Пораснали деца от смесени бракове

Картинка, много интересно. Благодаря, че сподели. Истории, като твоята затвърждават мнениете ми, че ученето на езика не може да бъде изолирано от средата и историята на езика, а и от това, как е представяна културата на този език. Но най-вече, че не бива да се подценява влиянието, което родителите имат върху децата си, когато ги учат на родния им език. Негативизмът не помага. Но и всичко е много индивидуално, както става ясно с теб и брат ти...

Да.Биз,права си.Отношението към езика и културата е много важна част от мотивацията.
Докато учех немски имах много добра учителка-германка.Веднъж дискутирахме фашизма и доколко той е 'немски'.Не всички в групата харесваха езика,труден е,има много за учене и т.н.И тогава тя ни прочете няколко стиха от различни немски автори, от различни епохи,разказа ни как са живели тези хора,как са възставали срещу това,което в техните очи е било неморално,нечовешко,неправилно.И наистина,когато учиш немски с идеята,че това е езика на Хитлер,че на този език са дадени заповедите за изтребването на 20 милиона души,желанието ти да го научиш не е кой знае какво.Когато обаче прочетеш книга в оригинал,написана от Томас Ман,Херман Хесе,Карел-Мариа Земел,Хайне,когато отидеш на концерт и слушаш песните на Шуберт или Брамс,чуеш симфония на Малер и се позаинтересуваш и прочетеш за хората,страната и епохата тогава,без да искаш си една крачка напред в езиковите и културните познания за съответния език.
Аз членувам в един клуб на жените-чужденки,които живеят в Холандия.Там членуват жени от цял свят,доста от тях се занимават с благотворителна дейност и помагат да деца в нужда.Имам една приятелка-журналистка,която е решила,че иска да научи суахили и урду,защото и харесвали как звучат тези езици.Ходи на уроци и получава списания от Пакистан,за да има по-голям контакт с хората,които говорят езика.Миналата година направи документален филм за Африка и жените,които живеят там.

Когато не страдаш от предразсъдъци и омраза можеш да откриеш красота във всяка култура и всеки език,още повече,че различни хора могат да живеят и под един покрив и типизирането на каквито и да било национални черти е невъзможно.

kartinka, това е много вярно, и много добре казано. Аз искам само да добавя, че мотивация също може да ти даде чуждестранният човек, когото обичаш и с когото живееш (за мамите женени за чужденци!) То не само като съпрузи де, и гаджета от различни националности когато съм имала, веднага ми е ставало много интересно да разбера каква им е културата, историята, жаргоните, и т.н. и винаги съм получавала голям тласък в ученето на езиците им. Сега годеника ми е американец и въпреки че вече си говорех английски преди да го срещна, покрай него пък съм научила много за чернокожите и техния диалект, история, настояще и т.н. Общо взето, любимите хора сами по себе си са мотивация - използвайте я

Kartinka, много интересна история - благодаря че сподели. 

Интересно ми е как се е получило, че брат ти има противоположни на теб чувства към руската култура? (разбира се, ако не е прекалено лично за да споделиш) 

Картинка-имах учителка -украинка,тя и тя имаше момче и момиче-момичето родено в СССР-съответно с съветско гражданство и син роден в БГ  с българско-да, обаче  след пълнолетие дъщерята решава ,че не иска да е украинка а булгарка-а,сина обратно-та са минали през всички процедури и са си сменили гражданствата.

ТарикМом-много често съм чувала този въпрос. Предполагам,че като момче брат ми е искал да има някакъв мъжки идеал,на който да подражава и в случая това е бил баща ми.Той има доста...да го нарека различен поглед към живота,идеалите му са ми много чужди и докато аз ненавиждах да ходя на село и да ме учат как се точи юфка и как се скубят кокошки,брат ми не понасяше,когато го караха да учи.Руските баба и дядо бяха учители и много следяха какво гледаме,на какво играем,от малка са ми внушавали,че един ден трябва да уча и да имам професия.
Според мен и двамата сме избрали да приличаме на този,който в нашите детски очи ни е обичал повече и по някакъв начин е станал наш идеал.
Руските баба и дядо имаха различно отношение към внуците ( и това е много тъжно).Най-много обичаха братовчедите ни,техния баща е руснак, а леля и мама бяха сестри.После обичаха мен и брат ми беше последен...Само,защото ми е писнало да слушам ту за баща ми от руските роднини,ту за майка ми от българските, съм намразила семейни събирания.В една такава глупава война не знаеш кой си и на коя страна би трябвало да си.
Сега съм много доволна,че сама си гледам детето и двете баби ги държа под контрол.Веднъж свекърва ми се изпусна,че била разочарована,че сина ми се променил от бебе и сега приличал повече на мен,понеже мъжа ми бил много кротко бебе и никога не се бил държал разглезено като Себастиан.Веднага я отрязох и после мъжа ми я  предупредил никога повече да не прави такива коментари,особено,когато детето започна да разбира.На въпроси от рода "кого обичаш повече-мама или татко "показвам вратата без да се замислям.
Заради неприятния опит с вмешателството на две съвсем различни бабешки фамилии в отношенията между майка ми и баща ми,сега спазвам доста голяма дистанция  с родителите ми и тези на мъжа ми,не искам детето ми да се чувства нито виновно нито превилигировано ,че е такова,каквото е.Надявам се да успее да се самоопредели така,че да се чувства доволен от това,което е,без да му бъде налаган натиск от нечия страна.

мързел-има разни подробности,които вероятно са подтикнали децата на учителката ти да постъпят така.За момчето-ако е бил български гражданин е трябвало да отслужи военна служба в България.Ако има съветско гражданство и е единствен син в семейството може и да не ходи в казарма(ако сестрата е бг-гражданка се изключва като друго дете,даже и да е момче).Не знам дали този закон още е в сила.
Аз трябваше да си избера какво гражданство да имам,ако бях избрала руско,то точно,когато исках да уча трябваше да плащам много голяма такса за чужденци, а с бг-гражданство даже получавах стипендия.Освен това,с бг-паспорт в последните няколко години се ходи много по-лесно в чужбина,отколкото с руски.Ако нямах български паспорт сега, трябваше да си правя документи за постоянно пребиваващ чужденец в Бг, както са и другите страни от ЕС и щеше да ми струва много пари и още толкова нерви.

Дидитка-изпитано вярно.Моят съпруг казва,че откакто научих холандски и започнахме да говорим у дома на холандски, се почувствал много по-специален.С него можем да общуваме на три други езика,но когато научиш езика на партнъора, научаваш и за културата му, а и за самия него много повече неща,което показва най-малкото уважение и приемане на човека до теб,заедно с нещата,които не ти харесват на пръв поглед.(Холандският език не е от най-благозвучните).

Аз обаче продъжавам да си мисля,че всичко е в хората, не в националностите.

Kartinka, много интересно наистина - благодаря, че сподели    Нашите баби и дядовци са по неволя на далечни разстояния - то всъщност къде неволя, къде късмет - избрахме да живеем на трета неутрална територия.  Аз наистина забелязвам разлика в отношението на българскита баба и дядо и мароканските баба и дядо, но пък не мисля, че синът ми би се чувствал по-обичан от едните, по-скоро би го приел като разлика в манталитета. За българските баба и дядо той е първо и много обичано внуче, а за мароканските - пето внуче, също много обичано, но по-сдържано сякаш.

привет
страшно интересна тема
детето ми не е от смесен брак, но... винаги има едно голямо но
мъжът ми е българин, но учил и израснал в Холандия, говори перфектен български, с всичките му жаргони, чувства се българин, чете и се интересува много, знае много повече от мен относно история, литература и т.н. (а аз съм кандидатствала в университета с тези предмети), за Холандия дори и не споменава
синът ми е роден тук, аз му говоря само и единствено на български, мъжът ми на холандски, между нас си говорим на български, както и когато сме между приятели се говори само български, но детето ходи на градина и гледа испанска телевизия и разбира единствено и само испански
какво да ви кажа не знам как ще се чувства, дори и това, че ще е с испанско гражданство не знам дали ще му помогне в определянето, та той от сега е испанчето в България и българчето в Испания  , ми криво ми е за това, няма какво да си го крия, ще се опитам максимално да му помогна да преодолее всичко това и да намери своето място под слънцето
мирама, не можеш да изказваш мнение, когато не си го изпитала на собствен гръб, не си мисли, че ни е лесно, но кажи ми как да обясня на сина ми, че той не може да приеме първо причастие, когато тук това се очаква с такова голямо нетърпение от всички деца или как не може да празнува еди кой си празник, защото видиш ли той не е празника на мама и татко, а на испанците, добре де къде живеем, защо да се делим, нали целта е да се интегрираме и как да го накарам да приеме и разбере традиции толкова далечни и непонятни за него (рядко си ходим в България)
знаеш ли, че ако майка ми не ми каже какъв празник е днес, утре или когато и да е, даже не ги знам, боядисвам яйца на Великден и ходим на църква, но не пропускаме шествията на семана санта, да си хапнем мона на следващия ден, да си подарим подаръците не на Коледа, а на рейес, ами за детето тогава е празника, когато го празнуват всички или какво да му върна подаръка който е направил за деня на бащата или за деня на мама, който не е 8 март, или да откажа да го заведа с карнавален костюм, защото това е католически празник, не става, това вижда в момента, това преживява, това е неговата родина, тук е роден, тук израства, тук се възпитава, може да ми тежи, но не е българин и няма никога да се чувства такъв
не знам объркано е, само знам, че ще направя това което е най добро за детето ми, за да се чувства у дома си

ANETT , как така говориш само на БГ ан детето си и същевременно то разбира само испански 

ANETT ние празнуваме празниците на мама и тати и празниците на държавата в която сме,но не всички разбира се.Не пренебрегвай  българските празници,ако искаш детето да има поне капчица уважение после към родината си.Защото и на луната да отидете корените са си корени.
Знаете ли колко е смешно на празниците в Бг църква(тук имаме такава) ,българите си говорят на езика на държавата в която са ,а не на български.И аз и отчето сме се възмущавали.До такава  степен  ли са се претопили?Но все пак са дошли да уважат и българския празник.
Аз лично никога не искам да се претопя с месните ,защото сменям много държави и какво,днес ще съм унгарка,после полякиня,после испанка,после виетнамка. Аз съм българка и не се срамувам от това.
Не забравяйте корените си!

 


 

писах, писах и явно не съм публикувала, ама съм и аз
та значи, на малкия му говоря само на български, но проблема е, че е на ясла от сутрин до вечер и само няколко часа с мен, та за в момента първи език му е испанския, далеч съм от мисълта да спирам да говоря на български, това му е майчиния език и държа да го знае, както и съм твърдо решена, че в къщи ще се говори само на български
за празниците, не съм казала, че не ги празнуваме и яйца си боядисваме и на църква ходим (имаме православна) винаги говорим на всякъде на български, освен ако в компанията няма чуждоговорящи, тогава се говори испански или холандски
не искам да се претопя с местните и винаги гордо съм заявявала, че съм българка, това никой и никога няма да се промени, ще се опитам да го обясня и на сина си, но изборът ще е негов
знам само едно, български ще говори, каквото и да ми струва и ще се опитам да направя всичко възможно да опознае България, от там нататък времето ще покаже