Мъжът ли е длъжен да издържа семейството ?

аз искам да видя такава статистика - никога не съм виждала разделение на малтретирани домашно жени в зависимост от това дали са домакини-майки или работещи 

сори, но в моя свят не е това "идеята" - двойката има партньорски взаимоотношения, изградени в идеалния случай на любов, доверие, подкрепа.

ох, много стана популярно това 'моят свят"
ражда се нова форумска мода...

Какво толкова се чудите на НикиФин. Така го чувства, така го казва.
Някои хора предпочитат изрази, като "ние си принадлежим всецяло", пред "ние сме пълноправни партньори".
Може би са романтици ... какво лошо има. Едва ли реално се чувстват собственост, като всяка друга.

greendream значи твърдиш ,че ти не си "негова" и тои не е? Май не си ме разбрала ..като казвам "притежаване " нямам предвид както да си купиш парцел земя и да знаеш ,че е твой...приемате думите буквално и не се съгласявате с нещо което е факт.. Не става дума дали си романтик или не..факт е,че притежаваш времето му/и ,притежаваш чувствата му ..мечтите му..ежедневието му -напрактика всичко !..и дори да отричате си е точно така..може да звучи кофти - но е така (на мен ми звучи идеално при положение ,че съм се отдала на този човек и на бъдещето ни заедно)

Виктория, а как виждаш живота си, ако в един момент този човек, на когото си се отдала толкова напълно, изведнъж реши, че това за него няма никакво значение и започне да го дразни, например?

Хубав въпрос. та отговора : Човек трябва да е наясно с това какво е сподобен да предложи на човека до себе си и какво очаква да получи от него ..разбира се не си застрахован никога какво точно ще получиш... ако той един ден покаже това което казваш -ок така да е.. аз знам ,че някой др. ще гоо оцени както подобава. вдигаш глава и продължаваш напред така съм научена и до сега що годе съм се справяла живота ми не е бил розов знам какво значи да си самотен и да не виждаш пътя напред но знам също ,че мн хора биха дали вичко за да имат това което аз мога да им дам в свое лице ..така че..ако той реши ,че не е това неговия живот тогава ще потърся този който смята ,че именно това е което търси - аз имам един принцип в живота си "рискуваш вс. за да спечелиш всичко.." и съм му го казала и на него..само така можеш да си щасстлив един ден..ако цял живот се страхуваш да се оттдадеш за да не те заболи никога няма да получиш желаното..

Точна статистика сега не мога да намеря, но погледни например това:
"The findings are important in helping to establish that the prevalence is very high in educated, employed U.S. women with healthcare coverage, which indicates that intimate partner violence is a problem for the entire population, not just certain subgroups," Dr. Thompson and colleagues said."
http://www.medpagetoday.com/InfectiousDisease/PublicHealth/3300

И това:
Abstract
Employment is often seen as a key factor in women's empowerment so that employed women might be expected to be less vulnerable to domestic violence or, if they experience such abuse, to be more ready to resist than women who are not employed. Drawing on data collected from women in Calcutta, this article concludes that employment alone did not enhance resistance nor lead to an effective resolution of violence. Instead, education and social networks appeared to be more central.
http://www.informaworld.com/smpp/content~content=a787826275~db=all~order=page

Предполагам, че в самите доклади ще можеш да намериш статистиката.

Тъжно, Зукини, тъжно.
Но по-добре да обичаш и да загубиш, отколкото никога да не си обичал.

аз сигурно съм някакъв абсолЮтен пън, но всеки намек за притежание на друг 4овек и на неговите 4увства, ми е абсолЮтно непонятен.
продължавам да виждам отноШенията между двама дуШи като свободен избор, който изклЮ4ва подобни "притежания".

сори за оф_а

greendream , много крайно го раздаваш. Робство и семейство са различни неща, нищо че имат и допирни точки. Но основната разлика е, че робството е неприятно, а семейното "робство" дава чувство на спокойствие и съпричастност. Наричай го както искаш, за мен е по важно да ми харесва, а не с каква дума ти си го изразила.

миз, съсипала ли го е или не е в зависимост от гледната точка. Ако се мисли, че е могла и по лесно да си го направи и да не се лишава от всичко, от което много лесно е могла и да не се лиши, че си е съсипала здравето и сега едва ходи, докато свекърва ми, която и е набор е по жизнена и енергична от мен .... може да се каже, че си го е съсипала, но и това е силна дума. Ако те кефи да погледнеш назад и да кажеш, че сам си отгледал и изучил 2 деца, че сам си купил 2 апартамента, че си произвел повече блага отколкото повечето семейства от мъж и жена заедно, че пишат за теб по вестниците, че в очите и устата на хората ти си герой...  ако тази мисъл те топли значи не ти е съсипан живота.  Ако човек живее заради хората, да хо хвалят и за да постига непосилни за повечето хора цели за да си чеша гордостта и това го кара да се чувства пълноценен, тогава подобен живот може да го устройва. Но аз живея заради себе си, заради моите ценности и живота, който съм си избрала ми е идеален.

Бубка, наясно съм, че малко жени имат смелостта да си признаят, че зависят от мъжете си. Реално почти всички вие зависите от мъжете си в много отношения. Но толкова ви е страх от тази зависимост, че имате нужда да работите за да се чувствате поне малко независими от тях. Но има жени, които не ги е страх да са зависими, защото се чувстват прекрасно и спокойно с избора на мъж, който са направили и предпочитат да се наслаждавт на живота, докато някои други се състезават с мъжкия пол и да се борят за независимост, от която дори не се усещат, че полза по скоро имат мъжете, защото има доброволец да върши част от работата им. Та чак жената да работи стана условие за много мъже да бъдат с нея. Бившо гаже ми казваше, че докато не си намеря работа, няма да си намеря мъж, щото повечето мъже държат жената да работи. Е може наистина повечето да са така, но явно не всички, защото съм попадала и на другия тип и дори се ожених за един такъв. Та явно имало, ама са рядкост. Намери се кой да ме вземе заради това, което съм, а не заради това, с което мога да подпомогна семейния бюджет 

Е, последното нещо, заради което работя е, за да съм независима 
При положение, че имаме само една обща банкова сметка, за каква независимост говорим
Лично аз не смятам, че някой е по подразбиране трябва да издържа другия - нали затова е семейството - да се издържа взаимно, да се грижат всички един за друг и за децата.
Съжалявам, но не разбирам крайните мнения!

То по тази логика ще изкарате, че жената е длъжна да става през нощта като се разплачат децата  Ами ако е уморена и изтощена? но това е друга тема. Разпределянето на ролите нещо не ми допада - мъжът и жената трябва да са взаимозаменяеми, да са способни да поемат всички задължения - да работим, да гледаме деца, да се грижим за домакинството като се наложи. Иначе, ако единият се разболее и има нужда от помощ - какво?  Или ако трябва да посещавам вечерен курс например и е мое задължение да се грижа за децата, да не мога да си го позволя???

Уф, темата е станала едно безкрайно преливане от пусто в празно - що ли е толкова трудно да приемем, че си има хора за всичко. В живота има нужда и от домакини, и от полудневно работещи, и 24 ч. работещи. Важното е да има синхрон в машината. Не може всички да са Парис Хилтън и да се учдят какво да правят с дебелата пачка или мъжемелачки а ла елизабет Тейлър.

Това като от роман, Вики  Представи си, че в един момент се озоваваш с 10-15-20 годишен брак, където си вложил много от себе си, имаш 1-2-3 деца с този човек и не можеш просто да кажеш ... аз знам какво е самота, мога да се оправям и без теб и преди теб /а.к.а. преди години/ съм имала разочарования - тръгвам да търся този, който ме заслужава  Вече няма да бъдеш на 30, а на 40 или 50 години. Разбираш ли, че началната розово-влюбена ситуация, в която ти се намираш в момента ще се развива във времето и въпреки всичките ти достойнства и умения хората се променят и то съвсем не винаги в положителна насока. В доста случаи се оказва, че пътищата на двойката се разминават във времето, интересите, ценностите ... Тогава се озоваваш също съвсем сама, но в семейство. Допълнителна екстра са ти децата вече пораснали (нямат нужда от мама, която да е постоянно с тях), за които трябва да се грижите и двамата и всичките неща, които са ви се случили заедно. Какво правиш тогава ? Започваш наново или си преразглеждаш ценностната система ?


Ние имаме различни ценностни системи със сигурност с теб, Никифин. За жалост,
основното, което майка ти не е успяла да направи, е да ти предаде нейната. Егозмът издигнат и развят като знаме на "живота, който ме устройва" не може изобщо да се сравнява с това, което майка ти е успяла да изживее и сътвори. Евала й 

 


Теориите ти са напълно хипотетични greendream. Шанса е 50/50 - може да стане така, както казваш, но може и да не стане. 
Аз предлагам просто да кажем "Пу-пу, да не ви е уроки!" и да им пожелаем да живет щастливо (като в роман) до края на живота си, напълно отдадени един на друг. 

greendream  Точно заради такъв тип разсъждения като твойте хората или са сами..или никога не откриват това което търсят(или близко подобно) поради факта ,че няма как да видиш насреща си хубавата връзка м/у двама души ако си казваш "аз трябва да съм самостоятелна и трябва всеки един момент да мога да се оптавя и сама" ...то така шри всеки "хубав " скандал ..место да си легнеш и на следващия ден да си разбрала ,че е глупост ще станеш и ще си излезеш или той..Ако може ще си позволя да кажа част от моята история..Когато заживях в Канада..с моят приятел първо бяхме в една квартира с още две момчета..кошмар..и при всяко скарване проверявах колко струва билета за бг..и един ден просто си го купих..прибрах се..и усетих ,че съм направила пълна глупост точно заради това мое чувство "мога и сама " ..да мога и сама но дали съм по-добре...и на 5тия ден той ми купи билет за канада понеже аз вече разбрах ,че съм направила глупост..поредната от страха си да съм зависима..и когато пак се върнах тук му казах да си вземем наше си местенце което да си обзаведем..за да знам за себе си ,че следващия път няма да мога така лесно да си кажа "ставам и заминавам " и докато съм ядосана и докато мисля как и дали мога да замина ще имам времето да се осъзная...обикаляйки красивия ни дом..та именно това усещане на зависимост ме спасява от един куп глупости който мога да сътворя докато съм сърдита за поредното безсмислено скарване което присъства във всяка връзка..