Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

Имам следния въпрос /дано не го сметнете за глупав/. Как се определя колко време е нужно да се ходи на психолог? Две години водя детето си, промяна не намирам - нито полза, нито вреда. Попитах психоложката, тя ми обясни, че това е мое решение, дали да продължим или не. На детето му е забавно, най-вече заради рисуването /това най-често правят/.
Много ще съм ви благодарна за съвет!

ПП Питам тук, защото детето ми не е диагностицирано като хиперактивно, но проявява признаци на хиперактивно дете - мнение на клиничен психолог.

Mama_Nana, въпросът ти е много уместен! Работата с психолог и логопед са едни от малкото дейности, при които няма критерии за успеваемост. Липсата или слабите резултати винаги може да се оправдава с детето и мозъка му.
Много ми беше трудно да си изградя мои критерии. На базата на различни прочетени неща мисля, че за 3-6 месеца,занимания  по 2 пъти седмично, трябва да има резултати. Резултати има и от самото порастване на детето, така че е трудно да се определи дали са от порастването или от работата.

Най-големият критерии е да се приближава до децата в норма, да покрива материала в училище и в социално отношение.
Две години са много време и би трябвало да нямате вече нужда от психолог. Доколкото съм наблюдавала, около година и половина е най-дългият срок и децата се оправят или този специалист не може да им даде много повече и е добре да се търси алтернатива.
Разбира се това е мое мнение и е много интересна тема за критериите за успешна работа или за работа в правилната посока, защото детето само по веднъж е в съответната възраст.

Благодаря ти TanyaMG за отговора. Думите ти доста ме успокоиха, в смисъл, че не съм с някакви ненормални претенции.
Тя се справя доста добре в училище. Аз помагам и тъй като познавам детето си съм намерила начини с които най-лесно да разбира материала, когато се налага. Учителите й също проявяват разбиране. Проблема ни не е по рождение, а от преди 3 години след прекарано заболяване. Общуването също е прилично, ако няма някаква провокация, която я вади от равновесие - това ни е проблема. Другият проблем е липса на интерес и доста мързел, но пък това важи за доста деца.
 Работата на логопеда беше ясна и съвсем успешна.

Здравейте,
Синът ми също има проблеми. Аз също съм на мнение, че храните имат влияние върху поведението му. Той страхотно обича тестени изделия/спагети, пици, баници и т.н./, както и яйца и храни на яйчна основа. По съвет на специалиста занимаващ се с него му беше назначен преглед при диетолог. След назначената диета наистина наблюдавам промяна. Оказа се, че богатите на глутен храни влияят негативно на поведението му. Наскоро разбрах, че имало курс с  лектор Сара Розенфелд. Някой има ли  по-подробна информация за него.

Здравейте,преди време бях писала тук в темата за мой притеснения относно по големия си син.Ето и какво се случи при нас и ако желаете дайте ви съвет как да продължа.
Посетихме клиничен психолог от града ни и жената твърдо застана зад диагнозата "хиперактивност с дефицит на вниманието".И понеже тя няма опит в тая насока точно ни препрати към София в детска психиатрична клиника.Същата психоложка препоръча посещение и при детски невролог заради опасно високите температури и главоболието от което детето се оплакваше.Казахме всичко това на личната лекарка на детето и тя ни даде направления за психиатърка и невролог без да ни препоръча никого конкретно.Почнахме въртене на телефони и накрая две направления изтекоха ей така на вятъра.Детски невролог нямало в нашия град и останалите "недетски" не намериха за необходимо да направят преглед на детето ни.След изтичането на направленията точно седмицата на Великдена баткото ни се разболя пак с високи темпепартури без др.симптоми.Тоя път с ново направление попаднахме при две детски педиатърки който имат малък детски център.Изключително съм доволна от тази която ни пое тогава на смяна.Разказахме на тази лекарка неволите си и тя назначи лечение превантивно за високата температура и даде нови направления.Освен поставената на първо време диагноза хиперактивност,нуждата от неврологичен преглед сина ни има и страбизъм.Това със страбизма беше открито на 11 месечна възраст.За тоя проблем единствената детска офталмоложка от града ни тогава каза че ще го израстне детето.Трябвало контролен преглед след около 6 месеца отново.Втория път за кон.преглед отиваме при друг  очен лекар макар и не детски но много хвален.Очния за 2 мин. прецени че детето няма страбизъм и без дефакто реален преглед ни успокой за това.
Обаче лекарката от детския център ни заявява,вашето дете освен всичко е със страбизъм.Ние бяхме забелязали пак като че ли но доверявайки се на мнението от кон. преглед решихме че грешим.Разплаках се направо от толкова проблеми къде недоказани къде повдигани само на въпрос.С направленията и координати към кого да се обърнем в София почвам да се мъча да запазвам часове.Най бързо за мое учудване запазих часа за очен в Токуда при д-р Алек Топов,за него четох във форума най-добри отзиви.После почвам звънене в Александровска за преглед там при психолог.Първо ме въртяха че графиците им за м.май не са готови,после пък единия от двамата преглеждащи на кабинет д-ри излизал в отпуска.Каза обърнете се към колегата той си идва от отпуска в понеделник.Свързвам се с "тоя" колега и човечица така ме изряза грубо като чу за какво го търся.Думите му бяха:Кой ви е поставил тая диагноза????Абе г-жо гледайте си детето и не са занимавайте с глупости и ми трясна телефона.Останах шашната от това поведение,все едно съм майка дето иска от него да изкара детето си лудо или със заболяване да не ми е скучен живота.
Продължавам си аз със опитите да запазя час и за невролог.Имах две имена препоръчани - Литвиненко и доц.Божинова от 4-ти километър.Свързвам се с Литвиненко и ми казват че часове давали само на място всеки вторник и четвъртък рано сутринта.Как ли не обяснявах че ние сме от провинцията и че ми е трудно да дойда до София само за да запазя час което и не е сигурно де(часовете били малко на брой).Отпадна той като вариант и се почва звънене без успех на Божинова.Цяла седмица никой не отговоря на телефона й а от регистратура и др.номера на Св.Наум не дават никакво инфо защо така.На втората седмица звънене най-накрая получавам сведение че доцентката е била в чужбина но се е върнала.Звъня,звъня няма резултата а срока на направленията пак тече .Решавам да звънна на психоложката която бяхме посетили и й предадох какво става.Жената беше тогава на някакъм семинар в София и се допитала там и ни препоръча д-р Пискова от Пловдив щом не се получават нещата със София.Свързвам се с Пискова но тя пък заявява че е нужно да се смени някакъв код в направлението ни.Връщам се в дет.център при лекарката издала направленията и й казвам положението ни.Приема жената да направи корекцийте и пак се обаждаме на Пискова двете дали сега всичко е оки.Ей такава радост ме обзе че и часа който ни даде съвпадаше със датата за очния във София.Щяхме да можем в един ден да отидем до София и на връщане по обед в Пловдив при нея.Понеже само за очния нямах направление за Софияа само той беше уговорен отначало) отивам при личната за него.Докато чакам като за късмет уж се свързвам с доц.Божинова.Тя направо прецени от раз че детето не се нуждае от преглед при невролог изобщо и изумена как така детето си казвало за главоболието.Сина ни не говори разбираемо но ние налучкваме повечето пъти какво иска.А за главата той казва "буи гъвата" и посочва,ох ох и това и все там се държи с ръчичките.Не взе насериозно молбата на педиатърката от дет.център за преглед и при нужда от ЯМР и каквото и да било.Така си взех направлението за очния и пуснахме с правилния код за Пловдив.
На 10 май отидохме в София в Токуда но при опит да поставят детето на апаратурата той изпадна в ужас и се разплака.Те самите асистенти на д-р Топов доста грубо подхванаха детето за процедурата и то си отреагира.Казаха той се разплака вече не можем да направим нищо.Изрично бях питала дали спазват часовете си понеже имаме след това час в Пловдив за който ще бързаме.Часа ни при Алек Топов беше първия за деня в 8ч сутринта не само че закъсня но и в кабинета влизаха др.възрастни хора и дори деца а ние стоим само и си чакаме.Най-накрая влизаме и той ни пита кой пък ви постави такава диагноза давам документите от пред. прегледи от града ни и той заявява.Сега не мога да направя нищо за детето ви елате след 1 година някъде и запишете тогава час при колежката ми.Това беше да влизат следващите а вие изчакайте да ви дадем листа.Ей такова безсмислено чакане почна и нерви хабях но в крайна сметка успяхме да си тръгнем от София макар и в задръстванията.Пристигнахме навреме(дори по рано) за часа при Пискова и тя ни прие.Прегледа детето и заяви че също намира детето за хиперактивно и с голям проблем на първо време неспането нощем и стрясканията му.Казах й че съм почнала да давам сиропче Киетюд(хомеопатично) но то било твърде леко за него.Изписа хапчета Мелатонин по 2 таблетки вечер + 2 мл сироп Алора да се дават точно в 19.30 ч.Другото което ни даде като програма беше:пълна забрана на тв и комп след връщането от ясла,оставяне само на една играчка(конструктора) и издаване на команди заради неподчинението.Разделихме се с уговорката да се чуем по телефона след 10 дни и ние стриктно изпълнявахме нарежданията й.Минават тия дни и аз я търся,тя обаче учудена ме пита защо я търся толкова скоро.Припомням че така ни е казала и жената настоява да продължим още поне до 3 юни с лекарствата и режима.Приех и го направихме въпреки че нямаше никаква промяна с детето но не съм й противоречила за нищо .Обаждам се пак на 3 юни и тя пита как е детето,казвам аз и тя ами ще погледна досието му в комютъра си и ще помисля.Или ще ви извикам на място в Пловдив или ще пратя имейл с нови насоки за лечението.Така и не получих нито имейла й нито обаждане за ново посещение.Търсих я но не се свързах с нея а мъжа ми е на мнение че няма смисъл да го правя.
Така си минава времето а ние на същото дередже с детето и без ясни планове как да му помогнем сами.Чета в нета и опитвам да събера информация за играчки който да са подходящи за концентрация,за книги или помагала за постигане на някакъв напредък в говора.В детската ясла децата край него доста по добре се справят с говоренето и имат занимания в който моето не участва.Например дали им да правят едни неща от хартия и др.деца направили а гледам нашето няма.Госпожите казаха че винаги е така и само той късал своята "задача" и не проявявал интерес повече.Всяка вечер непрестанно правим опити да му чета книжки но той посяга,къса ги и не го влече слушането.Изговаря думите и това което чува по свой си начин,думата приказка за него е :пикасчета и такива едни.Колкото и правилно да повтаряме думите или изреченията си на общуване с него промяна няма.Разбираме го на късмет или на усет какво там от избълваните думи иска да ни каже.Когато все пак не го разберем изпада в ярост и почва със ръце и жестове да показва.Така когато има температука като е болен сочи под мишниците и казва:има партуна(демек висока температура) и чака да сложим термометъра.Изпитва ли някаква болка знае добре как да ни покаже че я има при него.Та това е,доста дълго стана но се надявам че проговарянето не ни се очертава сериозен проблем.

Melani34 , не знам какво да ти кажа, ужасно съжалявам за перипетиите, през които минавате с детето и че все още не сте намерили отговорите, които търсите. 

Моето дете точно на тази възраст ( 2 години и половина ) го заведох при д-р Пискова, но аз останах много доволна от това, което тя ни препоръча и като терапия ( медикаменти) и като инструкции как да действаме с детето и резултат имаше, макар и много бавно и постепенно.Още повече, че той не говореше почти нищичко като го заведох и след лекарствата малко се поуспокои и започна да се опитва да повтаря.Но напредъкът му беше по изразителен чак след четвъртата година. Така, че не се отчайвай толкова бързо. Иска си търпение и занимания , всеки ден, никак не е лесно, но нямаме друг избор.

Само не разбрах добре това с температурата понеже често боледува или си вдига така без да има обяснение?

pasinet  ами мойте и на психоложката от града ни опасенията се покриха по необходимостта от неврологичен преглед.До датата 19 юли 2010 г. нито разтоворите вкъщи за очакваното братче са пораждали агресия нито нещо друго.Той нямаше проблемите който сега споделям че са налице.На тази дата след 3 седмичен период на добра адаптация в яслата аз го взех както обикновенно.Но 30мин. по късно той лежеше в кошарката си отпаднал и ме гледаше тъжно.Разбрах че има температура която беше 38.9 някъде и дадох панадол.Когато обаче премерих повторно температурата след 1 час и студени компреси на челото с оцет тя се беше повишила над 39.Позвъних на педиатърката и тя не счете за нужно да идва на дом.посещение(не беше и на кабинет за да го заведа)  и каза:давай си панадол и нурофенче редувайки и ако има нещо на спешен идете.Само че довметна тя че в спешния няма защо даже да отиваме те щели да ни посъветват същото.Последвах съветите,редувах Панадола,Нурофена и компресите и следях температурата му.Никакво падане не ставаше но дори се качваше полека.Към 21ч вече стигнахме 40 гр и пак позвъних на педката.Новата изцепка беше свалете я някак не позволявайте да минава 40 гр и викайте линейка ако това стане.Тя за незнам каква ме вземаше ама аз не стоях да си клатя краката и да гледам безпомощното си дете.Повален от темп. сина ми се отпусна и заспа но неспокойно,аз над него сменям кърпи и чаршафи вече по тялото му.Толкова уморена бях и бременна тогава че със ръце на челото му съм замижала за секунди и се стряскам от неговите движения.Скачам светвам лампата и меря темп веднага оказах да повярвам на показинето на термометъра от 42 гр.Пробвахме с другия същото положение и вече крещях от силна уплаха вкъщи и докато мъжа ми пак го заобгръща със студен чаршаф и го тупаше по лицето позвъних на бърза помощ.Обясних развълнувана какво що а те питат:Ама г-жо това дете живо ли е бе?Какво приказвате вие?Както и да е дойдоха бързо педиатърката на смяна със шофьора на линейката горе.Почва жената да мери със неяния термометър 41.9 и вика веднага в линейката и бащата след нас с колата.Мъжа ми го свали до долу те го настаниха отзаде без дори да го вържат да не падне при тръскането аз до него,лекарката отпреде.Детето не беше в ясно съзнание през това време.Стигаме в спешното,вкарват ни в шокова зала и се показва крив от това че е събуден някакъв доктор.Педиатърката му предава случая с нас и първите му думи:Вие не сте в ред бе,това дете ще му колабират бъбреците,г-жо не го слагайте на леглото мръсни са чаршафите.Цялата треперех с големия си бременен корем и сина на ръце в мене.Напишете вика "оня" документи и ги пращайте долу в клиниката това от мене.Отидоха да пият кафе и санитарката трябвало да поръча нова линейка която да ни закара до въпросното второ детско отделение.Ние около 2-3ч сутринта на паркинга чакаме линейка с детето което вече се съвзема полека и се ослушва горкото.Дойде линейка отиваме в детско и там чакаме събуждането на дежурната лекарка.Като дойде дори незнаехме дали е лекар що ли е тя.Почваме да обясняваме и тя мълчи слуша и накрая рече:Ами ще приемем детето но незнам с каква диагноза направо.Почесва се и рече ами нека влезе после ще го намислим.Да остане майката и аз питам могат ли да ми осигурят легло понеже видимо съм в напреднала бременност.Каза жената нямаме легла за вас.Питам можем ли да се смяняме с таткото той даде идея да спи в колата паркирана наблизо и така да се сменяме.Пак не може така и предполагах.Питам за това какво лечение и мерки ще предприемат но жената можа да ми отговори само че трябва да стоим 3 дена понеже по кл. пътека е толкова и да си вземат те парите от здр. каса.Аз поех голям риск и заявих че си тръгвам щом това е което предлагат за детето което сякаш си остана невидим участник в цялата бъркотия.При прибирането вкъщи то беше по добре и заспа по спокоен.През следващите часове темп напълно спадна и отивайки при педката то си скачаше и тичаше сякаш нищо не е било.Тя педката направи преглед и не видя никакви симптоми който да са тревожни.В последствие се получаваха пак високи температури без др.симптоматика и ненужно лечение с АБ и грешни диагнози за ангина.Признавам че се увлякох на тия грешни диагнози и дадох АБ на детето си но се питах защо става така?Направихме кръвни изследвания,ехо на вътр.органи,изсл на урината,уропосявка и каквото се сетиха въобще.Всичко оки казват няма видими причини за тия високи температури.Те се появяваха внезапно и ставаха все по трудно контрилируеми от хексалгина и др.температуропонижаващи препарати.Лека полека обаче поведението му се промени и ние не забелязахме че нещата се задълбочават.Ангажираха ставащото със дете което е станало нормално палаво за тя си възраст и ревност към очакваното ново бебе.Да обаче положението с "новото" бебе ескалира и имахме налице и агресията и автоагресията му.Пренебрегвах кърменото си бебе за да давам 100 пъти повече внимание към баткото.Така си я карахме с тия "нервни изблици " негови и появяващите се температури.Даже бях установила една нощ че при мой опит за гъделичкане и песнички и настойчиво вдигане от легнало положение той реагира добре.Не дадох нищо за температурата само го приканвах да скачаме и да се хилим и той свали температурата от 39.4 гр ей така.Направо онемях но наистина беше станало.Всичко това разказах на психоложката и тя сметна за нужно от прегледи при невролог и на база описаното и показано поведение посещение в София за обстойни прегледи.

Melani34 да те попитам правили ли сте изследвания за Цитомегало вирус и Ебщайн бар вирус?
Защото мен преди време ме измъчиха лекарите, не вярваха че съм болна и т.н. а имах само температура, даже ми обясняваха че съм за психиатър докато някой случайно не пусна тези исзледвания (кръвни).
Идеята е такава - ако има дори лека чревна дисбактериоза е възможно да се мъчи имунната защита и да допуска тези 2 вируса. Така и протичат тези заболявания - на приливи и отливи, с много агресия. Ако е така, трябва да тръгнете от храната http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2010/12/blog-post_29.html - за да се лекува чревната лигавица и оттам да се възстанови имунната защита. http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2010/12/blog-post_29.html

Влизам в  темата и се закачам за този пост, защото имам много въпросителни, а разпознах себе си в скептичните и май това беше моята грешка.
Първо ще чета, разбира се.
Много често са ми казвали къде директно, къде с намеци ,че детето има малко по-различно поведение.Аз наистина не  виждах проблем, освен това в семейството и сред роднините има много педагози, които вероятно  щяха да забележат нещо  притеснително.

Но вече няма накъде и в прав текст ме посъветваха за консултация, в противен случай  детето ще има проблеми  в училище.Като ме успокоиха, че "вероятно не е засегната нервната система,  но има признаци на хиперактивно поведение",затова-  на консултация  със специалист за  "корекционни практики", каквото  и да означава това.
Свито ми е сърцето, но очевидно с неглижиране мога да навредя на детето.

Въпросите ми са:
Има ли опасност, ако детето не е хиперактивно, а просто по-своенравно и възпитавано по-свободолюбиво, /Не толерирам пречене на околните, но и нямам "изпреварващи за възрастта" изисквания към детето/ контактите със специалисти да навредят на детето?

Има ли вероятност, ако  откажа  "корекционни практики",също да навредя на детето?

Оплакванията са, че детето не желае "да  се занимава  с поставените задачи".не рисува, не лепи, не се занимава.Иначе  у дома обича да решава логически задачи, лабиринти, откриване на разликите, намиране на еднакви предмети, намиране на излишни предмети и т.н.рисуване и оцветяване- с нежелание.

Но най-много обича да бяга,  да се катери, да  играе, понякога твърде рисково като височина или опасност, но  с абсолютно премерен риск/ от наблюденията ми/

В групата е единственото дете, което  "не се занимава " и единственото, което не заспива само, а трябва някой да го приспива.
Има опасност да не успее да се справя в първи клас

Детето  свири на пиано и  ходи  на  народни танци.
Но  не желае "да работи в група"
Кавичките са  думите на педагог.Ще направя консултация със специалист, но  бих била благодарна и  на  вашите съвети.

Светкавице,
не бързай със заключенията и най-вече направи консултации с няколко специалисти... сондирай мнения.... аз също дълго се лутах и не вярвах, но всяка помощ от логопед е в полза...

Другата седмица имаме записан час, да видим.
За съжаление моят  скептицизъм може да изиграе недобра роля, надявам се да го  преодолея,  за  да не попреча на детето.

Но все си мисля, че има нещо не съвсем естествено към изискванията към поведение  на децата.
След консултацията  непременно ще споделя!

Нищо не може да му навреди, дори и да не сложат диагноза. А заниманията са полезни при всички случаи. Знаеш къде да ме намериш ако има нещо 

Ние минахме комисията успешно, тоест, не се справихме със задачите  и имаме решение за ресурсно подпомагане.

За тези, на които им предстои първи клас ...   Може би ще ви бъде полезно. Успех на първолаците и техните семейства!

http://www.facebook.com/notes/%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B1-%D1%81%D0 … A/132979730114136

http://www.russellbarley.org
http://www.incredibleyears.com
http://www1.triplep.net

Горните сайтове са за лечение на ХАДВ ,за съжаление са на английски ине всичко се превежда