Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

http://novoto.dechica.com/

Интересна игра за концентрция

Не съм влизала цяла вечност и минавам да се отчета. Моят е на 13. Хиперактивността намаля. Понякога само, когато му е скучно, или когато е напрегнат, има едно ходене напред назад, но нищо чак фрапиращо. Но говора, мисленето - не са както подобава на дете на неговата възраст. Просто си е по-дечко. И напоследък има едно, не знам как да го нарека, но мисля, че е от едностранчивите интереси - говори се само за държави, народи, територии, богатства на държавите, кои били индианци, кои европейци, след което почва - първа, втора световна война, коя държава коя нападнала. И ввъпросите са само от това естество, докато ми излезнат пришки на ушите. Дали ще мине, някой имал ли е такъв проблем, и как се преборихте?

Мама Мариана,има ли диагноза ХАДВ? На мен ми звучи като друго, абсурдно е да го казвам аз, но лично моя син е с подобно държание и е диагностициран с Аспергер. Това,което аз съм чела е,че двете състояния имат доста общи черти.Ако поведението му те притеснява, посетете специалист

Моето дете е с хиперактивност, но без дефицит на вниманието.
Диагнозата е поставена от специалисти.

Здравейте! За първи път се включвам в темата и ту започвам, ту трия, започвам пак и пак трия... Следя я от едно известно време и искам да благодаря, че споделяте и обсъждате. От голяма помощ е!

Това, което сега ме провокира, е именно последния пост, че е възможна комбинация на хиперактивност, но без дефицит на вниманието. Моето дете е на 6 години и не е диагностицирано, но определени негови прояви винаги са ме притеснявали. Той няма говорни затруднения, няма проблеми с концентрацията, изключително логичен и аналитичен е, в много отношения изпреварва връстниците си, НО много често действа първосигнално и импулсивно, като искрено не може да съобрази, че поведението му е неуместно. Прекъсва, не може да чака, узурпира пространството около себе си и непрекъснато изисква внимание. На площадката никога не мога да предвидя дали ще се заиграе с някого или ще предизвика конфликт. Често е враждебен, дори гневен, без да има реална провокация за това.

Друго много характерно за него е, че на периоди нощният сън е нарушен. Понякога изобщо не заспива и е в състояние да будува чак до сутринта. Кротува си, лежи си в леглото и просто не спи. Нашата педиатърка е на мнение, че засега не е необходима консултация с детски психиатър. Просто бил впечатлителен и щяло да отмине. Предписвала ни е сироп Алора - никакъв ефект. Киетюд - променлив успех. Сега давам Седивитакс и детето успява да заспи, но се събужда в малките часове на нощта(към 5-6 часА сутринта) и така и не успява да заспи отново. В тези случаи педиатърката ни препоръчва да давам Игнация амара.

Моля да споделите дали и при вашите дечица се случва нещо подобно? Сиропът Алора, за който се споменаваше в предишните постове, е бил предписван на децата с цел да се регулират определени нарушения в съня или за да се повлияе на нервната с-ма в период на бодърстване? И какви са особеностите в поведението на едно хиперактивно дете, но без дефицит на внимание?

Предварително благодаря за насоките и за споделения опит!

До голяма степен все едно описваш моята дъщеря - не умее да седи спокойно, чакането на спирка и опашка е проблемно, обича да предизвиква вниманието, прекъсва, избързва с отговора на въпрос, който не е зададен на нея, импулсивна, не умее или отказва да спазва правилата ограничения, до степен да застраши живота си, не признава авторитети, нарушава личното пространство на другите... В добавка проблеми със съня. Ако не е кипнала от умора трудно заспива. Сънят й е неспокоен, с автономно въртене/люлеене, в моментите, когато сънува кошмари (всяка нощ).
Алора в комбинация със Седивитакс има известен успокояващ ефект, но в никакъв случай не решава на 100% проблемите със съня. Когато е недоспали и уморена се превъзбужда и почва тръшкане, пищене, лигавене... Има нужда от работа с психолог, но до сега не съм открила специалист, който да я поеме и да работи сериозно с нея.
Говори много, не изслушва, мисълта й зацикля върху едно нещо или прескача от тема на тема. Трудно учи, трудно разбира, трудно се концентрира, дори и когато се работи индивидуално с нея. Разсеяна. Навън често е "дръпната" или се държи провокативно, намира си приятелчета момчета, с които да се заиграе, често пъти те също са по-активни като нея... Добро дете е, преживяла е много трудни и стресиращи моменти в най-ранното си детство, трудно може да й с гласува доверие или отговорности, ако не с контролира от възрастен изпълнението им. Трудно за възпитание дете. Не губя надежда през пубертета да се поуспокои и да започне да контролира импулсите си, да се научи да се приспособява и съобразява до известна степен, за да може успешно да се вгради в обществото ни.

Много благодаря за откровения пост!

Тя ходи ли на училище или все още не? Педагозите вероятно са запознати със ситуацията и проявяват известна толерантност. И детето сигурно е изключително напрегнато от целият този спектър на много ярки и крайни емоции. Моето със сигурност е. И аз съм. И изобщо... положението е ''спрете Земята, искам да сляза''!

Наесен синът ми ще е първолак и притесненията ми са свързани именно с приобщаването му към новата среда. Очакванията са ми да е много трудно, защото непознат човек би го определил като своенравен, невъзпитан и невъздържан, а всъщност възпитанието няма нищо общо. То е непреднамерен импулс, почти дивашки, без никакъв самоконтрол и без ''спирачка''. Предполагам, че при повечето деца, за които става въпрос тук, поведението е сходно.
И много ме впечатлява това, че голяма част от родителите, които списват в темата, споделят спокойно и вече са приели ситуацията такава, каквато е.
Аз все още не знам какво се случва, защото близкото ни обкръжение смята, че, да, действително ''има нещо'', но тази, която има нужда от преглед, съм била аз. 

А колкото до концентрацията, способността да усвоява, да запаметява и да е съсредоточен - в това отношение няма абсолютно никакъв проблем. Даже напротив. Изключително паметлив, с впечатляваща фотографска памет. На 1 година можеше да разчита кратки думи като ''мама, баба, кака'', запаметявайки ги като визуален знак. Както децата разпознават знака STOP, без да е необходимо да знаят английски или да могат да четат.

И моля да ме насочите дали е задължително личният лекар или педиатър да ни дадат направление за консултация с психиатър или мога по лично усмотрение да посетя такъв?

 Тинтири_минтири без да съм специалист, само от опита с моето дете и прочетеното - наличие на концентрация, съсредоточеност, ми се струва, че нямате нужда чак от психиатър.
Посетете на първо време психолог, има клинични такива, не психотерапевт.

Ние сме първи клас , беше много трудно и за него и за мен.
Моя син обаче има лека хиперактивност , повече е с дефицит на внимание .
Работи частен учител с него , логопед и психолог. Като заедно учим , до сега не посещаваше занималня , от вчера сам пожела да остава на занималнята , понеже според него съм го карала по цял ден да учи.
Има голям напредък , една идея е по изостанал от другите деца , смисъл все още чете със сричане , на диктовка прави грешки.

"Наесен синът ми ще е първолак и притесненията ми са свързани именно с приобщаването му към новата среда. Очакванията са ми да е много трудно, защото непознат човек би го определил като своенравен, невъзпитан и невъздържан, а всъщност възпитанието няма нищо общо. То е непреднамерен импулс, почти дивашки, без никакъв самоконтрол и без ''спирачка''. ".

Същото в пълна степен важи и за моята дъщеря. Тинтири-минтири, и моята на есен ще е първи клас. Имам много положителни отзиви за учителката, при която искам да го запиша, дано да се случат нещата, че училището се води елитно, карат ги доста да учат, имат изисквания, което е добре, иначе съвсем ще се срине по течението. Но определено има изоставане в НПР, а и на познавателно ниво. Мисля да я запиша на занималня, дано да се получи, че баба й не може да я контролира. Наблизо има и спортна база, ако намеря кой да я води до залата след занималня, ще я запиша на спортна гимнастика или акробатика - има данни за спортистка. Ходите ли на спорт - футбол, лека атлетика или нещо друго, подходящо за активно дете? Казват, че спортът много помагал на деца като нашите.
Моля се да успее да се впише в класа си, да я приемат, така както това се случи в детската градина. Ако имате възможност за избор, избирайте учител, който умее да работи с такива деца.

Ако имаш съмнения за хиперактивност, диагнозата се поставя от детски психиатър. Ако сте от София в "Св Никола" към Александровска болница можеш да я запишеш на преглед по здравна каса или платено - 35лв.

Тинтири_минтири, не губете време. Аз много се притеснявах да не вкарат детето в разни регистри, а нали знаете, че за кандидатстване във ВУЗ, за работа и др. искат бележка от психодиспансера.
И с това забавяне много навредих на детето.
Колкото по-рано го изследват, ще бъде по-добре. Ако имате готови документи преди започването на учебната година, ще ви бъде по-лесно.

Тинтири_минтири, на моето момиченце ( 4 г.) за поведението, установяването на граници и авторитети много му помагат срещите с психолог.Нищо не пречи да опитате.Успех!

Преди малко попаднах на една публикация за личностните разстройства и, като се замисля, това ни е основният проблем. Все едно за моето дете е писано: Отделно и неспособността да стои в покой. Непрекъснато е в движение. В училище издържа не повече от час с непрекъснато въртене, мърдане и издаване на всевъзможни звуци.
Често ли се среща при хиперактивните деца емоционална нестабилност? Вашите деца умеят ли да сдържат емоциите си?

Моля, да поговорим за хиперкинетично разстройство на личността! Някой наясно ли е какво е лечението и запознати ли сте с лекарството Ксанакс?

Здравей мис Пиги,
Мисля, че е свързано и с емоционалната и психическата зрялост на децата. Но май хиперкинетичните деца са и по-емоционално незрели, отделно и дефицита на внимание. Мисля си, че и трите неща са свързани. И да , Лъчка лесно се сърди и избухва, особено, когато я критикуваме за нещо, трудно и се привлича и задържа вниманието, в такива случаи е доста неспокойна, все едно "има червейчета в дупето". Друг въпрос е, когато нещо й е интересно, тогава може да седи спокойно и да реди пъзел или оцветява известно време. Когато ходехме на логопед към един център, логопедката използваше един трик - слагаше на столчето една надувна гумена възглавничка, триъгълна. Така детето имаше възможност да се движи и това й помагаше да се съсредоточава и да задържа вниманието си. Друг трик е честата смяна на дейностите, като се дава възможност на детето да се раздвижи - да прибере картите и да извади мозайката, например. Така издържаше до 60 минути индивидуална работа на 4-годишна възраст. Лошото в нормалната училищна среда е, че трудно началният учител ще приеме такъв индивидуален подход, за целта трябва да е много толерантен и гъвкав.