Бургас: Ясли, градини, занимални със специални занятия

JUJA,аз не съм на нож срещу вси4ки ясли-просто защото видях коренно разли4но отношение и хи4 не се притеснявам да си кажа мнението-който иска да го про4ете-ДА В ЯСЛА 1 НЕ СЕ ДЪРЖАТ ДОБРЕ И НЯМАТ ПОДХОД КЪМ ДЕЦАТА- от това което аз ли4но съм видяла
и ДА В ЯСЛА НОМЕР 5 -ДЪЩЕРЯ МИ ОЩЕ ОТ ПЪРВИЯТ ДЕН ВЛЕЗЕ С УСМИВКА И ДОРИ НЕ СЕ НАЛОЖИ ДА Я ВЗЕМА НА ОБЯД-( след като 1 месец стоя в къщи за да забрави за ясла 1)обадих се и сестрата ми каза,4е вси4ко е ок и може да остане-и говорим за едно и също дете и за разли4ното отношение-в другата ясла не ми я дърпаха от ръцете-даже те ми предложиха да й занеса любима игра4ка ако е свикнала да спи с нея-в номер 1 й забраниха-това са неща важни за едно дете-в един момент целият му познат свят се събира в любимата игра4ка и стреса да му я вземеш от ръцете ,когато е свикнало да спи с нея в непозната обстановка е голям и не е нужно дори да си у4ил детска психология за да си дадеш сметка за тези неща-също и за нежните думи,усмивките ,погалването и вси4ки там на4ини,които можеш да приложиш към едно дете да превъзможне стреса от новата ситуация и липсата на мама- и ако персонала някъде не си прави труда за това аз не бих си мъл4ала с мисълта" какво да искам-навсякъде е така-за 40 лв толкова"
п.с да не говорим ,4е не ми позволиха да огледам помещенията-все пак детето ми там ще "живее" през по-голяма 4аст от деня-абе нямам думи-силно се надявам да се появят майки,които са доволни от яслите и градините на децата си за успокоение и за да разберете ,4е не навсякъде е зле,но полу4ателите на услугата най-общо казано сме тези,които не трябва да си мъл4им ,когато не ни харесва!!!

МЕРЕЛИН ,напълно съм съгласна с теб
Дъщеря ми също беше приета там,но след "добрите" отзиви и срещата ни с директорката,веднага се отказах.
Моя близка също премести детето си от там.Друго детенце от 1ва,в последствие преместено в нашата стара ясла,лекуваха от някаква страхова невроза /не си спомням точно какво/.
А по повод,че навсякъде е така,не съм съгласна.Тези две деца в НОРМАЛНА обстановка се адаптираха много бързо и ходеха с удоволствие на градина.

Къде е тази 1ва ясла? За коя градина става въпрос?

И аз мога да споделя наблюдения и опит - в момента детето ми преминава от ясла в първа група, така че вече сме минали през това. Безспорно са трудни моментите на раздяла - не е било един и два пъти когато е протягал ръце към мен плачейки и ми е викал "мамооооо, земи ме...", не един и два пъти съм излизана разревана, защото той е плакал и ме е молил така жално да не го оставям... не веднъж съм слухтяла и аз зад вратата да видя кога ще спре, или пък съм наблюдавала от големия прозорец на тоалетната (има прозорец, който гледа към помещениетоо на занималнята)...  За всички майки тези моменти са трудни - момента на раздялата с натъженото ви дете... Според мен, това че гледат да ги вкарат по-бързо в занималнята си има причина - нормално е да се разделиш с детето си да го целунеш и да кажеш "Довиждане", но това не трябва да отнема прекалено много време, защото колкото по-дълго е сбогуването, толкова по-трудно става то, детето започва да осъзнава, че го оставяш там. Много често съм се правела, че стоя при гардеробчето и "мама е тука" да го подреди, "ти влез вътре"... Лъгъли сме се много, но няма как. Децата неминуемо свикват, колкото и стресирани да са отначало. В нашата ясла съм ги сварвала, както да стоят по столчета и да им четат приказки или да гии учат на стихчета, така и да играят с разхвърляни играчки по килима... винагии като гоо вземам обаче, си вземаше играчката и я прибираше където стои... навик, който са му създали, а в къщи го няма...   Когато са отвънка, наистина стоят на одеала или на пейката, защото съгласете се, ако 20 паянтови и залитащи патета плъзнат на всички страни... дали 2ма човека могат да ги опазят? Дали няма да има ожулени колена или недай си боже пукнати глави... Ако едното се катери по катерушката, второто на пързалката, третото бяга към оградата, четвъртото люля люлката и тя го удря... Да гледаш малки деца си е голяма отговорност - всяко дете е най-ценното за неговите родители, но при група от 20 и повече деца е невъзможно да бъдат опазени винаги и на 100 %. Винаги ще има някой инцидент - дано само тези инциденти са леки... И аз съм имала инциденти, ноо слава богу нищо сериозно... Случвало ми се е заместваща в групата госпожа да избърше сополите на две деца с една и съща кърпа,  случвало ми се е от театър във физкултурния салон да вземат детето ми и да го приберат в друга група... в дъжд, без шапка, качулка или чадър... случвали са се и други неща - за това се сещам в момента... но в името на добрия тон, отбелязвах грешките много внимателноо и мило и все пак, те се усещаха за какво им говоря... Бъдете търпеливи момичета, децата ще свикнат и ще им харесва да ходят на градина Но в никакъв случай, не преглъщайте мълчаливо нещата, които не ви харесват - говорете и казвайте всичко  

Абсолютно трябва да се говори, ако приемаш всичко, нищо няма да се промени!
Но аз лично не съм съгласна с този тип извеждане навън. В действителност персоналът е малко, за да наблюдава толкова деца, а те рядко всъщност са повече от 10-ина. Затова  и практика в повечето ясли в Бургас е да не извеждат децата. По-добре на терасата, отколкото  -''ти на пейка, ти на килимче и никой да не мърда и шава''. Това просто не е нормално! Изглежда като лудница!

Нашия опит с тръгването на ясла беше негативен, но такъв ни бил късметът. Надявам се като оздравееме и позакрепиме, нещата да са по-добре!

При нас почти винаги децата са 20+ на брой.
Първа ясла на Сан Стефано ли е? Ако е тя, мразя я още от детството си.

Не, Щурчето.
На майките, чиито деца ходят там, мога да кажа, че има вирус в момента. Засилете вит Ц или каквото давате. Ние го лепнахме миналия петък. Но и не само нови деца са го лепнали.

Щурчето е ясла No 5, а ясла No 1 е на Цар Симеон.

Аз вече казах - не мога ей така да преценя, че е толкова "лоша" цялата ясла барабар с всичкия персонал само от пръв поглед (няколко дни), а камо-ли както някой тук каза - само по нечии "добри" отзиви и среща с директорката. Но всеки си преценя - това не са толкова сложни неща, доверяваме се на усета и опита си, също и на възможностите си все пак. Ако имах и други възможности за ясли - бих пробвала, но все пак се чудя дали няма да се стресира повече да я местя така от едно място на друго.

Аз да споделя от днес (в ясла № 1 сме, да припомня - тази до Морската градина). Бях казала на педагожката, че детето ми е казало, как след като е ухапала лелята, тя и е ударила шамар. Аз дори не го казах като оплакване, а по-скоро целта ми беше да разберат, че нещата не остават скрити, това, че Настя почти не говори, не означава, че няма да ми покаже, да разбера. И, ако не го направих като оплакване, беше защото заради това ухапване на лелята, да кажем мога да го преглътна - не е приятно чужд човек да ти удари детето, разбира се, по-стресиращо е, според мен. Но не е лъжа и това, че ако мен ме ухапе Настя, и аз ще я щляпна - чисто спонтанно може би. Такава съм, мряза физическа болка и реагирам така. Добре, че тя го е разбрала още от малка и затова само баща си тормози (не го хапе, това в яслата е било заради самозащита явно, а му скача на главата, дърпа му космите дори понякога, ако не е я спре достатъчно строго и сериозно, тя се смее и умира от кеф - като много деца). Ви никакъв случай не казвам, че при всеки подобен случай не е голям проблем да се удрят децата. За нас го приех, както казах, с намерение да я питам всеки ден и ако се повтори, тогава да говоря, мисля, направо с директорката си е най-добре, особено сега като се редуват, а ги няма конкретните възпитателки (или мед. сестри, няма значение) на групата на Настя. Тя вчера ми каза, че лелята и е ударила малък шамар. Не зная защо - май усети, че ми е мъчно и се притеснявам за това, говорех си нещо под носа - не може така да те удрят, не искам да те удрят. Тя е много мила като ме усети, че съм тъжна, притеснена, афектирана - винаги се опитва да ме успокои по някакъв начин. Аз съм малко мнителна и веднага се усъмних, че това не може да и е дошло само в главата - сякаш някой и е обяснявал, че шамарът е бил малък. Все пак предния ден бях ги уведомила вече, че зная за това! И веднага забелязах, че въпросната леля, е твърде любезна с мен (те и другите от персонала са любезни, не мога да си кривя душата - влизат в положение на притеснените майки, току-що навлизащи в нещата с яслата). Днес тази жена започна сама да ми се кълне, че през живота си, колко стаж там имала, не е удряла дете и т.н. Аз и казах, че аз самата съм чула зад врата, че някое дете я е ухапало от нея самата. Тя каза, че друго дете ги хапе, а не Настя. Честно казано, не и повярвах, изглежда нормална жена, но ми стана ясно, че не би си признала. Важното е, че аз вярвам, че се е случило нещо - имало е шамар, малък или не, но Настя със сигурност не е дете, което си фантазира, не зная дали защото е още малка, може по-нататък да я хванат и нея фантазиите, но засега това не се е случвало. Настя е казвала, когато баба и се е карала. Показва го нагледно. Също и други от нас, когато и се караме, като я питаме после и какво е направила и какво сме казали - и изиграва карането от наша страна. И в редките случаи, когато съм я удряла (като е направила нещо безумно и просто не съм имала избор, освен да я стресна така, че да не го прави втори път, защото иначе друго не помага), след това, казва и за това. Мисълта ми беше, че никога не е имало разминаване в "разказите" и относно какво се е случило. 

Мерелин, виждам, че не си хванала целта на поста ми. А тя беше да сте по-спокойни и самата ви нагласа да е друга, не е тайна, че с добро се постига повече отколкото с лошо. И на мен едната лелка не ми допада, изглежда ми много студен човек, далеч от представата ми за работеща в детско заведение. Но се случи 2-3дена подред точно тя да е сутрин и Криси си я хваща за ръката и влиза вътре. Има и допълнителни фактори, едно дете ако влезе вече в готова група се приобщава по-бързо, защото вече има някакъв изграден ред с останалите дечица. При сформиране на изцяло нова група е по-трудно, никое не знае за какво става въпрос, едната половина плачат, другата половина са в хаос...нужно е повече време. В нашата ясла групичката е от 20 деца, с тенденция да станат 26 и не ги извеждат навън. Не забравяйте, че винаги има поне още една гледна точка и ако се замислите и за нея, ще успеете да погледнете по реално, трезво и безпристрастно на дадена ситуация. Аз не съм от тези които си мълчат, преценям ситуацията и не прибързвам. Защото ако мрънкам всеки път за по-незначителни неща, рискувам да пропуснат да ме чуят за нещо наистина важно! Принципно говоря от скромният ми опит от 2 седмици, наблюдението ми е върху 4ри дечица от групата и естесвено говоря за яслата в която сме (ОДЗ 2). Криси също спинка с една единствена играчка, от двумесечна възраст, и в яслата ми казаха да я закарам.

Аз видях играчки в ясла № 1 - в гардеробчетата на децата. Също чух и една от персонала да пита една майка, която тръгваше на обяд с детето си и държаха играчки - тези играчки ваши ли са, ние се чудихме на кое дете са - но не беше с лош тон или забележка, напротив, просто питаше жената. Така, че не ми се струва толкова да се карат в яслата заради внасяне на лични играчки. Една от ... вече не зная как да ги наричам - учителки, мед. сестри, госпожи, лелки - някой може ли да ми помогне? ... каза на една майка да донесе зрънчо или нещо друго за залъгване, да се занимава нейната, да не плаче толкова, тя е и по-малка близо година от Настя, от другата група срещу нашата е. Аз пък днес дадох шишето с вода на Настя, защото ми се струва, че стои жадна. На обяд я заварих пак с шишето в ръка, но педагожката каза, че не е било цял ден с нея, поне не навън. Засега всичко изглежда нормално от това, което разпитвам Настя. Само, дето не иска да ходи, плаче още от къщи като кажем къде ще я водим. Не настояваме и тя млъква, забравя, тръгва с желание само защото и харесва, че тръгваме всички заедно с колата с баща и, т.е. забравя горкото всъщност защо тръгваме и чак като спрем пред яслата като погледне и познае района, сградата и тогава пак почва да плаче. Нося я на ръце, иначе не би влязла сама. Засега слава богу не се тръшка чак в ръцете ми, само плаче, много тъжно, какво да се прави, дано свикне по-бързо, че сърцето ми се къса.  Показвах и разни неща на терасата - надуваема кола и пързалка имаше на двора. Но само за малко спираше да плаче. Успях дори да я убедя да влезе в стаята да ми покаже кое е нейното столче - тя явно се заинтригува да ми покаже, но като влезе и веднага почна да плаче пак. Аз бързо затворих вратата, просто няма как да я убедя да остане каквото и примамливо нещо да и предложа (в яслата) - ще плаче до последно. Чаках известно време - така и не спря да плаче. Лелите ни най-малко не я успокояваха - занимаваха се с другите деца, които бяха спокойни. Може би има някаква логика относно това, че не ги успокояват като плачат, поне при тези ситуации - много деца са, а колкото повече успокояване има, толкова по-дълго ще помнят защо плачат (че им е мъчно за мама) и ще продължават да реват. Аз само се моля да не са прекалено груби (примерно - Няма ли да млъкнеш най-сетне, главата ме заболя!), по-добре да не се обаждат, да оставят децата сами да си млъкнат. Иначе просто ще дадат лош пример с такова лошо отношение на самите деца, си мисля. То, не че вкъщи е идеалната възпитателна среда, никак даже , ама все пак... Настя със сигурност е свикнала да реве почти нон-стоп за нещо и когато можем и позволяваме нещата, които иска, само да млъкне, т.е. не я оставяме да реве, не само, че ни е кофти да я гледаме така страдаща, тя често зорлен се напъва, а много повече, защото не ни понася да ни надува главите, аз лично и главоболие съм получавала от нейните непрестанни капризи. На баща и още по-малко му понася. А в яслата като няма кой да и угоди, да я успокои (явно жените там са с железни нерви и не им пречат ревовете - да не ме прочете някоя от тях, че ще ме застреля) и съответно ще се откаже да плаче като няма смисъл.

Деси и Криси е така, но в нашата ясла отначало се опитват да ги успокоят, някои по-упорити ги оставят да плачат. При нас има обратна тенденция, с много усилия, търпение и нерви почти бях свикнала Криси да не плаче и да не се тръшка за щяло и нещяло, но откакто е на ясла виждам нов такъв период с пълна сила. Аз съм много твърда в това отношение, кажа ли не може, колкото и да плаче не става на нейното. Винаги съм се молила детето ми да не се тръшка по улиците, но за съжаление, тя е от много тръшкащите се. От сега гледам да се отучим от това, защото съм виждала деца на по 4-5години в това състояние и не искам да съм на мястото на родителите.

В нашата ясла /Щурче/ играчки не давата а се внасят в стаите.Иначе в самата ясла може но си ги оставяме в гардеробчето.За шишетата с вода- и аз си мислих,че стоят при тях но не.Аз я пращам с шишето но те веднага са го оставяли в гардеробчето й.И аз се чудих защо всеки ден е пълно   Иначе за свикването- нямахме проблем.От първия ден си свикна а беше на годинка и половина.Не е плакала нито веднъж за мен.Много й харесва там и аз съв доволна от това,което научава.

Аз не разбрах сега- в Щурче ли има вирус??? петя от една седмица не е на ясли защото не сме в Бургас но от понеделник тръгва пак,та да питам ако е така може и да не я пусна.Ще ходим след 10 дни на почивка и не искам да ми се разболее точно тогава

Вируси навсякъде сигурно има, аз казах за Щурчето конкретно - поне моята дъщеря го хвана от там. Знам, че е от там, з-то в понеделник до 8.45ч дъщеря ми е била 4-тото спряно дете с тези симптоми. наши 2 познати деца също са на АБ от този лек вирус.
Вирусът уж е лек - кашлица, при някои Т, ние конкретно мн се влошихме и спираме засега с посещаването.

Това го минахме преди 3 седмици. Ходим в Сълнце. ДГ е но и там го има. Сополи, кашлици и Т. При нас Т имаше 1 ден към 37. Влачихме пустата кашлица сума време. Направи спазъм на белият дроб....Даже си спомням, че един път го оправихме, пуснахме го и за 3 дни пак го почна.

Здравейте и от мен!
И нашата дъщеря е в ясла №1.В групата на първия етаж е.Персонала се състои от педагог,мед. сестра и лелички.Много съм доволна от отношението на персонала към децата специлано аз.И Мария беше много неспокойна в началото,плачеше,тръшкаше се,не искаше да я оставям там и тя протягаше ръце,за да я взема,но постепенно свикна.Не съм чула досега да викат на децата,освен когато правят забележка на някого,което е неизбежно.В началото и аз се тревожех като ми казваха:"дайте ми я,и вие тръгвайте,за да не ви гледа" и така и правех,колкото и да ми беше мъчно да я гледам,че плаче и протяга ръчички да я взема.Но така наистина свикват по-бързо.В групата,където е дъщеря ни ги изкарват навън,даже и шапчица ни искаха.Имат си и занимания децата доста.Доволна съм,защото детето ми винаги е спокойно след яслата,а не напреганто и да нервничи.Понякога се бият с разни дечица,но и това е неизбежно.Всичко казано дотук се отнася за групичката,в която е дъщеря ни.Не знам какво е положението с другите групи.А и миналата седмица ми се обадиха да отида да си я взема,че била с температура.Установи се,че е с ангина,а сега вече и с бронхит.Явно и в нашата ясла има вирус,защото чух и доста зле кашлящо детенце,което според мен също си беше с бронхит.