Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

ЗДРАВЕЙТЕ МИЛИ МАЙКИ!

Прочетох доста от изписаните тук мнения и имам въпроси, ще се радвам ако получа отговор.Имам племенник, който сега е в 1 клас /на 8г./Той е хипер активен и не говори много добре т.е все едно е на 5-6 г. в училище госпожата непрестанно е с
него защото ако тръгне на някъде няма връщане.Просто винаги до него има голям
човек / до сега /.Госпожата е много търпелива и се грижи доста добре за него.Въпросът ми е вашите деца на такава възраст могат ли сами да се ориентират,
примерно да излязат на двора през междучасията  и да не го напускат, после да се приберат?Също за него е характерно, че неможеш да го накараш да направи нещо ако не иска, може да седне на земята, да рита и крещи докато не го оставиш намира.
Виждам, че за такива деца е необходимо много търпение и любов, но неговата майка му крещи като не се спави с определена задача и изисква да има резултатите на другите деца.Когато родителите му са на работа за него се грижи баба му тя е много внимателна, но пък я обвиняват, че го лигави тъй като тя не му противоречи
за нищо за да него изнервя допълнително.Все си мисля, че ако бяха се занимавали повече с него докато беше по-малък /родителите/ можеше да е по напреднал, а майката все ми викаше "Нищо му няма", знам, че е трудно да приемеш, че детенцето ти е с проблем , но заравянето на главата в пясъка е в негова вреда.Той е много усмихнато дете и аз искренно го обичам и ми се иска да се развива и един ден да може сам да се справя .
Надявам се, че не съм ви отегчила и ще чакам вашите отговори.

helena , ресурсен учител би му бил от полза, както и логопед и може би дори психолог (ресурсните центрове предлагат и трите), но не виждам как ще стане, след като самата майка е на подобна позиция.

Такова беше поведението му на 4 - 5 години. Сега е на почти седем и няма подобни проблеми.

трудно е да се признае че рожбата ти е с проблем,лошото отношение с детето няма да помогне,терапия му е нужна,относно ориентацията  е трудно да се каже ,добре е винаги в джобчето да имат бележка с име,теефон че не се знае,моя син е на 12 и му нямам все още доверие както може сам да излезе на площадката и да се прибере после,познава и пътя до у-ще но знае ли човек кво може да му хрумне,защо не попитате за Социален асистент,не е нужен телк,може само Лкк комисия..тогава  ще е по спокойно

Здравейте, моето момченце е на 5г и днес логопеда, на който го водя ми каза, че детето по всяка вероятност е с хиперактивност и дефицит на внимание. Сега започвам да чета темата, но искам да направя консултация с психолог. Може ли да ми препоръчате.

Синът ми е с тази диагноза, поставена му е от д- р Аврамова в Александровкса болница- клиниката Св. Никола, тел. за записване: 9230375 (681). Там ще ти дадат и съвети за работа с детето. Прегледът е напълно безплатен - с направление от личния лекар.

Благодаря ти.

Гледам, че темичката ни е малко поизостанала. Дано това се дължи на подобреното поведение на децата ни, а не на грижите ни покрай тях. При нас нещата нещо не вървят напоследък. Идея си нямам как през първите дни в училище всички го хвалеха колко бил послушен, дори ресурсната подметна" Вие сигурни ли сте че това дете има нужда от мен?" и как сега всеки ден ми се оплакват от него. В чудо съм се видяла - не иска да стои вътре, постоянно е на вратата - те са в отделна сграда - само подготвителната група. И докато стои в предверието гризе уплътнението на вратата Направо всеки ден като отивам да го взимам ми е адски притеснено с какво ще ме "зарадват". В чедо се виждам. Вече мисля глупости - дали да не пробваме с прословутаат "Концерта" . Но ме е страх - все пак не е хранителна добавка, намесва се в регулациите в мозъка....Някой има ли опит с това лекарство - моля да сподели. Знам че звуча безпомощно, моля да ме извините и не ме нападайте - наистина искам да се реши проблема. А не знам как.

mama mariana, не се отчайвай. Трудно е да се вземе такова решение, но...понякога е по-добро за детето. Вие опитахте ли с някакви други добавки,...или някаква комбинация? Аз от пикногенола и рибеното масло видях ефект. С пикногенола продължавам през зимните месеци сега. Концерта-та е крайно решение, но ако видите , че няма ефект винаги можете да го спрете. Важното е да го изпише лекар и да има наблюдение.

Егвийн ал-Вийр благодаря, че ми отговаряш. Давала съм различни неща - все добавки. Без стандартни витамини и рибено масло не го оставям никога. Но и някои витамини го превъзбуждат, от добавките - пробвали сме Ризатарун и Дуробион. От Дуробиона видях голяма полза напролет. но сега наесен като го почнахме - мислех малко заради училището да го подпомогна, нещо няма резултат. Може пък и да се отчайвам ида ги търся прекалено рано. Относно концертата - знам че е крайно решение, на всичко отгоре в къщи сме на противоположно мнение с мъжа ми, той смята че всичко е до хранене и до боклуци в храните. Но детето наистина яде много избирателно, и макар че понапълня напоследък, не е почнал да се храни по-пълноценно. Преди време съм му давала и Брейн Бустър, но почна да ми прави едно нервно дълбоко вдишване, на 10-15 минути(като тик) и не смея пак да пробвам. Относно пинкогенола нищо не знам, ще се разровя да видя. Може и да не е начина за решаване с лекарства, но нещо трябва да направе. В къщи не ми прави големи номера, дори е кротък, е - залепен за компа, но спокоен. Няма тръшкане, няма истерии. Забелязвам, че е някаква криза на утвърждаването - просто иска да се налага. Лошото е, че вече е много силен, не мога да си го"грабна под мишниц" и да го изнеса от мястото, където се разиграва цирка.

Здравейте,

mama mariana, описаното от тебе "нервно дълбоко вдишване, като тик" ми напомня на нещо, което наблюдавам и у сина ми понякога. Ние обаче го оприличаваме като спазъм на стомаха. Той не приема никакви лекарства или добавки. Възможно ли е да става въпрос за някакъв "симптом", характерен за деца с ХАДВ? Личната му лекарка, каза да го наблюдаваме и че това може да е начин да привлече вниманието ни.
Има ли и други майки, които са наблюдавали подобно нещо у децата си?

Ние отчитаме голям напредък с нашия хулиган, откакто д-р Аврамова ни посъветва да започнем да поставяме "рамки" в поведението му. Станахме уверени в действията си и непоколебими. Вече спокойно можем да кажем "не" в магазина и той спазва - за сравнение преди всяка вечер купувахме по 1 кутия с бонбони, за да си "купим" спокойствие и да си спестим пристъпите му. По-точно респекта е към баща му, на мен все още ми се противопоставя. На учителката от детската градина -също.

Мили мами, отдавна чета различни теми във форума, но почти не съм писала! Не знам дали да се притеснявам! Ето за какво става въпрос:
Големият ми син скоро ще навърши 4г. и има много от симптомите изброени от вас като белег за хиперактивност. Конкретно при него наблюдавам следното: трудно се застоява на 1 място, като седнем да се храним постоянно става, ако го накарам да седи  мирно постоянно си клати краката, не спира да говори по цял ден, включително и докато се храни, измисля си свои думи-измишльотини, даже цели изречения без никакъв смисъл, които от време на време му идват на ум и започва да ги повтаря крещейки, докато аз не се изнервя и не му кажа за 100-ен път да спре, защото иначе ще бъде наказан. Пример за подобно изречение "Не на дирданата, а на замолата" или "Този Никот-пишпижам /братчето му/ , до на чистата вода, до на шахтите". Иначе си говори нормално, всичко му се разбира, само "Р" не може да казва. Любопитен е, още на 2г познаваше почти всички букви, без аз изобщо да го насилвам, сам идваше и искаше да пишем букви и той да ги разпознава. После на разходка взе да ме пита за емблемите на колите и така научи и марките коли, цветовете и др. под. без никакво усилие от моя страна. Същевременно когато не може да направи нещо със строител или пъзел бързо се изнервя и започва истерия, докато аз или баща му не му помогнем. Подобни неща се случваха и в магазина, ако не купим каквото иска. Така неусетно взехме да му угаждаме за какво ли не и според майка ми е разглезен. Като цяло тази година е доста по-спокоен от предходната, можеби защото вече е по-голям. Има изблици на истерии, но са по-рядко. Връщането ни от морето беше истинско изпитание, не спря да говори в колата, да крещи измишльотини, да си клати краката на седалката, чак когато спряхме колата и му казахме, че ще го оставим на шосето се спря за малко, после пак отново .... Научи се да тича едва това лято и то пак не тича нормално, а леко подскачайки с единия крак. Купихме му колело с помощни гуми още пролетта, но така и не се научи това лято да го кара. Отказва се на първата минута. Като изключим пъзелите и строителя играе предимно с по-бебешки играчки, които имат копчета за натискане и издават звуци или мелодии. Има си любими и пуска само тях, другите ги прескача докато стигне до любима мелодия. Една приятелка ми даде сайт с детски игри www.thomasandfriends.com и играе доста от игрите на компютъра. За някои е малък и се изнервя като не може да ги играе и иска аз да я изиграя, а той да гледа. Не може да танцува, движенията му са сковани и странни, като на робот. Затворен е и се притеснява от повече хора и деца. На последните детски рождени дни, на които бяхме почти не стоеше при децата за да играе. Беше при нас възрастните и съответно се чудеше какво да измисли - постоянно катерене по мебелите, лазене под масите и други подобни.  Даже на единия РД имаше батко, който им организира игри, но той не се включи. Имаше и други срамежливи деца, но те стояха до родителите си, а нашия разбойник се търкаляше по пода между играещите деца и баткото. Това му поведение не е следствие от раждането на брат му. И преди е имал подобни прояви, но ги отдавах на това, че е по-малък. Ходи на градина. Питала съм учителките как се държи там, казват, че всичко е наред. Според мен обаче не е така. Бях на открит урок по английски. Всички деца гледаха в учителката и внимаваха, а нашия си клатеше краката на стола, гледаше през прозореца, по едно време взе да се катери по стола. Учителката по английски все едно нищо не става, продължава си с урока, а това че 1 от децата не внимава явно не е проблем за нея. Съответно като го питах в къщи за думичките които учат не знаеше нищо. После за 2 дни с моя помощ ги научи - mother, father, sister, brother.  Ох, много дълго стана, ще пиша още каквото се сетя по-късно. Кажете според вас има ли основание за притеснение?

leysi, първата част от постинга ти ми се стори много мила и че си е съвсем нормално дете. Обаче втора "...Научи се да тича..." и след това ми се струва, че трябва да му обърнете внимание в посока физически учения, активно внимание, правила, отношение на учителите. Това, което си написала за английския е много показателно. Вниманието на детето се развива през първите години и той трябва да се научи да внимава. Дъщеря ми се научи да кара колело на 5,5 г., на четири и на нея й беше трудно. Почнахме с тротинетка.
Принципно логопеди за ранна възраст могат да ти датат съвети, но основното е да се работи качествено с детето, може да си ти или в градината, както си описала с английския. Има към книжките за детската градина "Книги за учителя" и там пише какво трябва да се учи детето. Аз учех дъщеря ми сама и с помощта на роднини по Физкултура, Бит и техника, да разбира музикални песни, игри и т.н, и по български и математика. Сменихме и градината с такава, в която й обръщат повече внимание. Аз исках  тетрадките, които родителите купуват и след като за 3-4 месеца те бяха празни, си отписах детето. Учителките също ми казваха, че няма проблем, много била добра и ги слушала. Проблема й бил, че трудно се облича сама и това ги затруднявало. Беше в началото на 3-та градинска група.

Той също има проблеми с обличането, по-специално блузите и чорапите. Панталоните и слиповете си ги обува сам, ако му ги подам както трябва, обувките също може сам. Другото, което ме притеснява е, че някак страни от децата. С познати деца играе, но с непознати е абсурд. Ако има непознато дете на площадката го карам заедно да се приближим и той да пита детето как се казва, да си каже и той името и така да се запознаят и да играят, но той отказва. Най-много да се приближи, но не прекалено, аз питам детето как се казва, карам го той да си каже името, но после не иска да играе с детето. Дори другите деца му дават свои играчки, примерно коли, за да играят заедно, а той крещи "не, не, не искам" и бяга от тях, отива на люлката и иска да го люлея. Много пъти му показвам как да се люлее сам, но той пак "не, не, аз не мога". В градината също казват, че не играе с децата. Като го питам какво е правил, отговорът е все един и същ "играх със строителя", а лятото беше "рових в пясъчника". Напоследък само се катери по леглата и започва да скача, все едно е на батут. Като му направя забележка спира, но след 2 мин. пак същото. Друго подобно занимание е да се покатери на облегалката на дивана и да падне от там на самия диван. Бях му взела едни книжки "Какво знае детето на 3, 4 и 5г". Към тях прояви интерес и ако седна да се занимавам му е интересно. Там има задачки от сорта на "Зачертай всички ябълки", а на картинките има и балони и круши. Разпознава ги, но не може да ги зачертава без да излиза от очертанията. Сега ми идва на ум и друго нещо. Той е левичар и дали тези проблеми с моториката не се дължат на това? Иначе избягваме да пазаруваме с него, защото бяга от нас в магазина, изобщо не го интересува къде сме, не го е страх, че ни няма. Тича между редовете и граби от щандовете разни неща, които после мята в количката. Няма да забравя веднъж за секунди изчезна в един от МОЛ-вете. Намерихме го до ескалаторите, стоеше и гледаше и изобщо не се беше стреснал, че нас ни няма. Обясних му, че това е много лошо, но все едно говоря на стената, пак си продължава. След време баща му го беше изгубил отново в същия МОЛ и от охраната съобщили по уредбата, че при тях има дете на 3г. Не си беше казал името на служителя.

leysi като чета за изгуването в мола и тръпки ме побиват, и аз съм го губила моят хубостник, беше на около три и половина и още нищичко не говореше - абсурд да си каже името.  Аз си знам какво преживях - намерихме го на около четиристотин метра отдалечен, в съвсем различен нагазин, от там където бахме, също стоящ пред ескалаторите, крещейки от кеф, добре че никой не му е помогнал, защото магазина беше на три етажа и едва ли щях да го открия. Признавам си, голямо предизвикателство е да живееш с дете препълнено от енергия -  като динамо - зареда се от собственото си движение - другите ще се уморят, ще полегнат, тези деца не - но в един момент умората избива в тръшкане и нервничене. Познато ни е на всички. Колкото и да имаме успех в едно или друго "направление" на всекидневието, изникват нови и нови неща, или дефицити, незнам - дали ще е в общуване, дали ще е в държание. Вече имам чувство, че всички нас гледат. За съжаление не мога да дам съвет, защото имам чувство, че в усилията си не успявам, той е все така първосигнален, неубоздаем, на всичко отгоре става все по-силен и трудно му надвивам. Е, понякога се "лъже" - казвам, добре, ще има еди какво си, ако сега дойдеш и ме хванеш за ръка и не се дърпаш, веднага отиваме там където ти искаш. Политика си трябва, това е истината, само дето често сме толкова уморени, че и за нея не ни остават сили. Ако имаш каквито и да е съмнения, притеснения относно детето, по-добре се посъветвай с опитен психолог, няма да навреди. Мисля си, че би навредило твоето съмнение и измъчване, детето ще го почувства. Така, че действай, а майките в този подфорум са насреща.
И моят пост стана прекалено дълъг, но последно да кажа, че много се радвам, че отново"съживихме" темичката за хиперактивноста, защото колкото и от нас да пишат в аутистичната тема, има си поблеми, които са специфични за хиперактивността и мястото да ги обсъдим е сред хора, които знаят какво точно имаме предвид. Хиперактивните деца си имат свои странности, чудатости, различни са от аутистите.

Здравейте мами   

Напоследък чета и пиша във връзка с моя син, който сега е на 11 г. и е 5-ти клас. Май досега и аз съм си заравяла главата в пясъка...макар, че той има логопедичен проблем от както почна да говори. Сега сме решили да вземем нещата по-сериозно защото проблемите не изчезват с порастването както ми се искаше да вярвам.

Синът ми се справяше някак си в училище досега, но наблюдавам интерсни неща. Справя се само и едниствено по предметите, които са му интересни - човек и природа, история, география...ако човек погледне тетрадките му по тези предмети и по БЕЛ или математика (които мрази) - все едно са писани от различни хора. По любимите - макар и грозновато, но общо взето има някакъв порядък , схемички и редовно писане. По омразните - "пише" където свари, рисува по страниците, сякаш е забравил буквите и всичко "написано" изглежда като едно разкривено голямо изречение на цялата страница (без разстояния между думите).
По предметите, които обича - знае много без да учи у дома. Как и откъде - от телевизия, енциклопедии...просто им събира очите с познания...по омразните предмети е на ниво 1-ви клас с тенденция да забрави и това, което тогава е "научил". Имам чувството, че там регресира....
Поведенчески проблеми - ако нещо го раздразни (което често става) хвърля се на земята и прави истерична сцена..става и си тръгва от час...защото бил гладен..много често плаче..а децата му се подиграват...
Непрестанно ме пита "Кой е измислил тези правила и защо трябва да ги спазвам?!"
Пита ме "Можеш ли да ме отпишеш от едикой си предмет?"
Нещо много интерсно ми направи впечатление скоро - нещо ме питаше "може ли да направи", аз размислях какво да му отговря и той припряно започна да вика "Кажи "да" или "не"!! Имам нужда от това!!Кажи само "да" или "не". Аз казах "не", той се отпусна и каза "благодаря"
Останах изумена!Той изискваше от мен категоричност и граници! Запитах се..дали пък..това не е проблема?! Може би това е което му е липсвало...спомних си, че често на неговите искания отговрях "ще видим" защото не можех толкова бързо да съобразявам как да му отговоря...или пък често изстрелвах "не!", а после "добре де, ще видим"...в крайна сметка никаква категоричност.
Искам да ви попитам дали вие имате подобен проблем с възпитанието, имате ли твръди изисквания, които да спазвате категорично..или непрестанно променяте правилата, като "не" става "ще видим" или пък "да" става "не" или пък днес е "не", но утре "да"...защото ако споделите подобно нещо може да означава, че там е коренът на подобно поведение..вероятно липсата на граници и правила създава в детето нервност и тревожнаст..