проблем с храненето от както тръгна на ДЕТСКА ГРАДИНА

Оф, ужас, горкото дете, много тъжно ми стана.
Първосигнално щях да те посъветвам да го спреш за известно време от ДГ, но едва ли е толкова лесно.
Заведи го при детски психолог, дори и да не помогне, няма да навреди.
Това тотално отказване от храна наистина не е нормално.
То и моята щерка е злояда, но чак пък толкова......

Мога да го спра от детската градина, защото от май месец чак съм на работа, но си мисля да не би по този начин да се налага да не ходи и да търси начини с неядене,защото вероятно вижда претеснението ми.Той вече не се пазари като преди, според мен свикна с мисълта че трябва да ходи, не плаче и даже вкъщи вечер играе на детската градина и проявява голямо внимание към плюшените животинки които са уж дечицата, а той учителката и лелката.Понякога казва че не иска да ходи,защото не му харесвала храната и не искал да яде там -вечер е нервен от глад,но отказва и в къщи да се храни като преди и аз се оказвам в омагьосан кръг,като прилагам неправилни методи да му отвличам вниманието за да го накарам поне малко да хапне,започна да се крие и да си държи устата от ужас да не го нахраня.
Записах час за събота при психолог, дано да помогне със съвет и да разгадае какво може да му е на милото ми детенце.

Дъщеря ми си седя вкъщи почти 10 дни, защото в ДГ имаше първо варицела, а след това и скарлатина. Аз съм бременна в болничен съм и хич не си се щеше точно сега да се разболява. Та както и да е...
Като беше у дома ядеше горе-долу по малко супа, филия с масло и сирене, домати, салати, Нескуик, мнгого плодове и то с не много зор сама си искаше. Вчера обаче отиде на ДГ и беше повече от нервна от глад след това.
Но като й предложих храна отказа, още повече се изнерви и стана невъзможна. Е, прилъгах я да си хапне и тогава ми разказа, че нещата, които и предлагат в градината не стават за ядене и тя нищо не била яла заради това. Отделно учителката и леличката й казвали, че е болна щом не яде и други такива.
Та си мисля, че и подходът на персонала е важен, начина по които се поднася храната на децата.

Може и нещо да са му казали,че ще се разболее така и др. такива...знам ли .Притеснявам се много.И аз като му предложа вечер храна се изнервя и става невъзможен.Сутрин яде каша вкъщи и това е за цял ден, давам витамини,добавки за апетит,но нищо не помага, а и може ли само на изкуствени такива без да приема никаква храна,която ще му даставя нужните витамини за да е здрав.Все още не боледува,но сигурно и това ще започне, имунитета ще му отслабне.Преди ядеше плодове -2 пъти дневно, готвени зеленчуци, месо, а сега- нищо.
Франческа Салиери   Благодаря ти още веднъж за мнението и споделянето и дано не се разболява твоето детенце повече!

boboblina  ние сме ама точно като вас.От 3 седмици вече отказва да яде в яслата.От една започна в нас,но там продължава.Сега след малко пак ще ходя ,пак ще чакам,пак ще го молят.....Имам чувството че никога няма да спре тоя кошмар
Казаха да не го спирам от яслата ще свикнел.Ама на мен вече ми се къса сърцето..Вие пак може да приказвате и да водите разговор,аз само приказвам ли приказвам,но той не може да говори и не мога да разбера каква е причината.У нас като го взема давам  обяда който е трябвало да го хапне там.Казаха да спра млякото(беше на нестле 2).Спрях го,яде в нас вече ...там не
Просто се въртим в кръг .Нищо не ми идва вече на ум.

sisa788 защо ви казаха да спрете млякото? и кой го каза това. И моят син пие мляко вечер преди сън Фризо-3(не го отказва никога) ,но то остана и млякото да не пие и какво ще остане- нищо.Не мисля че проблема е в млякото, то не ги засища толкова, както когато са бебета, а и тези млека са лесно смилаеми.
Ще пиша в темата като се върнем в събота от психолога да ви кажа, какво ми е казал.Дано да ми разгадае нещо.
Дано всички дечица с такъв проблем започнат да се хранят ,като преди!

Големия ми син отказваше да яде и спи в яслата (заспивал е на пода). Протест, процес на адаптация или както и да го наречете все тая. Има деца дето трудно се адаптират и им трябва да доста време да свикнат с нещо ново и различно....моите са такива.
Малкият два дена го гледа майка ми (не я познава, т.е. все едно е чужд човек) само че в къщи. Сутринта като съм излезнала е ревал доста, после е заспал. Отказвал е ядене, до обяд не е и пишкал. След като е преспал е хапнал и се изпишкал. Като е дошла другата баба (вижда я почти всеки ден) като му се отворил един апетит......
Днес ще видим как е минало.
Есента ще се борим за ДГ, не се знае дали ще го приемат, но аз отсега го мисля с адаптацията...

Ходихме на психолог и обяснението на психоложката беше,че се опитва да ни манипулира с отказа си от храната и по този начин детето  цели да ни накара го оставим в къщи. Проблема бил напълно емоционален.Каза че трябва да преодолее периода на адаптацията в детската гр.и че му е трудно да се отдели от мен(майката), и че това е нормално за деца, които са гледани до 3г в къщи и само от майката, без да е гледано от баби и др..Не желае да се храни там защото му липсва дома, вниманието ми и т.н.и че не желае да се откъсне от майката(нещо като при кърмачетата когато се отбиват)както споменах по-горе той не желае да сехрани сам, а искаше все аз да го храня въпреки че може.Сега нежеланието му е не само че не желае сам но и не желае изобщо никаква храна дори и от мен като го храня.Никога обаче не е споменавал в детската, че иска мама или нещо такова, че иска в къщи, а дори според учителките, според мен и мъжа ми му харесва там. Човек може ли да знае какво е в главичката на едно малко дете........
Съвета който ни даде психоложката беше да прекратя веднага моленето,убеждаването и претеснението си относно неговото хранене, да издържа известно време да яде каквато храна пожелае(макар и не винаги полезна да ми се вижда), да приготвяме заедно храната ,масата,че с времето ще разбере че трябва сам да прави всичко свързано с храненето и че аз не държа на това на всяка цена да го натъпча и това че не желае да се храни ще се прекрати ако спазвам препоръките и. Дано да стане.
Препоръча да продължим с носенето в детската градина на нашите чинийки от вкъщи, но вечер да си ги връщаме обратно и сутрин отново да ги носим, а не като до сега -просто ги бяхме оставили там.По този начин детето ще знае че носи част от дома си в детската гр. и тази част участва в храненето,което е и нашия проблем.
Тъй като моето дете всеки ден носи плюшени играчки в детската гр.,но не желае да ги внася вътре, а само до гардеробчето и ги оставя там, докато го вземем(после ги прибира вкъщи) да обърна ВНИМАНИЕ кога има желание да внесе играчката вътре,ако това стане според психоложката проблема с адаптацията при моето дете ще е решен.Този отказ да внесе играчка вътре е защото все още няма нагласа и не е адаптиран за да дели своето с новите участници в живота му.
Дано съм помогнала на някой с тези описания за днешната ни среща с психолога.
Дано всичко мине успешно, ще спазя препоръките.
Успех на мамите с такива проблеми.