Ти си циганин!

Не, тук всичко е оставено на съвестта на родителите и тяхното разбиране за различността.
А нашата България така нашарена от различни етноси се нуждае определено от такова обучение в ранна възраст.
С него никой не може да ме накара да харесвам даден етнос, но поне ще съм запозната с него.

Оф, и при нас същия проблем.  В градината имат две-три момченца, които внасят сериозен езиков колорит.  Сега са на вълна "смръдльо" и "ти си луд/а". И колкото и да обяснявам какво точно означават тези думи, няма кой да го проумее. Поне засега.  Но отвреме-навреме има и смешни ситуации. Така преди Коледа дъщеря ми с хитри оченца, озъснавайки явно, че казва някоя забранена и явно обидна дума, обяви "Сиамка". А тя между другото обожава котки. И когато й обясних, че сиамките са всъщност порода котки, а не обидна дума, остана леко разочарована, че не е успяла в начинанието, но пък й стана супер интересно и продължихме разговора на тема котки.

Здравейте,и аз реших да се вклю4а в темата.Живея в град в който живеят не само роми,но и българо-мохамедани,и наистина изтръпвам малката да не се нау4и да ги нари4а с тези думи,защото знам 4е ще се стане много неприятно.Но вси4ко запо4ва от нас големите,не може на всяка дума да казват мръсен ц.....н или нещо друго Аз ли4но не деля хората и държа моята дъщеря да не употребява такива изрази,макар да е на 3 години все още не съм я 4ула да дава такива определения,което ме успокоява,но от градината много глупости нау4и...дори се беше нау4ила да псува Дано детето ми подмине простотията и не й направят впе4атление лошите обиди и навици

Неотдавна моят син си беше тръгнал от градината сам, та баща му го върнал, за да вземат и другото ни дете.
Учителката разбрала за случката, и казала на синът ми "Няма да си тръгваш сам, защото ще те вземе циганина".
Ами сега как да му обясня, че циганин, не означава лош човек?
Съгласна съм, че го е направила за добро, но и аз сега трябва да се боря с понятието което той е възприел, по начин който аз не искам!

четох четох и стигнах дотук
разкриването на таната на осиновяването е престъпление, ако има ина-малко съмнение че казаноте е било с цел да бъде уязвен някого, най-неприемливата идея според мен еда се добави към това и възможността да се прибави и думичката "осиновена" казана по същия начин
затова съм много против обясняването СЕГА и ПОТОЗИ ПОВОД на темата за осиновяването
представям си кака ще се почувсват родителите ако освен ккакаво значи циганини трябва да обясняват на детенцето си какаво означава и осиновена, защото то я е чуло и пита какаво означава

по темата:
действително е най-притеснително че може би го е казал с намерението да уязви някого и че се е осмелил да го каже и на възрастен /предвид факта че усеща че не е нощо много хубаво/
и аз предполагам че става дума за подражание с цел да не попадне в квотата на жертвите и трябва да се говори с учителката /и се молете нещата да не тръгват именно от нея, макар и случайно изпусната реплика/

по въпроса с обясняването аз бих избрала истината: че СПОРЕД НЯКОИ ХОРА тази дума е лоша, а според други НЕ, и понеже не знаем за кого е лоша, и дали няма няко да се обиди /макар че според нас не е лоша и ние не бихме се обидили "а далии е такааа, кой кой ще ни каже"  / не я използваме изобщо.
бих разнищила откъде я е чуло детето бих го разпитала и бих наблегнала на това да го науча да не подражава на силните само защото са силни, защото ако всички правят така никой няма да е доволен и няма да е хубаво.
малко е детето да разбере какво е етнос но че за едни хора понеже не са разбрали правилно тази дума е обидна може да разбере. а хората не трябва да се обиждат и т.н. и т.н.   

Гледай сега... това за тайната на осиновяването е сложна работа - казвам ти го като юрист,  който основно се занимава със защита на личните данни и в последните години темата за биологичния произход и тайната силно ме занимават. Та, първо е много сложно и второ ако ми посочиш съдебна практика о въпроса от последните 10 години, ще съм много признателна.

Ако темата за осиновяването е на дневен ред в една група (всяка социална такава, а не само в детската градина ), то по-добре да се обсъди цивилизовано, а не всеки под мустак и с намигване. Пример - в детската градина на сина ми се обсъжда че едно дете е осиновено, но аз няма да говоря с него по този въпрос, защото има тайна на осиновяването. Това мисля, е велика глупост и бягство от родителска отговорност

Истината е, че темата излезе от първоначалното задание. Тя би могла да бъде разказана и без детайла за осиновяването и пак щеше да постави същия въпрос. Но включването на факта на осиновяването, добави и още една тема за разговор и нещата съвсем се оплетоха. Аз много я мислих и обръщах през главата си и накрая за себе си като че ли мога да кажа няколко неща:
- добре е да се вслушваме в мнението на околните, дори(а  понякога именно защото) когато те не плуват в нашите води
- добре е да правим неща, само когато сме вътрешно убедени. В смисъл имаме вътрешна сила за постъпката си.
- добре е да възпитаваме първо собственото си дете, после чуждите
- когато някой е тъжен или наранен, по-добре е първо да го прегърнем и да опитаме да го утешим, а не да му обясним, че не е прав да е тъжен, защото случилото се е негов избор

изводите ти са много верни и стегнато написани
по въпроса с тайната на осиновяването - ти можеш ли да гарантираш че ако кажеш такова нещо на твоето или което и да е 3 годишно дете, това няма никакава вероятност да създаде по-голям проблем от този който се опитваш да решиш и че твоето или което и да е друго дете няма както е подочуло че момиченцето е циганче и е отишло и му го е казало в лицето сега няма да отиде и да му каже в лицето че е осиновено?!? или да го каже на предполагаемия тартор на когото подражава и той да го направи /неговите родители може да не са саметнали за необходимо да му обяснят че не е хубаво да се прави така/ децата могат да бъдат безогледно жестоки в желанието си да бъдат приети и харесвани в групата си, макар и несъзнателно
във групата има ерарахия и конкуренция и колкото и да ти едобро и разбрано детето не знаеш в какава ситуация може да попадне и да не прецени правилно кака да постъпи. аз лично не бих въоръжила никое дете с такава болезнена и взривоопасна информация за друго дете с което моето контактура извън прукия ми поглед  и надзор. Именно от родителска отговорност, бих и реално отложих този разговор за по-съзнателна възраст когато се убедих че задръжките на сина ми не могат да бъдат преодоляни от първия силен афект.
за протокола големия ми син е на 8г а малкия на 1 година и 4м 

Гаранция дава само застраховката живот  - казва Остап Бендер

Нищо не мога да гарантирам.
Мисля си и друго... дали ние родителите на осиновени дечица, наистина се заиграваме прекалено с чувствителността си - нашата собствена или на децата ни. Тук някъдепрочетох нещо подобно - "Вие осиновителите искате да ви приемаме като останалите, а самите вие изтъквате различията си " - цитирам по памет, може би не съм точна... Та мислих аз по въпроса и ето какво измислих 

- по морфологични белези, ние вероятно сме като повечето родители и деца.
- по критерии амбиции, мечти, желания, вкусове се доближаваме или съответно различаваме до различни семейства
- по критерия как се събрало нашето семейство сме различни - да различни сме. Аз не съм като майките, които са родили и износили децата си, моето дете не е като децата, които имат една майка. Сина ми има две майки (моля ви се тука нищо не влагам, нега не спорим кой е по-истински  ). Различни сме от повечето семейства. Да отгледаш осиновено дете не е същото като да отгледаш рождено. Не е по-просто, не е по-сложно, просто е РАЗЛИЧНО. И е добре според мен, точно ние осиновителите да проемем вътрешно тази разлика спокойно и естествено. Така по-леко се приемат и често нетактичните изречения и съвети, които чуваме понякога.

Да, нас като родители и деца ни приемат различно. И в това няма абсолютно нищо лошо - то си е така - Различни сме. Аз лично харесвам тази разлика  Прекрасен пример за това е и тази тема. Ако останалите родители ни приемаха точно като себе си, тогава детайла, че детето е осиновено, нямаше да бъде включен... Просто темата щеше да бъде "Моето дете, каза на друго дете в групата, че е циганче. Майка му се разплака. На мен ми стана неудобно" - толкоз. Просто и ясно.

Това за съобщаването на факта за осиновяването действително е проблем на семейството. Моят син вече знае - разказваме си неговата приказка всеки ден. Нищо не ми гарантира, че утре някое дете няма да го обиди в градинката... Въпроса е аз какво ще му кажа.
Но oceanid , представи си описаната от Изида ситуация -  Изида, която е твърде далечна от въпросното семейство знае, учителката, която явно е с мозък, колкото карфица, очевидно е разтръбила на всички родители. Децата очевидно са коментирали ... аз лично не бих допуснала да се правя на ударена, защото така рискувам детето ми наистина да обиди или засегне другото дете. Държа аз да обясня на сина ми виждането ми за света. Ако замълча - той ще има само това, което учителката е казала... което ми се вижда страховито

  А, ето един от цитатите, който ме замисли.... Пенелопа - различни сме мила... слава богу - различни сме. Да пази господ да се адаптирам към това ниво... нека си останем различни 

Иначе истината е че Иса и Анет (нея и си я обичам мнннного), които безкрайно харесвам и уважавам ме замислиха и им благодаря за което.

И последно - към скептиците и недолюбващите циганите. Представете си как децата на дразнещия ви етнос са отглеждани, обичани и възпитавани от хора като нас - недразнещия ви етнос. Възпитавани са в други ценности, дава им се образование, понякога по-добро и от нашето. Това не е ли най-прекрасната и удачна асимилация.  Подкрепете тези хора, които от прагматична гледна точка ви освобождават от вредни мисли и страхове. Поне не обиждайте децата им, научете децата си да не ги обиждат

Fussii, хубави неща си написала. Харесва ми гледната ти точка и начина на поднасяне
Сега, за не мога да твърдя, че всички родители знаят, но определено не мисля, че децата коментират(за осиновяването иде реч). Сигурна съм, че не знаят, най-малкото, защото Кристиян щеше нещо да спомене..Когато и ако това стане факт (децата научат), тогава да, ще обяснявам на Кристиян до колкото мога за осиновяването. До тогава обаче, не смятам да предприемам нищо в тази посока..

Изида, ти познаваш най-добре ситуацията и детето си  . Разбира се ще постъпиш както намериш за добре.

Когато Никола дойде при нас, най-добрия съвет, който някога някой ми е давал за него беше от Анет  Тя ми каза:

"Сега съвети за добро родителство ще започнат да валят отвред. Имай предвид, че майката си ти и каквото решиш ти - това е най-добро за твоето дете. Така че - давай смело"

Вчера у нас бяха 5 - тима мъже, приятели на мъжа ми.....чисти цигани, и те така си се наричат... Единият от тях беше с детето си, момченце, на 4 годинки. Беше доста по-възпитано от моите хали.....чак ме досрамя.....  

Нагледен урок по толерантност за моите деца.


Fussii - разсъжденията ти за приемането на собствените ни различия е точно това, което мисля. Ако всеки от нас не е в мир със себе си по отношение на всичко, което го различава от останалите и не става дума за пороци, то тогава трудно ще е в мир и с околните.
И това важи за етнос, произход, здравословно състояние, пълнота, богатство, бедност.......Принципът е един и същ.

а, забравих ... 
и докато се учим да приемаме и харесваме нашите различия и да учим децата си на това, паралелно трябва да ги учим да приемат и чуждите такива 

Когато дъщеря ми беше малка,редовно се използваше израза ,,Изяш си всичко,че ще ти надвие циганчето,,без да се замисляме,сами наслагваме думата в съзнанието на детето.В групата ни също има циганчета,но когато дъщеря ми каже,че това дете е циганче,аз не и обяснявам какво значи думата,защото съм сигурна,че няма как да ме разбере точно,какво и казвам.Затова предпочитам да кажа,че тази дума е обидна за тях и не бива да я произнасяме,защото ако ни чуят ще се расърдят.И тъка ,когато иска да ми каже нещо за това дете започва да ми шепти на ухо,за да не я чуят другите.

Не разбирам защо големи хора се разтройват от думи на 3 годишно.Моето дете беше ударено от по-голямо момченце ,защото казало че е на една годинка.Какво да се сърдя на майката ли?!!!
Просто обясних на детето ,че по малките трябва да се галят,и пазят от по-големите защото са по-умни и са батковци.....в този дух.Не е ясно колко от казаното разбра.
Тия дни имахме майстор и малката чу от него ''баси майката''  .Е от два дни само това повтаря,обяснявам,говоря ама ефект няма.....като латерна е тича и вика с пълно гърло  .
Всеки може да попадне в конфузна ситуация заради детето си.Трябва да се обяснява и много много да не се засягат останалите.....и техните деца са правили глупости .....пък и са деца все пак.