За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

kambanka 2304 , продълженията са две. Известни са като Десетото откровение, както вече dennis писа и Единадесетото откровение.
Едната от двете книги имаше допълнително заглавие, но не са при мен в момента, а не си го спомням...


dennis  
Наистина нямаме точна представа за Свобода и Щастие. Дали защото са неизмерни, или защото малко хора са ги изпитали, малко хора са достигнали до тях...


Може би точно това е причината да не постигаме свободата - страхът, страхът, че всичко зависи от нас и пред нас се откриват много избори...
Несвободният човек сам си ограничава изборите. Съзнателно или несъзнателно той ограничава свободата си. Като малки ни учат, че това и онова не можем да правим. Че не можем да си позволим винаги свободата на желанията. Тогава се противим, негодуваме, но с годините малко или много свикваме, отдаваме се на обществени правила и закони, на страхове и комплекси, на чувството и желанието да сме жертви... Влизаме в някаква наша житейска роля, която сме си избрали, с помощта на хората около нас.
И в един момент, когато се запитаме какво е Свобода - нямаме представа, забравили сме тази представа, независимо доколко е била вярна.

Свободата е свързана със страха и риска. Желанието ни  дали да сме свободни или в ролята на жертви зависи от страха.


  Неограниченост на нашето Аз, на нашата същност.

mimina , аз съм почитателка на луната и слънцето. Нищо не разбирам от лунни фази. ria може би...

mimina   звездичка е в отбора на Луната   Аз не ги разбирам тези лунни фази и не съм усетила как и дали ми окават влияние.С интерес бих прочела всичко което разкажете.Харесвам всичко свързано със звезди,планети,астрономия.Много често летата преди време сме ги изкарвали край обсерваторията в Рожен.Вечер съм гледала планети,но когато нещата стигнат до хорскопи и други влияния не съм усетила със сърцето си и душата си как действат.Май не се изразих вярно.Усещам ги защото ги харесвам и ми носят наслада така както да съзерцавам природата,но незнам дали те са тези който пряко или коствено определят черти на моя характер,житейския ми път и други.Само знам,че без слънце не издържам.То ми давам много сила,вяра,настроение и съм в готовност за всякакви приключения иначе ми е някак равно.Всякакви символи със слънце обожавам и ме карат да се усмихна....Нали всеки от нас избира да Учи по два начина по пътя на Слънцето или по пътя на Луната.Моят явно е този на Слънцето  

Това с пътя на слънцето и луната не го разбрах? Ще може ли малко повече разяснения, прощавай за невежеството 

тони, благодарности за новата темичка! 

kambanka, след "Десетото откровение" следва "Тайната на Шамбала" - в търсене на единадесетото откровение. Много се радвам, че ме стимулирахте да си препрочета всички части на тази невероятна книга и да я преоткрия. Затова винаги си купувам книгите, които знам, че някой ден пак ще разгърна, но вече с друг поглед.

Свободата за мен е висша форма на отговорност. Свободата е усещане за полет, за разгръщане на духа, за смелостта да надникнеш отвъд страха.

estrella  Не се притеснявай.Това което казах е от художествената литература,където също има много истини.
Традицията или пътя на Слънцето е тази която разкрива тайните ,използвайки пространството и нещата,който ни заобикалят.Знаците са прости всеки може да ги разчета.Например да откриеш своята друга половина по блясъка в очите.Този път е по-труден за следване,защото е по-прост,а простите неща винаги изглеждат прекалено сложни.Учителите на тази традиция са по цял свят и не винаги си дават сметка за това колко велики неща преподават-защото го правят водени от импулс,който често изглежда абсурден.Това са хора с различна професия,хора които в даден момент са изпитали необходимостта да разговарят с някого,да обясняват чувство,което не са разбрали съвсем точно,но което им е непосилно да запазят само за себе си-този е начинът по който традицията на Слънцето избира,за да съхрани Мъдростта.Импулсът на съзиданието.Навсякъде където стъпим има следи от пътя на Слънцето.Понякога това може да е склуптора,маса,стихотворение.Това са хора като всички нас,който един следобед са погледнали света и са разбрали,че присъства и нещо по-голямо.Жалко че понякога хората се плашат от това прозрение и отново се потапят в тъмната нощ отказвайки да повярват на себе си.Този път на Слънцето е с много разклонения и за да се върви по него трябва силно да се вярва в способността ни да се обучаваме сами.И трябва да си достатъчно смел,че да грешиш.
Традицията или пътя на Луната е пленителен заради Учителите и ритуалите.Разкрива тайните на времето и нещата ,които са запечатани в паметта на времето.Този път е познаниетона предците.
Не зависимо кой път избере да следва,накрая ще минем и през опознаването и на другият път,за да разберем,че двете пътеки се сливат в една,защото те ни водят към една и съща цел.
mamm1129  

Простете,че се намесвам,но аз съм една от многото пристрастени към тази тема,които черпим с пълни шепи от вашите знания и опит. 
Чета темата,чета книги,говоря с някои приятели,пак препрочитам книги,бавно и славно се събуждам.
Щастлива съм,че ви има!
Исках да кажа,че има и още една книга на Редфилд,в която теоретично обяснява вълнуващите събития от Пророчествата.
http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=1798

Продължавам да раста с вас 
А някой знае ли откъде мога да си изтегля Десетото откровение 

Аз.. Тони    едва се сдържах да не се разрева като бебе..    на работа съм. ДОвечера ще си го чета и ще си го преживявам скришом. 
И аз съм тук, като ви чета емоциите ми изливат като пълноводна река и искам на всички ви да кажа по нещичко. 
Благодаря ви за топлите думи, за всичко ... и най-вече затова че сте тук!    

Тези дни ми е много напрегнато на работа - волски труд, нали съм родена в годината на Бика,    само ми се иска да имах повечко време за да прекарвам тук  Е, с малко търпение, щв наваксам по-късничко.

Reny27 в спиралата ги има всички и за Шамбала също  
Tecra   Благодаря!Тази теоритичната я прочетох,но се разваля цялата магия на прочетеното преди това.Магията е в това всеки от нас как е разбрал нещата,как ги е приел и усетил.Така разяснено някак   те вкарват в калъп.Като едно време с литературните анализи в училище.Уж трябва да се разсъждава,а ако не си написал точните думи от хората правещи литературни анализи край.Слаб 2.
fastuche 

Това вече ми се е случвало, и продължава да ми се случва.    Интересното е че го осъзнавам точно по начина по който го описваш деннис
Свободата за мен освен всичко друго е и отговорност т.е. да опиташ да направиш такъв избор, че да си в унисон с вътрешната си камбанка, и в същото време да не засегнеш никоя друга свободна воля.

Десетото откровение

Вела  
Сега се сетих нещо, относно прошката. Наистина доста време не можех да прощавам, нито на себе си , нито на околните. Трупах гняв , болка , обида. Желанието да мога да прощавам отдавна се е зародило в мен, но едва сега  с ваша помощ мисля , че все повече успявам да се освободя от това. Най-трудно ми е обаче да простя на някого , който  е наранил не мен, а някой мой близък или го е обидил в мое присъствие. ( злословил за него)Тогава се чувствам като в капан, искам да простя на човека, но ако му простя се чувствам виновна пред моя близък и пред себе си . Как се справяте с този казус ? Ако е наранил или обидил мен съм по-склонна да простя , но как да простя от името н друг човек 

Reny27, това е само мое мнение, но мисля, че такъв казус няма, не можеш да "посредничиш" по отношение на прошката. Не можеш да простиш на някого вместо другиго или да поискаш прошка вместо някой друг - това са си техни кармични отношения. Тя е деликатна материя и в нея нещата са лични. Прошката много ме вълнува в момента и активно се занимавам. В един момент разбрах, че от нея започва всичко. Има един текст от Свияш, Svetlina_8 го постна в началото на Първата тема, има и други варианти, но тази техника на мен много ми допадна. Първо се постарах да простя на себе си, после помолих Живота за прошка, някак си почувствах, че процеса е започнал, това ме изпълни с особено вдъхновение. Върнах са много назад, към първия си детски спомен и помолих за прошка родителите си и им дадох своята (те вече не са сред нас), после помолих за прошка децата от групата ми в детската градина и се изненадах, колко добре си спомням лицата им, минали са повече от 30 години, после им дадох своята прошка. След това поисках прошка от съучениците си и децата от квартала, с които съм израстнала, после им дадох своята ... И така хронологично, всички учители, съседи, приятели, хора с които ме е срещал живота за кратко, но се сетих за тях, бивши колеги, настоящото ми обкръжение. Извиквах образите им в съзнанието си - исках им прошка и им давах своята. Тъй като е трудно да се усамотя, го правих вечер преди заспиване, няколко вечери си имах "минути за работа с Прошката". Когато почувствах, че ме залива облекчение и едно усещане за чистота и лекота, разбрах, че ми се е получило... Едва тогава поисках прошка от съпруга си и дъщеря си, отново само в съзнанието си и разбрах поне за себе си, че за хората от семейството си, за най-близките, процеса трябва да се повтаря периодично... Винаги, когато след известно напрежение в отношенията ти остава едно "лепкаво" усещане, че си ги засегнал или те са те засегнали, дори с най-ежедневните случки. Най-много уроци получаваме чрез най-близките си.

Мисля си, че когато човек е истински свободен, той не прави избори, а просто грабва, това което желае. Предлагат му се възможности и той инстинктивно усеща, че еди какво си е за него. Няма обществени норми... Защото вътрешно усеща какво е правилно, как да е в хармония.

А "Селестинското пробуждане" коя част е? Аз си мислих, че това е третата част!    Да не би нещо да се бъркам?