Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

Честита нова година! Пожелавам много здраве и щастие на всички Вас силни, великодушни и търпеливи родители! Дано Господ да помогне на децата ни и на нас тази година!  И аз се надявам на някакав медикамент, който да помогне на детето ми хем да мисли по-бистро хем да е по-спокоен и все пак да се чувства добре и да не му се отразява. Ще търсим хомеопат тези дни дано нещата се пооправят!!! 

Здравейте. Да се запиша и аз при вас
Големият ми син е с лека форма на хиперактивност или поне така се изрази д-р Терзиев от Детско-юношеската пихиатрия в Александровска болница. Другата седмица сме пак на прегледи и тестове, за да му поставят официална диагноза и да задвижим нещата за явяване пред комисия, за да го обявят за дете със СОП и да започнем да работим с ресурсен учител, логопед и психолог.

На пръв поглед си е съвсем наред, просто го смятат за по-буен, но не е така. Околните непрекъснато ни убеждаваха, че момчетата са така и други подобни, че търсим под вола теле, но детето е толкова неспокойно, че не може да се спре да се съсредоточи и да изпълни някаква задача. Започва да се вижда, че е по-назад от връстниците си в заниманията в детската градина - не може да брои дори до пет, не може да рисува, не различава цветовете и отказва да изпълнява каквито и да било задачи, поставени от учителките, не може да се задържи на едно място повече от минута. Всъщност няма нужда да ви обяснявам.

Надявам се нещата маааалко да напреднат, когато започне да работи със специалисти, поне да се поуспокои малко. Аз не искам да отглеждам гений, просто искам едно малко по-спокойно дете, защото имам чувството, че ще експлоадира понякога.

Зобре дошлаku[d]ku[d]yaka . Въоръжи се само с много търпение, което зная понякога никак лесно не откриваме в себе си, но... Ще напреднете - не е само до работата със специалисти, макар че и тя е изключително важна. Истината е, че с времето децата сякаш порасват, някои дефицити се преодоляват, интересите им сякаш се разширяват, и така машинката на напредъка се задвижва. Нещата се получават, но бавно...

Здравейте !
Записвам се и аз при вас , с голямо притеснение. Сега тепърва ще се върна да чета назад.
Едва от няколко дни се запознах с това нещо наречено "Синдром на хиперактивност и дефицит на внимание" Синът ми е трети клас. На вид е нормално дете , което пише много грозно / по скоро драсканици , вместо букви/ , и то само когато бърза.  Неговата класна ме посъветва да се консултирам с логопед , и той всъщност ни насочи към невролог и психолог , с предположението , че може да е горната диагноза. Сега чета и търся  във Варна специалисти на които да се доверя. Доста съм притеснена , защото чета какви лекарства се изписват на такива деца. 

Само заради грозното писане ли предполагат тази диагноза?

ПРедлагам да не четеш и да не се шашкаш излишно, преди да направите консултациите със специалисти, защото предположението на логопеда ми звучи несериозно.

 Не , не - не само заради писането. Просто тя ми заостри вниманието върху неща , които явно той ги има , но аз не съм им отделяла внимание. Примерно това , че като пише домашно , по няколко пъти става и ходи ту до тоалетна , ту да яде .... В час госпожата каза , че също е разсеян - особенно като правят диктовки. И други такива неща , които аз отдавах на мързел , безотговорност и т.н. И не предполагах , че може да са симптоми на болест.

Да не прозвуча като една"тетка от село" но да ти кажа и моя големия син - в 7-ми клас, пише ужасно - буквално ужасно. Във втори и трети клас е пишел направо красиво - оня ден намерих една стара тетрадка. Въпреки това той няма хиперактивност със дефицит на концентрацията, за разлика от малкия ми син. Но ми се вижда, че някои хора - включително и специалисти, преекспонират диагнозата. Върни се назад - на първа страница на темата има линкове - ще откриеш и диагностичните критерии. Ще видиш, че има и смесени форми, и такива само с хиперактивност, и само с импулсивност.
Иначе за специалисти във Ваарна не мога нищо да кажа - в Карин дом как стоят нещата?
От майките от Варна е Мартинче - но тя май се подвизава повече в аутистичната тема.

mama mariana , благодаря за  отговора ти. Аз вече се поогледах в нета и отсях няколко лекаря. Но според теб , на невролог ли е по добре да го заведа или на психиатър ?
 Вие при какви специалисти ходите ?

Истината е, че невролозите търсят неврологични находки - ще му направят стандартен неврологичен преглед - с неврологичното чукче, ще вадят рефлекси. Но и  ние първо минахме през двама невролози, след това вече когато го отлагах от първи клас се престраших(то нямаше и как иначе заради изискванията) бяхме на преглед в психодиспансера и там се срещнахме с детски психолог и детски психиатър. Прегледа и при невролозите, и при психолога, и при психиатъра бяха общо взето в голяма част едно психологическо обследване, но то няма и как иначе да е - те трябва да преценят все пак развитието на детето.
Така че,  дано някоя друга майка се включи, с по-конкретен съвет.
Според една от майките - Kazaja- меродавна диагноза могат да дадат само в Св. Никола в София. Но аз лично още не съм стигнала до тях, и нада ли ще стане, пак заради страховете ми, работим с логопед, не искам да възприемам детето си като"болно", каквото то не е. 

Vivina, писах ти на лични 

Здравейте, на нас ни предстои в близките седмици тестуване в Св. Никола...но аз отсега знам, че именно хиперактивност ще бъде "диагнозата"..защото и аз виждам, че проблема е в едно вътрешно неспокойствие на детето при което то не може да прави нищо..защото просто не може да стои спокоен ...това, че няма дае  в състояние да усвоява знание не е най-лошото в случая. по-лошото е, че това неспокойствие избива по най-различни неприятни и дори опасни начини като се отразява в междуличностни отношения, т.е. агресия.  Синът ми, който е на 11 непрекъснато започва да се въвлича в някакви битки и дразнене със съучениците..Агресията в нашия случай е от тях към него..т.е. те го дразнят и нападат, обаче те го дразнят и нападат защото той ги е провокирал по някакъв начин...и то именно чрез тази вътрешна нервност и неспокоййствие. И когато детето има в себе си това неспокойствие то се превръща в мишена...това е бомба със закъснител.  Трябва да се открие коренът за това неспокойствие и нервност.  Разговарях с  моя близка, която е психотерапевт за тези неща и тя ми обясни следното. Тази нервност (поне в нашия случай е така) е породена от това, че няма фигура, която детето да може да следва и да се идентифицира с нея, модел. Детето живее с 3-ма възрастни (аз, баща му и сестра му, която е голяма), три отделни личности, но нито една от тях не може да заеме тази роля - на модел на подражание и водач (на глутницата, както би казал Сизар Милан). Липсата на такава фигура в средата на детето внася объкване в него и то не може да премине през първият и задължителен етап на индивидулизацията, който е подражание на авторитетна личност, модел. Съграждането на неговата личност боксува и това се изразява като напрежение. Как би могло да има търпение и спокойствие за други неща, когато съграждането на личността му е нарушена? Иии, аз не знам лекарствата...дали са спасение? Не знам какво ще правим ако ни предпишат лекарства, защото лично аз смятам, че да не премахнеш причината, а да "лекуваш" само симптома е просто един компромис...детето може да бъде успокоено по изкуствен начин (с хапче), но личността му не може да бъде съградена с хапче...и рано или късно същият проблем ще изникне в нова форма..и така хиперактивността се оказва индикатор, че нещо куца в жизнената среда (семейството на детето) и това нещо трябва да бъде открито...може би това са неудовлетворени родители...или формални и неискрени отношения...или кой знае какво...но има нещо..и там е коренът.Детето не знае кого да следва.
Така поне аз си обяснявам нещата и ви го споделям за да помислите и вие малко за тези неща...а не да се фокусирате САМО върху проявите на детето.
Защото май ще се окаже, че заради нашите нелекувани отношения в семействето ще лекуваме детето.

Mishi99 с това "хиперактивността се оказва индикатор, че нещо куца в жизнената среда (семейството на детето) и това нещо трябва да бъде открито...може би това са неудовлетворени родители...или формални и неискрени отношения...или кой знае какво...но има нещо..и там е коренът.Детето не знае кого да следва." не мога да се съглася като някакво правило.Може във вашия случай и да е така ( а може и да не е ), но ако беше така, то децата на проблемните семейства щяха да са масово хиперактивни, а да не се срещат хиперактивни в нормална жизнена среда.

Ето да речем в нашия случай хиперактивността на детето изчезна напълно след 5 - 6 годишна възраст и сега е от типа леко срамежлив кротушко.   Проблеми с дисциплината няма никакви в училище, но малко по трудно и бавно учи. Но семейството ни не се е променило от тогава насам, за да се повлияе положително хиперактивността,
А това с модела за подражание също ми е много странно.Чак пък до такива проблеми да доведе.   Самата аз не съм се идентифицирала с никой от шестимата възрастни, с които съм отраснала в един дом ( майка, баща, баба, дядо, пра баба и пра дядо ). Голяма навалица, но нито един от тях не е бил така да се каже авторитет повече от останалите и да ми е бил модел за подражание.
Дано откриете наистина причината за безпокойството на детето и да се справите с нея, но това което пишеш ми е наистина странно.

Pasinet, това, което пиша са все пак само предположения, но в случая моите предположения съвпаднаха с тези на специалист психотерапевт....а може би във всеки случай да е различно, не знам. А при вас как се оправиха нещата? Как изчезна хиперактивността?

Ами с натрупване на умения да се изразява се упокои. При него това, че не можеше да говори е провокирало явно това безпокойство и дори агресия. Но той беше малък, когато за пръв път го заведох при специалист ( на 2 и половина ) , на 4 започнахме работата с логопед и психолог, която все още продължава. Има известни затруднения с ученето, по чувствителен, огромно въображение, което в някаква степен му пречи на концентрацията, но хиперактивността му напълно изчезна с времето и работата.
Със сигурност всеки случай е различен и едва ли може да се търси проблем единствено в средата.

Аз също мисля на последък доста по този въпрос. Търся причини , наблюдавам  си детето по стриктно.... Прочетох и доста по темата. Склонна съм да се съглася до известна степен с мнението  на Mishi99. Понякога /даже доста често/ без да съзнаваме , ние родителите се движим в грешна насока спрямо децата си. Видимо всичко може да е наред в семейството , но това не означава , че правилно се отнасяме и възпитаваме децата си. Аз примерно от прекалено големи грижи от моите родители ,баби и дядовци , сега си влача всякакви психологични и психични  проблеми. Ходя на психотерапевт и нещата започнаха да ми се избистрят. Хората като са се грижили за мен и са ме гледали като в "саксия"- са мислели че е за мое добро, но....са ми направили "мечешка услуга". Моята психотерапевтка казва , че  според нея хората преди да станат родители , първо трябва да минат курс на обучение по психология за родители. И може би е права.... Мислим , че го правим за добро на децата , пък то се оказва - грешка във възпитанието!