За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Много се извинявам за оффа, но има ли някой, който се е записал за този семинар:
http://www.fengshuibg.com//forums/showthread.php?tid=75&pid=157#pid157

Аз най-накрая се реших да се запиша.
Много бих се радвала да се запозная с тези от Вас, които също ще бъдат там.

Гледам, че пишете за съвестта.  
Често моралните закони противоречат на чисто физическите външни закони. Съвременният човек се харектеризира с възможността да упражнява свобода в своите действия. Именно следването на моралните етични импулси, дори понякога в разрез със законите на външният сят, карат човекът да се чувства свободен. Ако не следва импулсите на своята съвест, а последва импулсите на желязната необходимост, физическото облагодетелстване не внася спокойствие в неговия душевен мир. Напротив, моралните импулси индуцирани от чистата съвест и реализирани, като един акт на волята в определено физическо действие водят до вътрешно удовлетворение.
Човек живее в два свята-физическият и духовният. Всеки от двата свята има своите закони.
Както тялото не може да живее без храна, така и духът има нужда от духовна храна.
Светът на чистите морални импулси е толкова реален за човешкия дух, колкото и предметите, които заобикалят нашите тела. Там-мислите и идеите са проявление на реални творящи духовни същества. Според езотеричната духовна наука след Мистерията на Голгота в човешкия АЗ се влива Христовия импулс. От тогава-насам, човешката природа е променена. В човешкият АЗ е вложен зародиша на космическата любов, който развивайки се трябва естествено да доведе човека до шестата следатлантска културна епоха. Влиянието на Христовия импулс е толкова силно, че то преодолява подсъзнателния душевен живот и се проявява в моралният свят в човека под формата на съвестта. Съвестта е пряк резултат от влиянието на Христовия импулс върху епигенезиса на човешкия дух. Затова същите тези хора, които живееха преди Мистерията на Голгота, днес са толкова различни.

Гледам, че пишете за съвестта....
Това "състояние" е заложено в нас от Божественото.Ако нямаме съвест,ние ще станем инструменти за освобождаване на първичните инстинкти (при някои хора за добро/при други за лошо/, а понятията за добро и зло ще се "размиват".Именно съвестта, ни помага да правим разлика между тези две понятия, и ако "съвестта ни гризе", би трябвало да се върнем назад, да преразгледаме въпросната ситуация за която имаме съмнения.
Съвестта е мощен коректив - ако мога така да се изразя!

Съвестта е коректив на действията, когато ни възпира да направим нещо или неприемане на вече извършеното от нас, поради осъзнаване на негативните последствия, до които води за другите(угризения на съвестта). Във втория случай, значимостта и се изразява в това, не само човек да си прости (задължително условие да възстанови душевния си мир за да продължи напред) но и да не повтори преднамерено и съзнателно вече стореното, ако бъдещето го постави пред същия избор .

 Човек не може да избяга от обществото (ако иска да води нормален живот), но не трябва да бъде и абсолютен комформист- ако иска да се чувства истински щастлив, трябва да се чувства свободен.

Имам една приятелка, която казва "  Аз данък обществено мнение не плащам" и определено си живее по - спокойно от много хора, които се съобразяват с общественото мнение. Като се замисля не са малко случаите, в които моето мнение съществено се различава от общественото. Действително човек не може да избяга от обществото и от неговото мнение, но когато си в хармония със себе си със сигурност се чувстваш по - комфортно, отколкото ако си в хармония с обществото и в конфликт със собствените си желания. Разбира се всяко правило си има изключения, защото  престъпниците, сигурно също са в хармония със собствените си желания и при повечето едва ли ги гризе съвестта.

tonimar, става дума за най-доброто, което ТИ можеш да направиш в дадена ситуация.
това е нещото, за което ТИ си отговорен, това е нещото, което зависи от теб.
ако си направил най-доброто, за какво можеш да се осъждаш и да те "гризе съвестта"?


Passiflora , ако се водиш от тази теза можеш и нищо да не правиш през живота си, защото не знаеш как би ти изглеждало след една година, как би изглеждало за друг участник в ситуацията и т.н.
правиш най-доброто, Чопра има един критерий "Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: „Какви ще са последствията от избора, който правя?" и „Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, които засяга?"" и продължаваш напред. Ако се върнеш след време към ситуацията, знаейки че си направил каквото си могъл с любов и добронамерено, няма за какво да се обвиняваш, а само можеш да изтеглиш уроците от ситуацията.

  

Добро утро на всички! 


И аз мисля така! Кристофър Хансард в една от книгите си беше  казал нещо много хубаво , по този въпрос..."Най-лесния начин да се провалим , е като се стремим да угодим на всеки"...





tonimar...Много интересна ситуация. Бих искала да  споделя , какво лично  мисля. В сегашното общество живеем с чувството на привързаност към всичко обкръжаващо. Към къща, към кола, към деца, към родители,  към съпруг...и ако загубим нещо, се чувстваме така, все едно сме изгубили нещо от себе си.  Тибетската философия учи да не се обвързваме/привързваме към нищо земно. Да живеем в любов..но и да сме истински свободни.

Децата, мъжа, родителите..те са ни дадени сега...тук в този живот. За да сме напълно щастливи , можем да обичаме всички тези хора, но без да се привързваме и да сме зависими тотално  от  тях.Защото ако живеем, заради съпруга си..или децата си..или родителите си..и се жертваме постоянно, заради тях...къде отиде нашия живот?Кой живот живеем  всъщност? Своя или на съпруга..или на децата? Така не губим ли своята самоличност...свобода?

 Беше ми много трудно преди време,  да разбера тази тибетска философия. Тоест, как може да обичам съпруга си истински ,без да съм  привързвам към него?! И за каква свобода става  въпрос?

След време разбрах...и се замислих за следната ситуация/ просто давам пример/ Обичам много съпруга си и съм много  привързана към него. Толкова привързана,че понякога се чувствам зависима от него.И така аз си го обичам необятно...обаче един ден, той среща друга жена, и се влюбва в нея...и решава ,че повече не може да живее с мен!Сега се замислям за вътрешната свобода, за която говорят тибетските учения. Ако съм привързана много към този човек, аз разбира се много ще страдам от това, което той ми е причинил..Ще се виня или ще виня него, за това , което се случва.Живота ми ще се превърне в ад, защото аз ще бъда много наранена. Това може да доведе до депресии, стрес, желание за самоубийство, желание за отмъщение, болести, травми..и какво ли още не. Целия живот става ад. И това се случва само  заради това, че аз  приемем раздалата по този начин. Била съм зависима от този човек, като съм си мислила, че живота без него ще ужасен.

 Как би постъпил тибетеца в дадения случай? Ами след като съм обичала този човек, давала съм му  любовта си... и той на мен, и сме били щастливи.  Обаче  той намира друг спътник в живота и решава, че пътищата  ни трябва да се разделят. Всичко ще  приема без страдание и болка. Казвам си,че така е трябвало да бъде. Тази връзка е изконсумирана. Приемам ситуацията, такава каквато е. Оставям/пускам партньора си, да изживява  това, което той иска...ако ще  това да е  щастие с другата жена. Аз поемам също по друг път. Обичах го, дадох  му своята любов...но аз имам да дам още любов. Не съм се изчерпала...аз съм извор на любовта. Живота продължава  напред и това не е края! Живота не е свършил с тази връзка.При този начин на мислене и приемане на нещата, раздялата няма да е болезнена, понеже я няма тази зависимост един към друг  между партньорите. Ето я свободата, от това да продължаваш да се чувстваш щастлив, независимо от това. Така  вместо депресии и травми, ще привлечем нещо хубаво в живота си, защото не сме изгубили душата си.

И на мен наистина ми харесва тази философия. Отне ми доста време, за да го разбера.

 Това вече е истинската свобода, която е трудна за постигаме в западния свят, тъй като мисленето ни е различно. Религията, нравите, културата са ни наложили този начин на мислене...различен от тибетските учения. Дали пък  не съм разкрепостена личност?  
 
 

Червено винце, ти говориш за истинската безусловна любов, която изключва зависимост и привързаност. Когато се радваш за някого и го обичаш, когато прави нещата, които ти смяташ за правилни и добри за него и съответно му се сърдиш, когато прави неща, които ти смяташ за недобри за него и неправилни – си е условна любов. Според мен условната любов е преобладаваща.    Сещам се и за една мисъл от „Алхимикът”- Паулу Коелю:
„Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора – те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да живеем живота си.”
  за всички ви!

Добро утро на всички

Днес е равноденствие и първи ден на пролетта!
Попаднах на този сайт в друга тема от форума, споделям с вас и предполагам ще ви допадне.

Честита пролет! Слънчев и ведър ден! 

mamm1129, аз няма да ходя, но знам доста хора, които ще ходят и мога да те уверя, че компанията ще бъде приятна и курсът - разкошен 

Червено Винце, ако знаеш колко добре те разбирам  Аз имам една теория или Утопия, която ми се яви по много интересен начин преди  няколко години и наскоро реших да я опиша в есе , нарича се "Ако я нямаше ревността" Изходила съм от друга гледна точка , не съм била запозната със идеите на тибетците по въпроса, но общо взето става въпрос за същото.  Съвпадение 

ЧервеноВинце, а как ще постъпиш в противоположната ситуация? Връзката ти с мъжа ти е "изконсумирана", но ти си намираш друга половинка и решаваш да се разделиш с мъжа си, но той не те пуска, прави всичко възможно да те задържи. Намесва се и детето ти и започва да те умолява да си останете семейство. Как би реагирала в тази ситуация, за да не нараниш любимите си хора? Каквото и да решиш все някой ще го боли. Но все пак какво ще е решението ти?

Ако обичаме толкова много тези хора, няма как да не се привържем към тях.Това е напълно нормално - защото именно те са ни дадени тук, сега в този живот!Аз съм избрала да има този съпруг, да имам тези деца, и разбира се, че ще ме боли за всяка тяхна болка или проблем.Ще съм до тях и ще дам всичко от себе си, за да се реши техния проблем или да преодолеят болката си.Живея именно заради тези хора - защото съм избрала това и  тях за себе си.Какво би било обичта, ако не води до привързване?!За какво ми е моя живот, ако не мога да го споделя с хората които обичам, да им помагам и да споделям добро и зло заедно с тях?Да си мисля само за моя живот - това би било много егоистично.С тази си любов/привързаност в никакъв случай не губя своята самоличност или свобода!!!Всичко бих направила, за да са щастливи - та дори и това да означава загубата моя живот.Но да бъда егоист към тях - не мога.Моя живот е свързан с техния.Не съм сама на света - така съм си избрала!Всички ние имаме избор.Аз съм направила своя - а ако някой не желае да се привързва - трябвало е да го обмисли преди да създава семйство, деца и т.н.

Моето мнение по повдигнатия въпрос е това и никой не ангажирам с него!
Живота никога не е само щастие и рози - колкото и да ни се иска

много интересна тема сте подхванали... и а змисля, подобно на Винцето за ситуацията, която е споменала
 да вметна:
не съм Винцето, но да си кажа: и аз съм човек и аз имам право да съм щастлив... как мога да правя някой щастлив, без аз самата да съм такава? другия, не ме задържа от любов/обич и тн.. а от чист егоизъм..не можеш да обичаш някой и да искаш да е нещаствен или щастлив според твоите виждания.


така...
още докато четох Винце и се замислих... говори се два израстнали индивида -  добре, но ако в ситуацията се включи и дете? тогава какво ще се получи?
да речем:
 майка и баща много се обичат и разбират появява се детето. но майката започва да чувства неудоволетворение от грижите, които бащата полага за детето....


какво става тогава?

  Защо мериш с различни теглилки?

В единия случай:
Ами и бащата е човек (по същата логика) ако иска ще се грижи за детето. Може да е щастлив като не полага грижи за семейството. Така е по логиката, която вкарвате вие.

Аз не знам, не мога да преценя в тези ситуации кой прав и кой крив. За мен и в двата случая има наранени и нещастни хора, но в единия има нещо друго, за което ще пиша след като прочета и други мнения.