"Всички в Разград празнуват и на мама цвете за Осми март купуват!"

Добър вечер! 
И аз като мирката с носталгия си спомянм времето преди една година и откривам как всичко и всички сме посърнали или на болшинството не ни се пише, защото и на мен не ми се пише, честно казано. Много от съфорумките ни изчезнаха или спряха да пишат. Аз обаче днес реших да пиша за нещо което много ме мотивира. Няма да обяснявам колко съм потресена от всичко около нас, от всички престъпления, а искам да ви кажа че днес в Психо ТЕЛК Русе видях три дечица от тези от дома в Просторно, около които и ние сме  се обединили. Искам да ви кажа колко е абсурдна България. Първо са им пратили писма за отделни дати и добре че директорката е звъннала и е помолила за една обща. Второ тези деца постоянно - на две години, ги разкарват за да ги освидетелстват отново, да ги пенсионират по болест. Нима нашите "умници" смятат че психичното разстройство се лекува? И с какво ли? На трето, но не на последно място останах безмълвна как ги оставиха да чакат навън, като всички нас, часове, на студа, защото там чакалнята е под всякаква критика и няма места изобщо. Директорката ми каза че водят всички деца, та се замислих тези малките дето не са добре какво ги правят там една директорка и една възпитателка? И как може държавата да не помисли за това и толкова ли е трудно да отиват на място и да решат въпроса от раз? Уви отговор нямам, но това е България. Та момичета, дайте по сериозно да се хванем и да действаме.  От мен със сигурност ще има 10-15 салфетници и като са готови ще ги покажа искам още нещо да измайсторим, но трябва да е лесно и бързо, че малката вече сама не иска да стои и иска да ходим. Ако се питате аз какво правих в Русе - ами придружавах баща ми който е трета категория пенсионер по болест след инсулт. За отношението там към пациентите няма да говоря! 
Приятна вечер на всички! 

Държавата е голяма бюрократична машина, живее и се храни от хартия - на бумажки, копия, преписки, подписи и печати. Склонна е към нарастване и усложняване, за да има длъжност и на
баджанака, и на бълдъзата.
За съжаление, знам за какво и къде говориш - за едно коридорче в барака - 3х1 м. на ул. Тутракан,
на майната си, в двора на психиатрията.

Добро утро! 

Да пием кафе -

Слънцето се е усмихнало навън, дано не се скрие!

Добро утро ,тъкмо реших аз да почерпя с кафе и Танчето ме изпревари.
Много благодаря за кафето ,и от мен лек  ползотворен и усмихнат ден.

Добро утро!
Положението в България е наистина много тежко и уж измислената криза на нас взе да ни се отразява много сериозно. Тъй като аз не работя, защото работодателите нямат  " намерение и желание да се занимават със студенти, а още повече бременни "  разчитаме на една заплата и тя стига само за покриване на месечните разходи. Но както казва баща ми, ние може да не разполагаме с много пари, но като седнем на масата имаме храна и хора, с които да си поговорим и да ни стане леко на душата, а това е огромно богатство. Нека не се отчайваме, все един ден и нашето положение ще се подобри. Важното е да сме живи и здрави, децата ни да са добре и да се разбираме по между си.
Хубав и усмихнат ден ви желая! 

Гали,   !

Много е позитивно!

Малее  много тежко днеска тука. И все пак има светлина в тунела. Както е казала Галето важното е да сме живи и здрави и да се разбираме с хората до нас. Другото ще се оправи. 

Танче мерси за кафенцето. Аз тъкмо ще допивам моето и се чудя дали става за излизане днеска. Има слънчице, но дали не е студенко. Може и да излезем към 13ч като се наспим, ако не се е скрил слънчо и не е заваляло.

Привет!
Мире,благодаря за доброто настроение,което ми създаде с архивната темичка. 
Иве,аз писах преди време,че не съм броила колко лентички отиват за един свещник или кошничка,но лентичките,които си направила са крайно недостатъчно.В най-добрия случай за един свещник са около 20,а кошничка гълта двойно.НИкак не е лошо да пратиш към КАтя,това което си направила.Хем ние няма да стоим,хем ще мога да отговоря на вяъпроса ти.Зорито ходи всеки ден до Орел,Таня също е почти там.Прави сте здравето нашето и на семействата ни е най-важно,само че другото няма да се оправи.Ще продължаваме да затъваме,затъваме до като някой ден се окаже,че ни няма като  "хора".Щом вече някой някъде,вместо да целува новородената си рожба,увива пъпна връв окло малкото вратле,щом на друго място дете заколва приятелче,по начин присъщ за животните,щом майка може да посегне на здравето на детето си,с неясни и за нея самата цели,щом се научихме да подминаваме гладните и болните,щом Домовете ни за сираци с всеки изминал ден се препълват,щом... Някой ден ще се окаже,че просто сме свикнали с всички тези гнусни неща,защото забързани в собственото си сиво ежедневие сме забравили,че света около нас продължава да съще ствува.А не трябва...
Не знам дали ще си остана последния "Мухикан",но аз продължавам да вярвам,че доброто във всеки от нас съществува,че всеки има неподозирана дори и от него самия сила,която трябва да използва за да прави добрини.А всички вие ме карате да продължа да вярвам.Отделените по 5лв.месечно или скромната помощ за базара са точно това.Може би ни трябва още малко стимул или може би все пак трябва да видите тези дечица за да разберете какво правите.Протегната детска ръчичка,поглед по който се вижда,че дребосъчето те е познало...
МАйчето е абсолютно права.МОжем да положим малко усилия и дори и във време на криза да събарем парички за тези дечица.
Поста ми стана много дълъг и за това задачите ще ги оставя за следващия.
Изчезвам да се правя на домакина и после да се стягам за купон.ТАзи вечер и аз ще бда като хората,т.е. ще излизаме без децата.Моля утре сутрин някой да сложи двойно кафе за мен.

Миши, ОИТ /инспекцията по труда/ се помещава на бул България №15. Това е профсъюзния дом.
Един от телефоните им е 662741. Почни от там.

До нас живее едно детенце, което не е добре. Но... сутрин идва специален автобус да го вземе за училище, след обед го връща точно пред нас. Детето си ходи на специално училище със специална програма. На две преки от нас има училище за деца-инвалиди и с увреждания. Имат си специални автобуси и учители, които видимо са загрижени за тях. Водят ги редовно по разходки.
Деца инвалиди има и в нормалните училища. има навсякъде специални рампи за тях.
П.П. И тук бюрокращината я има, и то много. На роднините тук им се вика ПРЕПОРЪКИ.

Не съм запозната със случая,защото не знам наистина къде последно работеше Миши,но защо си мисля,че никоя инспекция няма да я спаси.Най-вероятно ще се окаже,че е била без договор.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=379376.0
Преди малко прочетох тази темичка.Позволявам си да дам линк,защото има и възможност за подкрепа с SMS.Дано се оправи момчето.

Кали Мали, Вълчицата ми се казва Калиопа. Закъде говориш, може и на ЛС. да ми отговориш.
Тук транспорт имат децата с увреждания, посещаващи центъра за социална интеграция и рехабилитация Емилиян, но микробусчето ги води и връща само до центъра и обратно, не на училище.

Ако Миши е била без договор, може да стане още по-интересно. Един телефонен разговор поне да опита, нищо не струва.

Вълчо,Кали и в страна,където към тези деца има отношение.То и в Ботев имат рампа за деца-инвалиди,но дали имат педагози,които знаят какво да правят.
Все си мисля,че хората,които работят с такива деца трябва да са не само педагози,а да имат и нещо допълнително към това си образование.Дали например знаят как да помогнат на дете,което получи криза специфична за заболяването му?

В другите страни никога не са били отделно тия деца, съответно се е трупало опит.
Тук предполагам, са били отделени, да не ги виждат капиталистите, да се пукат от яд, че нашите са здрави - Дряновец, Осенец, Пороище. В Дряновец бяха с логопедични проблеми.
Един пръстен от училища покрай всеки град, тук там и ТВУ.