За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Desss , да кажа и аз като Passiflora - откъде ги изкарваш винаги тия неща...  

.:.Demi.:. , и аз съм научена да възприемам съвестта като добродетел и думите "нямаш ли съвест" дълбоко са влезли в главата ми, а дори не помня от кого съм ги чула и дори дали са били насочени към мен...  Но през годините в различни ситуации, с много рев , си давах все повече сметка, че съвестта е разрушителна за самите нас...



И за мен важеше това за вината и страха да не нараня... Но се оказва, че за да не нараня някой, аз наранявам себе си. Дори и да си го простя, болката ми е нанесена, дисхармонията ме е завъртяла в някакъв водовъртеж. За последното от горния цитат, си много права!  


Reny27 , чудесно е, че осъзнаваш, че не е в твоя полза и искаш да го преодолееш! Сигурно всички сме изпитвали посочените от теб кризи, вглъбявали сме се във вината си не намирайки изход... Защото когато виждаме само вината, няма как да видим друго като например правото ни на живот, правото ни да бъдем себе си.

Трябва да подходим с разбиране към себе си в ситуацията. Да си обясним защо така сме реагирали. Мисля, че това много помага! Наранили сме някой. Моментно избухване на нерви и после дълги дни, месеци във вина... Дали ако си дадем сметка защо, на какво се дължи реакцията ни и поискаме извинение, дори не прошка, а едно извинение.... дали не е достатъчно, за да спрем да се самопогубваме? Ако на въпроса ни "защо така реагирах" си отговорим, че точно в него момент сме се борили с гнева си към нещо друго... и този гняв е породил нашата реакция, но без никаква умисъл и желание за обида...

Tecra, добре представени размишления, благодаря ти!  Ти и звездичка бихте били майстори на хайку!


ARGHT... , съгласна съм с теб! Тази представа за добро и зло, изградената ни от други ценностна система, често ни  поставят в болезнено раздвоение. Иска ни се едно, а сме научени на друго... Желаем щастието си, но за да го постигнем трябва да нарушим ценностите, добродетелите, на които са ни учили. Ами може би е време да се оттърсим от някои от тях! Да открием свой път, начин, по който да живеем без чувство на вина заради отношението си с другите!

Има ли начин винаги да бъдем разбрани? И не само разбрани, може някой да ни разбере, но въпреки това пак да не е одобри избора ни. Значи трябва да продължим да живеем за себе си, а не за одобрението и разбирането на другите. И като казвам да живеем за себе си, нямам предвид егоистичен начин на мислене и действие, а нашето съхранение. Как ще се съхраним, ако живеем живота на другите?! Било за да не обидим, за да сме с чиста пред другите съвест, ние пренебрегваме себе си... И заживяваме за другите, заживяваме техния живот, по техните правила, а не нашия живот, такъв, какъвто ни се иска да бъде...


esme_bolger , съгласна съм! Но най-доброто не винаги е най-добро за всички!...


mamm1129 , чудесен пост, благодаря ти! Лошото е, че съвестта е присъща точно на тия, които причиняват по-малки "злини"... Винаги ли е възможно да не ограничим нечия свободна воля, в това число и нашата? За вината и осъждането ще си помисля...


Винце, слънчев четвъртък и на теб!   

В един друг форум бях попаднала на тема " Гризе ли ви съвестта?" или нещо подобно. То си е ясно, че за да те гризе съвестта трябва да я имаш, но съвестта е доста разтегливо понятие и също както и истината " Всеки я разбира различно".
Мисля, че за да бъдем щастливи в живота си не трябва да изпитваме угризения на съвестта. Всъщност съвестта и прошката сигурно са свързани. Ако за нещо те гризе съвестта, би трябвало да простиш, за да можеш да продължиш напред.


mamm1129, все едно си публикувала моите мисли.

А и всъщност как да разберем кое е най-доброто в дадена ситуация? Или пък ако това , което за момента мислим, че е най-доброто, след време разбираме , че всъщност не е било , тогава 

За всеки човек съвестта е понятие определено от възпитанието му, от средата и начина му на живот, поне така мисля аз. Въпросът дали някой го гризе съвестта вероятно е причинено от действие или акт в разрез с обществените порядки или личностни принципи.
В повечето случаи се касае за престъпление или грешна постъпка, която човека не е искал или не е мислил да направи умишлено... иначе не би причина да се разкайва. Разкаянието е причина за появата на съвестта. Един субект причинил например някому вреда, обида или дори смърт, ако не съжалява за деянието си, никога не би имал т.н. гузна съвест.
От друга страна пък съществува фразата съвестен човек - тук според мен се говори за съвестност.
И в крайна сметка има огромна разлика между съвест и съвестност.
А според вас?

Ще се повторя 

Reny27 простичко е , трябва да следваме вътрешния си глас т.е. ИНТУИЦИЯТА 


......май понякога забравяме за нея 

 

Просто се доверяваш на интуицията и приемаш, че това е най-доброто за момента. Многото разсъждения дали е най-доброто или не и какво ще стане в бъдеще, граничи със съмнение и колебание и не води до позитивен резултат. Важното е в настоящият момент да си в хармония със себе си и равновесие.
   за всички

Кое е най-доброто?
Не мога да преценя, кое е най-доброто, защото всяко едно наше действие или бездействие води до някакви последици в бъдеще. Сега може да си мисля, че еди какво си е най-доброто, но след година да забележа, че това "най-добро" е допринесло за нещо лошо. Имала съм и такива ситуации. Случвало ми се е нещо в началото да го възприемам като благословия, но след две години това същото вече съм го възприемала като проклятие, от което трудно се измъквам (за това пак аз съм си виновна де).

tonimar, интересна е тази тема за съвестта. Определено я имаме, но не можем да разберем, до колко ни е наслоена от обществото. Преди време се замислях по същия начин и за морала и се питах: "Как може моралът да се променя с годините?" или "В единия край на света да са едни моралните норми, в другия съвсем различни?"    . За себе си стигнах до заключението, щом се променя във времето и пространството - не е постоянно, следователно е изкуствено наложено от хората, за да защити някого или да работи в полза на някого. Но Вселенските закони са непроменими, важат с пълна сила за всеки човек, независимо къде се намира и независимо в коя епоха живее. Тогава се помъчих да си представя кои закони биха били неизменими. И още се чудя  . За това и вероятно работи законът на кармата: Каквото направиш на друг, това ще се върне на теб.
Голяма мъдрост има в това "Не прави на другите това, което не желаеш да направят на теб!" И стигнах до заключението, че всъщност ако удариш някого, рано или късно този шамар ще се върне и на теб (по закона на кармата), следователно удряйки някого, ти всъщност удряш себе си.

Може би проблемът идва от там, че много неща в живота ни са изградени на основата на фалша. Наскоро четох някои неща на Дънов за любовта и това ме накара да се замисля. Що за любов е тази, която иска жертви? Що за любов е тази, която е притежание? От там ни идват проблемите, че не зачитаме личната свобода на останалите, а сме ги приели като даденост, като притежание, нещо повече и ние сме се приели, че принадлежим на някого. Нали казваме : моето дете, моят мъж/моята жена, моят любимец, моето цвете... Все неща, които не ни принадлежат. Хора и същества, които са решили да споделят живота си с нас, да имаме общи изживявания, да вървим заедно по пътя, но не ни принадлежат, защото и те имат свободна воля.

Все още не съм достатъчно дораснала в духовните си търсения, за да се доверя напълно на интуицията. Ако знаете какво ми казва ... Знам, че е 100% права, но и знам, че не съм готова да я послушам! 

.....може би не трябва да се съмняваш така  в себе си   

Да, може би това е най-правилното - тук и сега. Пък после като стане тук и сега - ще му мислим тогава    .

Съмнявам се, защото още не съм се научила да бъда тиха пред Господ, за да го чуя! Все още има знаци, които изпускам.

Дам , ти си знаеш най-добре 


"Това, което откриваш сам, е винаги по-вълнуващо от това, което някой друг ти показва"

Моето мнение почти се припокрива с това!  Само едно нещо не разбрах..."Понякога така ранявам хора..." Какво точно имаш в предвид?   Според мен, ти не би ги ранил , ако те не го допуснат...но може и да бъркам?!

А ето според мен нещо интересно , което намерих за съвестта:

........Съвестта обаче не живее безпроблемно и безметежно в душите ни. Тя е морален глас, който често бива заглушаван, тя е морална светлина, която страстите засенчват. Безсилието на съвестта има различни имена. 
Нечистата съвест

Когато уличим някого в аморално действие, ние казваме: “не му е чиста съвестта”, “той има гузна съвест”. Тази морална нечистота може да проличи в смущението, в объркаността или в агресивността на неговото поведение. Човекът с гузна съвест (“гузен негонен бяга”) търси активно алиби, стреми се “да се презастрахова” срещу нашите упреци. Всичко това показва, че съвестта не го е напуснала съвсем. Тя се проявява, но “със задна дата”. Когато е трябвало да бъде силна, тя е проявила слабост и моралната грешка е била сторена.

Когато човек не се стреми да прикрие или забрави грешките си, а съжалява и се разкайва за стореното, тогава казваме, че той има “угризения на съвестта”....

 
 

Да се похваля аз, че терапията която си "наложих" последните дни дава плодове  Прочетох цяла страница съдържаща около 2000 думи и не си зададох 2000 въпроса  Абе, не че не си зададох 1500, но определено по по-спокоен начин.
Обаче и вие сте виновни с тези думички: интуиция, морално/аморално ... а вина направо ме хвърли в потрес ... Но чета с по-положително настроение    и не обръщам внимание на разните подли сърбежи тук-там.
ЧервеноВинце, определено аз не бих наранил някого, но е друг въпросът дали винаги успявам да не го допусна.
Дори и  този аспект на въпроса да прескочим - колко хора са способни да не допуснат да бъдат наранени? Аз лично не съм постигнал съвършенство в това умение. Попадам в ситуации, в които вероятно хората не са желали да ми причинят такива неприятни мисли, но "са го направили". Рядко е  и в повечето случаи се справям след малко или повече време. Сигурен съм обаче, че има хора, които изобщо не се и замислят за това и не полагат и елементарни усилия за вътрешната си уравновесеност. Голяма част от тях "по определение" са наранени и страдат.
"Понякога така наранявам хора..." имах предвид точно хората които се нараняват от факта, че излизаш извън техните правила на живот и общуване. И за тях е по-лесно да се наранят и да те отрекат, отколкото да се замислят и да те приемат или не.

ARGHT...относно съвършенството...това е много трудна задачка.Стремежа към това е хубав, но най-хубавото е, че се замисляш, за другите, дали си ги наранил или не. Повечето си казват" Тоя ме обиди!"...но не се и замислят, че те също са обидили...или обиждали някога! И затова както ти каза, попадат в графата: "по определение" са наранени и страдат"

И аз работя върху това...в смисъл аз съм много директен  човек. Когато някой  ми иска мнение,  аз го казвам, без заобикалки.  Казвам, точно това,  каквото мисля. Това понякога е минус.. Казаното директно, понякога звучи като критика и БОЛИ...но нали този  човек иска да чуе моето откровено мнение?  В някои случаи се получава така, че  човека отсреща може да се обиди...без аз въобще да съм имала тази цел.  Защото, някои хора бъркат откровеността с нападка.   Границата наистина е много тънка...

Та в такива случи се питам...къде  е грешката?   Ти какво мислиш по въпроса...?


Абсолютно съм съгласна с тебе... : Тези  които не те приемат, го правят, защото си различен от това, което те очакват и искат да си! Вкарват те   в техни рамки...и не желаят да видят обратната страна на медала. А би било най-лесно , просто да те приемат...такъв какъвто си. Така определено биха си улеснили живота и  биха били евентуално  по-щастливи! Защото щастливия човек приема нещата, без да се се старае да ги променя...