НОВО: Дигитални асистентиВиж

За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

  • 21 732
  • 458
# 105 15 март 2009, 18:56 ч.
И аз ще ви призная нещо - обожавам самотата,толкова истинска се чувствам! Може би затова Господ ме е дарил с три деца,за да засили още повече уникалните изживявания в минутките тишина! Grinning
А за прошката...много ме карате да мисля тези дни Heart Eyes
Ако разгледаме нещата по друг начин - Някой ме е обидил и аз не мога да му простя.Колкото и да се опитвам,всеки спомен и среща с този човек ме изпълва с раздразнение.И се сещам - ами ако този човек е изпратен да ми даде някакъв урок?  Ако преди да се преродим,с него сме се договорили да постигнем някакво определено израстване?
Може би,вместо да му прощавам,трябва да му благодаря?
Ако пък не мога да разбера урока, си казвам - нищо,просто не си спомням.Най-вероятно ще има следващ урок.
В края на краищата,най-важно за мен е да се чувствам добре и да не трупам негативни преживявания.Не остават ненаучени уроци.
И нещо друго - когато се гневим за несправедливостите / според нас /, не си ли помисляте, че тези, които ги звършват, имат да научат нещо в този си живот? Жертвите на несправедливост - също може би учат нещо...
 Аз всъщност вярвам,че всичко е добро.И че, с каквито очи погледнеш дадена ситуация , в такава светлина  ще я видиш.
И в този дух,да питам - грешно ли е, че се опитвам така да опростя нещата, за да ги разбера по-лесно?
Прощавам ви за всички отговори! Hug
Обичам ви!
Виж целия пост
# 106 15 март 2009, 19:03 ч.
 Grinning Tecra , благодаря за предварителната прошка! Hug

Да, много си права! При мен спонтанно се получи така, че прощавайки, аз и благодарих! Така го усетих. Тогава не си мислих за урока, а пак свързах за мен стечението на обстоятелствата. Нали всичко, с което се спречкваме в живота си е урок... А прошката е следствие на поет урок.


Винце,  Hug
Виж целия пост
# 107 15 март 2009, 19:10 ч.
Цитат на: tonimar в нд, 15 мар 2009, 19:03
При мен спонтанно се получи така, че прощавайки, аз и благодарих! Така го усетих.
Така про4итайки те си мисля,4е дори най_лошите и непоправими хора с които се сблъскваме в живота,справяйки се с тях и 4увствата,които те пораждат,допринасят за още по_голямата ни радост от живота.Може би наистина така оценяме какво сме постигнали и хубавите моменти.
Виж целия пост
# 108 15 март 2009, 19:11 ч.
Tecra за мен прошката и благодарността вървят ръка за ръка.Моето виждане е подобно на твоето,както смятам че нещата действително са прости,но процеса им на разбиране понякога е сложен.За да видиш нещо което е точно до теб понякога трябва доста да се отдалечиш.Споделям това което написа  Hug
Виж целия пост
# 109 15 март 2009, 20:14 ч.
О, това чувство на лекота и свобода, което ме изпълва е несравнимо. Въпреки, че ми се получи малко сложно, аз вече знам колко е просто всъщност. Благодаря на всички, които ми дават прошката си, моля простете ми и вие Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 110 15 март 2009, 20:53 ч.
tonimar, благодаря ти мила, ти знаеш за какво Heart Eyes

ЧервеноВинце, с нетърпение очаквах да се включиш и знаех, че ще се изкажеш точно по този начин.За прошката която ти ми поиска, а аз не я приемах доста време, и ти обяснявах, че не я искаш от сърце, а само си мислиш, че е така.Сама призна пред мен след време, че наистина съм била права, за промяната която видях в теб - а ти отричаше да има такава.Когато осъзна това (в което днес започнах да се съмнявам), тогава простих , защото мислех, че този път наистина си ме разбрала правилно.Ти си желаела просто да няма спор/дебат.Съжалявам, мисля си, че ти не си осъзнала промяната си и леко си ме подхлъзнала.Но аз не се сърдя.Ти избираш каква да бъдеш.Всеки си го избира.Аз никога няма да кажа, че съм по-извисена от който и да е, нито ще си го помисля!
Относно тези хора на които не мога да простя, разбирам, че никога няма да се променят - и го приемам.Те си избират какви искат да бъдат, но не съм съгласна, че ако аз им ПРОСТЯ, нещата ще се променят.Никога няма да се променят.За мен е много по-добре да ги изключа от живота си, за да не ме дърпат надолу.Те няма никога да престанат да изливат злоба и негативно отношение, независимо дали съм/несъм простила.
По повод дали аз не съм предизвикала това им отношение - повярвайте ми, аз съм разбрала къде е моята "грешка".Казвах винаги това което мисля, казвах моята истина - но се оказа, че ако тя не съвпада с тяхната значи съм враг.Ако не мисля като тях - съм против тях!Е, срещу подобно мислене какво може да направи който и да било?Нищо!Нищоо!Опитах се да си мълча и да не обръщам внимание на всичко това, и тогава разбрах, че това ме прави лицемерка, а правейки ме такава - ме дърпат към дъното.
Един много важен урок научих - понякога е по-добре да мълчиш, но да не ни става навик - защото тогава човек изгубва себе си в желанието да се хареса.Аз вече не държа да се харесвам на никого.Хората които ме познават добре, са ме оценили като човек, като приятел, като колега и за тях бих направила всичко.
Виж целия пост
# 111 15 март 2009, 21:44 ч.
Цитат на: emoli в нд, 15 мар 2009, 20:53
tonimar, благодаря ти мила, ти знаеш за какво Heart Eyes

ЧервеноВинце, с нетърпение очаквах да се включиш и знаех, че ще се изкажеш точно по този начин.За прошката която ти ми поиска, а аз не я приемах доста време, и ти обяснявах, че не я искаш от сърце, а само си мислиш, че е така


Мила емоли...няма как да знаеш мила, че не е била от сърце.  Аз бях искрена към теб, когато ти исках прошката. Hug Това знам  със сигурност Laughing  Не бива така да съдиш хората. Може би съдиш по себе си за другите. Помисли наистина... Всички работим върху себе си...кой с прошка,а кой с его, кой с депресия, кой с болести, кой с негативизъм...Важното е да работим, а  не да виним другите и  света около нас за нашето нещастие. Може би един ден ще ме разбереш..а може и не!  Hug  Heart Eyes
Виж целия пост
# 112 15 март 2009, 21:47 ч.
Цитат на: emoli в нд, 15 мар 2009, 01:17
Passiflora ,аз имам желание да ти отговоря на въпроса.
Няма значение коко страници са се изписали за прошката....и в колко теми.Оказва се, че не само аз имам проблем с нея.Връщаме се към нея, защото удряме на подводен камък, когато се стигне до определени хора, на които не сме готови да простим...и за това лично аз търся помощ ТУК, само тук мога да получа помощ!Ако ти не можеш да ми помогнеш, 10 други съфорумки ще могат!Не разбирам защо това те дразни....опитай се тогава да го подминеш Heart Eyes
Всичко опира до няколко човека.Как да простя на хора които продължават да изливат злоба и негативни мисли към семейството ми, и то целенасочено пред другите, за да бъдем оплюти и това им доставя удоволствие.Приятно им е да продължават със злобни клюкарски коментари.
Не им мисля лошото, защото когато някой много ме изкара от кожата ми, винаги му се случва нещо лошо, на него, или близък негов човек.Затова много внимавам и се старая да не се подвеждам емоционално в тази посока.
Игнорирала съм ги от живота си, НО не мога да простя.
Защо мислиш, че нещо ме е подразнило? Това е чувството, което според теб трябва да изпитам, но аз не съм изпитала такова. Писах в невероятно спокойствие. Не съм се подразнила от никого, по-скоро ми липсва търпение. Свикнала съм когато резултатите са бавни леко да пришпорвам нещата. Целта беше да се ориентирам кой ще отговори на зададения от мен въпрос. Защото само тези хора искат наистина да разберат какво е прошката.
Ето ти отговори и даде конкретна ситуация, от която вече може да се почне.
Ще пиша по-късно за това, защото искам първо да прочета останалите публикации.
Виж целия пост
# 113 15 март 2009, 21:54 ч.
Cantariny..радвам се ,че се появи!  Hug Къде се изгуби!  Flutter

Денис, Пасифлора... Hug

Tecra...ако знаеш как ми харесва аватара ти!  Heart Eyes И както каза Марица, наситина си погалена от Господ!  Heart Eyes Знаеш ли колко си права, за благодарността... Hug

мимина...чудесно е, че споделяш  Hug

тонимар..благодаря ти за чудесната тема!  Hug

Момичета,приятна вечер на всички!   bouquet Аз отивам да си почина и усамотя...че днес пропътувах над 1000 км,...със самолет де  Laughing

Виж целия пост
# 114 15 март 2009, 22:52 ч.
Цитат на: ЧервеноВинце в нд, 15 мар 2009, 21:44
Цитат на: emoli в нд, 15 мар 2009, 20:53
tonimar, благодаря ти мила, ти знаеш за какво Heart Eyes

ЧервеноВинце, с нетърпение очаквах да се включиш и знаех, че ще се изкажеш точно по този начин.За прошката която ти ми поиска, а аз не я приемах доста време, и ти обяснявах, че не я искаш от сърце, а само си мислиш, че е така


Мила емоли...няма как да знаеш мила, че не е била от сърце.  Аз бях искрена към теб, когато ти исках прошката. Hug Това знам  със сигурност Laughing  Не бива така да съдиш хората. Може би съдиш по себе си за другите. Помисли наистина... Всички работим върху себе си...кой с прошк,а кой с его, кой с депреися, кой с болести, кой с негативизъм...Важното е да работим, а  не да виним другите и  света около нас за нашето нещастие. Може би един ден ще ме разбереш..а може и не!  Hug  Heart Eyes


ЧервеноВинце , препрочетох си всички твои лични съобщения, и там ти самата казваш, че наистина съм била права, и в последното вече си разбрала, че имаш проблем и сега вече напълно осъзнато ми искаш прошка
С този си пост отричаш всико написано от теб към мен.Изумена съм от това как можеш да си противоречиш ooooh!
И защо реши, че съдя някой?!?!
Никой не съдя, всеки намира пътя за себе си - а пътищата към сърцето ни са много и различни за всеки един индивид.

Passiflora, честно да ти кажа, сега като се замисля, явно не си се дразнила (за което се извинявам) а наистина си се опитвала да пришпориш нещата.Но понякога (за другите) времето не е било достатъчно и именно за това отворих сърцето си тук с моя проблем (въпреки, че един от тези недоброжелателни роднини чете всяка моя дума тук), единствено това ме възпираше до сега. Извини ме, че не съм те разбрала правилно!
Виж целия пост
# 115 15 март 2009, 22:52 ч.
Тони, за мен това мнение за прошката е най-истинско:
Цитат на: mamm1129 в сб, 14 мар 2009, 15:26
всъщност да изпиташ истинската вселенска ЛЮБОВ към всяко човешко същество минава през ПРИЕМАНЕТО на другите със всички техни слабости и грешки. А за да приемеш слабостите на другите без да ги осъждаш трябва да да приемеш, че ти самия не си идеален и грешиш. За да не си способен да простиш на другите каквото и да било означава, че не можеш сам на себе си да простиш.
И въобще има ли непростими неща при условие, че всеки върви по свой собствен път и в крайна сметка всички пътища водят към Бога?!
Който човек го осъзнае няма да има никакъв проблем с прошката. Но разбира се не всеки може да прескочи направо на този етап.

Емоли, от ситуацията, която си описала стигам до следното заключение:
Тези хора ви завиждат за нещо. За какво не зная, това трябва ти да го откриеш.
От нещата, които ми са се случвали в живота стигнах до следния извод: хора, които злословят и клюкарстват, всъщност го правят защото завиждат, защото са видели в другите нещо, което не притежават и това е тяхната ответна реакция.
Ще ти дам една случка от моя живот. Когато бях студентка, живеех в общежитие. Имаше две момичета, които познавах много бегло - бяха съквартирантки на приятелката ми. Но ми правеха невероятни мръсотии, просто не можех да си обясня с какво съм предизвикала цялата тази злоба. Не съм ги наранила с нищо. Много се тормозех, мъчех се да си спомня какво толкоз съм направила, за да предизвикам такова отношение, но не можех да намеря отговор. Един ден приятелката ми каза "Завиждат ти!" След тези думи им простих за всичко, за цялата тази злоба.
Спомни си някой случай, в който си завиждала, но го умножи многократно. И ще разбереш каква тежест имат в душата си тези хора. Сега ти си реши дали да им простиш.
Това е от мен, ако имаш други въпроси, задай ги!  Heart Eyes

п.п. няма за какво да ми се извиняваш, но ако ще се почувстваш по - добре...  Hug
Виж целия пост
# 116 15 март 2009, 23:12 ч.
Емоли..не можах да се стърпя.. Laughing  Аз много добре помня какво съм писала.И не съм те пренебрегвала в другата тема, както си си мислеше . Просто не знаех отговора  на въпросите ти. Това ,че не съм ти отговорила на всичките въпроси, ти го беше приела като  пренебрежение към теб...Този начин на мислене ме изуми. Не съм те пренебрегвала,а просто нямах отговор.

Относно някои неща, си признах, че имаш право..и ти се извиних...искрено и от сърце, защото усетих, че си се почувствала засегната и пренебрегната...и ме заболя, че си се почувтсвала така.

 Обаче за едно нещо не си права...че не съм била искрена в прошката си. Как може така? Съдиш за мен, без въобще да ме познаваш. Ето за това съдене говоря.Нали все пак аз съм тази , която иска прошка, и много добре знам, какво съм чувствала в този момент АЗ..лично. Не може ли да разбереш, че не може да ми приписваш чувства, които не съм изпитвала? Laughing

Затова казах, че съдиш прибързано.Не бих си правила така лесно изводите...Може би се дължи на професията ти. Но в живота и в работата нещата стоят по съвсем различен начин.

Ти мен също доста ме засегна на лични, но едва ли си го разбрала...Поисках ти  прошка..искрено и от сърце, без да очакавам таква от тебе. И  не съм искала да те обидя, по никакъв начин! Така ,че съжалявм, ако наистина съм те засегнала по някакъв начин... не е била умишлено в никакъв случай .

Ти сподели за хората , които все още те притеснявали..а аз си казах  мнението. Реакцията ти я очаквах, и тя е нормално е...за човек, който има предразсъдъци към някого, както имаш ти към мен. Така става, когато реагираме с ума , а не със сърцето.
 Както и да е, независимо , че се опитваш да ме засегнеш , аз не ти се сърдя...разбирам те. Благодаря!  Hug

И имам една молба,  нека вече не занимаваме  хората с нашите лични отношения...а да си вървим по темата. Peace



Цитат на: emoli в нд, 15 мар 2009, 20:53

Един много важен урок научих - понякога е по-добре да мълчиш, но да не ни става навик - защото тогава човек изгубва себе си в желанието да се хареса.Аз вече не държа да се харесвам на никого.Хората които ме познават добре, са ме оценили като човек, като приятел, като колега и за тях бих направила всичко.

Наистина винаги е хубаво, да се раздаваме за тези , които ни обичат и оценят...обаче като казах урок, става въпрос за друго. Много е лесно да правим всичко ,само за близки и любими хора. Но тогава сме в един затворен кръг, в който се чувстваме уютно и удобно и когато излезем от този кръг...и не получим от другите любов,  сме раними.
..
Иначе  за случая с хората, за които писа...исках да  кажа, независимо колко са агресивни тези  хора към теб, тяхната агресия не може да ти навреди, ако ти не я допуснеш в себе си.  Peace

Когато даваме добро само на тези, които ни дават на нас добро...се ограничаваме и не можем да усетим истинската любов, която всеки вътре в нас носи.  Може би тежкия урок понякога е,  да реагираме както учи Исус, да отвърнеш на шамара с усмивка, с добро...

Виж целия пост
# 117 15 март 2009, 23:32 ч.
Цитат на: darena в нд, 15 мар 2009, 09:10
Просто няма Любов без Свобода, както и няма Свобода без Любов, няма Щастие без Свобода, както и няма Свобода без Щастие и т.н. Толкова се преплитат едно в друго, че се сливат. Любовта е свободата да бъдеш с хората, които обичаш и с които си щастлив.
darena, не бях се замисляла над това. Благодаря ти!  bouquet
Цитат на: Desss в нд, 15 мар 2009, 11:04
Къде е "скрито" щастието?  Grinning
Desss, как ги откриваш тези неща? Много ми хареса притчата!  Hug

Цитат на: Cantariny в нд, 15 мар 2009, 14:20
Имам една съседка, която всеки път като ме види или ще ме обиди с грозни епитети, или ще затвори вратата точно пред мен и доволно ще се обърне, че е успяла за пореден път да се извоюва "победа".

Ето от такива хора и ситуации трябва да се науча да се дистанцирам, за да не ме жегват. Но не успявам всеки път.
Cantariny, защо не пробваш следното: когато я видиш тази съседка усмихни й се широко и й пожелай "Добър ден!" или "Приятен ден!" Но това трябва да идва от сърцето. Приеми, че пред теб стои объркано човешко същество, което не знае как да реагира, не знае как да изрази чувствата и емоциите си. А ако те обиди, просто задръж усмивката си и продължи.  Hug
Виж целия пост
# 118 16 март 2009, 00:00 ч.
За прошката- според мен това е бавен процес и не става изведнъж и не се научаваш да прощаваш, защото всеки случай е индивидуален. Мигновено и бързо се получава само извинение, но не и прошка.Прошката е преосмисляне на случилото се, понякога на цял един живот, който една случка може да разпали. Прошка се иска и дава не за инцидентно провинение и не се иска и дава от случаен или непознат човек. От прошка се нуждаят най-вече нашите близки  и ние се нуждаем от тяхната. "прости ми" и          "Прощавам ти" не са думи, които се казват всеки ден и на всеки човек. Те имат силата на "Обичам те" .
За мен най-трудната но най-искрена прошка съм дала след като успях да разбера човекът, мотивите му и причината за това да ме наранява толкова дълго. Толкова дълго исках и се опитвах да простя, но не се опитах да разбера човека. Когато това стана, когато влязох в кожата на другия, дойде и прошката. Разбрах, че този човек няма как да бъде друг и навярно и аз на негово място нямаше да съм много по-различна.
Имам близка за която от години   си мисля, че всеки път че все повече и повече й прошавам. Вчера си дадох сметка, че  много я обичам щом всеки път съм готова на поредната доза болка и всеки път отново и отново се мъча да й прощавам. И също така разбрах , че тя подсъзнателно ме наранява, защото самата тя е много наранена. Както всеки път си помислих, че вече я разбирам и няма да има какво да й прощавам... но знам ли. Просто има моменти в които нищо спрямо тоя човек не ми тежи, и си казвам- това беше. И после пак ме залива поредната обида.
Прошката плува в дълбоки води и затваря дълбоки рани.
Виж целия пост
# 119 16 март 2009, 00:07 ч.
Passiflora ,точно това е причината!Завиждат за големите ни доходи, завиждат за моето образование, завиждат на съпруга ми, че винаги има моята подкрепа, завиждат за толкова много неща....Е, и точно това не мога да го разбера, на мен завистта ми е чужда.От сърце се радвам когато на някой му потръгне в работата, когато има нова придобивка, сърцето ми е изпънено с радост за хората....но тези роднини никога няма да го разберат.Ако някога се осъзнаят (надявам се да се случи това) бих им простила с радост!Ще чакам да дойде този момент - нищо друго не ми остава!Благодаря ти за отговора Heart Eyes

ЧервеноВинце,пак се налага да повторя - не те съдя, тук вече имаме написано черно на бяло и правя съпоставката.За съжаление не си ме разбрала правилно нито тогава, нито сега.Жалко наистина!Не мен беше пренебрегнала а поста на НЕССА. Но ако не го беше направила нямаше да започна да пиша в темата - така, че всяко зло за добро, както са казали хората.Казваш, че съм те засегнала на ЛС но едва ли съм го разбрала....и твърдиш, че и сега искам да те засегна.Ето на това му се казва да съдиш някого WinkПисах ти каква промяна съм усетила в теб, след време ти каза, че наистина съм била права, значи не е имало от какво да се обиждаш - защото е било истина!
Относно молбата ти да да не занимаваме хората с нашите лични проблеми - ами мила, ти започна да ги занимаваш с нещата, които сме си писали на лична - а аз ти отговорих.Това е.Желая ти щастие ще се моля, някой ден да разбереш какво съм искала да ти кажа Peace

darena, напълно съм съгласна с теб.Лично на мен ми е много трудно, особено за тези, които все още продължават да го правят.За сега ще оставя нещата така - в себе си.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало