За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

ARGHT... , много си прав!   /нали няма кой да изревнува тази прегръдка? /

Това, че създаваме илюзия у другите аз свързвам и със собствената илюзия, която сме създали в себе си за себе си. Тоест, един такъв човек предава пред другите своята илюзия, независимо доколко я осъзнава!

Това е за някои от тия, които създават илюзия в другите. А има и такива, за които ти пишеш, че умишлено го правят. Те вече са.... трудни за промяна.

 
 

ARGHT... ,



И аз по-рано си помислих за премълчаването - затова написах, че понякога мълчанието говори повече от думите. Но понякога. В други случаи /а зависи и от човека, който интерпретира/, мълчанието е знак за съгласие.

По тази причина мисля, че при отделните хора и в отделните връзки между двама души, всеки от тях, познавайки другия, най-добре може да реши какво, как и кога....

А относно медицинската лъжа... Мисля, че когато се казва диагнозата, тя дори да е сгрешена, може д да убие човек!!!! Вела наскоро постна подобни примери. Така че аз силно предпочитам лекарите да си замълчават поне отчасти, тъй като надеждата винаги крепи и дава сили за борба! Тази е причината, която ме кара да предпочета "благородната" лъжа в медицината. 

Друг е въпросът за понасянето на лъжата и реакцията към нея!...

лъжата: рядко, да не кажа никога не мога да я оправдая...

благородната лъжа, не е ли части страх, части поласкаване на егото от страна на лъжещия


зависи дали е целенасоено.. ако да, за мен пак си е лъжа

илюзията винаги я свързвам с хора, които лъжат себе си...


сега тони е писала за медицинската лъжа.... тук не знам, признавам си от сърце.. за мен това е чисто субективно аз например искам да знам 100% какво ми е или какво е на близките ми

Бих казала мълчалива лъжа. Когато никой не те пита е по - лесно да премълчиш нещо, отколкото да го казваш. Има моменти , в които  истината е напълно безмислена. Човек ако не иска да прогледне сам няма как някой друг да му отвори очите. Тогава мога да кажа истината, но това е само за мое успокоение, за да ми е чиста съвестта, а не за да допринесе с нещо тази истина за благото на други хора.

Ще дам следния пример: Ако знаете за извънбрачните похождения на свой близък, чувствате ли се длъжни да кажете на другия съпруг? По - лесно е да се премълчи, особено ако никой не те пита. Макар, че по - късно е много вероятно да те попитат " Защо не ми каза?",

звездичка,   аз също за себе си предпочитам да знам на 100% какво ми е! Но аз мога да преодолея изказаната диагноза, каквато и да е тя... /вече успявам/   А има хора, които не успяват или поне не навреме. Та при такива хора, диагнозата съкращава срока им...

А по принцип лъжата, не само благородната, приемам за свързване с егото. Но благородната работи и за другото его, не само за личното его /поне според мен/

Споделям същото мнение.

Между другото, дори на първи април ми е много неприятно да ме лъжат, пък било то и само на шега.

Вела, аааааа, на мен ми е много приятно на първи да ме лъжат /ако успеят/, защото през различни години от реакциите ми на първи април, съм разбирала неща за себе си!

За посочената от теб ситуация... случвала ми се е... Не знам дали постъпих правилно. Може би най-добрия път е да не си пъхаме носа, където не му е работа А дали ще успеем? Все пак балерината се върти на различни страни, понякога си напомням, че не за всички се върти в моята посока! И по-добре да оставя другите да я виждат по свой си начин.

Не съм съгласна обаче, че човек, ако не иска сам да погледне нещата, няма кой да му отвори очите! Понякога може. За мен лично е добре, ако се опитат да ми ги отворят. 

Аз също предпочитам "да ми отворят очите", но не всеки мисли така. Попадала съм в споменатата от мен ситуация и от опит знам, че има хора, които не искат да им отворят очите. Освен това истината всеки я приема различно. Предполагам всички са чували поговорката "На черното бяло да вика".

  Приветки.Изчетох ви с огромно удоволствие.

Има много начини по който може да се разгледа която и да било тема.В случая тази за лъжата.Ще дам два варианта.
Според психолозите и философи като Кант и Сартр
За да излъжем, някой трябва да ни повярва. Така вярата е в
основата на лъжата.Лъжата е, да кажеш нещо фалшиво, с намерението то да бъде прието за истина от някой друг.Има множество причини хората да лъжат. Първата е страхът. Това е най-обикновената причина. Лъжата им дава сигурност и защита срещу възможно наказание. Това е така,защото хората знаят, че са направили нещо наказуемо, лошо в даден момент. Друга
причина някой да се научи да лъже, е защото чувстват, че истината няма да им помогне да получат това, което искат.Други причини могат да са:
За да се оправдая
За да спечеля нещо
Желание за благородни лъжи
Желание да украсявам истории
За да спестя притеснения
За да не обидя някого
За да обясня нещо на детето си
Начин да се  пошегувам

Според психоаналитика В.Синелников
Последствията от лъжата са известни-недоверие на заобикалящите ни.Често родителите не казват на децата си истината,а после се чудят защо децата не им вярват.Лъжата в името на някакво добро.Тази която се спестява на болен човек.....Криейки действителността го лишаваме от възможността за спасение,на която всеки има право.Лъжливият за мен хуманизъм винаги е бил вреден.В оперделени ситуации хората са принудени да крият истината в продължение на дълги години и при това изпитват угризения на съвестта.В подобни случаи подсъзнателният разум в крайна сметка създава такава ситуация,в която скритото излиза наяве.Често хората неразбират,че не е нужно нищо да крият.Трябва просто да се освободят от чувството за вина и лъжата ще стане истина.Всичко е истина и обратно,всичко е лъжа.Как да разбираме това? По времето на Аристотел Земята е била плоска,изобщо целият свят е бил плосък.Който е твърдял обратното е бил изгарян на клада.Но настъпила епохата на Възраждането и се появили нови открития и нова гледна точка за Света.Бил утвърден Нютоно-Картезианският модел за строежа на Вселената.В основата му лежи законът за земното притегляне и причинно-следствените връзки.Така успешно започнали да се развиват науките.На базата на този модел Бор създал своят модел за строежа на атома.И ето че наскоро физиците решиха,че атомът и изобщо целият свят е устроен по друг начин.Тогава какво се получава?Че всяко предишно откритие е било лъжа ли?Но нали след това не са изчезнали всички достижения,който са били създадени именно на базата на стари модели....Всички теории,открития на науката и познанието за строежа на Света са само поредният етап по пътя на познаването на истината.Затова аз вярвам на всяка теория,но също така знам,че по своята същност тя е лъжа,защото не отразява самата истина.Затова просто си избираме модел ,който на този етап ще ни бъде  полезен.Получава се,че няма нито лъжа,нито истина,а просто стадии по пътя на познанието на истината.Ако възприемем модела на съзнанието да поемаме отговорността,никой не може да ни излъже.Защото подсъзнанието пази цялата информация за всяко събитие което е било,е и ще бъде.Затова не бива да се безпокоим дали информацията е правдива или не.Във всеки случай тя ще бъде полезна за вас.

Ще копирам нещо което много ми хареса от един блог


 Казват, че болката от истината е остра и дълбока- със своята справедлива дързост и непреклонна категоричност- но отшумява бързо. Kазват, че болката от лъжата е още по- остра и преследва цял живот. Не зная от кое боли повече. Мен най- много ме заболя от истината за лъжите .

Понякога се опитваме да прикрием лъжите си, като ги определяме като добро или благородство,но всъщност точно тази доброта не е ли чиста проба егоизъм? Но в същото време, не са ли добро, защото са най- краткия път към доброто? Та лъжата е най- лесния път до собствения, приказен, мечтан свят, в който по презумция сме щастливи, в който не съществуват отговорностите и дълга,лоялността и ценностите, не съществуват болката и задръжките, не съществува вината или съвестта. Сигурна съм, че няма човек, който да не е изричал поне една мъничка лъжа. Онази безобидна и благородна мъничка лъжа- най коварната. Защо ли? Ами просто защото е човешко. А тя носи след себе си лавина от лъжи, лъжите почват да идват една след друга, за да оправдаят собственото си съществуване. Докато в един момент се е стигнало до огромни и безсрамни лъжи, от които не можеш да се откажеш на никаква цена, не можеш да изгубиш сладостта от двойната заблуда. Често лъжите ни са насочени по- скоро към нас отколкото към другите. Обикновено не лъжем, за да нараним някого- точно обратното, за да му спестим някаква болка или разочарование. Но дали във всяка една ситуация, когато вярваме, че лъжем другия, не лъжем повече себе си. А какво по- голямо престъпление от самозаблудата- нима тук лъжата не губи всяка позитивна своя светлина.И не се ли преражда тя в жалък страх от реалността и непреодолимо желание за нова доза идилична илюзорност? Какво печелим с една лъжа- дяволитото усещане за грях, към което човек по Адамов пример се стреми. Или онази безпределна свобода и възможност да осъществяваш мечтите си на всяка цена, онази безкрупулност и безпринципност, която повежда собствената амбиция на Аз-а.  Парадокси..

Рано или късно обаче истината се изправя, измъква се изпод купчината камъни, с която старателно сме се опитали да я затрупаме. И брутално ни изкрещява в лицето, че не сме нищо повече от един страхливец, който се е опитал да има повече от собственото си съществуване, повече от идеалното щастие и да бъде повече от действителната си личност.. но не е успял. Да- всяка лъжа завършва с неуспех. Иначе би била истина.

С напредването на опита все по-малко вероятно е да се лъже несъзнателно. Зависи от съзнанието.

Не умея да лъжа, дланите ми се изпотяват и гласът ми започва да трепери. 
Понякога премълчавам истини, случвало ми се е да дезинформирам някого, но не с намерение да го излъжа. Със сигурност се е случвало да излъжа, но не целенасочено, нали ви казвам, би бил пълен провал, човека отсреща веднага би забелязал, че го лъжа, като се замотам в думи и запелтеча

mimina , ще ми е приятно да се запозная с теб и да бъда свидетел на описаната ситуация

 
dennis,  и на мен много ми хареса  този цитат! Ще ме накарате да си променя мнението за благородната лъжа! 

Но все пак, както и да го погледна - пак зависи от индивида! Кой е в състояние да понесе всяка истина и кой е в състояние да не излъже, било то и "благородно". И това зависи не само от развита ценностна система, а повече от осъзнаването. Това е едната страна на "монетата". Едното завъртане на балерината, но не единственото!
Ние се обличаме в доспехите на силния човек, който не иска да лъже, защото това е под неговото достойнство. И той наистина успява да е силен и винаги да казва истината. Чудесно! Обаче...

... Ако на ваш близък му остава месец живот според диагнозата... Ако лекарят реши да премълчи, дори да го излъже... Вие бихте ли му казали истината само, за да знаете пред себе си, че не сте излъгали?  В такъв случай истината не е ли също егоизъм? Да изречеш истината, за да не излъжеш...  защото не ти харесва да лъжеш, но знаеш, че тази истина никой не иска да я чуе?.... Ти виждаш как този човек се надява. Той не е чул диагнозата, продължава да се надява, че има още време на тази земя, че може още да гледа децата си, да вижда слънцето, да чува смях... Но ти, защото държиш да не излъжеш, държиш да бъдеш искрен - му казваш "не се надявай, човече, остава ти само месец".....

Ако на осъдения на смърт му се дават два дни преди да му бъде известена присъдата, два дена, в които той продължава да вярва, че нещо, някаква божия ръка ще го спаси и ще му даде втори шанс... Ти ше му я кажеш ли? За да си в унисон с твоите идеали, сред които е истината...

Мисля, че трябва да се научим да не виждаме само нашата гледна точка! Дори да не е в унисон с нашата логика, с нашия мироглед, с нашите усещания за правилно-неправилно... Само да опитаме да завъртим балерината обратно, да видим другата страна на монетата, нуждите на другия човек.... Защото понякога някои имат нужда от лъжа! И тази лъжа не бива да наранява нашето его или съзнанието ни.

Любов и светлина! 

какво е истина и какво е лъжа?
при положение, че "реалността е въпрос на гледна точка" (С) Марфа възможно е моята истина да не е твоя истина и обратно.

понеже не ме бива в писането ето един линк, който илюстрира (донякъде) това, което се опитвам да кажа
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=7

  Привет и тук


А какво ще кажете за това .... че дълго повтаряната лъжа често става истина 

т.е. "лъжата" може да се се превърне в "утвърждение" 

esme_bolger , доБро утро 

Спокойно можем да кажем, че истината е донякъде субективно понятие. Например, когато чуя името на Джордж Буш, го свързвам с война и агресия. Четох някъде, че той бил най - големия катализатор на световните движения за мир на планетата през последните години, защото войните, които водел подтиквали хората да се обединяват в защита на мира. Ако не бях прочела обяснението едва ли щях да стигна сама до този отговор. Така погледнати нещата изглеждат по различен начин. Може това да е била мисията на неговата душа. За мен обаче си остава първия вариант на истината - моята истина.