За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Обичам хората с тънко чувство за хумор   
Лека вечер и от мен!!!

Късни приветки на всички! 

mamm1129 , чудесен пост, благодаря ти! 
Аз съм се питала същото преди години... А сега изпитвам само обич и благодарност и то от сърце! Наистина понякога научаваме повече от нещо, което ни причинява болка, отколкото от внимание и обич....

Права си, че правим всичко НА и ЗА себе си! В това число и прошката. А усещането от нея е точно както си го описала... Между другото... Относно това, че си "затворен тип", в Селестинското пророчество пише, че след като разберем какъв тип житейска драма сме, какво сме възприели от родителите ни и каква е нашата лична мисия - вече можем да променим нашата драма. Тъй като всичко това вече е осъзнато, ние можем да се променим! 


didiela , това, че не искаш да простиш наистина не те прави по-лоша!  По-затормозена - също, но споменът вероятно още е в теб и дано никога не ти натежава! Ако един ден почувстваш желание за прошка - ще я постигнеш и ще разбереш дали има разлика между преди и след нея. Няма нужда да се насилваш за нещо, от което не изпитваш нужда. Пълно е с хора, които се правят на духовни, за да бъдат модерни...



Tecra, всички неща според мен са прости, ние ги усложняваме!


esme_bolger , и аз мисля, че е най-добре да оставим нещата да се случат сами!  Това е един вид "по течението", защото да се рита срещу ръжена е безсмислено! Чудесно, че си достигнала до този извод!



Passiflora, ARGHT... , точно до преди часове си мислех същото! Уви, убедих се, че не е така!

ARGHT... , драго ми е да те видя отново деен! 


През 1992г, на чашка в компания, се зароди въпроса Възможно ли е да съществува живот, в който да няма убийства, изнасилвания, грабежи, сърдити, скарани и т.н с предварителна уговорка, че това отношение на и между хората, трябва да бъде постигнато от само себе си. В смисъл без някакви лекарства, хипнози, нещо внушавано от детска възраст... просто без външна намеса...

Дълги години си го задавах отново и отново... Отговорих си преди месеци. Да, това може да стане! Да, ARGHT... , няма да ни се налага да искаме или даваме прошка единствено, когато всички хора достигнат до пълно самоосъзнаване и духовно извисяване на ниво, когато егото няма да е водещо! Когато желанието на всеки ще бъде да вкуси от всички прелести, с които Вселената ни дарява и да сподели това свое щастие, тази своя любов и летеж....


ARGHT... , защо искаш да има измъкване от пожелана прошка?  Това не е ли една от подмолните игри на егото?...

Вижте, ние, всеки един от нас и Вселената сме едно от Цялото. Ние сме част от нея, както и тя е част от нас. Нейната еволюция зависи от нашата еволюция така, както планетата ни зависи от нашите чувства и настроения /и отношение/. Ние сме едно единство....

Защо ние можем да приемем някои от даровете на Вселената дори без да се замисляме, а други - или ни е трудно, или категорично отхвърляме!  Ние пием водата и, дишаме въздуха и, храним се от нейните дарове, щастливи сме от различни неща, които Тя /Бог/ ни дава. В това число спадат и човешките отношения, нали всеки от нас е част от Вселената....

ARGHT... , ако някой човек има нужда да ти даде своята прошка, защото това ще го ощастливи - защо не му я дадеш с чувството, че правиш нещо, от което той има нужда? Защо пишеш и чувстваш "налага да даваме прошка"? Не ни се налага, а ни се дава шанс да ощастливим някого, казвайки му "Бъди спокоен, имаш моята прошка - върви напред в щастие".... Другите неща, които ни се дават от Бог, приемаме. След като Вселената е във всеки човек, значи Вселената ти дава както водата и въздуха - така и прошка...

Имам чувството, че това, което ни смущава, когато ни се иска прошка, е чувството на вина към нас от човека, който ни я е поискал. Но щом той има нужда да получи нашата прошка - какво по-хубаво за него от това да му я дадем? Да му я дадем с мисълта, че така го правим щастлив...

Хронологично чета и пиша, та сега видях, че част от мнението ми вече е писано от други... Това ме радва, защото търсенията ни са сходни, както и отговорите...



Passiflora , много си права! Важното е да успеем да достигнем до малкото дете, скрито във всеки от нас. Или както се казва "Вътрешното дете". Все още е трудно за доста, особено за тия, които никога няма да се спрат на тема като тази...


Ще допълня - защото детето е чисто в чувствата си като кристал. Ние усещаме това и пред дете не си налагаме ежедневните маски, а се отпускаме - заразени от него.


Аз бих отговорила на шега "Малко преди теб" или "След теб", "Едновременно с теб"...



ARGHT... , ..."не умееш", "нямаш" или "не искаш", "не откриваш"?.... Наистина, колкото повече си мислим "Аз не мога това, аз не умея онова" - толкова повече си вярваме, привикваме към тази даденост и я приемаме като непроменим субект...... Колкото по-често нещата и самия живот се приемат като приключение, толкова повече промени от "няма" на "има" ще се случат... Трябва само да го осъзнаем, да погледнем от другия ъгъл и да опитаме... Аз оцелях с мотото "Щом другите го могат, и аз го мога" без дори да имам представа кои са "другите" 

dennis    

Хубави сънища на всички в Светлина и Любов! 

ARGHT... , така е! Дали фактът, че е без зла умисъл ги прави невинни?  Не трябва ли едно дете да порасне, за да разбере какво причинява в неумишлената си жестокост?...

   Цялата случка беше следната: тогава му развивах някакви сложни теории за прераждането (все още тогава не бях сигурна в прераждането)... Той се мъчеше да ми открие слабите черти в теориите... И в един момент се усмихна широко и цялото изказване беше:

"Сестра, много интересна теория, но нали знаеш кога ще разбереш дали е истина?" Става дума, че всеки ще разбере дали е прав в теориите си и разсъжденията си когато напусне този свят. За това оставих размислите и се насочих към интуицията. А от къде идва интуицията? - от Божественото начало, което притежава всеки, но сме го забравили и сега го преоткриваме. 

Май разбрах коя съставка от моя хляб ми липсва - солта. Не съм се замисляла за жестокостта, която вършат децата без умисъл, защото според мен това вече не са децата, за които писах, такова дете вече не е щастливо... 

Но не желая да мисля, за жестокостта, а за чистотата, за щастието. Така че в моя хляб вместо сол ще сложа захар и ще си направя козунак. 

Уча се от грешките на възрастните и най-вече от своите, а щастливите деца ми са като модел за подражание. Иска ми се да бъда свободна като тях.
Ще ти обясня какво имам предвид. Преди време гледах един документален филм. Едно семейство французи (ако добре съм запомнила) - жената и мъжът бяха биолози и се занимаваха с наблюдение на животните в Африка. Имаха детенце - момиченце около 4-ри години. Тези родители оставиха детето си да дружи с едно африканско племе. Племето прие детето като свой член и се отнасяха с момиченцето както с останалите деца. Ходеше-скиташе това детенце навсякъде, ядеше каквото и децата в племето. Накрая на филма майката и бащата казаха, че детето им има повече познания за оцеляване в природата от колкото те самите. Но не това ми направи най-силно впечатление, а това: последните кадри бяха как това детенце тича полуголо и босо в едни треви, които бяха високи почти колкото него. А аз си помислих, ами ако някоя змия го ухапе в тези треви  . В този момент разбрах, че задавайки този въпрос никога няма да бъда свободна като това дете, не и в този живот.
Сега се стремя поне малко да съм като тези родители - да позволя на детето си да бъде свободно, но на моменти се улавям пак как ме е завладял страха    .

Красив ден е днес 
Сега ще ви постна едно от нещата които вчера четох.
Първият цитат може да се отнесе според мен за всяко едно нещо в живота, в което човек понякога се вкопчва.

Цитат

Много хора желаят да придобият мистични знания и да станат лечители, за да лекуват себе си и близките си, без да плащат болнични сметки и да оздравяват без помощта на лекар. Тези способности могат да се породят у човек при неговото придвижване към по-високи цели. Той може да добие всички нетрадиционни способности, вървейки по пътя, но да се спре и да се съсредоточи само върху тях за него означава да постъпи толкова необмислено, колкото онзи човек, който тръгнал за гарата да посрещне свой приятел, но по пътя се заприказвал със случайни познати и закъснял.


Цитат

На санскритски има три особени понятия: Атма -Всеобща душа, а също конкретна душа, индивидуалност, личност; Махатма - велика душа, просветлено същество, духовна личност и Параматма - божествен човек, осъзнал себе си, Богоосъзнаваща душа. Както е казано в "Гайян": "Ако изучите човека, ще намерите толкова много в него" - ето защо човек (имам предвид всеки човек) има голяма възможност да се развива в духовните сфери. Обикновеният ум дори не е в състояние да си представи широтата на достъпните за човека духовни сфери. Под израза "божествен човек" от древни времена се разбира главно човек и малцина осъзнават, че в действителност означава Божествен човек. Причината е, че всички вярващи отделят човека от Бога и издълбават между Бог и човек толкова дълбока пропаст, че се появява необходимост да я запълнят с нещо, което наричат религия. Вярата е като разделителна стена между Бога и човека. Тя приписва всички грехове на човека, а цялата святост на Бога. При разглеждането на първото понятие - Атма - човечеството може да бъде разделено на три основни групи. В първата група влизат хората-животни, във втората - хората-демони, а в третата - човешките същества. Един индийски поет пише: "В живота има толкова много трудности, че дори за човека е трудно да бъде човек".

Човекът-животно мисли само за ядене и пиене, неговите постъпки с нищо не се различат от действията на животните, които търсят единствено удовлетворяване на естествените си потребности. Човекът-демон е този, у когото собствения "аз" е станал толкова силен и мощен, че не вижда нищо друго и у него напълно е изчезнало всякакво чувство за благородство, доброта и справедливост. Такова същество черпи удоволствие от страданията на другите, отговаря със зло на стореното добро и изпитва наслада от безнравствени постъпки. Броят на принадлежащите към тази група е доста голям. След това е разумният човек, този, в който са развити чувствата. Възможно е лекарите да имат друга представа за това кой човек е нормален, но от гледна точка на мистицизма само човек, в който има равновесие между разум и чувства, само човек, отворен за чувствата на другите, който е осъзнат във всичките си постъпки и отчита възможните им последствия за обкръжаващите, е наистина разумен. Казано с други думи - не е толкова просто да станеш човек. Понякога цял един живот не стига.

 

 
А понякога е достатъчен само един миг!

Аз съм съгласна с теорията, че в този живот сме на тази планета, за да научим и предадем уроците си. 

Колкото по-бързо разберем и приемем, че независимо от външния вид, действията и способностите, всички сме много близки, толкова по-лесно и естествено ще можем да прощаваме.

Няма прошка без обида, а какво е обидата - его и липса на любов.  И то много често - липса на любов към себе си.

Колкото по-скъпи са ни хората, които ни нараняват, толкова по-тежка е обидата и ни е по-трудно да простим, защото може би не разбираме на този етап, че това е някакъв урок, който трябва да научим, приемем, за да продължим да се развиваме. Но дали са малки, по-големи или огромни обидите, начинът да се справяме с тях е един - да простим. А за това трябва любов.

Когато съзнателно в този живот се постараем въпреки всичко да обичаме, мисля че ще научим много важни неща.

По пътя на тази логика, ако си достигнал ниво, при което нямаш нужда да даваш и получаваш прошка, значи си отличник и завършваш това училище тук.

Passiflora, гледала съм го филма за това дете. И аз се упреквам за ограниченията, които налагам във възпитанието и то наистина от страх.

Замислих се как се променяме, като малка бях същата фога, обикалях къде ли не, ядях всякакви треволяци и мъкнех животинки отвсякъде, а сега му мърморя на сина ми за неизмити ръце и кални обувки вкъъщи, а ако закъснее повече започвам да се притеснявам и да звъня.

записвам се да следя темата.

  Събрахте ми очите  и ме карате да се замисля, че прекалено много и критично се вглеждам във всяка дума. Първото ми отношение към мислите, понякога не е като към възможен отговор, а като към източник на още и още нови въпроси. Ще опитам да се успокоя и да изчистя този вероятен проблем.
Иначе тази идея приемам безрезервно "...няма да ни се налага да искаме или даваме прошка единствено, когато всички хора достигнат до пълно самоосъзнаване и духовно извисяване на ниво, когато егото няма да е водещо!". Леко ме кара да се отчая от далечната цел, която поставя, но независимо от това не бих се отказал от нея.
Толкова ме "сърбят пръстите" да размишлявам за моята представа за Бог, за живота, прераждането и, и ... и пак за прошката.  Ще се въздържа поне засега - малко терапия ще си наложа  Връщам се към суфизма, на който dennis спря погледа ми.
tonimar, Passiflora - независимо от другите насоки на мислите ви - Децата са невинни дори и в малките си злини. Ние им посочваме пътя към осмислянето на техните действия като зло. Даваме им познания за категорията "Зло" с нашите и с техните дела. Така ги възпитаваме, че ги плашим, караме ги да изпитват вина, заедно с тях затръшваме вратата пред невинните им представи за нещата. За съжаление все още нямам деца и не знам, как ще се справим заедно с това. Напишете името на този филм, за който говорите. Ще ми е интересно да го гледам 
Приятен ден!!!

Passiflora , дааа... За това кога ще си дадеш отговор на въпроса за прераждането - брат ти е имал право! Но се замислих.... Може би вече десетки пъти сме получили отговор на това, но във всеки живот, търсим отговора отново....



  Нали от нас зависи как ще си приготвим ястието на живота... Дали ще наблегнем на солта и оцета, или ще си го подсладим в нужните дози... Стига обаче в стремежа си към подправки да не обърнем гръб на целия живот и да заживеем в свой, измислен

Passiflora, ria , и аз съм се замисляла над това за свободните деца и промяната в нас с израстването. И понякога се улавям в същите мисли,  Passiflora! "Да, колко чудесно ще е.... но...ако излезе змия?"...
С годините натрупваме страх, който често ръководи нашите решения и желания...


dennis  ,  благодаря за цитатите! 

 
Да, така е! Но, както писа  Passiflora , понякога е нужен един миг... И аз пожелавам този миг на всички! 

Шери , добре дошла сред нас! 


ARGHT... , не сме имали за цел да ти съберем очите...


Това е така, защото имаш очакване, искаш да видиш осъществена тази промяна... А когато сме с мисъл за резултата, пропускаме приключението на тук и сега... Какво би станало, ако изведнъж човечеството се промени и стане идеално? Мисля, че някои не биха го понесли... А един човешки живот във времето на Вселената, вертикалното време, е само един миг... Ако всички в рамките на един човешки живот се променим, това ще бъде "изведнъж", а не сме готови за такъв масов рязък скок.

За децата... Съгласна съм, че ние им посочваме пътя към злото. Но съм забелязала, че децата правят зло и без да са били научени на него. Например, когато едно дете избожда очите на куклите си /бях чела причината за това, но не ми е дотолкова ефикасно сивото вещество/ и се опитва да направи същото с домашния любимец вкъщи....

Здравейте мили момичета 

Благодаря на всички ви за прекрасните съвети и мисли, които ежедневно споделяте тук!

Тази нощ сънувах съседката, много странно, но в съня си разговаряхме нормално, тя ме помили за някаква информация в първоначално се замислих, но й отговорих много учтиво и в края на разговора й пожелах приятен ден и тя ме изгледа с отворена уста. 
Подсъзнателно съм насочила мислите си май към изчистване на този товар, който си слагам на плещите всеки път, когато я срещна.

Passiflora  ,eто 4е и през какъвто и път да преминеш,стигаш до извода,4е най_важните отговори са в теб самата и ти ги знаеш.Преди време бях писала,4е вярвам и слушам изклю4ително много своята интуиция,тя не ме подвежда.

За децата не съм особено съгласна.Те имат нужда да да бъдат извинени(да не казваме простени,защото е силно понятие),а и също да извиняват.Невинаги искат да им простиш с думи,достатъ4но е да се загледаш в о4ите им и какво казват те,в дребните жестове,които правят.А също така и поставят родителите над вси4ки.Не сте ли забелязали,4е ако 4ужд 4овек постъпи по някакъв лош на4ин с тях,те ще го намразят,но ако това е родител,в никакъв слу4ай.Приемат го като 4аст от урока.

tonimar ,за куклите и избодените о4и... А може би такова дете е много любопитно,какво има вътре.Аз съм говорила с дете,което обезглавява игра4ките.Не го правеше от злоба,не.Просто каза,4е те прили4ат на нас и то иска да знае какви сме отвътре.
А 4е родителите са у4ителите,които дават основата какъв 4овек ще се изгради,спор няма.