ХИПЕРАКТИВНОСТ!!!

Това не е нещо, което трябва да ви притеснява. Да, трудно е, но пък за сметка на това полезно. Колкото по 'игриви' са децата, толкова по - бърз е обмена на вещества в организма, което няма как да бъде минус.

Има една статистика, в която се споменава, че хиперактивните деца от бебета до към 3-4 години, след като порастнат стават доста кротки и обратното.  И въпреки това не е повод за притеснение и в никакъв случай не е нещо, което да бъде отнесено при доктор.

Истината е, че това са деца, които имат повече енергия за изразходване и го правят по много различни начини. Радвайте се на децата си и не ги приемайте като "болни" само заради това че скачат, играят, тичат и не мируват повече от останалите.

Разбира се, че доста родители се справят с това. Мисля че единствените минуси при хиперактивност са, че майката почти не може да се справя сама и трябва да има някой, който да я "замества", било то и за да почине за 10 минути. Хиперактивните деца не обичат да почиват, докато ние възрастните... я харесваме тази функция, пък и се изморяваме далеч по - бързо. О там идват и тази умора.

Поздрави.

 Благаодаря за вниманието! Ето какво ми казаха за хиперактивността и което прочетох и аз - това се дължи на това , че една част от мозъка "спи" и с тази физическа активност организма се мъчи да активизира мозъка който спи. И за  тази енергия е необходим източник , който бързо освобождава енергия- сладки неща и то концентрирана захар като бомбони н.т.н И наистина е така. И всъщност тези деца бързо се уморяват- но това не е видимо, защото ,когато се уморят те стават още по-хиперактивни и никой не би си помислил , че са уморени- уморени са възрастните от това , че детето не слуша. И друго- не се израства, засилва се хиперактивността  и трябва да се прави нещо!

Добре е да направите консултация с детски психиатър. Клиниката по детско-юношеска психиатрия "Свети Николай" в София е национален център.

Искаш да кажеш , че даваш на детето си бонбони и други суперсладки неща, за да се успокои?   
Това ми се струва направо абсурдно....
Ще напиша мнението си с уточнението , че не знам много за понятието Хиперактивност и нямам претенции да е вярно.
Всички деца около мен, на познати и роднини, които са били и са свръхактивни, буйни, палави, непослушни и нервни, страдат от липса на родителско внимание.Да нахраниш, да разходиш и да изкъпеш едно дете Не е проява на родителско внимание, а естествена грижа за детето.
Липсват им игри с родителите, липсват им общи занимания, определено бащата е отсъстваща фигура в живота им (той е наличен, просто работи от сутрин до вечер и вечно няма време за детето си), липсва им изслушване и лично внимание....И цялата тази енергия е заради "Мамо/тате, вижте ме, аз съм тук, и аз съм човек, забележете ме....!"

Пак казвам, не приемайте мнението ми като упрек, не познавам семейството ви и отношенията в него.Казвам как бяха нещата при познати ми деца и семейства.

Консултирай се с педиатър или психиатър! Хиперктивност и дефицит на вниманието е диагноза, която се поставя от група специалисти, при това на деца над 4-5 годишна възраст.

 Относно бомбоните и сладките неща  като казах ,че наистина е така - защото моето дете просто налита на сладко неустоимо и не може да се контролира ,не че го успокоявам със сладко. Просто той постоянно търси сладко и това си го обяснявам с хиперактивността.
 Благодаря на всички за отделеното време и съветите!

Не знам дали може да се прави такава връзка....
Големият ми син беше едно изключително спокойно, кротко, мило, самовглъбено и послушно дете, а поне 65 % от храната му беше сладка, нездравословна, с една дума боклучава.....
Сега ,вече на 23 , все още се "изхранва" с вафли, шоколади, бонбони, и прочие сладости.....никога не е имало и намек за хиперактивност.

Не знам на каква възраст е детето,за което питаш,но аз искам да споделя за сина ми,който в момента е на 4 години. Той е дълго чакано дете,не съм съгласна с това,че му липсва внимание,напротив,даже е прекалено обгрижван заради здравословен проблем след раждането.До 2 години е гледан и приспиван на ръце,понякога с часове. Хранен единствено с домашна храна,приготвена лично от мен, сладки неща не съм давала,освен приготвени от мен десерти и то в минимални количества. Да кажа,че беше палав ще е малко, той просто не се спираше за секунда. Енергия без край.Като споделях на познати,че е много подвижен и палав,те ме успокояваха,че и техните деца били такива.Но като го видеха...тогава вече ми съчувстваха.Като отидехме някъде на гости и втори път не  ни канеха. На площадката аз не сядах на пейка като другите майки,а бях все до него,защото не знаеше да се пази. Бях чела доста за хиперактивността и си мислех,че нещата отиват натам. Споделих с педиатърката,тя също виждаше за какво става въпрос при посещение в кабинета й. Той не беше в състояние да застане на едно място,за да го прегледа.Тя ми каза,че за хиперактивност не може да се говори преди 3-4 годишна възраст. Веднъж на една площадка една баба ми сподели,че и нейната внучка е била така до 3години и после се поукротила. Не й вярвах,нали виждах момиченцето-кротко и послушно,няма нищо общо с моя бяс. Излезе права жената,малко след 3 години настъпи коренна промяна в детето ми. Това съвпадна и с тръгването му на детска градина. Не мога да кажа,че сега е най-кроткото дете,но има видима промяна в поведението му. Със съня няма проблем,също с поведението на обществено място, вече си намира и кротки игри, не бягам подир него в парка. Палав,но в рамките на нормалното. Не съм специалист, но вярвам на педиатърката си и споделям моят опит.Дано детето,за което питаш израсте това хиперкинетично поведение и се превърне в едно спокойно и послушно дете. И пак бих искала да подчертая- за мен връзка между даването на сладки неща и хиперактивното поведение няма.  Около мен има достатъчно деца,нелишавани от шоколади и бонбони с доста спокоен темперамент.

И аз да попитам тук.От първият брак съпругът ми има дете на 12 години,което живее при нас.Родено е недоносено,и в резултат на това,и престоя в кувьоз има ретинопатия на недоносеното 5 степен.Учи в специализирано училище за деца със зрителни проблеми.След консултация с детски психиатър беше установено,че детето е хипер активно с дефицит на вниманието.Назначиха му медикаментозно лечение.Но в последно време забелязвам друго,което ми се струва,че не съответства на възрастта му,и съм много притеснена.Разбира се ще попитаме и психиатъра,но реших да си сверя часовника за себе си.Значи освен,че не се спира за секунда,постоянно върти главичката,когато мисли,че никой не го гледа подскача,пляска.Освен това постоянно задава въпроси от рода на,,Всички котки мяукат,нали?,,Кучето лае защото е гладно,нали?,,Тоест всички въпроси изискват потвърждение,и няма как да не им отговориш.Когато баща му му направи забележка за нещо,той просто се смее.Другото което ни притеснява е,че в рода на майка му има болни от шизофрения,и дали всичко това не му се предава и на него.Не ме разбираите погрешно,аз детето си го обичам,то израсна при мен,и просто споделям,ако и други са се сблъсквали с това.Благодаря предварително. 

Здравейте, аз имам две 4 годишни момиченце и момченце и имам същият проблем с момченцето, където и да отидем не остава незабелязан и след това дълго се говири за нас.Аз лично вътрешно съм убедена, че като порастне ще е най-кроткото човече на света и сега чакам с нетърпение този период да отмине, че и аз се изморявам.В същото време е много чувствителен и добродушен и учителките му в градинката го забелязват, но понеже е буен го слагат с най-палавото дете в групата/явно има и по-зле от нас/ и там той учи непристойни думи и изрази.Аз се тревожа, че това в комбинация с буйния му темперамент може да заклейми детето като проблемно и сега търся изход от ситуацията.Съвет не мога да дам само моралната си подкрепа

Според мен всичко това ще отмине с годините. Ако е възможно можете да запишете детето да упражнява някакъв спорт, където ще  изразходва доста енергия.