Длъжна ли е жената да се грижи за домакинството и децата ?

егати организацията! Направо си за завиждане!

Е щом при сън до обед, детето ти и дневен сън има след това. Аз на туй бих завидяла. 

Да не се хващаме за думата, на различна възраст е имала/нямала следобеден сън, режимът й се менеше, както и моята програма - според него 

А друг избор имаш ли ? След като си решила да имаш сем. си длъжна да си поемаш отговорностите към него 
Естествено е, че ако мъжът ти работи, а ти си седиш вкъщи, ще полагаш повечето грижи. Но все пак едното за сметка на другото. Не може да си седиш вкъщи , един лев да не изкарваш, и да се оплакваш с това, че не си длъжна примерно..
Пиша във второ лице ед. число по принцип. Да не си помислиш, че имам предвид точно теб....

Това с длъжността ми изглежда като: "Родих и сега на къде.. да го хвърля или не"

Ако не се грижа, ще си останем гладни и мръсни. Не искам да съм феминистка /след 3-тата "сериозна" раздяла разбрах, че такива на нашия полуостров не виреят/ , не мога да си седя и в къщи /работният ми ден е над 10 часа/. Искам спокойствие и любов. Всичко друго се купува с пари.

Боже все едно аз съм го написала
По принцип съм търпелив 4овек,и първо моля за помощ съпругът ми.Като видя,4е на него му влиза от едното ухо и му излиза от другото,му казвам дирекно да не се прави на луд а да се захваща за работа и да полага и той някакви усилия за поддържането на реда в дома.След като видя,4е и от това няма ефект направо изпадам в истерия и запо4вам да крещя.Само  тогава запо4ва върши вси4ко,само,4е аз се изнервям и си късам нервите.Странното е,4е на него не му пука и е съгласен и две домашни помошници да си извикам да ми помагат само и само да не го зака4ам
Не,4е на мен не ми се върши домакинска работа,само,4е понякога ми идва в пове4е а и малкия не ме оставя и до тоалетна да ида на спокойствие .Така,4е използвам да върша пове4ето работа докато спи детето или като се върне баща му.
Така,4е според мен и двамата родители са длъжни да се грижат по равно и за детето и за къщата

Естествено.На мен ми е в същността да го правя чувствам се добре така,усещам се грижовна мама,съпруга,домакиня.....е понякога ми писва де

Спрямо децата може да се каже длъжна въпреки че не е най точното определение за мен си е  инстинкт ,но за домакинството може да се включват и двамата.

Аз самата не се чувствам длъжна да върша каквато и да е домакинска работа, въпреки че правя всичко в къщи. Изнервям се когато мъжът ми проявява наченки на балкански манталитет и смята, че изцяло моя е отговорността да му приготвя обяд или вечеря, та чак е учуден защо въпросното липсва. Не мога да кажа, че домакинската работа трябва да се разделя 50 на 50, защото това в нашето семейство е невъзможно, но активното участие на мъжа в помощ на домакинството е задължително.

Мисля че грижите трябва да се поделят.

... когато и двамата ходят на работа.

Аз обаче все още си стоя вкъщи, затова смятам че е по-правилно да не товаря мъжа си с домакински задължения (освен със закачането на пердетата, просто защото не стигам до релсите)
Гледането на детето е друга работа - то има нужда и от двамата си родители. Вечерите са отредени за тати.
За щастие той не ми се меси кога какво правя, не ми прави забележки, ако реша, че днес не ми се готви - просто ще донесе пица или ще хапнем навън.

виреят  все повече жени осъзнават, че с годините практиката,че жената след работа върши всичко в домакинството и с децата е дискриминация. Жените, които считат, че докато не работят и вършат всичко, с лекота ще преодстъпят част от задълженията на мъжете си след започване на работа, са в сериозно заблуждение. Много е труден за постигане баланса, защото никой не иска да поеме задължения, които може да избегне. Това се е виждало с години от нас и от самите мъже и пренасяме съзнателно или несъзнателно модела.

raqraq , да ама според мен проблемът идва по скоро не защото мъжете не искат да започнат да помагат в домакинството на прясно проработилата им жена, а защото самата жена е свикнала да си прави всичко и по инерция си продължава. Да ама това е до време, защото в един момент рано или късно каталясва и почва все по малко неща да върши, които понеже трябва да бъдат свършени, като примерно вечеря за благоверния той сам започва да си я приготвя все по честичко. Но лека полека нещата се случват, защото си се налага. Жените може да сме издръжливи добичета ама не сме всесилни все пак. Пък и на нас ни писва да вършим едно и също и да се чувстваме използвани. С други думи, идва ни акъла в главите, само дето малко малко позакъснява.

не исках да става дълъг поста ми и затова съкратих малко, но не е станала ясна позицията ми  тук ще доуточня: жената не е длъжна само тя и единствено да се грижи за домакинството и децата, уважавам всеки, който е намерил какъвто и да е начин в разпределенията на работата в семейството си, всеки сам си решава, аз само изразявам мнение. Преди години приятелка заживя с прекрасен мъж, реши, че тя има време и може да вмъкне в задълженията си и грижата за него и дома му, предложи му да освободят жената, която се грижеше за всичко. Живяха щастливо, но с времето тя разбра, че грижата й е неразбрана и неоценена от другата страна. Мъжът не се интересуваше кой, как и с колко любов се грижи за уюта. Тя имаше избор и след дългогодишна връзка го напусна. Съветът й беше никога не позволявай да изпуснеш нещата от контрол още в самото начало. Тази история лично на мен ми е била много полезна.  NikiFin Подкрепям те, че си намерила начин и малко по- малко успяваш да прехвърлиш задължения и отговорности, твоя пост е допълнение на моя. Напълно съм съгласна и за вината на жените и дори мога да кажа от опит, как се хващам понякога да си помислям да правя забележки, да се опитвам да го "правя по- добре" или да го поправям демонстративно. За самата мисъл дори се самонаказвам! За модела го казвам от опит. Когато съм живяла с родителите ми нищо, никога не съм вършела за домакинството, никога- нищо. Сама се чудя на себе си от къде ми идват тези идеи да се впускам в момента към домакинска работа и дори да поправям някого.....