворен.Исках да затворя добре мрежата,но се разсеех нещо.Сетих се когато си легнах,но ме домързя да стана....
Та това е....
Тази на снимката е моята КОТКА.
Тя беше едно малко захапано коте,когато я домъкнах у дома.....Едно малко дяволче,което много обичам!
# 142
19 март 2009, 17:29 ч.
Ардеа алба, за съжаление и аз познавах няколко котки, които са скочили през прозорците. Много неприятно и тъжно, особено ако си бил близък с животното 
защо не си вземеш друга котка?
Ние сме с куче и рибки. Чат пат забравяме нагревателя на рибите и някои не издържат на екстремноте условия.
Но кучето.....е страхотно. Живеем на квартира и когато го взехме бяхме в една малка боксониера
Тогава киснеше по цял ден на терасата (лятото). Сега сме в къща и по цял ден е на двора, а вечер вътре на топло и с нас. направо си живее прекрасен кучешки живот 
Виж целия пост
защо не си вземеш друга котка?Ние сме с куче и рибки. Чат пат забравяме нагревателя на рибите и някои не издържат на екстремноте условия.
Но кучето.....е страхотно. Живеем на квартира и когато го взехме бяхме в една малка боксониера
Тогава киснеше по цял ден на терасата (лятото). Сега сме в къща и по цял ден е на двора, а вечер вътре на топло и с нас. направо си живее прекрасен кучешки живот
# 143
19 март 2009, 17:56 ч.
Oххх,МеченцеКлеченце....Как да си взема друга котка? Не мога.Като си помисля колко ми беше мъчно за тази гад.
А да призная сега у дома ухае на чисто и свежо....а преди ЧИКАТА издаваше котешката си миризма и въздуха беше тежък.аз не го усещах,но когато идваха хора у нас споделяха ,че мирише на котка...
Може би по-натътака ще се прежаля пак да взема коте,а може би куче...Искам Кокершпаньол-една от любимите ми породи...
Обаче чакам дребният да поотрасне,че да може той да го разхожда.
Аз се дразня да се гледат големи кучета в апартамент.Хубаво е ,че вашият приятел си има цял двор вече..Обаче ние имаме съседи отглеждат БЪЛГАРСКА ОВЧАРСКА ПОРОДА-онези огромни кучеща дето наподобяват на самбернар...Това животно трябва да бяга на воля....а не да живее в кутийка с още 4 човека и да излиза два пъти на ден само....
Освен това да се оплача,че е толкова голямо,че е невъзможно да се поберем ТО и още двама човека в асансьора.Аз винаги изчаквам кучето и стопанката му да се качат или се качвам по стълбите(ама тя дори и не се усеща-голяма жена) и води кучето си без намордник....то вярно,че е добро,ама е ОГРОМНО!!!!
Имах хамстер-два броя...Единият изчезна безследно ,другият загина поруган от Котката ми....
Уффф.
Обичам животните много....Но вече нямам сили и нерви да се разправям , може би по-нататъка,но не сега.
Колко е голямо твоето куче.
Разкажи весели истории за него:)
Виж целия пост
А да призная сега у дома ухае на чисто и свежо....а преди ЧИКАТА издаваше котешката си миризма и въздуха беше тежък.аз не го усещах,но когато идваха хора у нас споделяха ,че мирише на котка...
Може би по-натътака ще се прежаля пак да взема коте,а може би куче...Искам Кокершпаньол-една от любимите ми породи...
Обаче чакам дребният да поотрасне,че да може той да го разхожда.
Аз се дразня да се гледат големи кучета в апартамент.Хубаво е ,че вашият приятел си има цял двор вече..Обаче ние имаме съседи отглеждат БЪЛГАРСКА ОВЧАРСКА ПОРОДА-онези огромни кучеща дето наподобяват на самбернар...Това животно трябва да бяга на воля....а не да живее в кутийка с още 4 човека и да излиза два пъти на ден само....
Освен това да се оплача,че е толкова голямо,че е невъзможно да се поберем ТО и още двама човека в асансьора.Аз винаги изчаквам кучето и стопанката му да се качат или се качвам по стълбите(ама тя дори и не се усеща-голяма жена) и води кучето си без намордник....то вярно,че е добро,ама е ОГРОМНО!!!!
Имах хамстер-два броя...Единият изчезна безследно ,другият загина поруган от Котката ми....
Уффф.
Обичам животните много....Но вече нямам сили и нерви да се разправям , може би по-нататъка,но не сега.
Колко е голямо твоето куче.
Разкажи весели истории за него:)
# 144
19 март 2009, 18:08 ч.
И аз има котка парашутист, скочи преди 11 години от 5 етаж- оцеля. Сега за съжаление се борим с онко заболяване, всеки ден си казвам, че ще успеем. Тереза - получи името си след като живя близо 2 години без такова и аз като едно време, българите са давали странни имена на децата си, за да ги предпазят, аз пък се страхувах да я кръстя, подсъзнателно си мислех, че так няма да се обвържем, бях губила животни и ме беше страх, тя е член на семейството ми, мога да разказвам легенди за нея- обичам я.
Виж целия пост
# 145
19 март 2009, 18:56 ч.
Пословична за Девите е любовта им към животните.
ianitza ,разказважи смешни случки за Тереза,дано се оправи писанчето ти
Имай вяра!
Мурка,така се казваше първата ми котка,беше сиамка,безкрайно благородна и великодушна....напълно противоположно на мита за сиамките
Тази моя Мурка я обичх исински,тя беше до мен докато израствах..през целият ми пувертет.Спеше при мен.под завивката ми,на врата ми...Живя 7 години.Почина след кратко боледуване...
на 4-5 месеца Мурка се направи на "парашутист" падна от терасата на 6-ти етаж.Мислихме ,че ще умре...Оживя.
Помня как мама не искаше да ме пусне долу за да я взема...Обаче аз се измъкнах.Цяла нощ седях над котенцето ми.Давах й водичка....На другият ден нищо й нямаше.Но беше на няколкомецеца,когато падна,а и се приземи на тревата,а Чикавата падна на цимента...
Виж целия пост
ianitza ,разказважи смешни случки за Тереза,дано се оправи писанчето ти
Имай вяра!Мурка,така се казваше първата ми котка,беше сиамка,безкрайно благородна и великодушна....напълно противоположно на мита за сиамките
Тази моя Мурка я обичх исински,тя беше до мен докато израствах..през целият ми пувертет.Спеше при мен.под завивката ми,на врата ми...Живя 7 години.Почина след кратко боледуване...
на 4-5 месеца Мурка се направи на "парашутист" падна от терасата на 6-ти етаж.Мислихме ,че ще умре...Оживя.
Помня как мама не искаше да ме пусне долу за да я взема...Обаче аз се измъкнах.Цяла нощ седях над котенцето ми.Давах й водичка....На другият ден нищо й нямаше.Но беше на няколкомецеца,когато падна,а и се приземи на тревата,а Чикавата падна на цимента...
# 146
19 март 2009, 19:18 ч.
Моята също беше на няколко месеца когато падна, нямаше трева върху плочките пред блока се изсипа, голяма борба беше за живот. Обиколихме с тати няколко ветеринара, оказа се, че е с натъртени ребра и стрес, а с него борбата е страшна. Отслабна, не се хранеше, не пиеше вода, давах със спринцовка, голям зор, не знам тогава ли се случи, но това животно така ме заобича, иначе кротка е готова да разкъса човек, бащата на детето ми ходеше с раздрани крака, не за друго ми щото ме прегръща. Нищо смешно не разказах, но предвид ситуацията ме е страх да се отдам на спомени, искам тепърва да имаме такива, искам детето ми да я познава, поне нея, защото тати не можа да дочака внучка, а котката ми е подарък от него. То и аз съм в едно настроение... 
Виж целия пост
# 147
19 март 2009, 19:31 ч.
ianitza
Надявам се да се справите.
Само искам да ти кажа,че каквото и стане ,то идва с цел да ни направи по-силни.'
Съществата ,които обичаме рано или късно си отиват,или ние си отиваме от тях...Важно е да се запазят спомените ,за да се запази паметта.Един ден всички отново се събират на едно по-хубав място.
Трудно е да мислим философски,когато болката напира в душите ни,знам това.Казвам ти тези неща,понеже вярвам в тях.
Детето ти ще познава тази котка,каквотои да се случи...Ще я познава от снимките от твоите разкази.Явно е че ти обичаш силно животинчето,пак ти казвам стискам палци.Но бъди ведра , котето има нужда от ведра мама...Нали знаеш колко са свързани със стопаните си,усещата болката ни и настроенията ни.Дай й положителна енергия
Виж целия пост
Надявам се да се справите.
Само искам да ти кажа,че каквото и стане ,то идва с цел да ни направи по-силни.'
Съществата ,които обичаме рано или късно си отиват,или ние си отиваме от тях...Важно е да се запазят спомените ,за да се запази паметта.Един ден всички отново се събират на едно по-хубав място.
Трудно е да мислим философски,когато болката напира в душите ни,знам това.Казвам ти тези неща,понеже вярвам в тях.
Детето ти ще познава тази котка,каквотои да се случи...Ще я познава от снимките от твоите разкази.Явно е че ти обичаш силно животинчето,пак ти казвам стискам палци.Но бъди ведра , котето има нужда от ведра мама...Нали знаеш колко са свързани със стопаните си,усещата болката ни и настроенията ни.Дай й положителна енергия
# 148
19 март 2009, 22:03 ч.
Ей момичета, какви за тези котки каскадьорки бе?? Яница, надявам се, че всичко ще е наред с котето.
Аз какво да ви разкажа за моето куче....
Взехме го, когато бяхме още гаджета. Бяхме живяли няколко месеца на квартира и двамата започнахме да си мислим за някакво животно. Първо искахме котка, живеехме в едно мазе (приземен етаж в една кооперация). Хазяйката обаче беше диво бабе и не даде и дума да се издума. Преместихме се в едно апартаментче, собствениците на което нямаха нищо против и така, мислихме го няколко дена и си взехме Тара
Един колега тогава имал нещо като развъдник и ни я продаде за 100 лв. Беше толкова мъничка и страхлива. Сега вече е голяма и страхлива - на 3 години. Просто характера и е такъв, страх я е от всичко шумно, гърмящо и непроверено. На много добро куче случихме - много си я обичаме.
Тази Коледа ходихме на гости при майка ми, а нея я оставихме вкъщи (на двора). Когато се прибрахме към 11 часа вечерта, нея я нямаше. Няма да ви казвам колко рев и сополи бяха. Ще я помня тази Коледа дълго. Така се молих да я видя пак...мислехме си всичко, че е избягала, че някой съсед я е отровил и е умряла някъде в двора (търсихме я с фенерче из целия двор), че са я откраднали.....въобщеее, беше ужасна вечер. В крайна сметка по-късно вечерта се появи и мога да кажа с ръка на сърцето, че отдавна не се бях чувствала толкова щастлива. Обичам си кучето
Виж целия пост
Аз какво да ви разкажа за моето куче....
Взехме го, когато бяхме още гаджета. Бяхме живяли няколко месеца на квартира и двамата започнахме да си мислим за някакво животно. Първо искахме котка, живеехме в едно мазе (приземен етаж в една кооперация). Хазяйката обаче беше диво бабе и не даде и дума да се издума. Преместихме се в едно апартаментче, собствениците на което нямаха нищо против и така, мислихме го няколко дена и си взехме Тара
Един колега тогава имал нещо като развъдник и ни я продаде за 100 лв. Беше толкова мъничка и страхлива. Сега вече е голяма и страхлива - на 3 години. Просто характера и е такъв, страх я е от всичко шумно, гърмящо и непроверено. На много добро куче случихме - много си я обичаме.Тази Коледа ходихме на гости при майка ми, а нея я оставихме вкъщи (на двора). Когато се прибрахме към 11 часа вечерта, нея я нямаше. Няма да ви казвам колко рев и сополи бяха. Ще я помня тази Коледа дълго. Така се молих да я видя пак...мислехме си всичко, че е избягала, че някой съсед я е отровил и е умряла някъде в двора (търсихме я с фенерче из целия двор), че са я откраднали.....въобщеее, беше ужасна вечер. В крайна сметка по-късно вечерта се появи и мога да кажа с ръка на сърцето, че отдавна не се бях чувствала толкова щастлива. Обичам си кучето
# 149
20 март 2009, 08:26 ч.
Добро утро Девици!В къщи децата домъкнаха едно коте - видели някаква баба да го изхвърля и им дожаляло. Аз съм човека с алергиите и поради това не ми е много до животни, освен това едно животно си иска грижи и внимание , а децата /тинейджъри са / искат само да си играят с него.Та така - освен алергията и ангажимента с грижите в един момент ми дойдоха в повече и бях решила да го махна от вкъщи, но то миличкото сякаш усети като се размрънках и започна все в мен да се вре и да мърка.Аз седна в кухнята да беля картофи или да шия , плета нещо и то все в скута ми ....Е не съм от желязо и склоних да остане, но след няколко месеца децата без да го видят го притиснаха с кревата и ...
Гледали сме хамстери, но те оказаха канибали и сами се изпоизядоха.От тях също имаше едно много сладко-вечер го пускахме да се разхожда в стаята и после то само се прибираше в клетката.Сега сме на риби - пак аз се грижа за тях.
Виж целия пост
Гледали сме хамстери, но те оказаха канибали и сами се изпоизядоха.От тях също имаше едно много сладко-вечер го пускахме да се разхожда в стаята и после то само се прибираше в клетката.Сега сме на риби - пак аз се грижа за тях.
Препоръчани теми