Как свикнахте, че някоя кака се грижи за детето ви когато е при БНД?

Не че съм длъжна да доуточнявам сценката си, но все пак :
да грозно е всичко, но няколкото изречения на висок тон не бяха пред малката,а минавайки покрай тях
запътвайки се за да я взема. И хлапето бе на метър от водата, а те наистина бяха седнали в заведение
на около 100 метра с гръб към нея.....незнам за вас, но да я оставят без надзор....ами ако бе паднала?!?
Беше само за 4г......неискам и да си мисля, ако се бе случило нещо, трябваше да ги удавя и тях двамата.
И след като ми е доказал през годините,че не може да се грижи за нея - как да му я давам или трябва
винаги да съм на тръни през това време, защото незнам какво ще се случи.
Разказах ви само една случка.........примирите са няколко, за да взема това решение и да имам такова
отношение. Съдете ме - аз просто споделих за себе си "как свиквам" !!!!!

А малката вече е в 1 клас и съм и обяснила защо мама и тати са се разделили, и как въпреки изневерите и
другото дете на "приятелката ми" мама е молела тати да дойде при нас отново. / вече си имах собствен апартамент
и му казах, че заради дедето ще пръглътна всичко, ако желае да е с нас, да е покрай нея и да й се радва всеки ден.../
И на скоро го бе питала:" Защо не искаш да си с мене....?"
Айде, че стана дълго....

ЖЕНИ, недейте остарява!
Бъдете като липовия цвят -
макар, че в юли прецъфтява,
години пази своят аромат !
 

Ей, жено, ти съвсем си решила да го побъркаш това дете
Изобщо не ти е работа да обясняваш на детето причината за раздялата ви.
Тя има един единствен баща, та ако ще и той да е най-големия курвар на света...
Факта, че е е изневерявал на теб, не означава, че тя трябва да го обича по-малко...
Ще се чувстваш ли по-добре, ако тя плюе по баща си 
Извинявай, ама аз лично смятам за крайно неподходящо да обясняваш на 7 годишно дете за изневери и колко е лош тати а каква жертвоготовна страдалка е мама...
Ужасно...

Малката сама пожела  да разбере причините и аз съм й ги обяснила не в смисъла
"Мама е ангела,а тати е най-гадният" !!!
Не смятам, че причинявам нещо лошо на детето си, нито го настройвам против баща му.
Всеки като родител знае как да поднесе информацията, така че да е по-малко страданието.
А повечето от нещата вече не ги обеснявам, тя сама си вади изводите, и то правилните,
което пък ме кара да се чувствам горда, че имам такова умно и прозорливо хлапе!!!

Нека чуем и други мнения по въпроса "Как свикват....?"

Боже, smehulka, наистина ли не осъзнаваш каква ужасна травма причиняваш на детето си? 
И наистина ли мислиш, че при всичката помия, която си изляла върху баща й "тя сама си прави изводите"???
Спри се малко, помисли какво правиш, откъсни се малко от тоя твой бивш, намери себе си, направи се щастлива - тогава ще имаш и щастливо дете 

Ъъъ..да бе най-умното, прозорливо и красиво лапе имаш...тоя филм сме го гледали много вече.
Мъжо ти от какъв Ад се е отървал само...
Ма нищо Рок Н Рол Смехулка   

Кой е казъл, че аз не съм открила щастието, или че детето не ми е щастливо ???
Вие май не четете правилно или аз не се изказвам правилно 
Не съм изляла "помията" - това уточнявах...........но няма смисъл да спорим за неща,
които са лични и няма как някои друг коствено да дава мнения, като не е запознат
по темата. Направила съм това, което АЗ смятам за правилно и не търпя критики.

Тука изказваме мнения, даваме съвети, споделяме сродни съдби - нали ?
Няма сега да се заяждаме и съдим другият ?!!

Весел празник на всички днес !!!

Бившия ти мъж се е разделил с теб, а не с детето. Двете не сте едно. Хората понякога спират да се обичат, разделят се и продължават живота си с някой друг или сами...
Децата обаче остават общи и за двамата. Да се внушава на децата, че баща им е изоставил ТЯХ /децата/ е едно от най-гнусните неща, което можеш да сториш на детето си. А още по-лошо е, че децата израстват и обикновено се озлобяват... но не задължително към бащите, в много случаи един ден идват при майките и им казват: "Тати ме обича, той е искал да се вижда с мен, търсил ме е, а ти не си му позволявала, защото той е обичал друга жена." - Ей тогава да знаете как боли... Много повече от това, че някоя 'кифла' ви била гледала детето.

вси4кото това, бих казала е спорно.
слу4аи и ситуации всякакви
въпросът е в златната среда, което в този слу4ай озна4ава - истината според възрастта - достъпна и необременена от емоции.
или ако детето, поради някакви изкривени съображения на нали4ния родител, не знае, 4е отмахналият се не е постъпил правилно или ина4е казано лошо, ама не заради самото дете, а поради някакви си ли4ни съображения - разграни4ението на добро-зло някак си се размива в света на самото дете.
клю4ето е в истината, а не в епитетите.
което ве4е наистина е трудно, защото само на едно "защо" детето не спира.

Много точно казано!
Уви, много от кифлите, които използват и настройват детето срещу другия родител, си го набиват много сериозно след време, когато психиката на това дете е изкривена непоправимо.

Темата се е разводнила доста, но все пак:
Аз не виждам нищо чак толкова страшно в това някоя "кака" да се грижи за децата ми, когато те са с баща си.
Все пак никой не очаква след като сме се разделили, цял живот от тук нататък и двамата да си останем сами. Това, че в неговия живот ще се появи друга жена си е нещо абсолютно нормално. И ако той реши да я запознае с децата ни, то това означава, че взаимоотношенията им са достатъчно сериозни.
А защо не преескпонирате нещата и от другата гледна точка - все в един момент в живота и на майката ще се появи друг човек. Той също ще се грижи за вашето дете.
А и вие може да се окажете в ролята на жената, която ще се грижи за някое детенце. Тогава ще ви бъде ли приятно да бъдете наричана "онази кифла".....

Аз в голяма степен съзнавам, че проблема е в моята глава и винаги е бил там.
Никога не съм се разделяла с детенце и ми е много трудно да го оставям на друг. Със 100 реда сълзи и сополи я оставих на майка ми като тъгнах на работа - беше на 1.
А и някакви невинни реплики като се върне ме хвърлят в бяс.
Ами не искам да знам БНД каква стая е направил на другото дете докато ми обяснява, че няма да гледа друго дете и не знаел какво става с другото. Онази навремето си правеше някакви планове за тяхноте семейство - те двамата и децата им.
БНД няма какво да го слушам какво казва по темата, защото патологично си лъже. И си идва дребната и ми казва да не й пипаме еди кво си, че каката ще се сърди.

Галя, не можеш ли някак да говориш с БНД - когато е с детето - да излизат двамата без да има други хора. Аз поне така съм решила проблема. Нашият БНД си има друга жена, дете, но на мен лично никак не ми е приятно да се правят групови разходки. И сме се разбрали - като е с малката, той е с нея и се занимава само с нея без други жени и деца. Идеята детето ми да гледа какво "перфектно семейство" има баща й и тя е добавка там никак не ми се нрави....Понеже винаги ще си бъде добавка.... Още повече, че имам идея как се чувстват децата в тези случаи и мисля да го спестявам

Аз това не мога да го разбера.
Ако БНД си създаде свое семейство, аз зорлем ще го дърпам от него, за да е с детето ни? Това ми се струва адски егоистично и спрямо бащата, и спрямо детето. Единствено и само със своите чувства си се съобразила в случая, което не е най-правилната отправна точка.

Говорите за "кифли" , значи тук е за мен.
Аз си имам кифла и самата аз съм Кифла.
Ми с моята кифла не можахме да се разберем, и отвреме престанах да се интересувам от нея, в последствие тя си стана законна кифла на БНД-то, ама и той си остана БНД, баща е на другите си деца, не на моето. В момента в който дъщеря ми беше разплакана от кифлата, защото не и дава да види сестра и, отсякох, че детето ми няма да стъпва там и така беше по добре, стихнаха мераците и напъните да я взимат, вече 8-9 години така.
Сега за мен в ролята на кифлата, минахме през няколко етапа, първо беше детето да не се вижда с мен, малко трудно го преодолях, все пак аз не съм някаква кака, живеем заедно, имаме дете и т.н.
После беше, че детето няма да спи при нас и спеше при баба си, обаче едно голямо НО, аз пък с въпросната баба /майка на съжителстващия с мен/ не се разбирам и не си давах там детето. При което баткото тъжеше за сестра си все пак дете е, горд се чувстваше да е батко и така постепенно на ОНАЗИ другата и на мен и на бащата на детето, ни уврха главите и сега макар и да се подминаваме като пътни знаци, с онази, малкия спи в къщи, даже остава по 4-5 дни когато онази е заета.
Търпение му е майката.
Оставям основната грижа на бащата за сина му, не се мешам, само подсещам, че трябва да се нахрани, спи, учи и т.н. нужди, че иначе се отплесват двамата яко. Има доста коментари за това как НИЕ гледаме скъпоценния син на онази, но с времето ставам по добра в това да предугаждам от какво има нужда и това дете и да не се мешам в диалога баща-син.
Айде пак стана един роман, но като чуя кифла и изпадам в обстоятелства.

Само да вметна, че мой много добър приятел страдаше цял живот точно от тези съвместни морета, прекарани с баща му и новото семейство...И как винаги му  е било мъчно защо на него не му се случва това семейство, а е прибавен отвън и втората жена на баща му не знае как и къде да го снесе....Хайде да спестя тези емоции на малката! Каква ще е иначе идеята? Тате има супер яко семейство, ама ти само ще бъдеш на гости да видиш какво нямаш...некак не ми се връзва... А и шестте часа седмично, разделени на 3 виждания - аре да не съм го отделила кой знае колко от семейството му, за да види дъщеря си!