Мислите ли ,че този динамичен живот рефлектира в отрицателна посока на децата ни

  • 1 768
  • 36
Какво става масово децата ни стигат до там ,че си проправят път с агресия .Това е много страшно ,защото утре може да е и нашето дете намесено  в една крайна драма.
Виж целия пост
# 1
В напрегнатото ежедневие оставяме това задължение на родители на заден Sad план.И започват да ни вълнуват второстепенни проблеми, като например облеклото на децата скъпите вещи, с които трябва безотказно да задоволиме техните прищевки .За възпитание не се говори то е отживелица ценностите са забравени.Но идва момент си плащаме за поведението ,което сме предприели .Започваме да се оправдаваме и да търсим причини.А тя се крие в нас за голямо съжаление.
Виж целия пост
# 2
Цитат
Мислите ли ,че този динамичен живот рефлектира в отрицателна посока на децата ни 
Мисля.
Виж целия пост
# 3
И аз мисля. Но не мога да измисля какво да направя по въпроса. И на село да ги заведа да живеят, пак някой ден ще дойдат в джунглата и ще е още по-зле, защото ще са неподготвени Confused

Тъжно ми е, че не ни достига времето да бъдем истински с децата си. Вечер след работа имаш 2-3 часа...Това е. Не знам дали ми се живее така Rolling Eyes
Виж целия пост
# 4
Зависи.
Със сигурност начинът на живот рефлектира, но човек винаги може да намери баланс и да се погрижи за възпитанието, без да стига до споменатите крайности:

... И започват да ни вълнуват второстепенни проблеми, като например облеклото на децата скъпите вещи, с които трябва безотказно да задоволиме техните прищевки ....
Виж целия пост
# 5
не мисля.
проблема не е от динамичния живот ... и преди е имало такъв но децата не са се разпарчосвали .
Виж целия пост
# 6
Не мисля. И не може да се слагат под общ знаменател всички родители и всички деца. Винаги е имало хора, които държат повече на материалното. Възпитанието и ценностите не са отживелица.  По-трудно ни е , защото държавата и училището не ни помагат особено.
Виж целия пост
# 7
Не съм сигурна, че динамичният живот е причината.
Виж целия пост
# 8
... и преди е имало такъв но децата не са се разпарчосвали .

нямало е.  Naughty
Моите родители са работели всеки ден до 13:30-14:00ч.
И не са ни лишавали от внимание, ласки, помощ ... От зимен и летен отдих, от екскурзии в Бг и чужбина. От нищо.
И нямаше нерви, забързаност и надпревара с времето.
Не е както сега, да тичаш и да се мъчиш да изкараш 2лв., защото вече закъсняваш да внесеш нейде си поне 5лв.
НЯМАШЕ такова нещо. Всичко беше съвсем друго.
Адски угризения имам, че децата ми не растат, както аз съм расла и нямат моето детство  Tired
Но за да им се осигури живот (сносен) без осезаеми лиспи на материалности е нужно да бъдат лишени от нашето присъствие  Confused
Жалко, но е факт.
Виж целия пост
# 9
Едва ли това може да се нарече динамичен и стресиращ живот. До преди 60 години хората са живели в постоянни войни - световни и локални. И преди това векове наред войната е била постоянна част от живота на хората, които са били или войници или жени на войници, или селяни избивани от войници. Мислите ли, че на фона на това днешния живот е стрес?
На децата се отразява чувството на безсилие, неудовлетвореността и депресията обхванали много родители. В скорошно изследване на нещастните хора по света се оказа, че в България нещастните са над 50% при среден процент за света от 13%. Това се отразява. В динамиката няма нищо лошо- напротив, но негативната динамика или пасивност са еднакво вредни и за децата, и за възрастните.
Виж целия пост
# 10
Цитат
нямало е.  Naughty
Моите родители са работели всеки ден до 13:30-14:00ч.

а моите от 7 до 17:30 - 18:00  (а на приятелите и познатите ми 8-17) , и пак нямаше такива изстъпления .....
работили са много, на смени, пътували са всеки ден по час за работа и обратно и както и хиляди като тях.
не работата на работното място възпитава децата ....
Виж целия пост
# 11
Зависи от родителите...от семейната среда, от това доколко родителите позволяват на външните обстоятелства да влизат в крепостта Семейство. Че влизат, влизат по някакъв начин, но всяко нещо трябва да си има граници......Или дори и от лимона да си направиш лимонада.......Зависи дали все пак родителите ще направят семейството онзи спокоен бряг, при който децата , а и самите родители, ще се прибират с наслада всяка вечер след необходимите и нужните задължения навън......Проблем става, когато вълните превземат брега....

Не мисля. И не може да се слагат под общ знаменател всички родители и всички деца. Винаги е имало хора, които държат повече на материалното. Възпитанието и ценностите не са отживелица.  По-трудно ни е , защото държавата и училището не ни помагат особено.

Добре казано......
Виж целия пост
# 12
Стреса и динамиката определено го има като елемент...но не е само това. Много хора спекулират с тази динамика. Освен това не етолкова важно количеството прекарано време с децата, а качетвото. Или по-скоро баланса между качествено и количествено време.
Всеки сам прави избора си в зависимост от приоритетите.
Виж целия пост
# 13
О, "разпарчетосвали" са се децата, винаги. Правуйчо ми са го блъснали от една скала негови съученици, защото красавицата на класа го харесвала. 15-годишни, в началото на миналия век.

Лошо е обаче, че сега има такава гласност по подобни случаи, води до увеличаването им.

Виж целия пост
# 14
Да, мисля.
Но не само той рефлектира отрицателно и не само това е причината да се питаме все по-често "Какво става с децата ни?".
Иначе би било много лесно да хвърлим цялата вина за случващото се върху забързаното и натоварено ежедневие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия