отказва да учи

Може да му се помогне. Няколко човека написаха, че може да направи консултация с психолог, за да се разбере дали детето има някакви определени проблеми с ученето. Ако не - значи родителите трябва да преосмислят подхода си. Моето мнение е, че е по-добре детето да се издъни в трети клас и да разбере, че носи отговорност за учението си, отколкото да го бутат чрез частни учители, а по-късно и по други начини до завършване на гимназия и после да стане големият срив и голямото разочарование за всички.

Сутрин в училище,следобяд -частен учител Всеки ще изпуши
 Не трябва, а и няма смисъл да се бие детето, да се лишава от разходки и да се наказва. Така неговото нежелание да напише домашното, може да прерастне в отвращение към училището и труда, а и към вас лично. Що се отнася до "заплащането"....не знам .  За някои деца няма по-голяма награда от това "Направих - и съм свободен".  Важно е да се знае, че постепенно трябва да се сведе до минимум покровителственото отношение към детето.си свърши работата,ще му напише домашното,защото му плащате.И детето какво -да стои мирно и да гледа отстрани?Не му отнемайте свободата.

Запис - че ги имам двама - един в пети клас и едни бъдещ първокласник

Дори и да не е швейцарски, всеки бординг скул ще свърши работа - плащаш, даваш детето и чакаш резултати. В най-лошия случай ще го изключат и ще ти го върнат.

И аз съм за консултация с психолог.
Преди години на мои близки дете правеше така, даже си играеше и разхождаше в час. Говориха с психолог и се оказа, че на детето му няма нищо, просто го бяха дали много малко на училище и не се беше наиграл. Смениха подхода - учеше се под формата на игра и то до 4-5 клас. Костваше им много нерви, време и внимание. Научи се много трудно да чете, за математиката да не говорим. Справиха се бавно и упорито с проблема. Не че заобича много училището, но поне се стараеше, и не дразнеше учителите и околните.
Трябва да се търси подхода и ако не можем да се справим сами, не виждам проблем да не потърсим помощ от психолог.

Благодаря много на всички ви за отговорите и за съпричастността ви,наистина много ви благодаря! В първия пост с линка открих разковничето на проблема,от статията разбрах,че сина ми от всички определения за децата има вярно от всичко по малко.А именно разглезен от нас,получава неща,подаръци още преди да ги е поискал затова и не ги пази и ги чупи но 2 ден,не се е наиграл и е още на фаза игра,а ние много го прищпорваме смятайки го просто за мързелив,което наистина си е така въпреки всичко друго.Скучно му било казва в у-ще,не му е интересно нищо да научи,по Човекът и обществото например колкото и да се стремя да му го представя като приказка ,обяснявам му по детски със асоциации а той пак учи всичко наизуст.Не че ми е дете ама наистина е много умен,всички които са допуснали да го опознаят повече го казват и всички ни е яд,че има огромен потенциал,а го пропилява...но как да му обясня на неговата възраст и при това нежелание да учи ,да го прави не заради нас да ни зарадва а за себе си.Съгласна съм за психолог,но кога да го водя,като веднага след у-ще почваме да учим и това продължава от 15.00 до 18.00 часа,мислех си дали не може психолога да идва в нас и да учат заедно ,незнам ...ще трябва да проуча въпроса.А някой от вас ако има координати на такъв психолог или може би терапевт нека да ми ги даде.

Така като те чета имам чувството, че детето ти нещо не го кефят много авторитетите и хаби много време и енергия да разхлабва примката около врата си. детето има силен заряд да е двигател сам за себе си но е поставен в положението на послушно вагонче с други вагончета и отпред и отзад и може би се бунтува и си изхабява силите в този бунт.
то просто всякечки ви демонстрира на всички възрастни, че само ще си решава... и като сте го подхванали с ученето и дисциплината то ви го връща... с ученето и дисциплината...

Може и да има много неизразходвана енергия и просто от съклет, да не може да седне да се съсредоточи - запишете го на някакъв спорт, примерно бойни изкуства е добре по няколко причини- той е момче а там инструкторите са понвечето мъже /намерете такъв/ там ги поставят на ръба на физическите им възможности а това много отрезвява- като направиш 5 коремни а около тебе правят по 55 без да им мигне окото и са горди с постижението постигнато с труд
реабно усещат че по-големите ги превъзхождат което в ежедневието не може да се усети реално щото много ги обгрижваме и си ги пускаме на главите даже.
Писнало му е от учителки тип лелки освен това... /просто на тях наистина им е минал апогея, не са в крак с живия живот и успяващите в него/ като гледам скандализира околните възрастни просто за спорта  куражлия е малкия не мога да му го отрека... но средата не му позволява да го вложи този кураж... да прави неща които му вдигат адреналина, карат го да се чувства силен по друг начин. може да има голям потенциал но няма да се чувства горд  иреализирал се с това което го карате да прави... и затова не го прави, но междувременносе е почувствал горд  исамореализиращ се като НЕ ГО ПРАВИ

не пречи да отидете на психолог, но според мен проблемът започва от разликата в темпераментите вашите и неговия- вие звучи ми да сте кротки, може би дори плахи  хора, които не преминават границите, а детето ви е огън и жупел и трябва да намерите някой огън и жупел като него, защото вие не познавате проблемите му - чувството че те изпълва една непозната мощ, която не можеш да овладееш, която те носи като вълна.
мисля че частните учители които избирате са били неподходящи за него защото сте ги избирали да са като вас.
пробвайте с някой студент, по-шантав ако може и който има някакав рисково хоби- например да кара скейтборд някакъв друг спорт- може и ски, да е с него докато той сам си пише домашните а после да ходят нанякъде, да му бъде нещо като много по-голям приятел, но и който може да го научи това което вие не можете просто защото сте различни с детето. всъщност етето ви е много самотно от това че има някакава вътрешна сила и заряд в него, които остават неразбрани... ще ви трябва уважение и нестандартни методи с него... но първо уважение и отношение на равнопоставеност към различията ви. той не е лош защото е с толкова силен характер, тъкмо напротив.

пожелавам ви най-искрено и вашето "грозно патенце" да стане красив лебед. обаче в тази приказка на вас-родителите се е паднала ролята на опитомените птици в стопанския двор, които обаче отдавна са забравили илиниког ане са знаели кака се лети. виждам колко много го обичате, намерете ко да го научи да лети, ако вие не можете. просто детето ви може би ви превъзхожда много и аз ви завиждам за това въпраки трудностите сега. Ако не го смачкате в кривата клетка на образованието и не подрежете крилата му един ден може много да се гордеете с него и с това което постига, слушайки сърцето си. някои от най-успелите хора включително бил Гейтс никака не са били добри ученици ине са се вписвали в образователния ни модел. И докато да изкачат върховете които са достигнали се изглеждали като че се лутата в тъмното.

Случва се при много интелигентни и надарени деца да им е скучно в училище, и да се отегчават, защото материалът не стимулира способностите им достатъчно. Не знам дали вашия случай е такъв, де, просто казвам, че и това го има.

Ако е толкова умно дете, аз бих го насърчавала да си развива интересите, да чете, да си разширява общата култура - не непременно в училище. Какво значение има дали ще изкарва шестици или четворки - много по-важно е да не му убиете желанието да учи и да се развива, това е за цял живот!

Консултирайте се с психолог. Преди години имахме проблем и направихме една консултация- оказа се че пропускаме един детайл и оттам тръгва всичко. Нашата история беше малко от типа много баби-хилаво дете. Психолога ни даде конкретни напътствия започнахме да работим по тях и след 3 месеца нямаше и следа от проблема. Така че опитайте и да не помогне няма да навреди.
Ние ходихме в детската психиатрична клиника към МА -казват че нам са най добрите психолози и предполагам е така. При нас беше нужна една консултация.