Свързвам кърменето със щастливия поглед на дъщеря ми и милващата гърдите ми малка ръчичка.
Виж целия пост
Защо кърмите?
- Публикувана: 7 март 2009, 16:33 ч.
- Последно мнение: 22 март 2009, 18:07 ч.
# 31
9 март 2009, 15:01 ч.
Хубав въпрос!
Отговорът - защото така РАЗБРАХ и разбирам майчинството.
Имах кошмарно раждане и още по-кошмарна бременност. Така и не успях да разбера в тези периоди как точно този тормоз е "най-щастливото събитие в живота на една жена".
Съответно, поради проблемите покрай раждането, кърменето ни започна трудно и влезе в релси някъде към средата на втория месец.
Оттогава насам окончателно затворих очите и ушите си за хорски мнения, съвети и препоръки (освен по нещичко от този форум
) и се предадох на своите инстинкти и на тези на дъщеря си.
И въпреки че здравето ми не се е подобрило много, а безсънните нощи и липсата на помощ понякога ми идват в повече, кърменето е онова, което ме кара да изграждам връзката с детето си и да й се наслаждавам.
Най-голяма паника съм изпитвала в едни 2 дни, в които аз бях тежко болна, а тя (по моему) стачкуваше - не можех да повярвам, че някой може да ни отнеме тези моменти на сакрална хармония.
Струва ми се, че ако не кърмех, никога нямаше да науча нищо за детето си и за неговите нужди. Камо ли пък как да ги удовлетворявам...
Виж целия пост
Отговорът - защото така РАЗБРАХ и разбирам майчинството.
Имах кошмарно раждане и още по-кошмарна бременност. Така и не успях да разбера в тези периоди как точно този тормоз е "най-щастливото събитие в живота на една жена".
Съответно, поради проблемите покрай раждането, кърменето ни започна трудно и влезе в релси някъде към средата на втория месец.
Оттогава насам окончателно затворих очите и ушите си за хорски мнения, съвети и препоръки (освен по нещичко от този форум
) и се предадох на своите инстинкти и на тези на дъщеря си.И въпреки че здравето ми не се е подобрило много, а безсънните нощи и липсата на помощ понякога ми идват в повече, кърменето е онова, което ме кара да изграждам връзката с детето си и да й се наслаждавам.
Най-голяма паника съм изпитвала в едни 2 дни, в които аз бях тежко болна, а тя (по моему) стачкуваше - не можех да повярвам, че някой може да ни отнеме тези моменти на сакрална хармония.
Струва ми се, че ако не кърмех, никога нямаше да науча нищо за детето си и за неговите нужди. Камо ли пък как да ги удовлетворявам...
# 32
9 март 2009, 15:14 ч.
Това е и моят отговор. На никого нищо не съм искала да доказвам, нежели на себе си. Естествената храна за бебето е кърма и работата ми е да я предлагам - както мога и докогато трябва - без ореол на святост и без особен героизъм.
Виж целия пост
Никога не съм се замисляла за друга опция. Никога не съм поставяла под въпрос това, изобщо не ми е минавало през акъла друго, освен че ще кърмя, просто не съм обмисляла вариант.
Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.
Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.
Това е и моят отговор. На никого нищо не съм искала да доказвам, нежели на себе си. Естествената храна за бебето е кърма и работата ми е да я предлагам - както мога и докогато трябва - без ореол на святост и без особен героизъм.
# 33
9 март 2009, 15:37 ч.
Стели, невероятни спомени 
Никога не съм се питала "Защо кърмя?"....все едно да се питам "Защо пия вода?""Защо ям?"...за мен си е нещо супер естествено. Сега вече кърмя заради близостта с детенцето, заради онзи дяволит поглед, заради нежните прегръдки...не може да се опише
Виж целия пост
Никога не съм се питала "Защо кърмя?"....все едно да се питам "Защо пия вода?""Защо ям?"...за мен си е нещо супер естествено. Сега вече кърмя заради близостта с детенцето, заради онзи дяволит поглед, заради нежните прегръдки...не може да се опише
# 34
9 март 2009, 15:45 ч.
С дъщеря ми - защото смятах, че това е най-доброто, което мога да й дам. Освен това, защото за мен беше голямо предизвикателство загубата на контрол / колко яде детето, дали му е достатъчно, дали.../ и оставянето на нещата в ръцете на Господ. В началото ми беше много трудно - нямах кърма след тежко раждане с голяма кръвозагуба, боляха ме кански зърната от млечница и непрекъснато ревях, всеки ден се заричах, че е за последно. Страшно ме беше яд на бивши кърмачки, които твърдяха, че било приятно. После стана по-лесно, но чак пък приятно...Кърмих я година и една седмица.
Със сина ми - по същата причина, но и по още две: Дадох си сметка, че така ми е много, много по-лесно. И освен това от известно време насам...най-накрая започнах да усещам кърменето като нещо приятно. Ей, хора, страшно задобрях!
Виж целия пост
Със сина ми - по същата причина, но и по още две: Дадох си сметка, че така ми е много, много по-лесно. И освен това от известно време насам...най-накрая започнах да усещам кърменето като нещо приятно. Ей, хора, страшно задобрях!
# 35
9 март 2009, 15:48 ч.
Незнам, може би от любов 
!
Вуйна ми кърми братовчедка ми / 10г. по-малка от мен/ до 3 годишна възраст. Помня я вече голямо момиченце как сядаше в скута на вуйна и си подцокваше докато гледа ТВ
. Сестра ми кърми племеника ми и за мен никога не е стоял въпроса как ще храня бебето си. Никога не ми е минавала мисълта, че няма да имам кърма или че няма да е приятно и ще ме болят зърната. Никога не съм мислила, че децата ми ще са хранени по някакъв друг начин освен с "млякото на мама"! Сигурно щях да съм в дълбока депресия, ако по някаква причина неможех да си кърмя децата 
!
П.П. Сега като се замисля може би е свързано с това, че майка ми е имала много кърма, но и двете със сестра ми във втория месец сме "стачкували". Тогава е нямало кой да каже на майка, защо не сме искали да сучем, а са я посъветвали да дава кисело мляко. Аз съм развила АБКМ, а майка е плакала и доста е страдала, заради това че не сме искали гърдата
! Може би и заради нея, заради болката в очите и когато ми го е разказвала 
.
Виж целия пост
!Вуйна ми кърми братовчедка ми / 10г. по-малка от мен/ до 3 годишна възраст. Помня я вече голямо момиченце как сядаше в скута на вуйна и си подцокваше докато гледа ТВ
. Сестра ми кърми племеника ми и за мен никога не е стоял въпроса как ще храня бебето си. Никога не ми е минавала мисълта, че няма да имам кърма или че няма да е приятно и ще ме болят зърната. Никога не съм мислила, че децата ми ще са хранени по някакъв друг начин освен с "млякото на мама"! Сигурно щях да съм в дълбока депресия, ако по някаква причина неможех да си кърмя децата !П.П. Сега като се замисля може би е свързано с това, че майка ми е имала много кърма, но и двете със сестра ми във втория месец сме "стачкували". Тогава е нямало кой да каже на майка, защо не сме искали да сучем, а са я посъветвали да дава кисело мляко. Аз съм развила АБКМ, а майка е плакала и доста е страдала, заради това че не сме искали гърдата
! Може би и заради нея, заради болката в очите и когато ми го е разказвала .
# 36
9 март 2009, 15:54 ч.
Това е и моят отговор. На никого нищо не съм искала да доказвам, нежели на себе си. Естествената храна за бебето е кърма и работата ми е да я предлагам - както мога и докогато трябва - без ореол на святост и без особен героизъм.
Това е и моят отговор.
С едно уточнение. През цялата си бременност ходех активно на работа почти до последният ден. Нямах време за четене (по въпросите за кърменето, както много бъдещи майки). С дъщеря си също кърмех, защото това е естествената храна за бебето и работата ми е да я предлагам .
Виж целия пост
Никога не съм се замисляла за друга опция. Никога не съм поставяла под въпрос това, изобщо не ми е минавало през акъла друго, освен че ще кърмя, просто не съм обмисляла вариант.
Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.
Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.
Това е и моят отговор. На никого нищо не съм искала да доказвам, нежели на себе си. Естествената храна за бебето е кърма и работата ми е да я предлагам - както мога и докогато трябва - без ореол на святост и без особен героизъм.
Това е и моят отговор.
С едно уточнение. През цялата си бременност ходех активно на работа почти до последният ден. Нямах време за четене (по въпросите за кърменето, както много бъдещи майки). С дъщеря си също кърмех, защото това е естествената храна за бебето и работата ми е да я предлагам .
# 37
9 март 2009, 16:05 ч.
Може, може
... Когато човек е позитивно настроен към живота, всяко едно действие, дори и най-естественото и обикновенно добива красив облик и те кара да продължиш да живееш... Едно от тези действия е кърменето, най-простичкото и първично... и като добавиш малко от тъмнината и тишината на нощта и силуета на малкия човек в прегръдките ти... ти става красиво и мило, и щастливо, че правиш нещо смислено дори и 2 през нощта Това са стимулите, за които искам да поговорим, красивите моменти, които ни карат да кърмим, не само защото кърмата е храна и е най-доброто.
Виж целия пост
Стели, невероятни спомени
Никога не съм се питала "Защо кърмя?"....все едно да се питам "Защо пия вода?""Защо ям?"...за мен си е нещо супер естествено. Сега вече кърмя заради близостта с детенцето, заради онзи дяволит поглед, заради нежните прегръдки...не може да се опише
Никога не съм се питала "Защо кърмя?"....все едно да се питам "Защо пия вода?""Защо ям?"...за мен си е нещо супер естествено. Сега вече кърмя заради близостта с детенцето, заради онзи дяволит поглед, заради нежните прегръдки...не може да се опише
Може, може
... Когато човек е позитивно настроен към живота, всяко едно действие, дори и най-естественото и обикновенно добива красив облик и те кара да продължиш да живееш... Едно от тези действия е кърменето, най-простичкото и първично... и като добавиш малко от тъмнината и тишината на нощта и силуета на малкия човек в прегръдките ти... ти става красиво и мило, и щастливо, че правиш нещо смислено дори и 2 през нощта Това са стимулите, за които искам да поговорим, красивите моменти, които ни карат да кърмим, не само защото кърмата е храна и е най-доброто. 
# 38
9 март 2009, 18:27 ч.
Преди да родя първото си дете , никога не съм мислила , че ще кърмя . Може би защото никога не съм се замисляла как точно ще протече животът ми след раждането или защото повече срещах жени с проблеми при кърменето от рода на "кърмата ми намаля" . Но в болницата имаше една позната акушерка , която ми каза - ама как да нямаш кърма бе!!! много възмутено и оттогава ми стана ясно , че няма друг начин за гледане на бебето , освен чрез кърмене . И така си ми дойде отвътре , така че не мога да отговоря кърмих защото еди какво си . Иначе за ползите от кърменето е ясно , за това , че така си е най-лесно - също . 2
Виж целия пост
# 39
11 март 2009, 03:13 ч.
Аз пък кърмя, защото така повелява природата. За мен това е най-силният аргумент. Жените имат гърди единствено и само, за да могат да кърмят - това е тяхното предназначение. Досега не съм чула за бозайник, който да се е чудел дали да кърми, да тегли нещата на кантар - ще му се развиснат ли вторичните полови белези, няма ли... Животните раждат и си знаят какво следва, защото се доверяват на инстинктите си, а ние, жените, умуваме от суета и страх.
Виж целия пост
# 40
11 март 2009, 08:42 ч.
Дъщеря ми я кърмих само 3 месеца-разболях се от варицела,и лекарите ми препоръчаха да нямам контакти с нея.А точно тогава явно малката е била в кърмаческа стачка-много трудно беше кърменето.Естествено отби се за няколко дни
За малкия бях твърдо решена че ще кърмя,защото исках да му дам най-доброто,както и всяка майка предполагам.А от кърмата по-добра храна за детето ми няма.
Виж целия пост
За малкия бях твърдо решена че ще кърмя,защото исках да му дам най-доброто,както и всяка майка предполагам.А от кърмата по-добра храна за детето ми няма.
# 41
11 март 2009, 09:48 ч.
Защото е нормално продължение на живота след раждането.
Защото кърмата е уникална храна и течност.
Защото освен хранене е и общуване.
Защото децата ми го обожават.
Защото цъфтят благодарение и на това.
Защото е добра основа за близост и разбирателство с тях.
Защото е неповторимо.
Защото твори спомени.
Защото ми харесва.
Виж целия пост
Защото кърмата е уникална храна и течност.
Защото освен хранене е и общуване.
Защото децата ми го обожават.
Защото цъфтят благодарение и на това.
Защото е добра основа за близост и разбирателство с тях.
Защото е неповторимо.
Защото твори спомени.
Защото ми харесва.
# 43
11 март 2009, 10:28 ч.
Първото си дете го кърмих, защото имах кърма.
Сега кърмя, защото искам, даже правя възможното, за да имам кърма и да продължа максимално дълго. Като бях бременна имах съмнения, дали ще искам да кърмя. В момента когато малкото човече засука тази съмнения се отнесоха в незнайна посока.
Сега често ме питат кърмя ли, и на положителният ми отговор се гледа с голямо учудване, защото все пак ходя и на работа.
Даже ми е гузно, когато оставям кърма и бебето яде от шише- като се върна при него той просто иска да се гушка в мен.
Дори и нощното кърмене вече не ми тежи. А си мислех, че я изкарам 2-3 месеца да го кърмя я не.....
Виж целия пост
Сега кърмя, защото искам, даже правя възможното, за да имам кърма и да продължа максимално дълго. Като бях бременна имах съмнения, дали ще искам да кърмя. В момента когато малкото човече засука тази съмнения се отнесоха в незнайна посока.
Сега често ме питат кърмя ли, и на положителният ми отговор се гледа с голямо учудване, защото все пак ходя и на работа.
Даже ми е гузно, когато оставям кърма и бебето яде от шише- като се върна при него той просто иска да се гушка в мен.
Дори и нощното кърмене вече не ми тежи. А си мислех, че я изкарам 2-3 месеца да го кърмя я не.....
Препоръчани теми