Тотална липса на бащата!?

Абсолютно е за добро, според мен. Щом детето ти не драматизира, значи си си свършила работата и си му представила ситуацията без излишни драми и утежнения, както за съжаление правят много от майките тук.
Така че от мен - браво 

Мисля че на децата трябва да им обясниш какво е положението. Аз имам голяма вина ввъв възпитанието на моя син, тъй като доста време търпях преди да се разделя с моя съпруг. Той оказваше пагубно вличние върху детето (той е пияница с две думи. Непрекъснато псува, нищо и никой не го интересува освен спорт и лични неща. Винаги си е мислел че всички са длъжни да правят всичко за него, да му дават, да му помага и пр. ). Когато се напиеше и детето беше малко все намираше причина да се заяжда с мен. Когато детето стана голямо и вече разбираше започна да се заяжда с него. В един момент разбрах че трябва да се махна заедно със сина ми за да не стане по-лошо. Но явно съм закъсняла. Сега сме отделно, сина ми ходи да се вижда с баща си. Но най-лошото в цялата ситуация е че се опитва да подражава на баща си по приказки и поведение.
Живота е сложен. Понякога ми се иска да бях предприела крачката с раздялата много по-рано.

Вие смятате,че няма как да ти липсва нещо което нямаш,но не е така.Моята дъщеря е на 4,5 години и никога не е виждала баща си,но пък за сметка на това живо се интересува от него.Явно този интерес се заражда в детската градина,където децата общуват и споделят за семейството.Когато преди няколко седмици ме попита къде бил нейният татко,аз и казах истината.За момента се задоволи,но след няколко дни продължи да любопитства,защо не живеел с нас,защо не я обичал,кога щял да дойде да се запознаят.Дори незнам какво да и кажа.Сега тя знае,че някъде там си има татко,които не я обича,а е още толкова малка...

И аз на моето дете обясних, че всяко дете си има татко, но нашият не живее с нас.
Тя има 2 баби (баба и прабаба), които тя приема, че са същите , за които говорят и нейните приятелчета. Не съм и обяснила, че другите са родители на бащите им, не мисля че има смисъл. При нас баща ми живее в провинцията, а майка ми в София, но не са разведени, просто така се получи. Ако бяха разведени сигурно щеше да ме гложди и тази мисъл и да се чудя как да и го обясня. Сега просто тя знае, че ходим на гости на дядо... не я тревожи това, че той не живее с баба (както би трябвало да бъде). Ако се замислиш има много неща около теб, които не са както трябва да са, но ти не за всичко смяташ, че в детайли трябва да обясняваш. Просто такива са нещата.

Несправедливо е точно ти да се чудиш какво обяснение да й дадеш - защо баща й не я обича... Мислила ли си все пак да му кажеш, че детето му пита за него и иска да поне да се познават?

Не знам доколко е по-добре семейството да се разпадне, докато детето е по-малко, вместо да е по-голямо. Все си мисля, че ако бащата не е някой изверг, за детето е по-добре да го е познавало по-отблизо известно време и да усеща поне малко някаква близост с него, отколкото да не го познава въобще, за да не страдало и да не сме се чудели какво да му обясним...

Когато беше малък, му обяснявах, че баща му живее далеч и няма време да дойде да го види.
Като поотрасна му казах, че на баща му му е неудобно, защото живее далече, работи много а и не се познават и се притеснява.
Като порасна съвсем му казах, че ако иска ще го запозная с баща му, но е добре да изчака да е в състояние да разсъждава и да се държи като голям, за да е по лесно да се разбере с баща си.
Сега е на 14, не е проявявал скоро интерес, ако се запъне ще си помисля време ли е и как да стане.
Но пък моят никога не се е впечатлявал много от липсата на точно този си роднина.
Имахме кратки драми в детската градина, с разказ за семейството, ама там вкарахме баба, дядо и леля, та даже се оказахме с повече семейство от другите
И най-тежката драма по повод липсата на баща беше, че ако имал, нямало все с градски транспорт да се влачи. На което аз контрирах, че като ми изброи поне двама негови познати, дето бащите им ги возят на всякъде - тогава да съжалява. Май не можа.

А повторното омъжване, само за да си има детето баща е дива глупост.

Не за да има детето баща, а за да имам аз другарче, когато детето порасне и тръгне по своя път. Може ли да го спреш от срещи с приятели, от пътувания, от всичко за да не си сама?
На 14 г. много скоро ще дойде момента, в който ще се има свой живот. Искаш ли да се прибираш между 4 стени и да няма кой  да те напсува.  А пък и втория може от време на време да го вози с кола и да  не е все с гр. транспорт.

ами той вече си има собствен живот и поне три вечери седмично е до 11 на тренировки
но пък аз не съм сама, приятели, ангажименти
не съм от обсебващите майки, в никакъв случай
а за возенето - дядо му
чак ходи да го взима от училище понякога, да се прави на голяма работа моя

виж ако срещна Мъжа
моя мъж

но да не крадем на жената темата

А да, това с колата е много важно, ако може да е и комби да се вози и друг багаж. 
Да им е по-лесничко на децата бе ...нали така сме свикнали у тая пуста държава.

Бурканите от село ли имаш в предвид?
Все ще намерим някоя еФтина бричка да ги пренесем.
Май,взе да ме избива простотията пак ,ама в тая пуста държава,как да не те избие?
Трудно е,наистина да обясниш на децата.
Аз все още не съм  или по-точно съм почти самотен родител и ми е много трудно да давам отговори на-защо....? Това най-много ме тормози.

       .... А на мен пък ми е от животрептуща важност, че няма да има кой да ме напсува.
Иначе сериозно ако трябва да говоря по темата, мисля че децата са доста по-жилави и адаптивни от колкото ги мислим ... и по-скоро ние проектираме върху тях собствените си страхове и неувереност.
Да, действително е трудно да отговориш на въпроса "Защо..?" който детето ти задава, вперило тъжен поглед...., но децата растат, кръгозора им се разширява, а с това и способността да разбират отделните човешки взаимоотношения...  Освен това в наши дни обществото е преодоляло голяма част от предрасъдъците си, т.е. за развода вече отдавна не се говори под сурудинка сякаш си хванал срамни въшки. ... Та вече всяко 2-ро или 3-то младо семейство е преживяло развод. Така че в детската градина или училището децата ни са заобиколени още от куп свои връстници също с разведени родители и не е като да се чувстват аутсайдери поради тая причина...

Сега конкретно на въпроса на авторката ----->
Първо да попитам какво значи "виждам, че...", т.е. той конкретни въпроси задавал ли ти е.., да не би /както съм писала по-горе/ ти да проектираш върху детето си собствените си страхове и неувереност.... Казвам така, защото смятам, че ако детето не е формулирало ясно въпроси към теб, ще е тактически неправилно ти сама да се вреш между шамарите да даваш отговори, които не са ти търсени.... Ако обаче такива конкретни въпроси са ти вече зададени и детето напира за отговор, а БНД абсолютно се дистанцира, може би най-безболезнения вариант е това което е споменала possessed ----> казваш истината - че сте разведени + една в случая благородна лъжа - че той живее и работи надалеч и няма възможност да се виждат... Струва ми се че такава лъжа е в пъти по-добре, отколкото да заявиш на детето, че баща му въобще не се интересува от съществуването му...
           А всъщност така ли е наистина?... Ти кога последно си говорила с бившия си?... Няма ли вероятност той да има желание да контактува с детето, но поради твърде дългото изминало време да се опасява да поиска такъв контакт - че ти може да му го откажеш?...
           Защото ако има двустранно желание за такъв контакт /и от страна на сина ти, и от към БНД/, въпреки пропуснатото време и дори и да е спорадичен, тоя контакт може да е само от полза за детето - момче е все пак и тепърва ще му е нужен мъжкия модел за подръжание... Но там ти най-добре си знаеш как точно стоят нещата...

Ами тя няма как да се запознае с него,тъй като той живее в чужбина и дори няма желание да се обади,а камо ли да я види.Мисля че изобщо не го интересува дъщеря ми

Opiate, направо полудявам, като чета мнения като твоето. Извинявай, ти сама ли гледаш детето си? А БНД появява ли се? Вярвам, че е много лесно да кажеш " Ти кога последно си говорила с бившия си?... Няма ли вероятност той да има желание да контактува с детето, но поради твърде дългото изминало време да се опасява да поиска такъв контакт - че ти може да му го откажеш?..." ако отношенията ти с БНД са ОК.

Бащата на моя син си замина най-безцеремонно, когато синът ми беше на 1 годинка. От тогава не се е интересувал за нищичко. Наистина ли смяташ, че трябва да го открия, да му обясня, че има дете и че на детето евентуално му е мъчно за него? Е той малоумен ли е????

Хайде малко по-сериозно. Отговорете ми честно - ако бащата иска да вижда детето си, смятате ли, че има сила, която да го спре, камо ли някакво неудобство от дългата му пасивност. Не му е било неудобно като си е зарязал детето, а сега му е неудобно... То така много лесно! И все бащите са един вид жертви. Той горкичкият не се чувствал добре, имал притеснения... А мен някой пита ли ме как съм, как се справям с всичко, А???

Déjà vu, ако бившият ти мъж беше нормален баща, той просто нямаше да си замине по този начин, а щеше да потърси някакви вратички да продължи да вижда сина си, даже и ти да не беше съгласна (защото тук, в този форум, има и такива случаи).

Така че това е ясно. Въпросът в момента е друг, как да се сведат щетите върху психиката на сина ти до по-ниско ниво... Обмисляла ли си дали точно с такава цел не си струва неприятното за теб иначе действие да вземеш да му звъннеш и да му кажеш тези очевидни неща... Предполагам чела си тук във форума колко жертви правят другите майки, въпреки личното си недоволство от БНД, само и само да запазят връзката между децата и баща им...

Споменавам това, защото това е единственото истинско решение, всички останали решения са някакви заместители и то неубедителни за едно интелигентно дете...