Ти си циганин!

Не ставаше само въпрос за това  в предишните постове.Ми, ако иска някоя майка да казва на дъщеря си в невръстна възраст- ти си дебела, за да я подготви, нека. Аз не бих.Ай, със зраве.

Сами се вкарвате във филми.Чудех се, ама не ми остана време първоначално да се включа.Реално-мнението ми обаче, въпреки развоя на темата не с е е променил.Първо-не е важно, че детето е употребило една или друга дума,циганин, тъпанар или каквото и да е.Важен е тонът, както и нещо много грозно и кофти-ако е посочило с пръст.Да те сочат с пръст е зле.А децата го умеят мнооого добре това сочене.Изначално съм научила голямата, да не сочи.Ако има нещо, което я смущава, иска да пита, да каже-то има начини.Не всичко изречено на глас трябва да е изречено в присъствието на отсрещната страна, еле па да се сочи.За това се замислих, когато возейки се в рейса се качи човек с превръзка, детето го посочи и ме попита защо е с превръзка.Човека се сконфузи, а аз се заех със задачата да уча да не сочи ей така.Можеше да ме попита първо без да сочи, второ тихо, така, че да не накърни човека.Това ми беше първосигнално-още на 1 страница когато беше темата.Сочи ли се с пръст-и мило мое мишУенце да му кажеш на човек-все ще е обидно.
Относно залитането в циганската тема, сравненията с увреждания и прочее е абсурдно за мен.ДА не говорим за осиновени.Знам, че се делите.Понякога го правите сами, несъзнателно-заемайки отбранителна позиция без да ви нападат.Обградена съм от хора с проблемни деца и даже с увреждания, имам и позната с осиновено дете.Не залитат в такива крайности и се адаптират изключително добре, назовавайки имената истински.Осиновен не е кофти дума.В тази връзка, подкрепям Иса, пък реплики-спри се. ЖенО!? за мен са абсурдни.Като чета, ясно виждам отстрани, че жената съвсем адекватно е изказала мнение, но явно сетивата на повечето са изострени и пак казвам-заемат отбранителна позиция безпричинно и нападат в отговор.

А ей това пък тук, направо ме изуми :
"Развитието на темата доказва едно: Мили майки на осиновени и циганчета, мили майки на осиновени циганчета... наша е задачата да подготвим, укрепим духовно и умствено децата си, за да се справят с действителността, такава каквато е.
Можем да изградим само тяхната действителност, а чуждата, можем само да ги научим да я приемат и когато е нужно, да я подминават.

Знам как ще прозвучи, някой може и да се ядоса, да си каже - тази за каква се мисли... здраве да е.
Но само едно ми се върти в главата: Прости им, Боже, те не знаят какво вършат/говорят!"

Първото болднато изречение е ограничено до немай къде.Сами се слагате в някаква Различна рамка.Моето дете не е осиновено.Обаче биде сочено с пръст поради това, че не може да каже буквата "р"Елементарно, но факт.Утре някой ще я сочи и ще я обиди с друго.Това не е приоритет само за недъгави, осиновени и цигани, спрете се. Днес извадихме зъб и утре в градината със сигурност някой ще я посочи и ще я обиди, защото и няма предните два зъба.Елементарно, но факт.Не е нужно да е осиновена, за да изпитва чувство на срам и обида, когато я посочат с пръст.И в тази връзка тя е различна от останалите-няма два зъба в момента и не може да каже "р", но не я слагам  сама в група и не я обработвам несъзнателно, че видиш ли-различна е и затова и се подиграват.Всеки е различен по своему.
И знам какво говоря, няма защо да ми прощава господ ли е кой е, защото съм заобиколена от хора с проблеми-и репродуктивни и здравни и всякакви.Обаче те се държат нормално и не залитат в крайности-хората не ме разбират.И наричат нещата с истинските им имена.Абсурдно е да сравнявате нещата, какъвто и да си-винаги някой ще се случи да те обиди с нещо-и кво-да се метна от блока, щото някой ме нарекъл някак си...Когато сочиха детето ми и то се разплака, въпреки, че не е циганче аз какво трябваше да и кажа-всъщност маме, знаеш ли, ти казваш едно прекрасно "р", другите са в грешка и не те разбират...

Аз живея в лицемерна Америка и искам да ви кажа че 400 пъти предпочитам тяхната "политическа коректност" пред 9те изписани страници тук. Но тази коректност се учи от 2 год възраст,на абсол.всички социални/академични и пр.нива,никой не е останал наивен или неразбрал разликите,но е научен да ги приема като даденост,необходимост и положителност.
*
Чудесно разбираме какво казва Иса и в същността си е права (изпълнението, както казах, не е приемливо за мен), но няма спор че родителите на осиновени деца (и други "различни") са изкл.чувствителни и реагират остро ; има начин да се каже че нещо е неправилно или обидно,без човекът споделил да бъде навикван и гонен. Инак кръгът се затваря-всеки си живее в неговия и няма начин нито 1те да се научат на правилното/приемливото за другите,нито обратното,пък децата ни съвсем. Което води до началния пост-ние сме си виновни,нито децата ни,нито циганите,нито осиновяването като такова...

шашка ме елементарното ниво, на което протичат коментарите.
оставам без думи, как хора, които не са наясно с процесите на осиновяване, с душевноста на осиновените деца, казват тежката си дума.
но, така си е откай време у нас, всичко знаем, от всичко отбираме, навсякъде даваме велемудрото си мнение.
един едиствен дефицит имаме, не обичаме да се размисляме, да попрочетем, преди да се изказваме абсолютно и напълно неподготвени.

явно сме група жени, които страдат от мания. е, добре, нека да е така.............
всички, които пък са писали по въпросите на осиновяването са глупаци..............


аз знам едно, че когато има болка, има и причина за нея. и ако не я разбирам и не съм информирана, не плещя врели-некипели, само за да се направя на велика. хоби-психологията е пагубно занимание, но само за практикуващите го.

и още нещо, дори да не разбирам чуждата болка, се стремя да я уважавам и не упреквам тези които я усещат, че сами се вкарват във филми.
тъжно и жалко е...........

Да, матакосмата.Знам го процеса на осиновяване мнооооого добре, това, че не пиша в съседния подфорум и не съм от "вашата общност" не значи нищо.Изказвам се изключително подготвена.Поне 3 осиновителки  от моето обкръжение имам и трите са на мнение, че повечето "различни" сами се поставят в тази ниша именно с думите-ехх, какво ли разбират другите, нито са прочели, нито са видели.Аз пък разбирам чуждата болка, освен, че я уважавам.
В едно си права-когато има болка-има и причина,както е и в моя личен случай, частен.Аз обаче не задълбочавам болката с вкарване в различната ниша.А се старая да я премахна.И не заблуждавам детето, че са му се подигравали , ама утре ще спрат.Ще спрат, когато тя се възприеме като еднаква с тях.
Това е единствената тема от подобен род, в която се включвам, и последната.Беше правило за мен, ама тук много елементарно се подходи.

Освен всичко-едно ще ви кажа-адаптирайте се първо Родителите на такива деца.Ето ви го примера-Иса ви попита съвсем нормално-да и обясните, да и кажете-къде е сбъркала и даже извинение е поднесла, за да се обърне някой да и каже-спри се ЖенО!Защо?Вие казвате, че хората не ви разбират-еми обяснете се, па ще ви разберат бе.Хем отказвате да просветлите другите, хем мрънкате после как не ви разбирали.Това е като аз да отида на лекар, да ми е много зле, ама той като ме попита какво му е-аз да му кажа...еххх, няма да ме разбереш доктореее, само аз си знам какво ми е.

А моята комшийка ми разказа как я настъпил слон, та да знаете много съм компетентна по въпроса колко и как те боли когато слон те настъпи.
Болката не се разбира, тя се съпреживява и това се нарича емпатия. Ама то не е за всеки. Емпатия май е и да замълчих, когато думите ти са на неподходящото място в неподходящото време. Това с просвещението си е кауза пердута.

Според мен му обясни какво е циганин. Покажи му в интернета някои техни обичаи и традиции и колко интересни са някои от тях. Покажи как пеят, танцуват, как се обличат ... нещо традиционно. После вzеми една книжка (има доста такива) zа децата по света и му покажи какво е африканец, какво е аzиатец, какво е абориген и пр ... нарисувани с традиционни дрехи , жилища и техните обичаи.
После му кажи, че всички се наричаме хора  и както той не би харесъл някой да го нарича вместо по име ей българино или ей европеецо или бледолики, белокожи , роzовобели или подобни ... така и той да нарича хората по имена , а не с нарицателни.

Тоzи уикенд ходихме на един детски мюzикъл zа един zаек , който обикаляше света и събираше обичаи zа рожденни дни от всички континенти и подаръци . Та децата се учат , има начини  

Всеки има своите болки, ти откъде си сигурна, че твоята-като осиновителка е по-голяма от моята и без да съм осиновителка?Това с Твоята Болка също е кауза пердута.Съпреживява инак е точната дума-за това си права.
Но има една основна разлика, която самонавивайки се, за пореден път го виждам във форума, не забелязахте.Не аз го казвам това, а Истинска Жива Осиновителка, не аз.Аз нямам право да кажа в този случай нищо освен, че заради близките ми с такива "проблеми"  съм съпреживяла, но и имам уверението и примера на Успяла Осиновителка без излишен драматизъм и вайкане  и без отрицание в стил-какво разбирате пък вие.Дерзайте и са самоизолирайте, що смятате, че това е начина.Аз се раздвам за моите хора, който, макар и различни не се вживяват в ролята на аутсайдери.

Не разбрах как и тая тема се превърна в караница. Такова добро впечатление ми направи в началото как толерантно се говори за циганите и как няма никакви расистки изказвания (e не съм изчела абсолютно всички мнения, но общият тон е много толерантен и нормален, което не е често срещано из бг форумите).
Относно осиновените деца - ако има нещо, които останалите не разбираме, обяснете ни го. Мисля, че така за всички би било по-добре - ако хората, които не са вътре в проблема, имат повече яснота как осиновените деца и техните семейства биха желали обществото да се отнася към тях. Аз лично бих се радвала на повече яснота какво точно ви засегна, защото според мен отношението на Isa беше съвсем явно добронамерено, но явно има някои деликатни моменти, които външните хора не разбираме достатъчно добре.
Жалко, че всяка грешка или различно мнение се приемат с обида и пораждат лични нападки. Но добре поне, че по циганската тема явно има позитивно развитие. Направо съм горда с бг-мама за тая дискусия и мисля че по-добре да се върнем към етно темата все пак.

Съгласна съм че болка не се разбира. Но може да се сподели и обясни,без да се сочи с пръст,да се вика и гони.Инак се постига обратен ефект,умножен по 6.

Всички имаме какво да научим.Но се иска чуване,слушане и търпимост от всички."Не разбирате" и "какво знаеш ти за моята болка" не помаха никому.

Преди време Фуси пусна подобна тема,това е конструктивно,другото е надприказване  и допълнитено затлачване.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301383.0

Първото изречение е ирония. Без негативизъм, просто ирония на съветите да се обръщаме така към децата си, за да свикнели...

Не съм засегната от нищо, нито пък децата ми. Мина това време. Но наистина, бих споделила, ако усещам искрен и честен интерес. Такъв не усещам за сега. Виждам само жени, твърдо решени да поучават.
Извинете, но при цялата ми откровеност, участвах в темата, само заради другите майки на деца - осиновени и от ромски произход.

По темата: аз не бих плакала на мястото на майката. Бих говорила с детето си, бих говорила с учителката. И, ако има директор на място в това ОДЗ, бих предложила да се организират беседи по "болните" теми.

и да се купят малко книжки за децата по света 

Виждам че, темата отдавна се е префасонирала в спор за това обидно ли е или не да те наричат циганин и какво изпитват осиновителите и осиновените.
Е, гадно е да те наричат циганин и да те сочат с пръст, особено ако чуеш това от устата на едно дете. Въпросната майка на "циганчето" най-вероятно си е помислила, че реакцията на детето е предизвикана от чути в семейството му реплики. И преди писах, че е нормално да се разплаче и разстрой. Аз също мразя да обиждат детето ми.
А за това какво чувстват и през какво минават осиновителите мога само да си представя. За това и ги разбирам, че реагират често остро.

Аз вече съм реагирала на подобна ситуация, само че в местната градинка. Е, каките, които се опитаха да игнорират дъщеря ми от една групичка деца с думите: "Остави го това цигане!" после й станаха първи приятелки и я развеждаха из цялата градинка... Трябваше просто да си поговорим съвсем кротко с тях, дори не се наложи да споменавам нищо на майките им.
Но... ако това ми се беше случило в първите месеци, в които осинових сина си, когато не знаех къде се намирам и бях объркана за всичко, когато изведнъж животът ми се беше променил коренно само за един миг... Само за секунда от свободна жена, без никакви неудобства (като напреднала бременност примерно) бях станала мама, ангажирана с грижите за дете. Колкото да се подготвях за този миг, се оказа че много неща не съм съобразила. Та в тези няколко месеца, в които си вкарвах живота в новите релси, когато си изработвах начина на поведение спрямо детето и околните в новата ситуация... ами сигурно бих реагирала по същия начин като госпожата... с тези опънати нерви тогава.

А по темата... още едно признание... ами случвало ми се е с много обич да си мисля: "Маминото цигане!" Не съм го казвала на глас, признавам, защото още не сме имали разговор за това.
Но да казвам на децата си "Ох на мама хубавите осиновени деца" - това някак си ми звучи много нелепо,,, да не кажа по-силна дума. Лично аз реагирах на тази подхвърлена идея.

Представи си, че седиш в градинката, детето ти си играе с друго дете /забрави темата за циганин или не - представи си че е русо и синеоко например/, играят си двете дечица и изведнъж от съседната пейка една майка се провиква "Иванчо, хубавото осиновено детенце на мама, ела при мен.". Представи ли си? Какво ще си помислиш? Че жената е изкукала? А ако се провикне "Иванчо, хубавото биологично детенце на мама, ела при мен." или пък "Иванчо, хубавото дебело детенце на мама, ела при мен"?
Ние не искаме нашите деца да са различни, не искаме да им лепим епитети, те не са с нищо по-различни от твоите деца или децата на Иса /идея си нямам, дали има деца/. Ние намираме наши начини да им кажем, че са осиновени - начини, много по-щадящи от предложената реплика.
Това е нашия проблем - Иса така и не се извини за нефелното си изказване - каза че е разбрала уж, но не се извини.

А за ученето на децата, че са циганчета - ми не са - те са родени от цигани, но живеят с българи и те са българи, независимо от цвета на кожата им. Да, някой ден, когато са достатъчно големи за да схванат разликата, ще им обясним техния етнически произход, но това по никакъв начин не може да промени факта, че са нашите деца.

Пак казвам, ако детето на авторката беше казал на друго детенце, русо със сини очи "Ти си циганин" и детето не беше осиновено, едва ли изобщо учителката щеше да й каже за този случай.