За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Преди доста години бях чела нещо за силата на подсъзнанието. Бях още ученичка, но прочетеното ми направи голямо впечатление. Ще го преразкажа с няколко думи. Става въпрос за два описани случая.

Единия случаен. На руски професор с астма се налага да лети със самолет, а му е противопоказно. По време на полета получава тежък пристъп и се налага да му поставят апарат за изкуствено дишане. След като се свестява и понечват да изключат апарата, виждат, че са забравили да отвият крана на кислорода.

Другият случай е експеримент с осъден на смърт затворник, на който е казано, че ще бъде умъртвен чрез прерязване на вените.  Превързват му очите и на китките на двете му ръце наливат на много тънка струя парлива вода, за да създадат усещане за разреза. После започват да наливат  бавно топла вода, за да имитират изтичането на кръвта. Затворникът починал.

Ще следя темата.

ДонКихотка , привет по нашенски! 

Момичета, ARGHT..., благодаря на всички ви! 

Искам да ви дам моите последни усещания и мисли!
От два дни насам си мисля, че... всеки човек е магьосник и вълшебник! От нас зависи как ще си изградим живота, дали ще бъдем подвластни на нещо или някого!... Само ако поискаме да направим вълшебство, то ще стане! Стига да сме в едно с

Любов и Светлина... На всички!

В нас е силата! В нас е желанието! Понякога ние изпитваме тъга и болка. Дали това е нормално? Спомнете си кръга на съвършенството! Наполовина той е бял, наполовина черен. Но във всяка част съществува отрицателната. Там, където има бяло, съществува точица черно, където има черно, съществува точица бяло.... Нищо не е съвършено според нашите човешки представи. Но за Вселената - това е съвършенство! Ние искаме май прекалено много - крайността! А всяка крайност е несъвършена! Защото е крайност. А съвършенството е някъде по средата...

Затова... простете си и се обичайте! Не сме и не можем да бъдем съвършени! Обичайте се! Всеки е грешил, не търсете съвършенството, крайността! Всяка крайност е единия полюс на махалото. А съвършенството е в центрирането, в балансирането на зло и добро, на егото и Аз-а, на желанието ни да сме полезни и да имаме помощ....

Всичко е в нашите ръце! Защото ние сме магьосниците, ние сме вълшебниците в живота ни!

Колкото повече си помагаме взаимно, толкова повече ще се извисяваме! Колкото повече вярваме на себе си, толкова повече ще вярваме на човека срещу нас и на Вселената!


Марица, права си!  Такова е усещането! Но нашата привързаност ни пречи да усетим Цялото

Dennis, права си в идеята ти за еволюцията! Но нека това не оневинява нас като избор!

Passiflora, много си близо! Ще те последвам някой ден! 

fastuche , когато спрем да мислим дали сме прави или не - ще вършим това, което е добро!

mimina, чудесна молитва! Разликата между молитвата и действителността е нищожна!

Erny27, Clarette,  didiela, Dennis и всички останали... 

Какво Утро,Боже!
Благодаря за изписването черно на бяло и на моето светоусещане.
Миминакажи кое те провокира на Благовещение към това разсъждение  .Аз влизам в някакъв вътрешен конфликт когато прочета думи като изтърпя,смирение,примирявам се...очаването някой друг да те упъти,да даде,накаже,изпрати...вярването,че силата е извън нас  Но пък погледнато под друг ъгъл може би имам този конфликт,защото тези качества като смирение и безверие са ми от най-слабо развитите 
ДонКихоткаДобре дошла 
Вела Интересни истории,аз чакам вече с нетърпение това предаване с хипнозата по ТВ то

Мимина, чудесно е да се моли човек, това го свързва с Всевишните сили. Молитвата е мощна и зреждаща, когато идва от дълбините ни. Когато обаче не идва от там, много често не бива чута.        
  fastuche,относно въпроса ти, как общуваме и как постъпваме с хората, които не с в "в крак" с нас, ще кажа, че си общувам нормално. Не насилвам никого да споедля моето мнение и да мисли като мен. Не изпитвам разочарование, ако не ме разбират.            
tonimar, за крайността при хората, тя не довежда до нищо хубаво. Човек , който е в крайностите, винаги има грешна представа за хората и за света, защото си представя едно, а  реалността е друго. Той очаква един резултати, а получва съвсем друг. Това е живеене "извън реалността". Много често, този човек изпада в странни състояния и страда от това, защото разбира,че е живял в собствения си лъжлив свят. Вината не е в света  или в хората около него, към които той е имал очаквания, а в самия него. Много често хората на крайностите се лутат между илюзията и реалност и често губят почва под краката. Често имат разочарования, защото не разбират правилно хората или ситуациите.
Проблема е, че по този начин те могат да отблъснат хората от себе си, като са си създали картина за нещо, което не отговаря на техните представи.Трябва да се научат да виждат и приемат ситуацииите и хората-реално. Защото няма иделани хора. Колкото и трудно е да се реазбере, това е така. Хората на крайностите очакват другия да е идеален, а не си задават въпроса..."аз идеален ли съм, че очаквма от другия да бъде такъв? "Когато разберат това, тогава те вече живеят в реалността.
Вела, много интетересно е това за руския професор. И аз  съм чела такива случки. Наистина възприятията са тези, които изпращат сигнал до мозъка, и той реагира спрямо тях. Така че всичко е такова, каквото го възприемаме.

Запис и от мен!

Лелеееееееее, колко имам да ви догонвам!

Вчера ми попадна едно списание. Искам да го споделя с Вас.
Има какво да се види и научи от него!
А ето го и него:
http://www.self-help.bg/index.php

  на всички ви.
Не съм ви забравила.
Благодатен ден на всички ви.

ARGHT , радвам се, че си тук

Dennis, сутринта на Благовещение, отивайки на работа се срещнах с една позната и продължихме заедно пътя си. Тя сподели, че е тръгнала малко по-рано, за да и остане време да мине през църквата. Аз и казах, че все по-често не ми се ходи на църква на големи празници, а понякога ми идва вътрешен импулс, и без значение дали е празник или делник, влизам в най-близката църква и паля свещ. Тя ме изгледа някак стреснато, нищо не каза, но след няколко часа ми изпрати този линк, който ви постнах. Замислих се, много интересно ми стана това с плазмата, и друг път съм чела за силата на църковната свещ, но сега приех информацията по друг начин. Разбрах защо потребността ми от влизане в църква се промени. През последния месец молитвите ми се трансформираха в благодарствени послания. Винаги съм се молила искрено, но с много мисъл, а сега го правя с цялото си сърце, когато се молиш от сърце, всъщност БЛАГОДАРИШ. Дори чисто физически усещам разликата, трептенето и топлината, които усещам в слънчевия сплит чувствително се увеличиха и станаха по приятни. Нямам думи с които да благодаря на Винцето, тя ми помогна да вникна в същината, показа ми признаците, огромна Благодарност, Винце  . Мисля, че те разбирам, Dennis. Прочетох молитвата няколко пъти, наистина е красива и някак си "пълна" и въздействаща, обаче аз вече не се моля така и разбирам вътрешния ти конфликт. Сигурно и в другия ъгъл има известна истина , и аз не съм от най-смирените 

Напълно съм съгласна с теб. Дали ще отида на църква, за да си запаля свещ зависи от това каква вътрешна потребност имам. Мога да мина покрай църквата и да не усетя и нищо. Тогава няма да я посетя. Друг път изпитвам вътрешна необходимост да си запаля свещ. У дома имам църковни свещи, но понякога предпочитам да запаля в самата църква.  В молитвата си искам да се чувствам по - уединена, за да почувствам със сърцето си, както си писала. След това обикновено имам усещането, че всичко, за което се моля ще се нареди добре. Аз също не обичам да ходя на църква, когато е пълно с хора. Най - често отивам след обяд и има много хора само ако е празник.  Миналата седмица в неделя ходихме семейно на църква малко след 9 часа. Беше пълно с хора. Сигурно бяха отишли за неделната литургия. Определено ми харесва повече, когато в църквата е по - уединено.

Едва ли човек ще произнесе молитва на глас в пълна църква.

Това е право в дестката.Много точно казано
mimina, ето сега разбирам, защо подсъзнателно толкова много обичам свещи да горят около мен.Дори когато влизам да взема вана - паля свещи.Между другото (лично за мен ) там най-дълбоко навлизам в медитация.Усещанията са невероятни, много по-засилени!
Това с плазмата е нещо ново за мен и трябва да се върна да прочета линка.Благодаря ти mimina , че сподели с нас.Това ще ми е от голяма полза!
ДонКихотка
Съгласна съм, че има такива хора и преди 2-3 месеца се сблъсках с една такава личност, която живее именно в илюзорен свят.Именно това живеене "извън реалността", все някога се разбива на парченца и се пада от много високо.Човек никога не трябва да забравя, че живеем в реален свят и всичко което се случва в него е истината!И трябва да приеме, че има другомислещи, което не означава, че те вървят в грешна посока.Пътищата са много - и всички водят до Божественото.Някои го постигат по-лесно, други по-трудно, но винаги се връщаме в правилния път!
tonimar,колко точно си го казала - Колкото повече си помагаме взаимно, толкова повече ще се извисяваме! Колкото повече вярваме на себе си, толкова повече ще вярваме на човека срещу нас и на Вселената!Но никога не трябва да забравяме, че има хора - макар и единици - които могат да ни подведът - трябва да се научим да ги отсяваме!
Passiflora, наистина от самовнушение хората могат да се разболеят.Едно доказателство - всички млади медици, по време на обучението си, започват да търсят всеки един симптом от болестите за които учат.Но можем да се преборим с това!
Вела, аз не се чувствам на място в църквата...но молитвите ми са винаги от сърце - за това и ми се дава.Няма значение къде се молим, важното е молитвата да е дълбоко от сърцето и душата ни!
 

gitadam


mimina, пишеш, че църковната свещ играе голяма роля при произнасянето на молитвата... Аз се чудя дали е задължително да е църковна свещта? Все пак пламъкът е един, само ароматът е различен. Вярно е, че мириса на църковна свещ мислено ме изстрелва в църквата, но все пак това има ли значение за една молитва? Както пише emoli, и около мен винаги има запалени свещи. Но църковни дори да искам, не мога да си купя, защото в католическите църкви тук няма такива. Означава ли, че молитвите на католиците не са достатъчно силни?

Питам, защото от молитви не разбирам. Знам единствено, че трябва да са от сърце, за да има ефект. Дори този ефект да е само прочистващ. И другото, което ми хрумва е... Дали ако прибягваме до молитви само, когато имаме нужда, когато сме притиснати от болест или проблеми - дали тогава молитвите също са истински, та дори да са от сърце?... 


Вела, нали ние сме магьосници! Но при много хора магьосничеството се получава при заблуда, като посочения от теб случай в самолета. 

Dennis , същия проблем имам и аз! Това говори за характера... 


ДонКихотка, много ми хареса мнението ти за човек в крайността... 
Но има и случаи, в които дори някой да знае, че не е идеален, пак изпада в идеализиране... Има нужда да идеализира, защото не намира в себе си ценност, страда от комплекси или ниско самочувствие... По този начин той търси вън от себе си хармонията, защото вътре не успява да я постигне!

Passiflora, благодаря ти!   


nora13 , благодаря за списанието!  Поздравявам те за желанието да помагаш!


emoli , права си за тия, които ни подвеждат... Има ги наистина, независимо дали го правят съзнателно или не... Отсявката за мен е трудоемка работа...

А това тук е чудесно! 


 

Tonimar  , извинявам се, целия пост е цитат, т.е. коментара преди и след молитвата не е мой, просто не съобразих, че някой може и да не отвори линка Аз смятам, че е без значение каква е свещта, важен е пламъка, който е плазма и неговите колебания създават полето - преди време бях чела нещо подобно на това, което е написано за църковната свещ в коментара след молитвата от линка, обаче този път видях нещата по друг начин - спонтанния ми импулс да вляза в църква, да запаля свещ и да стоя с нея в ръка под купола на църквата няма общо с църковните ритуали, дали е църковен празник и дали има много или малко хора. Може би е зов за бърз контакт с Висшите сили или другите ми тела, още не знам как да го нарека, много ми е ново като усещане, но забелязах, че ми се случва обикновено, когато няма как да се усамотя (например отивам на работа и знам, че осем часа няма да остана насаме със себе си, минавам през църквата, зареждам се, или "споделям", а може би просто медитирам... Възможно е това да е "проходилка" и да ми е нужно да е в храм и със свещ в ръка, защото мястото е енергийно, с пламъка е по-лесно, защото още не успявам да го направя навсякъде и винаги без "помощни средства". Не съм влизала в католическа църква, впечатленията ми са само от филмите, но си спомням, че и те палят свещи, само че цилиндрични и доста по големи от нашите, а пък на изток се молят по няколко различни начина, спомнете си паничките от филма за водата или пък въртят едни цилиндри, не се сещам в момента как се казваха, така че коментара за църковната свещ е верен от ортодоксална гледна точка, но само толкова. Tonimar, и аз съм се питала какво става, ако се молим само когато ни "стяга чепика". Намерих отговор за себе си тук.
http://sirius1-bg.net/sirius/dict11/16maria040109.html
 

mimina , извини ме, но поради посочените от  dennis думи и асоциации, наистина не чета такива текстове. Но не е проблем!
 
Благодаря ти за Св Мария!


Тук само в една църква съм виждала свещи...

Ако човек вярва в предсказването на съдбата му или приема на сериозно сънищата си, той неволно оформя мисъл-форма, която напълно може да бъде реализирана като програма за него. Реализирането става само защото вярва във всички тези глупости. Винаги получаваме в реалността онова, в което вярваме.Но колко по детски глупаво и наивно е да вярваме на различни чичковци и лелки, които уж могат да предсказват бъдещето, вместо сами да творим съдбата си, по свое усмотрение. Вие сте истинският създател на съдбата си, ако сте решили да бъдете такъв. Не давайте съдбата си в ръцете на огледалните хора!

Ако вие имате намерение да управлявате съдбата си, услугите на огледалните хора нямат смисъл за вас. Какво представляват астролозите, тълкувателите, предсказателите, ако не огледални хора? Защото те предлагат не просто безобидни прогнози, а заместител на вашата съдба - късче от огледалото, в което ще бъдете принудени да се оглеждате.
Вие сте приели нещо като насока за бъдещето си и то ще остане в подсъзнанието ви, програмирайки по-нататъшната ви съдба. Да не говорим за парите, нима предполагате, че можете да получите част от бъдещето просто така? В Книгата на съдбата не може да се надзърне без последици. И заплащането за тази стока е само едно: ще се наложи да я вземете със себе си и да я направите част от живота си, искате или не.

Като се интересувате от прогнозите, вие получавате огледало и питате огледалния човек дали днес можете да се усмихнете пред него.
Но нали вече имате огледало - слоя от вашия свят, с който можете да правите, каквото пожелаете. С моето огледало аз съм свободен:ако искам, мога с волята си на Създател да обърна всяко поражение в победа - и така ще бъде. И плюя на всички прогнози.
Вадим Зеланд

Преписах горния цитат отново по повод на това, че ние сме вълшебници и магьосници в нашия живот! Докато ние не осъзнаем това и не го приемем за истина вътре в нас и чрез тази истина, пристъпим към действие,.... всичко ще бъде напразно!

Едно напразно търсене в един илюзорно изграден от нас самите свят.

Докато малко липсвах от темата, аз осъзнавах една поредна изградена от мен илюзия. И си дадох сметка за някои неща. Щом съм си изградила илюзии, значи вътре в мен нещо ме кара да продължавам с илюзиите. Защо и докога - се запитах... Значи аз все още не успявам да открия вътре в себе си хармонията, щом си изграждам илюзии....Илюзиите, поне аз, ги възприемам като насочване навън, търсене вън от себе си. Търсене на това, което не успявам да намеря в себе си - било поради страх, съмнение, вяра, доверие, а може и его, което има нужда да се захранва отвън... За всеки човек причините са различни. Както и за различните ситуации. Понякога може да е една-единствена причината, която ни вкарва в огледалото на илюзията, както и в махалото. Понякога може да са няколко....

Докога ще имаме нужда от илюзии? Дали всички, които, четейки поста ми, си казват "Аз не живея в илюзия" са прави? Защото илюзиите в повечето случаи се виждат във финала им, тогава със закъснение разбираме как сме живели с дни, месеци, години, цял живот...

Светлина и Любов на всички!