Злояди ли сме или това е нормално?

  • 1 398
  • 23
# 15
Благодаря Ви ,сега съм по спокойна,ще сменя подхода !!!!!!!  bouquet
Виж целия пост
# 16
И ние сме точно такива с разликата че плодове никога не отказва, но има дни в които си караме на един банан и сух хляб или на чаша прясно мляко ooooh!.обаче аз вече се отказах да му настоявам - предлагам храна ако откаже го оставям без да се ядосвам и да му досаждам.Няма да умре от глад като реши да яде....все някога и това ще стане Laughing Simple Smile
Виж целия пост
# 17
Свикнах с мисълта, че дете, на което се предлага храна няма да умре от глад  Stop Затова не настоявам. Каквото и колкото похапнат - това е. Не предлагам сладкиши в замяна на приготвената манджа. Не предлагам филии, когато има готвено, но не правя драми, ако не съм сготвила и се ядат филии  Grinning
Виж целия пост
# 18
Когато децата разберат, че храненето им е важно за родителите им, започват да използват това за манипулация. И става омагьосан кръг. Аз самата бях много злояда до пубертета почти. И ме караха насила и знам колко е гадно. Затова не карам сина ми за нищо. Слагам му чинията на масата, давам му прибори - ако иска - да яде, ако не, здраве да е! Понякога яде, понякога - не. Случва се да предложа нещо друго, ако категорично откаже. Никога не е бил пухкав, но не мога да кажа и че е много слаб, върви си в нормите. Но определено не яде много. Това обаче не ме притеснява.
Виж целия пост
# 19
При мен много лоша услуга ми направи майка ми. Като беше по-малък сина ми тя си въобразяваше, че "това дете нищо не яде" и понеже всеки ден сме заедно и тя имаше доброто намерение да ми помага превърна яденето в кошмар за сина ми. Непрекъснато преследване с чинията, всякакви бабини измишльотини, залъгвания, обещания, че ако си изяде яденето еди какво си ще получи. Като поотрасна той самичък започна да казва "бабо, ти само ми даваш да ям". Горкия, беше му дошло до гуша от това ядене!  ooooh! Сега е на 4г. В градината се научи да яде самостоятелно, ограничили сме контактите с баба почти до минимум, аз не правя драми, ако не иска да яде и нещата тръгнаха по-леко. В резултат на премахване на напрежението покрай всяко ядене мога да кажа, че той в момента няма нещо, което да не обича да яде - плодове, зеленчуци - всякакви салати, супи, манджи, сандвичи, филии, мляко, сирене... просто не ми отказва нищо. Понякога изявява предпочитания, с които аз се съобразявам. Решила съм твърдо с второто да не позволявам на добронамерената баба да ми създава такива грижи. Нещата вървят, но не трябва да има напрежение, насилване, лъгане, обещания и т.н.   chef   bouquet
Виж целия пост
# 20
И аз си имах една злоядка. На 3 години когато тръгна на градина сама си прояде. И аз съм на мнение, че няма нужда да се тича с чинията след детето. Peace
Виж целия пост
# 21
Децата правят обратното, колкото повече го караш да яде, толкова повече напук ще прави  ooooh!
Виж целия пост
# 22
най-важното е да не го насилвате да яде или да му натяквате за това.моят син прояде нормално,когато тръгна в първи клас.и сега не яде всичко,но си има предпочитания за храната,кус кус,спагети,пица,баница може да яде винаги и по всяко време.радвам се,че му остана като навик да яде по две-три ябълки на ден.
Виж целия пост
# 23
Моето дете не е злоядо, но яде много по-малко, отколкото неговите приятелчета на същата възраст. Закусва рядко, на обяд зеленчуково ястие с или без месо, следобяд плод /най-вече банани/ и вечер или само мляко или постна манджа. Всеки ден му давам мляко или плодово кисело или прясно с мед. Ако настоявам да го изпие го отказва, когато го оставя свободно на масата отива сам и си го изпива. Така че и аз също съм съгласна с мнението на Блонди, че най-грешното нещо е да се насилват децата. Изобщо насилието към децата /и не само/ не трябва да съществува в никаква форма.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия