Такъв е още от самото начало на съвместния ни живот, повече от 10 години. Безразличието му се проявява в тотална липса на интерес към битовизми от всякакъв характер - като започнем от ремонти, до храна и взимане на решения относно семейството.
За почистване избщо не говорим, но такива неща, като например, че леглото на едно от децата ни е счупено повече от месец също не му правят никакво впечатление и не се прави нищо по въпроса. Аз съм инициатора за решение на проблема с мухъла, правене на ремонти и все от сорта. Интересът му се изчерпва с гледане на телевизия, ходене по мачове и работа. Играе си с децата и ги гледа, ако мен ме няма, но интересът му към тях също се изчерпва. Не го интересува особено какво ядат, нито дали имат проблеми в градината. Всъщност той не отваря хладилник или го прави в изключителни случаи, не знае къде има сол и т.н.
Това поведение е копие на поведението в неговото семейство и се чувствам вече безсилна да говоря или правя, каквото и да било, защото нищо не може да се промени или то е минимално. Той просто не разбира какво му говоря и няма интерес към нещата, за които му говоря. В детството му не са създадени никакви навици и няма отношение към никакви предмети в къщата си, не го интересува нищо, свързано с нея.
Като мъж и жена мога да кажа, че се разбираме, имаме общи интереси, но това с битовизмите за мен е голяма пропаст. Мога да дам много примери, но мисля, че на вас ви става ясно за какво говоря.
Та, ако моля някой за съвет аз какво да правя, как да приемам по-лесно всичко. Но честно казано се чувствам ужасно самотна в такива моменти, защото не усещам каквато и да било съпричастност, подкрепа и интерес към неща, към които е редно човек да има интерес.
Виж целия пост
За почистване избщо не говорим, но такива неща, като например, че леглото на едно от децата ни е счупено повече от месец също не му правят никакво впечатление и не се прави нищо по въпроса. Аз съм инициатора за решение на проблема с мухъла, правене на ремонти и все от сорта. Интересът му се изчерпва с гледане на телевизия, ходене по мачове и работа. Играе си с децата и ги гледа, ако мен ме няма, но интересът му към тях също се изчерпва. Не го интересува особено какво ядат, нито дали имат проблеми в градината. Всъщност той не отваря хладилник или го прави в изключителни случаи, не знае къде има сол и т.н.
Това поведение е копие на поведението в неговото семейство и се чувствам вече безсилна да говоря или правя, каквото и да било, защото нищо не може да се промени или то е минимално. Той просто не разбира какво му говоря и няма интерес към нещата, за които му говоря. В детството му не са създадени никакви навици и няма отношение към никакви предмети в къщата си, не го интересува нищо, свързано с нея.
Като мъж и жена мога да кажа, че се разбираме, имаме общи интереси, но това с битовизмите за мен е голяма пропаст. Мога да дам много примери, но мисля, че на вас ви става ясно за какво говоря.
Та, ако моля някой за съвет аз какво да правя, как да приемам по-лесно всичко. Но честно казано се чувствам ужасно самотна в такива моменти, защото не усещам каквато и да било съпричастност, подкрепа и интерес към неща, към които е редно човек да има интерес.
Преставаш да го обслужваш переш и готвиш. Бързо проумява че за да сложи нещо в корема трябва малко някой да се потруди.
Няма да си позная къщата 
. Не знам как да приемаш нещата по-леко, предполагам трябва да спре да ти пука и да гледаш с насмешка, да си някак си "над нещата". А и най вероятно, преди да си се омъжила за него, си го познавала малко или много и си била наясно с какъв мъж ще делиш един покрив 