Супер гадно ми е. Затова реших да пиша тука, дано ми олекне, ама...
То си е трупано с години.
В последните 10тина години поддържаме някакви учтиви отношения и аз си помислих, че той се е променил. Каква грешка...
Та как стана скандала.
Нещо стана дума за разните семейства и разните деца.
И аз казах: Хайде по-добре да не говорим за миналото.
А той скочи: Защо да не говорим?
Защото болииии. Защото навярно още от бебе той ме е малтретирал физически и психически.
И най-гадното е, че отгоре на това винаги е изтъквал колко добър родител е бил.
Как другите били пияници и прахосници, а той е правел всичко за семейството и децата си.
Да им чете конско по 2 часа и да ги сравнява със земята например. С обиди и пр.
Да прекъсва всичките им мечти още в зародиш, защото само неговия път е правилния.
И така нататък.
И така нататък, докато почнах да бягам от нас.
И този път спомена тези моменти с бягствата, като каза че съм ходила да ку...рувам.
Е това ме разби.
Да кажеш на щастливо омъжената си дъщеря с дете, че е к...!
Ох.
От друга страна, достатъчно книжки по психология съм изчела, за да знам, че той не е добре психически и не трябва да му се връзвам.
Даже в темата за тийеджърството ми се искаше да пиша, но не исках да се връщам в ония години точно заради баща ми.