Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

"Вие трудно се справяте със собственото си дете, а аз трябва да се справя всекидневно с 24 деца! "Това е цитат от имейл от нашата класна,адресиран към всички родители,който получихме вчера.
Това май е някаква наизустена фраза от всички госпожи.
Аз не мога да се съглася с това,че трябва да се примирявам със ситуацията и според мен,ако в едно училище не върви,по-добре да се намери друго по-добро.
Моят син също пречи в час,но не бих позволила да работи по Индивидуален план или пък по някакъв друг,който е различен от този на другите деца.В нашия клас също има много амбициозни родители.
Вземам го на обед,но има и други деца,които родителите им ги прибират на обед,и за това той не се чувства различен от този факт.
Винаги има решение,стига да попаднеш на правилните хора и стига да имаш достатъчно здрави нерви ,за да се бориш.

Индивидуалния план е различно- той е редуциран план на обучение, в който се редуцира образователната програма, ако детето не може да покрива държавните образователни изисквания и трудностите са непреодолими.

Тогава детето не получава Образователна степен, а само Удостоверение за завършен клас.
Най- ярък пример за това- каква е разликата между програма , форма и образователен план, може да бъде Помощното училище.
Децата в помощното училище се обучават по Редуцирана образователна програма, с индивидуален план и получават Удостоверение за завършен клас, а не завършват Образователна степен.
Така те завършват и етапите на обучение без образователна степен.
Например, за да запишеш шофьорски курсове, трябва да имаш завършена образователна степен- поне средно образование, може да имаш и висше, но поне средно трябва да имаш, за да запишеш шофьорски курсове.
Децата, завършили Помощно училище нямат завършена степен средно образование- имат завършен етап с Удостоверение за завършен клас.

А когато говорим за формите на обучение, точно те са ключа- към постигане на максималния капацитет на възможностите на деца със специални потребности, особено за деца с хиперактивност, които имат капацитет да звършат и постигнат много, но при подходящи условия и среда.

С промените в Закона за народната просвета от 2002 г., когато се добави „Интегрираното обучение на деца и ученици със специални образователни потребности” и Наредба 1 от 23 Януари 2009 г. за Обучението на децата и учениците със специални потребности, се уреди интегрираното обучение на специалните деца, но не се уреди формата им на обучение- т. е.- детето се приема в училище, но ако е с хиперактивност и дефицит на внимание, и поведенчески проблеми, отпада много бързо, защото единствените форми на обучение до 20.09.2013 г.. бяха: присъствена дневна- в която създават проблеми за останалите, за учителя и за себе си не са пълноценни, защото не усвояват материала в масовата среда, в последните годинии се прибягна до - Индивидуална форма на обучение, която пък беше замислена през 80-те години - за надарени деца и за деца,, които по болест отсъстват повече от 30 дни от училище.

А в индивидуална форма на обучение, те стават все по- малко социални и няма начин да се социализират в индивидуалната форма!


Сега, с допълнението на т. 8 в чл. 31 в ЗНП, този пропуск се запълни.

Важно е ние, родителите- да правим разлика между учебен план от учебна програма и от индивидуалната образователна програма.
И индивидуалната образователна програма не е учебен план, не е и учебни предмети, тя има за цел да подпомогне детето и отчита развитието на детето!
 Ето тук подробно съм обяснила и описала:
http://www.autism-bg.org/bg/regulations?start=2

Важно да се знае от родителите:
Индивидуалната образователна програма, съгласно Наредба 1 от 23 януари 2009 г. се разработва от училищния екип и има за цел да подпомогне детето със специални образователни потребности.
Индивидуалната образователна програма- не е форма на обучение, не е и програма за обучение- тя определя оценката на постиженията на детето и начертава план за работа и върху кои качества и умения трябва да се работи.

Индивидуалната образователна програма е подкрепяща програма и не е програма за обучение!
 
Бланка на индивидуална програма имат всички деца и ученици със СОП, които се обучават интегрирано. Тя е колективен документ, касаеш състоянието, критериите за оценка и обучение, потребностите и способностите и накрая помага на учителите да се ориентират как да обучават едно дете, какви средства и методи да използват и какви резултати да очакват
Но формата на обучение до сега беше : ПРИСЪСТВЕНА ДНЕВНА и ИНДИВИДУАЛНА.
Вече съществува опция- шанс за децата ни- и КОМБИНИРНА!
 
За децата със специални образователни потребности, които се обучават само в присъствена дневна форма, също се разработва индивидуална образователна програма, но те се обучават в: присъствена дневна форма.
 
Не случайно описвам всичко така подробно, а защото съм установила че много от учителите, включително има и ресурсни от Програмата "Включващо обучение", които не правят разлика между програма на обучение, форма на обучение и индивидуален образователен план.

Обаче е супер важно за децата ни, ние да сме информирани и защитаваме максимално достойно най- добрия интерес на децата си, защото освен нас, никой не може да го направи!

Само да вметна, че за книжка не е нужно средно, а основно образование. Това коментирахме и на една лекция в университета относно правилното избиране на план за детето, както и къде да учи - помощно*/нормално училище. Имаше дискусия дори може ли и редно ли е аутистите или човек с някакъв психически дефицит да има книжка.
Извинявам се за офф-а. Следя темата с интерес.

Добре, сори, Дони!:)

Ама е нужна Степен на образование- основно образование.
А Степен на образование- първо основно , разбира се,  се получава само ако детето се обучава по образователната програма за общообразователите училища и покрие държавните образователни изисквания с оценки- над двойка.
Ако не ги покрива, а се обучава по съответната общообразователна програма, получава качествени оценки , а не количествени- вместо 3, 4, получава "Задоволителни резултати",  отново не дава възможност за завършване на Етап на образование и съответно- за получаване на образователна степен ( и за шофьорска книжка например)


Ако детето се обучава по редуцирана програма и план- в помощното училище е така, но може да се изготви и в общообразователното, ако няма никаква възможност детето да покрива държавните общообразователни изисквания, то получава Удостоверение за завършен клас и не получава образователна степен- съответно основно образование.

Защо е толкова важно да сме информирани?-
Няма да забравя как преди години едни родители от Варна се бяха свързали с мен по друг въпрос и в течение на разговора стана въпрос колко са доволни от това, че децата са по цял ден на училище, не им се налагат изискванията като на другите деца, облекчен е режима, даже почти нищо не изискват от тях по отношение на овладяване на знания, но са там, в масовото училище.

Попитах какви са им оценките!
Оказа се, че нямат оценки, което означава че завършват с качествени, а не количествени оценки и тогава те, от мен разбраха че децата им няма да получат образователна степен.
Никой до този момент не ги е бил информирал и са живели в безметежно спокойствие, че децата им завършват средно образование, на облекчен режим, без да се изисква от тях, като от другите, но пък завършват средно образование и после можели поне шофьори да станат.
Да, ама не!:)
Както е казал Класика..



Това да се дискутира дали е редно аутистите да имат шофьорска книжка е вредно, освен че е дискриминативно.

Моля те, Дони, не допускай дискриминация, в стремежа си да се ориентираш по- добре, като чуеш повече гледни точки!
Моля те!

Какъвто пример даваме ние, това се получава в перпектива!

То първо, кои точно са аутистите?

Дали е редно човек от спектъра, невербален, който не разбира добре действията си, не ги контролира, комуникацията с околния свят, ако съществува, е твърде ограничена, не контролира ходенето по нужда, да има шофьорска книжка?- той дали ще прояви интерес, както и близките му и дали ще има нужда?

Дали е редно човек от спектъра, студент или завършил университета, повече или по- малко затворен и фиксиран в темата, която е в сферата на интересите му, да има щофьорска книжка?- той, не е задължително, но може и да прояви интерес и може и да се нуждае за по- спокойно и сигурно придвижване, да не го смущават в градския транспорт околните, защото за някои аутистични личности мириса е много важен и може да ги влуди и изкара от себе си, тълпата, блъсканицата, могат да го направят да излезе от равновесие...

Мисля, че отговорите не са трудни и няма нищо по- вредно за децата ни от генерализирането и обобщаването, под общ знаменател- аутистите, кои са аутистите въобще?

Както и генерализирането и обобщаването на всяка тема е вредно, освен че е дискриминация, граничеща с фашизъм, като "Всички мъже са свине"- нашите синове и бащи свине ли са?
"Всички жени са ..."- нашите майки и баби, и ...какви са..?

"Всички българи са.."
А българите, кои са българите?

"Американците са.."
"Земните хора са.., за разлика от марсианците, които са сигурно по- добри.., дори са перфектни, просто, защото не съществуват..
Американците, земляните- от планетата Земя?

  Именно, че се заформи дискусия.
А преди да почна да уча и аз не знаех, че има качествени и количествени оценки и разни други тънкости

Ами да, то когато всичко ти е в ред, някак в някакви норми, не ти се налага да познаваш законите в разни сфери до тънкости, че да можеш да си си адвокат, на себе си и детето си, по всяко време на денонощието , и на сън да те бутнат.

Затова ми се иска тази година да организирам поне един ден уърк шоп за родители по Self advocate - да могат родителите да познават цялата материя, която касае качеството на живто на децата им и техния, за да са си сами правозащитници на децата и на себе си.
Темите да са образование, социален живот и задравоопазване.

Kezaja, този уоркшоп ще е равносилен на огромна благотворителна кампания от твоя страна. Ти със сигурност си много отдадена и помагаш по много други начини, но подбна помощ е това, от което родителите на такива деца имат най-голяма нужда - светлината в мрака и знанието в хаоса. Възхищавам ти се и ти желая успех! И аз имам нужда от това, но за съжаление нито бих могла да помогна в организацията, от мястото където съм в момента, нито да участвам 

Да, имам идея да поканя и представител на Съвета на Европа, вече сме правили Кръгла маса за добри европейски практики относно качеството на живот на аутистичните личности и семействата им, но беше за специалисти и представители на институциите, ефекта не е това, което очаквах,

И затова смятам отново да поканя пресдтавител на Съвета на Европа, който да разясни - този път на родителите:
Какви права имат децата им, съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която ратифицира и България през януари 2012 г.
Децата в България имат права, за които родителите дори не подозират, с изключение на тези, които са чели конвенцията или ходили на семинари за разясняване.

Ще поканя отново представител на Агенцията за равни права към Европейския съюз- ценни неща се представят от тях и ценна защита.

На Mental Disability Advocacy Centner MDAC, които сезираха през 2007 г. Европейсия съюз и България беше осъдена, с осъдителна присъда на знаковия 1 Юни 2008 г. за сегрегация и дискриминация на децата с увреждания и Европейския съвет по социални права намери, че в България децата с увреждания нито имат достъп до образование, нито адекватна подкрепа, която да го направи възможно. Даде 11 препоръки на България, от които до момента са изпълнени частично само 4.
Ще поканя отново и техен представител.

И от една страна- информацията, от друга страна, като срещнат родителите "живи хора", на които знаят, че ако имат огромен проблем, могат да пишат по мейл и да търсят съдействие, че на някоя институция в България, с чието неразбиране и дискриминация към детето им се сблъскват, може да им поиска отговорност Европейска институция..

И така родителите добиват повече смелост и кураж и разбират, че всичко е в тяхни ръце- и хляба, и ножа..

И се отразява на позивитното развитие на детето- едно е да имаш потиснат родител, дето е притесен и се лута и чука тук , там и се срамува и негодува от съдбата си, по друг начин се отразява на детето да има родител с добро самочувствие, с добра оценка за детето си, с увереността, че всичко в живота му и живота на детето, е в негови ръце и под негов контрол!

Ниолекса,

Уникална кампания!

И дори си мисля да я адаптираме в български вариант.

Децата са деца, хората- xора.
Да, кампанията да бъде- да премахнем етикетите и заложим на подкрепата!

Здравеите! Да информирам как върви нашето трупане на опит с Комбинираното обучение.След дълги размисли,кое е най-доброто за детето ми в момента и от гледна точка на това че виждам пълната липса на готовност на класната ни ръководителка за работа с деца със специални образувателни потребност,реших да подам заявление по дадения по-горе образец за минаване от присъствена дневна форма на обучение  към Комбинирана такава.След двудневен период,от 27.01.14 имаме изготвена учебна програма програма.
     Въпросът ми е има ли законови разпоредби относно количеството на заниманията с класа в група,тъй като програмата която ми бе предоставена е напълно незадоволителна в това отношение и имам ли право да изисквам часът на започване да съвпада с началото на учебните часове.Това е важно за мен,тъй като започвам работа рано и нямам възможност да осигуря по-късното водене на детето на училище от 10 и 11часа както е за сега.утре имаме среща с ръководството на училището,където ще бъдат разисквани тези неща,но е добре да се знае предварително това.
      И още-мога ли да отпиша детето си от комбинираната форма когато реша,при незадоволителни резултати относно програмата за провеждане на часовете?
    От къде също могат да ми дадат тази информация освен тук?Благодаря ви че ви има 

Официално от днес имаме вече записан час за 12.02 и да ви кажа яко ме затресе безпокойство и нерви.

Може ли някой да ми напише как минава първата консултация? Казаха ми по телефона при кой лекар е записана. Отиваме направо и чакаме пред кабинета?
Знам, че сигурно задавам глупави въпроси, но ще съм благодарна ако ми отговорите. 

Родителят има право по всяко време на учебната година да подаде заявление до директора за смяна на формата на обучение!

Относно това- как да бъде организирана програмата на детето, във връзка с комбинираната форма на обучение:
- Към Програмата по Индивидуална форма на обучение, която съгласно ППЗНП- Правилника за прилагане на закона за народната просвета включва от 8 до 12 часа седмично, се добавят часовете Ресурсно подпомагане, които съгласно Наредбата за ресурсно подпомагане , са 30 часа седмично на ресурсен учител, който работи с от 5 до 7 деца седмично ( тъй като нормативната уредна е насочена към ресурсния учител, вместо към детето- И резултата:
- че детето щом е със специални потребности и е изискан от директора на учебното заведение ресурсен учител, без значение какви са индивидуалните му особености, има законово полагащи му се минимум 4,2 часа седмично ресурсно подпомагане)

Които 4 часа седмично- в програмата, съгл. Комбинираната форма на обучение, в която преминава детето, се разпределят- по 1 час на ден, да влиза в часове, които не изискват специална концентрация- физическо, музика и т. н.

Резултат:

В Комбинирана форма на обучение детето има:
- от 8 до 12 часа седмично индивидуална работа с учителите;
- минимум 4 часа седмично в масовия клас, подкрепено от ресурсния си учител;

Програмата се изготвя от училищния екип, който включва:
- Класния ръководител;
- Директор или Помощник директор ( в училищата, в които има назначен помощник директор, в чиито ресор е интеграцията);
- Родител;
- Ресурсния учител;

Т. е.- родителя е част от училищния екип и участва пълноправно в изготвянето на програмата на детето.


Wa wa,

Отивате с детето и чакате.
После ще го наблюдават, докато ти попълваш един куп документи, че си съгласна детето да бъд еобследвано, че си запозната.., необходими за здравната пътека, от където ще им заплатят обследването на детето.

После разказваш всичко от бременността с него- желано ли е било, от кого е било желано, как се е развивало, кога е проговорило, какво е казвало, как е играло с играчките, въртяло ли е колелетата на количката или я е карало по земята, казвало ли е "бу"
за куклите е същото, но - кукли..

Какво те притеснява, кое най- много, играе ли с деца..

След това ви дават нов час за друг ден и обследването и наблюдението на поведението и игрите му продължава.
Ще му направят и психологичен тест, също логопеда- логопедичен.

И накрая- епикризата, за която колкото и да е готов човек, никога не е готов.

В деня, в който получих епикризата с диагноза ГРР, бях организирала празнуване на 4- ия му рожден ден и на празника отидох с епикриза, дете, сълзи и рози...!
Знаех, че в този ден всичко започва, всичко свършва, ада и рая са в едно и...

мен ме няма в цялата схема..

Успех!

Kazaja много полезни постове, както винаги. Стиги да успея да организирам нещата с взимане от училище на малкия и аз ще дойда на следващото събитие, което замисляш. Все съм си мислела, че ГРР диагноза пишат, когато не могат да измислят нищо друго. Няма значение, всичко е зад гърба ти вече, а Марти е станал страхотен млад чаровник.
   Напълно подкрепям. Но понякога имам чувството че околните за да оправдаят собственото си невежество по един или друг въпрос обикновено стоварват вината към този, който се опитва да им даде информация. Затова вече се отказах дори да говоря с класната му. Просто се радвам, че в класа е приет много добре, че го обичат, че си има много приятели. Никой не го бие, никой не го обижда, Иван е щастлив.

mama mariana ,

Не всичко е зад гърба ми:), но много неща са....

Благодаря ти!

Такива думи ми дават сили, че усилията си заслужават...

С трудните деца никога не е зад гърба ти всичко..

Уникално ми е детето, голяма гордост ми е и дори- за нищо на света, който и да може да върнем пренамести и пренареди времето, не бих искала друго дете, искам си точно мойто!
И почти всеки ден му казвам, че точно него съм искала винаги.

Няма самочувствие да общува с връстниците си, аз го мотивирам и го стимулирам да общува с повече приятели и чрез фейса си.
Понякога имам усещането , че имам приятелче, друг път се чувствам много сама за това, че точно в момента не мога да разчитам на него, точно като на приятел.
Доверявам му се при пазаруване да ми помага за всичко например..., не мога да обясня с думи точно всичко, което чувствам...

В много моменти се нуждае от подкрепа, особено, когато се ядоса, че нещо не е станало, както си е наредил картинките на очаквания в главата си...

Преди малко повече от седмица учителката по математика официално казала, че най- добре или по- скоро- най- бързо се справя с новия материал, в сравнение с останалите и питала дали не го учи предварително.
Майка ми казала, че преговарят и тъпчат, но не всемат материал напред.
Това ме направи много горда и щастлива.

Понякога изкарва уникални мисли, които искрено ме възхищават и се горде с него, като например-  "Да" и "Добре" понякога е едно и също...
Или като "Истинските чудовища живеят вътре в човеците"

Но страха със самостоятелния му живот- докато съм активна, жива , млада и красива )- е по- малък, отколкото - когато ще съм само красива, без да съм жива:)))
И е огромен- като свръхчудовище.....

Имаме още много, много път да извървим заедно с него и вярвам, че му предстои много и без мене.....!
Амин, дай Боже!:)