Още не говори

  • 64 191
  • 204
# 90 11 март 2009, 18:37 ч.
Цитат на: Не се сърди, човече в ср, 11 мар 2009, 18:08
Това, че детето ти е добре в развитието си в момента, не означава, че не е закъсняла малко с прохождането, Никол.  Simple Smile

А, не знам, не разбирам, аз казвам какво мислят ортопедите, с които се консултирахме Peace че за нормално прохождане се счита това м/у 10 и 16 месеца, както и че късното (в границите) е по-добро от ранното.
Виж целия пост
# 91 11 март 2009, 21:16 ч.
Нормално прохождане е точно до 16месеца. И аз съм се консултирала тогава с ортопеди и невролози. Дори и малко след това- до 18 месеца пак не се счита за проблем. Разбира се гледа се общата картина, а не изолирано.

А кога трябва да започнат да качват и слизат стълби без да се държат? Дъщеря ми все още се държи.
Виж целия пост
# 92 11 март 2009, 21:33 ч.
Цитат на: В_и_В_и в ср, 11 мар 2009, 21:16
...
А кога трябва да започнат да качват и слизат стълби без да се държат? Дъщеря ми все още се държи.

Различно, София започна към 2.7-2.8 г., според лекарите има връзка с контролирането на естествените нужди (ао детето е оставено да определи самО), при нас беше като по часовник маханетп на памперса и изкачването  Laughing
Виж целия пост
# 93 11 март 2009, 23:54 ч.
А някой виждал ли е дете на 1г 9мес да разказва по картинка. В смисъл че му е казано  пред явно какво става на картинката. Днес бях свидетел и не повярвах на очите си. Детето се опитваше да сглобява изречения, малко трудно му се разбираше, но се разбира. В яслата го видях и като повдигнах темата пред госпожите реагираха, като че ли това е най нормалното нещо на света, за тях не е гениалност, напротив, много деца били така. И наистина всичките там говорят повече от моите. Вече почвам да си мисля, че датчаните като нация са по интелигентни от нас, защото не само говореното, ами и поведението на децата е много зряло и няма изпадане в нервни кризи, контролират се по добре от мен самата  Embarassed.  Изумена съм направо.
Моите на фона на останалите все едно от джунглата идват.  Бият, бутат другите деца, а ония не им отвръщат с удар, а или ревнат лекичко ако са бебета съвсем или погледнат учудено и продължат да си играят. Като се хранят се хранят чисто и не играят с храната, докато моите друго не правят освен да мажат и да пресипват иначе нищо не хапват. Ще каже човек че или аз съм ги научила така или не съм ги научила как да се държат, но това изобщо не е така, напротив. Дано като походят малко на ясла се цивилизоват, че вече не знам с какви тактики да ги възпитавам.
Виж целия пост
# 94 12 март 2009, 08:47 ч.
Децата просто искат много занимавка. Някой (майка, баба, баща, учител) да гушне детето ,да вземе една книжка с картинки и да започне да разказва по нея, а после да задава въпроси. И детето малко по малко се научава чрез подражание. А децата, които са по-буйни и не могат да се заседяват на едно място искат още повече търпение от страна на възрастните и да се използва всяка минута като е е кротнало да се работи с него. Може да се редят кубчета и да се обяснява, може да се рисува. Пеенето на лесни песнички с движения (като нашата хей ръчички, хей ги две или игри като дай, бабо, огънче) също развиват говора, моториката и концентрацията на детето, а и да не забравяме, че на него просто ще му е приятно от общуването с възрастния. Така че, не е толкова до интелигентност на нацията, колкото до акнивно занимаване с децата.
Във вашия случай ти, Ники, не си достатъчна за трите деца. Добре е всички да се включите - ти вземаш едното дете, таткото -другото, а бабата - третото (за да се кротнат по отделно) и започвате със занимавките. Няма деца, които да не могат да се научат, освен ако нямат някакви много тежки здравословни проблеми. Търпение и постоянство му е майката.
Виж целия пост
# 95 12 март 2009, 09:50 ч.
Цитат на: NikiFin в ср, 11 мар 2009, 23:54
А някой виждал ли е дете на 1г 9мес да разказва по картинка.

Да, виждала съм, на моя приятелка дъщеря и. Рано проговори и обичаше да и четат и разказват приказки. И самата тя можеше да отговаря на въпроси по приказката.
Моето чак сега на 5 години може да седне и да слуша какво му се чете, и то не винаги.
А на 2 години нито разбираше какво му разказвам, нито какво говоря изобщо, така, че за приказки и дума не можеше да става. Още повече, че като видеше книга и я късаше на момента, толкова го изнервяше самия акт на това, че искам да седнем и да правим нещо заедно, каквото и да е то. Играеше предимно сам, и искаше моето присъствие само като наблюдател, но не и да му казвам нещо. На всичко това реагираше с истерии, ама от ужасни по ужасни. Приемаше да го уча само на неща с действие, които не се нуждаят от обяснение с думи. В последствие разбрах, че това е точно заради говора, защото не разбира какво му казвам. Към 2 години и 8 - 9 месеца започна да ме разбира донякъде и да се опитва да говори.
Виж целия пост
# 96 12 март 2009, 10:03 ч.
pasinet, знам, и Давид беше точно така. Малките са по схватливи, ама и те имат барут в дупетата и не сядат за секунда.

Andariel , това, което го казваш не е прекалено, а е невъзможно. Освен ако родителите поради някаква причина нямат нужда да ходят на работа, наели са си слуги за всичко в къщи и са се посветили единствено на децата си. Такива богати безделници  поне в Дания няма. Да не говорим, че и бабите тук не са на разположение като в БГ. Свекърва ми до ден днешен не е пригледала децата за 1 минута, камо ли да седи да ги занимава. Нищо че живее в съседната къща с която делим общ двор. Както и да е. Моите деца до сега винаги са имали бавачка, и ако не съм аз тя ги занимава. Четени са им приказки повече от на другите деца. В яслата им четат по 5 мин преди лягане. Занимават ги ама далеч не нон стоп както ти предлагаш. Моето мнение е, че си е точно до интелект, схватливост, способност за концентрация и седене на едно място. Кротките и спокойни деца по лесно се учат. Отделно има едни запомнят от 1 път, а на други им е нужно 100 пъти да им кажеш същото нещо за да го запомнят. Децата са различни, разбери. Моите примерно още не могат да ядат с лъжица. Всички ще кажат, че не съм ги оставяла да се учат. Да ама не. Винаги им давам купа и лъжица. И те много добре могат да боравят с лъжица, да мешат, да мацат и т.н. Но понеже никога не харесват храната и почти никога не са правили опит да поднесат лъжицата към устата си. В резултат не могат да го правят. Насила просто няма как да ги накараш да ядат и изобщо да правят каквото и да е, включително да седнат и да четат книжки. Моите още са на етап късане. Идват понякога да питат какво има на картинката и това ми е шанса да им кажа. Иначе по моя инициатива почти не се получава.
Виж целия пост
# 97 12 март 2009, 10:24 ч.
Значи правиш каквото можеш. Нещата при някои деца стават бавно и трудно, но стават. Като са малки са така. Няма дете, което да се научава от първия път. По едно време се чувствах като развалена плоча - постоянно едни и същи реплики и действия по не знам колко пъти, я на едното дете, я на другото. Мислех, че ще превъртя. Но с времето се научиха. При теб са три и е още по-трудно, но не е невъзможно. Никой не те обвинява в нищо. Колкото е възможно хващай другите възрастни наоколо да се занимават с тях (настоявай, ако трябва, защото това са и техни внуци) и така на теб ще ти е малко по-спокойно, а на децата по-интересно.
Виж целия пост
# 98 12 март 2009, 14:38 ч.
Както вече казах тука бабите си имат собствен живот и не може да ги хванеш както българските баби се хващат. Ще те върнат от вратата без да им мигне окото, защото имат друг план който е направен месеци предварително. Така ще те отрежат, че няма и да ти дадат шанс да настояваш  Laughing. С българските си баби и дядовци нито аз имам контакт, съответно и те. В Дания който си ражда деца си ги гледа, не е като при вас, разбери. Ние сме сами, аз и баща им сме единствените възрастни които се занимават с тях и до сега бавачката, но вече са на ясла така че такава няма.
Виж целия пост
# 99 12 март 2009, 21:12 ч.
Цитат на: Andariel в чт, 12 мар 2009, 08:47
Децата просто искат много занимавка ...

Децата имат различни интереси, едно може да обича да слуша приказки, друго да тича, докато не припадне.
Родителите трябва да се съобразяват с това, поне докато са малки, имат право на безгрижно детство, после като ги завърти живота, нямат избор.
Виж целия пост
# 100 13 март 2009, 00:36 ч.
Цитат на: Andariel в ср, 11 мар 2009, 16:50
Неслучайно като сте отишли при специалиста двама човека обстойно са огледали детето и реакциите му на някои задачи.

Синът ми беше наблюдаван няколко дни по половин - един час - не само чрез изучаване на реакциите му при поставени задачи, но и чрез наблюдения в недирижирана ситуации - специалистката ходеше в детската градина и го наблюдаваше какво прави там, как общува с децата и учителите. Водеха се разговори както с нас, така и с учителите му. При това, синът ми (тогава на 3 г. и няколко месеца) вече говореше на български, но съвсем малко исландски (заради което беше и наблюдението). На този фон, преглед от 1 час на мен лично не ми изглежда обстоен.

Виж целия пост
# 101 13 март 2009, 00:48 ч.
Ники, това, че децата ти растат в двуезична среда, със сигурност оказва влияние. Имай го предвид.

Големият ми син много обича да му четем приказки, да му описваме снимки и картинки, още от съвсем малък. Имаше си любими книжки, които сигурно сме чели стотици пъти. Най-голямата ми изненада беше когато на 2 г. 11 мес. (тъкмо проговорил  - преди това използваше има-няма десетина думи) разбрах, че е знае цели приказки - римувани и доста дълги - наизуст. Беше си натрупал доста запас от думи, но всичко това започна да излиза навън едва към 3-тата година.
Виж целия пост
# 102 13 март 2009, 08:47 ч.
Цитат на: ЧеКа в пт, 13 мар 2009, 00:36

Синът ми беше наблюдаван няколко дни по половин - един час - не само чрез изучаване на реакциите му при поставени задачи, но и чрез наблюдения в недирижирана ситуации - специалистката ходеше в детската градина и го наблюдаваше какво прави там, как общува с децата и учителите. Водеха се разговори както с нас, така и с учителите му. При това, синът ми (тогава на 3 г. и няколко месеца) вече говореше на български, но съвсем малко исландски (заради което беше и наблюдението). На този фон, преглед от 1 час на мен лично не ми изглежда обстоен.
Това сигурно е практика в детските градини да се наблюдават децата и да се вика специалист при забелязване на някакъв проблем. Жалко, че в България такова нещо не може да се случи.
Виж целия пост
# 103 13 март 2009, 08:53 ч.
Цитат на: ЧеКа в пт, 13 мар 2009, 00:36
. При това, синът ми (тогава на 3 г. и няколко месеца) вече говореше на български, но съвсем малко исландски (заради което беше и наблюдението). На този фон, преглед от 1 час на мен лично не ми изглежда обстоен.



Когато детето не расте в двуезична среда и има проблем с говора, който почти напълно липсва не е необходимо чак такова изследване , каквото при вас. Нещата може би са изглеждали доста по ясни, дори от един едно часов преглед. Още повече, че жената каза, че ще ходят и още пъти да прецени специалиста дали има развитие и какво точно е. Не виждам нищо ненормално в това. Нашият проблем беше открит също след едночасов преглед - разговор и насоките, работата и терапията бяха напълно адекватни, съдейки по резултатите, които показа детето след това.  Peace
Във вашия случай, аз проблем изобщо не виждам, след като на 3 години и нещо вече говори на един език.

Цитат на: В_и_В_и в пт, 13 мар 2009, 08:47
]
Това сигурно е практика в детските градини да се наблюдават децата и да се вика специалист при забелязване на някакъв проблем. Жалко, че в България такова нещо не може да се случи.
Напротив случва се. Има си ресурсни центрове за тази цел, които подпомагат деца с дефицити. И предварително и по време на работа ги наблюдават в естествената им среда. Просто много майки се притесняват от това, за да не би да бъдат лепени етикети на децата им и не се възползват от услугите на специалистите.
Виж целия пост
# 104 13 март 2009, 09:35 ч.
Мога да дам за пример едно дете, приятел на сина ми още от предучилищната. В предучилищната детето имаше проблеми с говора и поведението. Учителката насочи родителите за консултация с логопед. В началото на това дете му беше много трудно с усвояването на материала, включително с четенето и писането, с някои фини дейности и явно всичко това компенсираше с невъздържаност, постоянно правене на бели и отказване да се кротне и да се занимава с другите деца. Сега това дете няма да го познаете. Справя се много добре с материала, говорът му се е подобрил невероятно много и това му повиши самочувствието, което пък намали белите и изблиците на недоволство като не се справя с нещо. Синът ми казва, че сега му е много по-лесно да е приятел с това дете, защото не се забъркват в неприятности. По едно време приятелството им беше пред разпад, защото моят е много уравновесен за възрастта си, не обича да се забърква в проблеми и беше започнал да страни от това дете с обяснението, че не иска заради него да го наказват.
 С това искам да кажа, че е хубаво да се вземат мерки от ранна възраст и да не се чака детето да тръгне в предучилищна. Когато детето усеща, че не се справя като другите деца, а често и му се подиграват, то се отчайва и може да стане невъздържано, че и агресивно и да не иска да работи. Затова съм много скептична някоя майка като каже, че детето не иска да гледа книжки или да рисува. Може би детето усеща, че не може и се притеснява да не се провали. Трябва работа и занимания с него.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата