Освен това мисля, че реакцията на авторката е плод на допусканите от майката грешки. Детството на един човек е ключ към психиката му.
Много ме е срам ударих майка си
- Публикувана: 1 март 2009, 02:36 ч.
- Последно мнение: 2 март 2009, 19:26 ч.
# 90
1 март 2009, 22:15 ч.
Да Балу и ти си права! Сгрешила е, повтарям. Нали и тя самата се разкайва и го осъзнава.
Виж целия пост
Това е абсолютна истина! И аз мисля, точно така. Но силата на един човек, е в това да преодолее тези моменти. Да работи върху себе си, за да не се отразява това на поведението му и отношенията му с хората в зряла възраст. Иначе модела се повтаря...
# 91
1 март 2009, 22:16 ч.
Да, така е! Аз описах вече на кратко и своята майка, но не смяташ ли, че ако постъпим както те са се отнасяли с нас, се превръщаме точно в такива чудовища, каквито са били за нас тези майки!? Точно затова се заклех пред всичко свято, никога да не постъпвам като майка си!
Ич се не заричай и още по малко кълни. Да се кълнеш е грях,нали си чула
Azzy, понаучила съм се да играя ролята на спокойна. Ама кво ми е от вътре само аз си знам. В случая в темата наистина нямам особени причини да се нервя, та и не съм. Мен по принцип колкото по близък ми е човек толкова повече ме наранява и вбесява. Човек очаква най много от майка си и затова на нея най много и се сърди. Така си обяснявам факта, че никой друг не ме е вбесявал толкова, колкото тя. Отделно си е адски дразнещо същество. И баща ми е дразнила и човека се е спасил овреме. На мен ми се наложи да я потърпя повечко за съжаление. В такива кризи ме е докарвала, че комшиите почваха да звънят на вратата и с истинска загриженост предлагаха да потърсят специализирана помощ за мен. До ден днешен ме е срам да ги срещна. Но на майка ми не и пукаше и продължаваше да ме тормози пак и пак. Не забравям, а дали прощавам не знам - още не ми е поискала прошка за да преценя как ще реагирам в този момент. Това, че удряш един човек изобщо не значи, че не го обичаш. По скоро точно обратното. Примерно всички си обичаме децата, но на всички ни се е случвало да ги пляснем. И нас са ни били родителите. Лично аз не мога да се оплача, че много съм бита, но не мога да отрека и че се е случвало. Само че този бой изобщо не го помня. Затова пък помня всички обиди, който мамата нон стоп сипеше по мой адрес.
Виж целия пост
Майката на авторката цял живот я е била и едва ли толкова се е каела за постъпките си. Защо гледате на проблема едностранно?
Самата дума МАЙКА е свята, но има много чудовища криещи се зад нея!
Самата дума МАЙКА е свята, но има много чудовища криещи се зад нея!
Ич се не заричай и още по малко кълни. Да се кълнеш е грях,нали си чула
Azzy, понаучила съм се да играя ролята на спокойна. Ама кво ми е от вътре само аз си знам. В случая в темата наистина нямам особени причини да се нервя, та и не съм. Мен по принцип колкото по близък ми е човек толкова повече ме наранява и вбесява. Човек очаква най много от майка си и затова на нея най много и се сърди. Така си обяснявам факта, че никой друг не ме е вбесявал толкова, колкото тя. Отделно си е адски дразнещо същество. И баща ми е дразнила и човека се е спасил овреме. На мен ми се наложи да я потърпя повечко за съжаление. В такива кризи ме е докарвала, че комшиите почваха да звънят на вратата и с истинска загриженост предлагаха да потърсят специализирана помощ за мен. До ден днешен ме е срам да ги срещна. Но на майка ми не и пукаше и продължаваше да ме тормози пак и пак. Не забравям, а дали прощавам не знам - още не ми е поискала прошка за да преценя как ще реагирам в този момент. Това, че удряш един човек изобщо не значи, че не го обичаш. По скоро точно обратното. Примерно всички си обичаме децата, но на всички ни се е случвало да ги пляснем. И нас са ни били родителите. Лично аз не мога да се оплача, че много съм бита, но не мога да отрека и че се е случвало. Само че този бой изобщо не го помня. Затова пък помня всички обиди, който мамата нон стоп сипеше по мой адрес.
# 92
1 март 2009, 22:27 ч.
Аз отговорих на този въпрос, малко по-рано в темата.
Разбира се, че не одобрявам, даже бих казала, че по-скоро са рядкост семействата, в които едно дете расте нормално и спокойно, отколкото обратното.
Светът е пълен с истерични и първосигнални индивиди, които причиняват страшни неща на децата си, без да броим извращенията.
Но ако аз мога да видя по този начин нечия майка, това не важи за нейното собствено дете.
Виж целия пост
Добре де Azzy, означава ли това, че оправдаваш майка прибиваща детето си?
Разбира се, че не одобрявам, даже бих казала, че по-скоро са рядкост семействата, в които едно дете расте нормално и спокойно, отколкото обратното.
Светът е пълен с истерични и първосигнални индивиди, които причиняват страшни неща на децата си, без да броим извращенията.
Но ако аз мога да видя по този начин нечия майка, това не важи за нейното собствено дете.
# 93
1 март 2009, 22:28 ч.
... Разкаяние, след като вече си го направил... Нужна е мисъл преди това. Човек трябва да умее да се контролира. Ето тук не разбирам християнството - покай се и ще ти бъде простено! Как точно става това!? Кой решава, че като се покаеш и вече си невинен?
Ами това да ми е греха, NikiFin! Други грехове да нямам, този ще го понеса.
Виж целия пост
Нали и тя самата се разкайва и го осъзнава.
Ич се не заричай и още по малко кълни. Да се кълнеш е грях,нали си чула
# 94
1 март 2009, 22:54 ч.
Не смятам авторката за невинна, само защото се е покаяла, а подчертах, че го е осъзнала, което е повече от нищо. Трябвало е да мисли, да. Сгрешила е, да. Аз питам, виновна ли е само и изцяло тя? Не е ли ГРЕШКАТА И плод на създалите се обстоятелства? Което не я оправдава по никакъв начин, но пък да кажем цялата истина като сме почнали.
Виж целия пост
# 95
1 март 2009, 23:02 ч.
Авторката явно е усетила къде е попаднала...Никаква не се появи повече.
Виж целия пост
# 96
1 март 2009, 23:05 ч.
Разбира се, че е повече от нищо, но постъпките си не осъзнават само невменяемите и тях можем да оправдаем с това.
Не искам да споря с теб, natia
, но някакви създали се обстоятелства, накараха преди двайсе (или колкото там бяха) дни, един баща да заколи двете си деца. Не сравнявам двете неща, но обяснението е еднакво - именно създалите се обстоятелства карат човек да постъпва по избран от него начин. Точно този избор трябва да се научим да контролираме и да не оправдаваме грешна постъпка с обстоятелства! Защото, известен ти е израза "след дъжд, качулка...".
Нямам какво да добавя повече от това, което вече написах.
Е, къде е попаднала? Не е ли тук по собствено желание? 
Не я съдя! А обяснявам своята гледна точка. Нея достатъчно ще си я гризе съвестта. Дано има такава.
Виж целия пост
...подчертах, че го е осъзнала, което е повече от нищо.
...
Не е ли ГРЕШКАТА И плод на създалите се обстоятелства?
...
Не е ли ГРЕШКАТА И плод на създалите се обстоятелства?
Не искам да споря с теб, natia
, но някакви създали се обстоятелства, накараха преди двайсе (или колкото там бяха) дни, един баща да заколи двете си деца. Не сравнявам двете неща, но обяснението е еднакво - именно създалите се обстоятелства карат човек да постъпва по избран от него начин. Точно този избор трябва да се научим да контролираме и да не оправдаваме грешна постъпка с обстоятелства! Защото, известен ти е израза "след дъжд, качулка...". Нямам какво да добавя повече от това, което вече написах.
Авторката явно е усетила къде е попаднала...
Не я съдя! А обяснявам своята гледна точка. Нея достатъчно ще си я гризе съвестта. Дано има такава.
# 97
1 март 2009, 23:20 ч.
Разбрах позицията ти Балу, виниш я и си права, това вече е ясно. Аз също се уморих да повтарям, че е сгрешила, но кажи нещо за майката де. Не бъдете толкова крайни или поне казвайте цялата истина. Че така е някак си несправедливо. Да заплюем едната, пък другата да не забелязваме.
Не оправдавам грешката и с обстоятелствата, затова наблегнах на думата ГРЕШКА. Само се опитвам да разкрия картината до край. Виновни са и двете!
Виж целия пост
Не оправдавам грешката и с обстоятелствата, затова наблегнах на думата ГРЕШКА. Само се опитвам да разкрия картината до край. Виновни са и двете!
# 98
1 март 2009, 23:29 ч.
Мога много да говоря за вината на майка, която е пребивала системно детето си, когато не е могло да се защити. За това какви последици оказва върху психиката му за цял живот това. За това, че хора с тиранични родители не могат да намерят себе си докато са живи. За това, че понякога деца, тормозени от безумни родители, се превръщат в чудовища, защото психиката им е прекършена и унищожена. Но това не е темата на разговора.
Още повече, авторката знае каква е майка и и въпреки всичко разчита на нея да и гледа децата. Приема я за цяла зима в дома си, като знае каква е и че внася раздори в семейството и, но се нуждае от услугите и. Какво да кажа за майката? Каквато майката, такава и дъщерята. Това мога да кажа.
Ох, наистина няма да пиша повече. Истински се разстройвам от подобни теми, защото съм преживяла този тормоз и не мога да нямам отношение, но...
Ти си нахална, знаеш ли? Не видях лично да си засегната от цитираната от теб! Боже, хора, мяра нямате като ръсите обиди тук! Било пряко, било по заобиколен начин 
Виж целия пост
Разбрах позицията ти Балу, ... но кажи нещо за майката де.
Че така е някак си несправедливо. Да заплюем едната, пък другата да не забелязваме.
Че така е някак си несправедливо. Да заплюем едната, пък другата да не забелязваме.
Още повече, авторката знае каква е майка и и въпреки всичко разчита на нея да и гледа децата. Приема я за цяла зима в дома си, като знае каква е и че внася раздори в семейството и, но се нуждае от услугите и. Какво да кажа за майката? Каквато майката, такава и дъщерята. Това мога да кажа.
Ох, наистина няма да пиша повече. Истински се разстройвам от подобни теми, защото съм преживяла този тормоз и не мога да нямам отношение, но...
Nikifin,със всеки следващ твой пост се убеждавам,че няма по-луда и зла съфорумка от теб.
Ти си нахална, знаеш ли? Не видях лично да си засегната от цитираната от теб! Боже, хора, мяра нямате като ръсите обиди тук! Било пряко, било по заобиколен начин
# 99
1 март 2009, 23:51 ч.
Все пак дъщерята проявява съвест. А и винаги го има моментът, в който си мислиш "Може би този път ще бъде по-добре". Балу, не всички сме толкова силни, колкото си ти. Въобще, връзката майка-дете е много трудна за унищожаване, даже и в случаите на майка, която упражнява тормоз.
Виж целия пост
Приема я за цяла зима в дома си, като знае каква е и че внася раздори в семейството и, но се нуждае от услугите и. Какво да кажа за майката? Каквато майката, такава и дъщерята. Това мога да кажа.
Все пак дъщерята проявява съвест. А и винаги го има моментът, в който си мислиш "Може би този път ще бъде по-добре". Балу, не всички сме толкова силни, колкото си ти. Въобще, връзката майка-дете е много трудна за унищожаване, даже и в случаите на майка, която упражнява тормоз.
# 100
1 март 2009, 23:58 ч.
Ох, почти всеки един човек проявя съвест след подобни действия. Почти всяка една жена, след като е бита от мъжа си чува "Извинявай, не исках да стане така, повече няма да се повтори". Почти всяка една майка, след като плесне детето си ходи да го гушка и да плаче заедно с него. Но след дъжд качулка, такива неща никога, никога не се забравят.
И нали знаете, бой и е*ане не се връщат.
Виж целия пост
И нали знаете, бой и е*ане не се връщат.
# 101
2 март 2009, 00:00 ч.
Не съм Балу, но ще отговоря.
Най-вероятно майката на героинята също е била малтретирана от своята майка (или баща), които на свой ред - от техните, и така до безкрай.
Как може една майка да учи на обич и любов детето си, без самата тя да е научена? Как ще гали и ще прощава, когато на нея не и е прощавано? Как една майка ще знае, че проблемите могат да се решат и без малтретиране, когато тя само този начин е познала като дете?
Все някой, все някога трябва да прекъсне тази верига. Само че, затова се иска смелост, безпределна и безгранична смелост.
Но не е невъзможно.
Нито съдя двете героини, нито ги оправдавам.
Пожелавам им да намерят пътя към себе си.И да си простят - не майка на дъщеря и дъщеря на майка, а всяка сама на себе си.
Комплименти за Балу
.
Виж целия пост
Разбрах позицията ти Балу, виниш я и си права, това вече е ясно. Аз също се уморих да повтарям, че е сгрешила, но кажи нещо за майката де. Не бъдете толкова крайни или поне казвайте цялата истина. Че така е някак си несправедливо. Да заплюем едната, пък другата да не забелязваме.
Не оправдавам грешката и с обстоятелствата, затова наблегнах на думата ГРЕШКА. Само се опитвам да разкрия картината до край. Виновни са и двете!
Не оправдавам грешката и с обстоятелствата, затова наблегнах на думата ГРЕШКА. Само се опитвам да разкрия картината до край. Виновни са и двете!
Най-вероятно майката на героинята също е била малтретирана от своята майка (или баща), които на свой ред - от техните, и така до безкрай.
Как може една майка да учи на обич и любов детето си, без самата тя да е научена? Как ще гали и ще прощава, когато на нея не и е прощавано? Как една майка ще знае, че проблемите могат да се решат и без малтретиране, когато тя само този начин е познала като дете?
Все някой, все някога трябва да прекъсне тази верига. Само че, затова се иска смелост, безпределна и безгранична смелост.
Но не е невъзможно.
Нито съдя двете героини, нито ги оправдавам.
Пожелавам им да намерят пътя към себе си.И да си простят - не майка на дъщеря и дъщеря на майка, а всяка сама на себе си.
Комплименти за Балу
. 
# 102
2 март 2009, 00:04 ч.
Още повече, авторката знае каква е майка и и въпреки всичко разчита на нея да и гледа децата. Приема я за цяла зима в дома си, като знае каква е и че внася раздори в семейството и, но се нуждае от услугите и. Какво да кажа за майката? Каквато майката, такава и дъщерята. Това мога да кажа.
а и майка продължава да живее с дъ6теря си след инцидента........
иди 4е ги разбери.....
всъ6тност не ми стана много ясно, кой при кого живее... майката в дома на дъ6терята или обратното.....
Виж целия пост
Още повече, авторката знае каква е майка и и въпреки всичко разчита на нея да и гледа децата. Приема я за цяла зима в дома си, като знае каква е и че внася раздори в семейството и, но се нуждае от услугите и. Какво да кажа за майката? Каквато майката, такава и дъщерята. Това мога да кажа.
а и майка продължава да живее с дъ6теря си след инцидента........
иди 4е ги разбери.....
всъ6тност не ми стана много ясно, кой при кого живее... майката в дома на дъ6терята или обратното.....
# 103
2 март 2009, 00:08 ч.
Hear, не съм силна. И аз проявявам слабост, когато говоря за майка си или за себе си като майка. За първото не мога да намеря разумно обяснение, въпреки, че обяснение има. А за второто винаги искам още и още, и още...
Да допълня Танцуваща с вълци, без да се впускам в подробности. Моята майка е имала баща-чудовище по нейните думи, по тези на сестрите и и на баба ми, нейната майка. Тормозът, който е упражнявал върху шестте си деца обаче, е дал най-сериозно отражение върху психиката на майка ми, като най-малка по времето, когато са били подложени на този тормоз. Но не намирам оправдание за това, че тя се превърна два пъти в това, което е бил дядо ми! Защо? Нямам обяснение. Ако един модел на поведение те е измъчвал, плашел, отблъсквал, защо го следваш неотстъпно!?
Може би това, което отстрани изглежда като моя сила е единствено това, че нямаме кръвна връзка с майка ми, което по някакъв начин ме спасява от това, неизменно да съм следващата в редицата, проявяваща тирания над децата си. Но то не е сила. То е просто това, че тук връзката се прекъсва. Аз не искам да бъда такава и не съм такава! Може би имам избор. Не разбирам, но за мен силата на кръвта също има някакво значение.
Как може една майка да учи на обич и любов детето си, без самата тя да е научена? Как ще гали и ще прощава, когато на нея не и е прощавано? Как една майка ще знае, че проблемите могат да се решат и без малтретиране, когато тя само този начин е познала като дете? Може! Но не мога да обясня механизма, освен по начина, по който се опитах.
Виж целия пост
Балу, не всички сме толкова силни, колкото си ти. Въобще, връзката майка-дете е много трудна за унищожаване, даже и в случаите на майка, която упражнява тормоз.
Да допълня Танцуваща с вълци, без да се впускам в подробности. Моята майка е имала баща-чудовище по нейните думи, по тези на сестрите и и на баба ми, нейната майка. Тормозът, който е упражнявал върху шестте си деца обаче, е дал най-сериозно отражение върху психиката на майка ми, като най-малка по времето, когато са били подложени на този тормоз. Но не намирам оправдание за това, че тя се превърна два пъти в това, което е бил дядо ми! Защо? Нямам обяснение. Ако един модел на поведение те е измъчвал, плашел, отблъсквал, защо го следваш неотстъпно!?
Може би това, което отстрани изглежда като моя сила е единствено това, че нямаме кръвна връзка с майка ми, което по някакъв начин ме спасява от това, неизменно да съм следващата в редицата, проявяваща тирания над децата си. Но то не е сила. То е просто това, че тук връзката се прекъсва. Аз не искам да бъда такава и не съм такава! Може би имам избор. Не разбирам, но за мен силата на кръвта също има някакво значение.
Как може една майка да учи на обич и любов детето си, без самата тя да е научена? Как ще гали и ще прощава, когато на нея не и е прощавано? Как една майка ще знае, че проблемите могат да се решат и без малтретиране, когато тя само този начин е познала като дете?
# 104
2 март 2009, 00:13 ч.
Смея да твърдя, че знам, че не всичко знам и съответно нямам правото да съдя. Правилният път и куражът да вървиш по него са вътре в сърцето и всеки за себе си знае къде и как да стъпи за да продължи напред....и авторката знае...
Виж целия пост
Препоръчани теми