Възпитанието

Възпитанието до 3-тата година е основно отговорност на родителите. След това би следвало да започва взаимодействие между родители и госпожи от ДГ. Като тръгнат на училище - вече повече време децата остават сами. И пак отговорността е на родителите. Но е важно и възпитанието на обществото.
          А вие какво бихте направили, ако детето ви  - първолаче се прибере и ви заяви, че сте го научили лошо, защото е беззащитно в училище? Ако ревящо пита "Защо да съм добро, възпитано дете, след като еди кой си и еди кой си и още много ме тормозят, обиждат и подиграват за това, че съм добър?" А втория срок на  осми клас класната ви се обади и каже, че не знае какво да прави, защото класа не приема детето ви, тъй като на въпроса й "Защо?" отговора бил дружно: Ами той не говори като нас, не се държи като тинейджър, не ругае и не нарежда /употребява обидни думи/, а се държи като голям."

Аз мисля, че анкетата е така поставена защото каквото и да си приказваме има много бащи които твърдят, че възпитанието и като цяло грижите за децата са задължение на майката. Аз познавам много семейства в които само майките ходят на родителски срещи, следят за изпълнението на задачите, водят и прибират децата на и от градина и т.н. Аз също не гласувах. Напълно подкрепям.

А, стига бе!
Не стига, че и раждаме деца на тази държава, ами и да и ги възпитаваме! 

  Това ми хареса!

Кой възпитава децата е лесничък въпрос  Мен ми се ще да разнищим какво/в какво се възпитават от родителите децата. Не мислите ли, че няма общоприети "ценности" в семейното възпитание?
Личният пример - къде е във вашата класация?

Почти ми взе думата от устата  !
Като погледнем реално възпитанието е доста сложен процес и като такъв е абсурдно да отговаря за него личност или дори 2.Моите деца са страхотни характери, много своеволни, своенравни и като гледам за момента моята роля (и на тати) е да ги подтиснем.В прав текст го казвам.Никога няма да променя същността на децата си, мога само да ги посмачкам до състояние, в което да бъдат добре понасяни от околните...Що се отнася до общуването - единственото възпитание за мен е личният пример.Колкото и да си приказват родителите, учителите, бабите и всички, които се занимават с детето, ако думите не съответстват на личния пример...забравяш за добрите намерения.Дори наскоро гледах предаване, в което психолози обясняваха, че децата се учат от родителите си дори как и на какво да се ядосват...
А иначе за оцеляването, прехраната, забавленията, трупането на информация (знания) са отговорни родителите, учителите, треньорите.
Естествено от дадена личност могат да се натиснат лошите черти и да се доразвият качествата и това е ролята на родителите.За мен е много важно, за да се развие дисциплината, волята и отговорността в детето и в човек изобщо - да се спортува.
Има различни характери и натури и родителите са тези, които насочват детето насам или натам в зависимост от целта и в този смисъл - главна роля за възпитанието има този, който се занимава с детето.У дома това съм аз основно(като присаствие, но съм забелязала, че е достатъчно мъж ми да каже 2 думи и влиянието е огромно).