Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

Не търсим друго мнение, защото и тук, където живеем поговорката "Гарван, гарвану око не вади" важи в пълна сила и има база данни за всеки, който по един или друг повод е посещавал лекар. Особено за децата. Резултат от заниманията на нас като родители с детето има и затова стигнахме до извода, че се касае по-скоро за комбинация от "културен шок" и мързел на учителката. Сега ще го запишем и на извънкласни занимания по езика. Да видим докъде ще я докараме. В момента е много важно да работим върху самочувствието му, защото много се потисна от това, че е различен и изостава. Виждам как направо лети от щастие, когато усвои нещо ново и няма търпение да покаже в училище, за да го похвалят.

Благодаря за отговорите!В крайна сметка се оказа,че жалбата е подадена не до РИО,а до директора.Всичко е било поредния трик на госпожата да ме стресне.
   Това за комбинираното обучение е добре,въпросът е с какъв професионализъм ще подхожда училищният екип.При положение,че на учителката се изиска да състави индивидуална програма,за работа в час на моето дете,в час по математика,тя го изкарва на дъската,решават 2 задачи,след което му дава рисунка за оцветяване на място.Не знам вече аз ли само си мисля,че в час по математика трябва да се извършват,дейности засягащи съответния предмет?
    Оказа се че наистина сме защитени от закона с тази диагноза и единствено родителя,може да вземе решение да премести детето от училището.
   И все пак си мисля,че ако бяхме в една нормална държава нещата щяха да се случват,а не само да се поставят диагнози.оказа се от цялата работа,че никой от възпитателите ни е момента не е обучен за работа с деца с дефицит на внимание и хиперактивност.Днес предстой среща с екипа да видим какво е "професионалното мнение".

magika, да те "успокоя", че в "нормалната" държава Германия, учителите също не се държат особено адекватно в подобни ситуации и дори нямат педагогическа подготовка. Учителката на моя син се държа като лично засегната от неговото поведение, до момента, до който не ни изнудиха да подпишем молба до инспектората за допълнителни часове за индивидуална подготовка с непотвърдена диагноза аутизам. За тези допълнителни часове, училището получава допълнително пари и трябва да назначи учител, който да помага на детето. Чудесно! Но въпросната "помощна учителка" се изтърва, че той се справя много добре и сам в групата и тя не се занимава само с него. Излезе, че синът ми е една дойна крава с непотвърдена диагноза, която му се пише в досието. Постоянно си мисля, какви сърца носят тези хора, за да причиняват подобни емоции на нас родителите и най-вече на едни беззащитни и объркани дечица ... 

magika ,

Не са профисоналисти учителите в България, не просто нямат опит за работа с децата ни- с хиперактивност, дефицит на внимание, проблемно поведение, нямат подготовка- не са преминавали никакви обучения, нямат знания, квалификация, но добрата новина е, че все повече събуждаме, ние, родителите- интереса им.

Те не са виновни за това и по- спокойно ни е да не виним никого, а търсим решения и вървим напред..

Затова и ние, точно родители, сме се заели с трудната, предизвикателна, но от първостепенно значение задача- да организираме обучения по световно наложени терапевтични методи и практики за справяне в ежедневната работа с децата ни, за което търсим дарения, организираме , търсим специалистите по света..
Ето последните години какво правим ние, родителите, а ни предстои още много и повече през тази година:

Обучението по Приложен поведенчески анализ за специалисти от системата на образованието на 20, 21 и 22 май 2012 г.- с лектори и обучители- специалисти от Америка и Франция:
http://www.autism-bg.org/bg/news/32-conf2012


Обучението по Сензорна интерграция за специалисти от системата на образованието на 29, 30 ноември и 1 декември 2013 г.- с лектори и обучители- специалисти от Германия и Полша:
http://www.autism-bg.org/bg/news/75--29-30-1-2013-450-


Ето и съвети, които сме подготвяли към учители, които работят с децата ни, информацията и отношението ни към педагозите е от първостепенно значение за подхода:
http://slance20.ovo.bg/Broi_37.pdf

Посещавали сме масово училище с интегрирани деца, например във Виена, бях силно впечатлена от организацията и подхода, но те самите казаха, че са на опашката.
Имаше основен учител в класа, втори учител, който отговаря за децата на приобщаващо образование, кът за игра, кът за индивидуална работа, кът за работа на земята, подредбата на работните маси на деца беше съобразена, това постепенно ще постигнем и в България, борбата ни е вече доста години, за сега постигнахме само Комбинираната форма на обучение, което си е огромен упсех и резултат на 6 годишна борба, но като най- съществен проблем и от най- голямо значение е подготовката и качеството на педагогическия състав, както и непрекъснатото им повишаване на квалификацията за работа с децата ни и мотивацията им.
Ето снимки от училището във Виена:
http://www.autism-bg.org/bg/galley/viewcategory/23

Спокойно- позитивизъм, много обяснения и разговори с всички, с които се налага и много търпение!

Когато аз започнах борбата преди 6 години с българското училище, сравнявах ежедневната ни битка- на мен, детето и майка ми, с военно време...
спокойно, още много проблеми има...и много по- тежки:)
най- тежкото предстои:)))

А това е втория учител в класа, специален педагог, чиято функция е да подпомага интегрираното обучение на децата със специални потребности, но се налага да подпомага дисциплината изцяло, за другите т. н. "типични деца" също:
http://www.autism-bg.org/bg/galley/detail/23/800

И през цялото време, докато бяхме в класа, не разбрахме кои деца са специални, ако не знаехме предварително- от 23 деца, 5 бяха със специални потребности, от които едното просто не знаеше австрийски, но спадащше в тази категорсия, защото познаването и боравенето с езика - е в основата на комуникацията.

Тц, не си права.Живея в така наречена нормална държава и специално за хиперактивността трябвва да ти кажа ,че нещата никак не са розови. Общо взето имаш избор между това или да даваш на детето си лекарства или специално училище  за деца с изоставане в развитието си. Няма да ти казвам колко силен е натиска от училището и социални служби. Понякога ми идва да се гръмна

nikolexa,

Щатите ли е това?
Ако прецениш, сподели...

Ама, където и да сте, няма ли детето право на интеграция в mainstream school , като му се осигурява екип за подкрепа на развитието, който да включва психолог, логопед, специален педагог...?

Или щом детето им диагноза, има точно определен канален ред, по който те изпращат и ти нямаш опция и шанс- да направиш възможното и невъзможното, за да опитате поне да се впише измежду "типичните" без диагнози?

Не съм Николекса, но да, в Щатите е долу-горе така...като изключим специалния екип.
Има хора назначени да им помагат, но обикновено помощта е във вид на тюторинг след часовете, като в началното у-ще е пред компютър в група.

По всичко личи, че все още съвремения свят и педагигика, все още успява да "сглобява" и "смила" само традиционното и не може да погледне отвъд общоприетото, остарялото и лесното.
И без значение в коя точка на земното кълбо си, предизвикателствата са свързани именно с теси трудности, ако детето ти има "наглостта"да е извън традициите с поведението си.

Имам пред вид, че традиционната педагогика се ориентира по неуспехите на детето.
Съвременната практическа педагогика,в която най-голям принос имат немските педагози, възприема така наречените "проблеми" като сигнал за блокажи. И тогава детето не бива дискриминирайо, а стабилизирано.

Когато има наличие на сигнал за блокажи, е необходимо да се образуват нови неврологични връзки.
Началото на Валфдорската педагогика е в Германия и съществуват Валфдорски ,училища, в които се дава възможност на децата, като се следва ндивидуалността им, да си самосъздадат опора и доверие в себе си, а на родителите- да надраснат границите на собствения си мироглед и почувстват новото у децата си, да разбунят някак си чувствителността си къмвпокълващото ново и да преоткрият себе си и децата си.

А именно, Съвременната практическа педагогика следва и се съобразява с конктретното дете, а не-какво трябва да е и се очаква от децата, според група съветски учени:)
Съвременните практически педагози разглеждат ученето като индивидуален процес, в зависимост от индивидуалната преработка на информацията в мозъка на конкретното дете. И индивидуалните интереси. И индивидуалната среда, която се състоибот семейство, брий членове, социален статус, раса, контактност...

Ученето се разглежда като преработка на информация в мозъка, като " неврологичния контакт", който се извършва в мозъчето на всяко дете,ве различен.
т.е. - невронните връзки,връзките между нервните клетки в мозъка, са различни и съответно различна е способността за учене на децата, което до известна стеоен определяви интересите,ви наклонностите им.
Връзките между нервните клетки в мозъка-невроните- функционират като носители на информация. Те се свързват помежду си чрез разклонения, които завършват със синапси (трансмитери на информация) и така се получават мрежи от нервни пътища, по които се предава информацията и се извършва процеса на ученето
Всеки неврон притежава от 1000  до 10 000 синаптични връзки с други неврони, което е огромна разлика-от долната до горната граница и поставя индивидите в неравностойно положение, изисквайки по един и същи начин да възприемат и научат една и съща информация.
Теоретично в човешкия мозък има 40 билиарда възможни модели на свързвате и уеднаквяването, поставянето в калъп с еднакви задания и изисквания е супер вредно.

Ученето и развитието на мозъка се осъществяват чрезвукрепване ило отслабване на  синаптичните връзки. Процесът може да се представи и така- сетивните органи улавят някакъв дразнител, той възбужда невроните, те от своя страна синапсите, които пък се свързватвв мрежи.
Колкото по-често се повтаря един импулс, толкова по-силна е съответната връзка. Повторението майка на знанието:)
Но ако детето има Сензорно- интегративна дисфункция, информацията постъпва  накъсанаи различен трябва да е подхода към процеса на учене.
Тоест, мозъкът има способността във всяка секунда да актуализира моделите си на свързване, в зависимост от това какво възприемаме, мислим, чувстваме или оравим.
Начинът, по който се извършва "свързването" в мозъка ни, е резултат от състезание за най-добро решение и то зависи от различните способности, от преживяното, от емоциите ни...

Важно схващане на съвременната еволюционна педагогика е, че за да се промени поведението на детето, са необходими нови връзки между невроните в мозъка, иначе промяна няма, детето цикли, цикли и недоволството от и около него.
Създаването на нови връзки между невроните в детското мозъче означава, че всички досегашни невронни връзки, които са поддържали поведението трябва да бъдат отслабени и на тяхно място да се създадат нови. И новите връзки трябва да бъдат стабилизирани след това.
По отношение на процесавна учене означава, че стария моделбще бъде заменен от нов модел на учене.
Практическата педагогика дълбае в тази посока-  да се реактивират нови "проводници"в мозъка, но това явно, за да намери разбиране и приложение в училищата по света,ще мине време и трябва да има много заинтересовани, които да го разбират и да са много активни, за да се случи:)
 Но като знам как хората са ои-склонни да хленчат,вместо да действат- А дано, ама надали:))

от всичко прочетено съвсем се обърках При нас проблема не отшумява а става по-голям,сега тръгнахме и на частен психолог,който ще работи повече с него,но как ще помогнем на госпожата да го накара да стой върху чина,а не под него в час? И това е от тази седмица.Днес са го изкарали дори от час по физическо-според директора единственото реше ние в момента е да се взима по-рано към 11 и постепенно да се увеличава престоя му в училище.Ако някоя мама е минала този начин,моля да сподели начините и физически и финансови.

Не знам за физическите и финансовите, но мога да те уверя, че хиперактивните деца не могат да издържат дълго в шумна среда. Моето дете в първи клас го взимах така по рано по препоръка на госпожата. Втория срок направо веднъж седмично не го водех. По средата на седмицата вече му идваше много и срядата си я спестявахме. Втори клас смени училището и господина, който там му преподаваше размени учебната програма така, че часовете, които не издържаше да бъдат последни и детето си тръгваше от трудните му часове. Всички тези по ранни тръгвания и неходене на училище бяха по препоръка на частния психолог и с одобрението на другите му терапевти. И да,  постепенно детето свиква с училище, средата, обстановката и може да издържа повече или дори всички часове. На дете със СОП се пишат отсъствия както на всяко друго дете, но после се извиняват неограничено и без да е необходима бележка. Такъв е закона. Да си знаеш.

А дали помага психолога ли??? Ако не помогне психолога и ти като следваш препоръките му, дори и за начина ви на възпитание, което всъщност е обучение - то няма кой да помогне. Според мен.

Благодаря за отговора Катина!Благодаря и за надеждата,за светлината в тунела !Винаги съм гледала да мисля положително и определено ще пробвам този вариант с по-ранното взимане поне следващия месец.

Не отшумява с времето. Трябва да се работи с детето, с постоянство и търпение. В първи клас имаше заповед на директора за забрана да влиза в часовете, заради хиперактивността.
Мина на индивидуално обучение, след часовете на децата, започваха неговите.
Още тогава започнах борбата за въвеждане на "Комбинирана форма"
Никога не сме спирали нито за седмица да работим с психолог, логопед и всички останали алтернативнивтерапии, от 4 годишна възраст до ден днешен. То няма в България друга опция за психолог, освен- частен. И няма и клиничн пътека за психолог, нито здравна каса го покрива.
Само в трети клас беше в масовия клас във всички часове, беше добре, но много се претовари.
След това продължи в индивидуална форма на обучение до шести клас, до като борбата се увенча с успех и най-после, на 20.09.2013 г. депутатите гласуваха на второ четене допълването на Закона за народната просвета с "Комбинирана форма"- към часовете индивидуално обучение , се добавят часове в масовия клас, на запад се нарича " почасова интеграция"- в някои часове детето е в масовия клас, с ресурсния си учител- с цел: социализация, в други- часовете по предметите, които изискват концентрация за овладяване на знания- в индивидуална форма на обучение.
Опитави наблюденията ми сочат, че няма по-подходяща форма на обучение за хиперактивните деца и с дефицит на внимание, защото от една страна- стъпка по стъпка овладяват социални умения, а от друга- овладяват материала ,така че да не изостават в сравнение с връстниците си и покриват държавните образователни изисквания за съответния клас.
Не сме сменяли училището, макар че през първите две години милион пъти бях на ръба, но удържахме..да променяме средата, отношението и законите:) ,защото си давах сметка че новата среда , смяната, не е добро решение за него, а и в нея- същите проблеми щяха да започнат отново.
В момента нещата са чудесни с него в училище, но директорката ми казва " Моля, недей много да разказваш в кое училище така добре е интегрирано детето ти, защото ще падне имиджа на училището"

Ама, наистина само с времето няма да се разрешат проблемите.Но, ако се намерят приемливи решения и се положат усилия и от двете страни - родител училище би могло да се стигне до приемливо решение. Аз и Kezaja водим много повече битки, защото нашите деца не са само с хиперактивност, а и с една камара други проблеми, така, че ако твоето дете magika има само хиперактивност би могла с много компромиси и много работа и много възпитаване на детето да постигнеш приемлив резултат. Да не се заблуждаваме, че детето изглежда невъзпитано , много често детето наистина е недостатъчно възпитано и обучено и затова имаме затруднения. Не го приемай лично, не познавам детето ти и не твърдя, че си лош родител. Просто в повечето случаи е така наистина. Хиперактивността усложнява възпитаване на добри маниери и добри взаимоотношения с околните и се налага да се положи допълнителен двоен и троен труд за възпитаването на децата. Както казах и преди възпитаването е обучение на децата и психолозите много помагат в тези случаи.

Катина,

(Не знам коя е иконката за "Good post!)

magika беше започнала с това, че РИО са издали протокол, че детето е с дефицит на внимание и поведенчески проблеми.

Моето и ..твоето..също:)

Не ще да са чак много различни нещата...

Със сигурност през 2014 ако тръгваш по пътя и започваш битката е несравнимо с 2007; 2008..
Онова време и всичко, през което минавах, тогава сравнявах само с военно време, с битката за живот и оцеляване по време на тежка война....

Отиваме с детето в училището на третия учебен ден в първи клас и ми казват "Не може да влезете в час, има заповед от директора детето на не влиза в час, защото пречи"

Медала има две страни, учителката в класа е сама, те казваха "Вие вкъщи с едно дете не можете да се оправите, искате ние с 20 и вашето"
Опитах се да се поставя на тяхно място...

в същото време, училището е на делегиран бюджет, зависи от бройката деца, ако 5- 10 родители преместят децата си в други училища, заради моето, че пречи, пък "техните щели да учат висше"- беше изказването на една майка- журналистка, непрактикуваща, в първи клас..и училището губи, не може да посреща достатъчно добре разходите си, заплати на учителите...
комплицирано е и сме част , заедно с децата си от един процес

В същото време знам , че детето ми е умно, има капацитет, но и че трябва тръпение и нещата стават много трудно- една стъпка, напред, две назад, пак една напред, три назад, две напред, една назад...

За не повече от час от секунадата в онези години се изкуших да се откажа от всичко, да хванем някоя гора в детето и да се храним само с плодове, без вредните и страшни хора около нас, които не ни разбират и не ни приемат..

Стегнах се, взех се в ръца.., сега това е минало...

Предстои ми скоро следваща битка на висок скок- гимназията, където нещата са поставени на друга основа и ще е всичко отначало при нови обстоятелства и в нова среда...

Но, и това ще мине, както си казваме ние...

От друга страна, виждате пишат майки , които живеят по цял свят и се оказва, че макар и нормативно и социално по- уредени нещата, проблемите си остават и не са много, много по- различни от нашето.
Обществата ни зреят, в процес са, но чак толкова колкото ни се налага, не могат да узреят...по- тъмно зелените да бутат автобуса:)

Поли Томи от Англия ми беше казала преди време "Да, тук имаме възможност да избираме дали да упражняваме професията си или сме асистент на детето, насочват ни към училище, съобразно дефицита на детето и училищата са брилянтни, но пробема с обществото и стреса ни, емоцията, страха, е същия като вашия.."

Даже ние тук имаме предимство, според мен, че можем да избираме училището, как да се справяме с детето, никой не ни налага насила медикаменти за постискане на хиперактивностт и не на последно място- имаме предизвикателството да променяме системата, просто защото все още всичко предстои..почти,....