Още не говори

  • 64 198
  • 204
# 105
Към авторката - на същата възраст моята дъщеря също говореше на "китайски" и употребяваше някакъв абсолютен минимум от нормални думи.
Когато отиде на детска градина на 2г 9м за около 2-3 месеца се отпусна и проговори български така, че не се спира!
Така че не се тревожи чак толкова.
Виж целия пост
# 106
Във връзка с твърде честото споделяне, че детето се "отприщило" да говори в детската градина и базирано на мои лични наблюдения, искам само да добавя, че е изключително важно родителите да запознават детето с родния му език едва ли не от самото раждане. Няма значение, че това е само едно бебе - то попива подсъзнателно интонацията, думите, мелодиката на езика. Колкото повече се говори и разказва на детето, докато е малко, толкова по-лесно то ще усвои нещата. Всеки път, когато е будно, то трябва да слуша реч. /но не телевизионна/ И друго... много родители допускат грешката да общуват с децата си на инфантилен и елементарен език - чувала съм обръщение към 2-годишно: "Ко пай мойту мумиченци, суа ли, суа ли на тати пинцеската?" Демек "Рисуваш ли?". По същия начин е и с ходенето - още в първия момент, в който детето пожелае да се изправи, родителят трябва да започне да му помага. Но не да го инсталира в проходилки и други всевъзможни аксесоари, а просто да го води за ръка. Дете на година и половина-две може да извървява пеш 1-2 километра, стига да му бъде дадена тази възможност.
Виж целия пост
# 107

Напротив случва се. Има си ресурсни центрове за тази цел, които подпомагат деца с дефицити. И предварително и по време на работа ги наблюдават в естествената им среда. Просто много майки се притесняват от това, за да не би да бъдат лепени етикети на децата им и не се възползват от услугите на специалистите.
Радвам се ,ако е така. Защото понякога педагозите по-лесно разпознават някакъв проблем, отколкото родителите.

 В случая с Чека и аз не виждам проблем, при положение, че детето е говорело вече на български.

Всъщност такова наблюдение сигурно е много полезно за правилната преценка. Сега си спомних какво беше казала психоложката, която един път ни консултира. Ходехме на гимнастика в един център и дъщеря ми много трудно се оставяше рехабилитаторката да работи с нея. Доста плачеше и като цяло беше наплашена. Жената ни посъветва да ни види и психоложката и като цяло да даде някакви насоки и на самата рехабилитаторка как да подходи към детето. Психоложката ме разпита за около час, наблюдаваше фината моторика на детето, задаваше му въпроси. По това време обаче беше почти абсурд дъщеря ми да отговаря на непознати за толкова кратко време. Накрая ни направи някакъв тест, от който заключи, че сме към долната граница на психомоторното развитие. А детето бърбореше доста за възрастта си, фината моторика по мнение и на други специалисти беше в норма. Повече не можахме да се срещнем с жената, защото все беше в командировки, а по-късно ние спряхме масажите. В някои случаи проблемите се откриват наистина след един преглед, в други е по-сложно да се направи правилната преценка. В нашия случай детето беше доста стресирано от завръщането ни в България и от воденето по всевъзможни лекари.  Сега вече казва стихотворения, пее песнички и разказва случки, запомня бързо думите на немски. Скоро ни предстои връщане в Германия, където ще се местим в два различни града, след година пак връщане в БГ и сърцето ми е свито да не изживее пак някакъв шок като я отделим от роднините и вече познатата й среда.
Виж целия пост
# 108
И аз хич не обичам бебешкия говор и й говорех нормално.
Но проблемът при нас беше, че много хора се въртяхме около нея и я разбирахме от половин дума.
После, като дойде неволята, в детската градина е трябвало да проговори.
За ходенето пък - тя си проходи нормално около 1вия си рожден ден - т.е. около Нова година.
И понеже е по-буйна, още напролет махнах количката, за да може да ходи повече, и да се уморява по-бързо, та да имам малко спокойствие докато си почива.
Виж целия пост
# 109
 ЧеКа , за двуезичието ми е ясно, но въпреки всичко си има явни признаци, които показват наличие на проблем дори от самото начало след раждането и един наблюдателен родител лесно ще ги забележи. Аз забелязах проблем много рано и никой не ми обърна внимание, щото толкова рано не могло нищо да се каже, едва ли не съм си внушавала. И прекаратих приказките по въпроса. Докато накрая сами те не забелязаха проблем като тръгна на детска не само в езиковото развитие, но и в цялостното поведение. Казаха ни директно, че двуезиковите деца на неговата възраст се справят много по добре, почти като едноезиковите, но това за мен не беше нито изненада нито новина. Детето наистина се оправя лека полека, но въпреки всичко си е назад в сравнение с другите и не е ясно кога ще ги стигне. Дали е особен характер или патология никой не знае. Детето ми до ден днешен не си пада по книжки. Дали не си пада по тях защото не ги разбира или не ги разбира защото не си пада по тях не е много ясно. Според мен е по скоро второто, защото познавам деца, които са в състояние да гледат филми по цял ден  дори на китайски. Ясно е че и дума не разбират, но въпреки всичко им е интересно. Просто според мен децата си имат различни интереси според зависи за какво си ги бива и това си ги влече. Моят син е по тичането и движението и има огромни мускули и физ е много силен. Докато гледащите филмчета деца са доста слабички физически. Според мен си е генетично.
Виж целия пост
# 110
Цитат
Затова съм много скептична някоя майка като каже, че детето не иска да гледа книжки или да рисува. Може би детето усеща, че не може и се притеснява да не се провали. Трябва работа и занимания с него.

Бъди си скептична, защото не ти се е случило. Детето ти да не разбира речта и да изпада в истерии при всяко настояване и опити да го накараш да повтори някоя дума.

Цитат
Всеки път, когато е будно, то трябва да слуша реч. /но не телевизионна/ И друго... много родители допускат грешката да общуват с децата си на инфантилен и елементарен език - чувала съм обръщение към 2-годишно: "Ко пай мойту мумиченци, суа ли, суа ли на тати пинцеската?" Демек "Рисуваш ли?". По същия начин е и с ходенето - още в първия момент, в който детето пожелае да се изправи, родителят трябва да започне да му помага. Но не да го инсталира в проходилки и други всевъзможни аксесоари, а просто да го води за ръка. Дете на година и половина-две може да извървява пеш 1-2 километра, стига да му бъде дадена тази възможност.

Никога не съм му говорела на бебешки, той и поради по късното си проговаряне започна с малко думи, но истински. Не се е отприщил нито в яслата, нито в градината.
А за ходене, не просто ходеше на тази възраст километри, ами бягаше и се уморяваше по трудно от мен.Никога не съм го подтиквала и учила целенасочена да ходи например, но му идваше отвътре, напираше и не ме оставяше на мира, ща не ща съм го водила за ръка.
С това искам да кажа, че майката и да прави всичко по силите си в различните области за детето си, то успява, когато е готово и мозъка му може да обработи тази информация.
Факт е, че има деца, на които родителите дали от ангажименти, дали от нежелание да се занимават с тях, седят по цял ден пред ТВ и нямат никакви проблеми с проговаряне, и развиване на моториката.
Така, че правим квото можем, но резултата не зависи само от нас.
Виж целия пост
# 111
Мисля, че не ме разбра или аз не съм се изразила разбираемо. Твоите думи потвърждават моите - когато детето не разбира няма как да му се занимава. Става въпрос за невъзможност или нежелание да се види, че може би има проблем и затова детето не иска да се занимава с книжки или други по-фини занимания. Най-лесно е да се каже, че детето е палаво и затова не обича книжки. Точно в това е проблемът - приписва се на палавост, а не се търси причината.

А за научаването на езика от малките деца има два лагера с коренно противоположни възгледи. Единият казва, че на детето трябва да му се говори персонално. Другият лагер казва, че децата така или иначе научават езика дори и без някой да говори с тях. Дава се за пример култури, в които на децата никога или много рядко се говори целенасочено (очи в очи), а възрастните си вършат тяхната работа и говорят помежду си, докато децата се мотаят наоколо или просто висят на гърбовете на майките си.
Виж целия пост
# 112
Става въпрос за невъзможност или нежелание да се види, че може би има проблем

Да, най често е това. Да не казвам в други теми за деца с проблеми скоро една майка писа, че не иска да се възползва от предлаганата и помощ ресурсен учител, защото щяло да остане в досието на детето петно.  Tired
Виж целия пост
# 113
Виж, признавам не съм изчела всичко, но категорично съвети от сорта на "нищо му няма на детето, остави го да си живее живота", с нищо, ама с нищо не помагат!

Заведи детето на лекар непременно! Разбира се може и нищо да му няма, но ти ще си направила необходимото.
Виж целия пост
# 114
Когато детето не расте в двуезична среда и има проблем с говора, който почти напълно липсва не е необходимо чак такова изследване , каквото при вас. Нещата може би са изглеждали доста по ясни, дори от един едно часов преглед. Още повече, че жената каза, че ще ходят и още пъти да прецени специалиста дали има развитие и какво точно е. Не виждам нищо ненормално в това. Нашият проблем беше открит също след едночасов преглед - разговор и насоките, работата и терапията бяха напълно адекватни, съдейки по резултатите, които показа детето след това.  Peace

Не съм убедена в това. Даже напротив. Говоренето на един език вече показва, че чаркалаците и целият механизъм в детето по овладяването на езици работи. Т.е.  няма проблем в този вътрешен механизъм, а става дума за овладяване на допълнителен език. Точно това ни казаха.  Точно от това се интересуваха - дали и колко говори на български.

Що се отнася до това, че авторката ще има още прегледи със сина си. Да, така е, но медикаментите са изписани още още от първия преглед. Има неясното около изписването им. Точно медикаментите са смущаващият момент  за мен. Няколко пъти го казах, а не това, че ще се знимават и работят с детето.

Що се отнася до моя син, никакви лекарства не са предлагани. Съвсем изрично ми обясниха, че детето ми е нормално, не е "болно" и няма нужда от "лечение", а от това да му се помогне да научи език.


Виж целия пост
# 115

Що се отнася до моя син, никакви лекарства не са предлагани. Съвсем изрично ми обясниха, че детето ми е нормално, не е "болно" и няма нужда от "лечение", а от това да му се помогне да научи език.


Случаят на авторката е твърде далеч от вашия ми се струва.
Понякога се налага да се приемат лекарства за кратко или по дълго време, колкото и да не ни се иска.
Дори не искам и да си представям при моето дете, ако се бях повлияла от думите на аптекарката и да не купя лекарствата какво щеше да стане, като си спомням на къде отиваха нещата.
А и ние дори не знаем за какви лекарства става дума все пак.
Може и да не са толкова страшни, може и да са хомеопатични или други леки, не става ясно. Например нашето за стимулиране на говора беше точно билково, лекарство, капки билкови. Успокоителното беше типично лекарство, но в свръх минимални дози. Ефекта в промяната на детето ми беше поразителен. Не можеше да става дума за някаква работа с него понеже беше със свръх  превъзбудена нервна система. Оказа се, че проблема му е започнал от там и с успокояването му стана възприемчив към речта и обучението като цяло.
Така, че авторката , ако толкова се страхува да се допита и до второ мнение на специалист и да си решава.
Виж целия пост
# 116
Не казвам, че е близък. Споделям. Както и ти - не е ясно и вашият случай колко е близък с този на авторката.

Виж целия пост
# 117
Аз не твърдя, че е близък, дори мисля, че е много различен, но общото е че и на нас и на тях са изписали лекарства. До колкото си спомням никой друг в темата не е споделил за такъв случай. За това го споменавам и обяснявам, че не може само едно отричане да следва на това. И то без дори да се знае за какво лекарство става дума.
Виж целия пост
# 118
Не става дума за отричане на лекарствата сами по себе си. А за неяснотата около изписването им. Авторката също се смущава от това. Има и мнението на педиатър да не ги дава. Моят 2,5 годишен син също не е пил лекарства и проговори на на 2г. и 10 мес. Споделям. Със съвети дали да ги взима или не, мисля, че никой тук не може да се нагърби. Изказваме мнения, споделяма, това е.


Виж целия пост
# 119
Авторката също се смущава от това.

Нормално е да се смущава, а още по смутена и след мненията в темата.  Simple Smile
Аз също се смутих след като в аптеката отказаха да ми ги продадат и се консултирах в педиатъра ни, но тя ме увери, че са изписани съвсем по предназначение и не са страшни. Още повече, че тя познава детето ми много добре и самата тя ме насочи към въпросния специалист.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия