Споделете 99

Аз днес стачкувам. У нас е разхвърляно, обаче на мен не ми дреме

На това стачка ли му се казвало.
Значи аз постоянно съм в стачка 

Това си мислех и аз вчера, мъчейки се да се възпра да пиша  в една от темите, без да съм канена.
Споделям мързел, гарниран с чаша поизстинало еспресо.

Не само клюкарника 
Споделям бяла Неделя в неделя.

Леле, колко добрини свърших от сутринтааа!  За награда получих тренч и свободно време.
Отчетох се!

След малко отивам на концерт...дано падне част от тежестта,която ми се е натрупала напоследък......

Ако ме виждата с главата надолу, проблемът не е във вашия телевизор. И в моя съвсем не е. Просто опак ми идва отвътре. 

Като каза Жоза телефон, да споделя, че искам, ама искам, със страст, Ай-фоун. Никога не съм си падала по никакви технически джвъчки, все ми е едно какъв ми е телефонът, телевизорът (ние сигурно сме в супер малцинството на семейства без плосък екран). Тая малка гад обаче ми е влезла под кожата и едва удържам да ми свърши контракта...

Днес е Св. Патрик и нашата ирландска махала е пълна с пияни ирландци, и ирландци за деня. От ранна сутрин крещят под прозореца. Май ще заведем детето на парад - аз 8 години живея тук, още не съм го уважила, а е през 2 улици. Време е.

Наздраве за всички ирландци и пиянки!

Бубка, подкрепям те за ай-фоуна и телевизора, у нас е същата картинка и на мен ай-фоунът ми е под кожата, но засега не мога да разлюбя стария сони ериксон!

Споделям, че от вчера пия водна чаша уиски с лед, защото след цяла седмица неспане, мислене и сълзи се налага някак да се примиря, че няколко прекрасни човека няма да са ми вече колеги, да си пием кафето, да говорим за живота и да живеем заедно. Досега винаги аз съм си отивала от работното си място с осъзнатото чувство, че съм дала всичко от себе си, но сега ситуацията е обратната. 

Мамка му и живот!

Калинко, на иврит би трябвало да се произнася сфарадим - сефаради. Но за сефардски не сме чувАли.

Споделям, че имахме прекрасна сутрин, заедно с още 300 маскирани деца и техните родители.

Балу, Лакшми от статуите имаше женски вторични полови белези.

Какво да ви кажа. Това, дето ще го споделя, ми скъси живота с няколко часа.
Та: отиваме към Драгалевския манастир. Понечвам да подканя Съвършеният (разбирайте: моят мъж), да не свива към "Воденицата" и да хваща пътя за нагоре през гората под лифта, ами да си продължи по шосето нагоре и да свие по 30 метровата отбивка до манастира, но на Овен акъл да даваш, си е загубена кауза. И тръгваме по пътя през гората. В колата пътуваме 4 човека. Зад нас приятели, двама в тяхната кола. Превзехме първите три стръмни завоя, на които е сянка и снега не се е стопил, а също е и доста хлъзгав. Стигнахме до четвъртия, пред който е бая голям наклона. Да, ама сме с летни гуми, а там беше почти лед и... до там. Точно на 10 метра от мостчето над реката. Спира мъжът ми колата и я оставя на ръчна, но не и на скорост. Ние обаче се изсулваме от колата, докато той оглежда къде и как да се намести. През това време, когато няма никой в колата и е "олекнала" без нас, тя просто става на шейна и тръгва надолу! Но, зад нея на 5 метра е колата на приятелите ни. Ситуацията е: врати-затворени, кола-шейна, приятелите ни ошашавени - не реагират,  а мъж ми се подрежда най-отзад, с идеята да удържи почти двутонното возило, което аз пък се опитвам да спра, държейки го за страничното огледало
От дясно на пътя е канавка, от ляво - река. Зад нас кола, към която нашата торпила стремглаво и неудържимо се приближава. Слава на Бога, нашият приятел, на който щяхме да размажем предницата, някак отреагира, та даде назад. Пък моят Херкулес как се справи с колата или тя просто зави в подходящата посока не знам, но се разминаха всички гадости, които бяха на път да се случат. Да не говорим, че на пътя имаше доста туристи, разхождащи се из планината пеша. Каското ще бъде подновено едва в сряда... Всички "чудеса" накуп! Отгоре на всичкото, в опита си да удържи колата, мъж ми застана зад нея и се озова между двете коли. Ако нашата грамада го беше затиснала между двете, със сигурност щеше да му счупи краката. Палихме свещи в черквата на манастира. Събрахме очите на хората... А ако камерата работеше, вместо да ми се вее в ръцете, щях да спечеля награда за клип на най-идиотската ситуация. Тя хубаво ми вика, едната мацка, дето беше с нас, че като отивам с мъжа си някъде, трябва да съм с камера в ръка на stand by, защото около него приключения бол, ама аз... Уплаших се, много, трепереха ми ръцете и ми тракаха зъбите после. Споделих.
Едно дъъълго стана, ама, ако пък знаете каква суматоха и колко стряскащо беше!
В добавка споделям едно архитекту& … 84;ие. Това, отгоре му, е калинка, а очите му се въртят от вятъра. 
Споделям и едно красиво нещо.


То и тези, Лакшми и Прамод, излязоха с женски полови белези, Им. Нищо, че външните са им мъжки.

Мъже Овни още повече (щот и аз съм овен). Успокой се и си сипи едно пиене. Нали се е разминало!

Балу!!...
голям екшън...

Ееее, Балу!
Как може да казваш на Охлюва архитектурно недоразумение.
Та това е най-модерната сграда у наше село!

Янтре, аз обожавам овните, сигурно покрай домашното си "добиче" Просто с тях се привличаме неудържимо. Но, по твърдоглаво същество от тази зодия, не съм видяла. Затова пък доброто му настроение е перманентно. Той се хилеше на всичко това, дори когато си мислеше, че удържа този камион, който щеше да го смачка! Да не говорим, че след като ситуацията приключи успешно, вече го беше обърнал на виц и се смя от сърце. Как го прави, не ми е ясно. Пък аз щях да ревна от ужас.
И сега, изтощена от емоции, за капак тръгвам на работа.
Хубава вечер на всички, които ще сте с любимите си хора, в уютните си домове!

Ео, това ми прилича на реализирано видение на шизофреник! Ба си грозотията! Моля, разкажи ми повече за това плашещо съоръжение. Може и на ЛС. Каква му е функцията, освен идиотска.