ДА СПРЕМ ЦИГАРИТЕ заедно!

Ричи все едно аз съм го писала това 
И моята работа е с недоволни хора, постоянно ядове и проблеми и аз така се подлъгах няколко пъти и най-накрая престанах да се боря, даже пуша повече от преди 
Сега от 1.08 съм решила пак да се пробвам, чета Кар и зная, че е прав, когато не пушех имах и повечко пари, купувах си разни нещица, а сега 
Докато не пуших качих 5 кила,които добре ми дойдоха, сега пуша и те не мърдат, та трябва при следващия опит вече и с храната да внимавам 

Аз да се оплача с поредния не успешен опит да се откажа от цигарите.Не бях палила 8дни но се случи нещо неприятно и пак започнах.Сега не знам дали ще имам  сили за нов опит.

galina1977    всички имаме по няколко неуспешни опита.Важното е че си разбрала че можеш и без цигари.за следващия път бъди по-внимателна и избягвай изнервящи ситуации.Аз си повтарях наум че всичко е наред,и като ми се пушеше-броях до 30/но бавно/.Наред с цигарите четях и статии за храненето и нервите,лекувах се сама и с помощ от темата.
Някой знае ли каде е Здравчето  ,липсва ни.
lasi айде пак в отбора,пък аз си мислех,че като не пишете и всичко е наред с вас.
Успех на всички ви 

Нямаше как да избегна това което ми се случи.

Всичко лошо което се случва,е само оправдание да запалим още една цигара.Сами се самозалъгваме.Как преодоляват непушачите лошите вести?Признавам,на 6-7 ден от спирането се бях ядосала и запалих,след това умрях от яд и срам,и си дадох сметка, че е само си търся  оправдание за да продължа да пуша.Много е трудно,снощи за пръв път сънувах че пак пуша,днес чета отново Алън Кар,всеки ден се моля да устискам да не запаля.Няма да се дам.

Галина, лошото не подминава никого. Спомням си на 5-я ден като се скарах жестоко със сина ми и запалих цигара. Оплаках се тук, не ми беше олекнало, след като я изпуших, не се чувствах по-спокойна..ние си внушаваме. Не спрях опита на отказването и ето-вече 3 месеца и половина не пуша. А можеше да се поддам и да се води неуспешен опит.
Пожелавам на всички, които почват сега борбата да си припомнят защо го правят, защо го искат, да покажат над себе си, че са силни. 

запис. почнах от вчера, грубо казано ...

този път се обявявам някъде, за да си създам още един повод за срам, ако се издъня ... плюс за да се надъхваме взаимно, ако има нужда. и да гледам резултата на лентичката, определено ме кефи и ме стимулира.

пушех от 20 години, не съм ги спирала и нямах и желание да ги спирам досега, това ми е едва втори опит. с книгата на Алън Кар. Миналото лято с него успях, не пуших месец и нещо и после от келешлък се изложих. но се убедих, че работи, и не иска някакво чутовно усилие като воля, което за мен е чудесно.

днес като за втори ден, не ми се пуши, но съм нещо като с усилен ПМС ... не ми се говори, необясномо нервна съм, изпадам в нервни кризи от време на време, дори до плач, а и ми се спи. но поне не ми се пуши и не ми се яде

някой друг спира ли с тоя метод само?

Да, даже почнах да го чета след 10-я ден от спирането, когато агонията ми беше силна. Дано ти е по-леко да ги спреш. А нервите по-скоро са от спирането, а не от ПМС-то.
Може би и затова беше мъчително за мен, защото нервата ме тресеше яко, но не исках да я показвам външно. Общо взето се криех в някоя стая сама. И ревях в темата  

бе ако не беше книгата, едва ли бих спряла и за ден ... миналата година не я дочетох, спря да ми се пуши, а бях я преполовила някъде...
сега като я прочетох изцяло, все пак ми се струва, че ефектът й е най-силен в началото на книгата ... не знам, любопитно ми е на някой друг как му се е сторило това.
та ползата от книгата ми е 1. разбирането и мотивацията и 2. началния старт - наистина не ми се пуши. бих запалила по навик, но като се замисля пуши ли ми се, отговорът ми е, че не ми се пуши ...  аз нарочно и настоятелно пуших докато не я изчетох докрай. но някак спонтанно ги бях намалила и определено пушех "с отвращение" последните два дена ...
това не ми спестява нервите обаче, все пак физическа абстиненция си има ... а и главата още ми тежи и още не усещам някаква промяна в дишането (бях се задръстила в най-буквалния смисъл) ... като казвам ПМС го ползвам за сравнение, не съм в тоя период, но просто това ми е известното състояние с необясними нервни сривове ...
имам една позната, която вече няколко години не пуши след спиране с книгата на А Кар, разправя ми, че като я хване съмнението и й се припуши, прочита части от книгата и се взима в ръце ... дай боже всекиму!


ПП добре де, не че не ми се пуши, но бих преживяла ...
пуши ми се, как да не ми се пуши, я колко пъти само глагола съм споменала в тоя пост ...
но някак е различно след книгата, не е както друг път, сега може и да ме тормози мисълта,но е въобще възможно ...

аз се чудя как да си излъжа мозъка, че да не е волево ... да няма жертва в контекста на книгата на Кар ... ама вари го, печи го, волево си става ... тва да пропускаш мисълта, да се разсейваш като се замислиш за проблема, да се правиш на ударен като гледаш друг ...

 Здравейте, аз отдавна ви следя, четох и книгата на Кар ... ама явно и тя не ми повлия ...
 Точно сега искам да Ви попитам - защо пушачите са за съжаление , т.е. ясно ми е това, че не могат да се откажат, НО ...
 аз като пуша ми е голям кеф ... и хем не искам да пуша, хем си викам -  густо ми е, сега и от това ли да се лишавам ?
 Е как тогава да ги спра ?!
 Моля, обяснете ми го отново .

 Благодаря, за което .

не знам дали ще го обясня ясно с абстинентния си мозък

така както аз го разбирам, според Кар са нещастни, защото са в капан - не са очаквали, че ще се пристрастят по този начин, не могат да спрат, изпитват (повечето/често) чувство за вина за това, че пушат ...
не знам какво отключи книката на Кар у мен, аз бях голям скептик като ми я увираха в очите миналата година ... но реших да я прочета. сега, със сигурност има моменти, в които нагласата за спиране на цигарите е подходяща, и такива, в които не сме готови. аз явно съм била готова донякъде, след 20 години активно пушене, напоследък все ме наболва по нещо, пуша не особено хубави цигари ... но ако не беше тая книга, не съм сигурна дали бих успяла. факт е, че с нея някак става по-лесно. наистина има нещо като препрограмиране с нея. защото аз също бях убедена през всичкото това време, че ми харесва да пуша ...

сред нещата, които на мен специално ми харесаха, са няколко постановки, които са обратното на това, което пушачите чуват непрекъснато напоследък -
- не е вярно, че щом не можеш да ги спреш, нямаш воля, напротив, за да се научиш да пушиш гадостта трябва сериозна воля и добро здраве; но ти си в капан и не е въпрос на воля излизането от него;
- не си виновен ти, ти като пушач си жертва; защото ти не си имал намерение да станеш зависим, но никотинът е наркотик, плюс, че отвсякъде те зомбират колко е готино и престижно и чудесно да пушиш ...
- волевият метод за отказване на цигарите почти гарантирано води до неуспех, защото жертваме любимото ни удоволствие цигарите и винаги оставаме с мечтата за тях. докато, ако възприемеш посланието на Кар, цигарите са голяма гадост, която си щастлив, че си зарязал успешно; не правиш жертва, нищо не губиш, напротив - печелиш куп работи; през абстинентния период малкото чудовище вътре в теб се обитва да те измами, но ти ще го пребориш и ще си окончателно и завинаги свободен, непушейки му правиш мръсно и то страда

Не знам какъв съвет да дам, за да стане възможно посланието на Кар да достигне до вас ...
при мен просто стана, при това имам чувството, че стана, независимо от мнението ми за прочетеното и ентусиазма при четенето ...

мисля, че пушачите възприемаме много субективно нещата и причината за това е дрогата

преди години ме шокира една случка, която ме накара сериозно да се замисля по темата пушене, но не до там, че да ревизирам отношението си към цигарите, нито да правя опити за "воля" и т.н. въобще опити за спиране ... но тя за мен прекрасно илюстрира кривото огледало през което гледаме понякога

бяхме почнали да водим доста заседнал живот с мъжа ми, по цял ден от стол на стол на стол ... та решихме да тичаме в парка. почнахме ние първия път, подтичвам из алеите аз, усещам как въздух не ми стига, почвам да горя, пламтят ми бузите ... и си мисля "леле, тоя кислород, дето сега влиза, като тичам, направо ме замайва, ау, супер е, ето вкарах аз кислорода обратно в горкото ми тяло" ... и упорствам в усилието, убедена, че ми е много гот от прилива на кислород ... на другия де с гордост разказвам това на една колежка, лекарка, като съм убедена, че ще ме поощри и тя за здравословното поведение. тя обаче се втрещи, вика "е как така ти хареса?! това, което си изпитала е асфикция. задушавала си се!"

и понеже,  като гледам, бъбря си аз, да се намирам на работа и да не пуша , но всъщност май не съм ти отговорила ...
ей това е странно - хем ... хем.  и аз така. би трябвало ако ти е кеф, да не искаш да спираш. и обратното, искаш да спреш, щото нещо не ти е кеф ... ама в действителност не изглежда така и е наистина хем, хем

можеш ли да мотивираш сега защо не искаш на пушиш? - защото осъзнаваш, че са опасни, нездравословни, водят до рак и куп други болести, или поради друга причина?

и можеш ли да опишеш, защо ти е густо именно - аромата, замайването, вкуса ли, стойката, позата на ръката ...
защото и на мен ми е било така, дърпам и ми е кеф, все едно кой знае какво чудо вдишвам ... чак като прочетох книгата на Кар, направо се засрамих какво съм харесвала ... точно като в случката с асфикцията пушех и анализирах какво ми дава цигарата в тоя момент, какво става, кое ми харесва, има ли нещо за харесване, какво се случва като свърши цигарата ...

готиното на книгата на Кар е в това, че някак ми промени нагласата - цигарите спряха да ми харесват - колкото и да е абсурдно да го кажа, честно

Verity Hunt , малко се затруднявам да отговоря, но ще се опитам .

Искам да спра цигарите, защото давам  пари за това
- един стек карелия без бандерол - 38 лв.
На месец ми струва  грубо 120,00 лв.
Пушенето на цигари особенно сутрин с кафето ми отнема поне 1 час, заедно с разкрасителната процедура .
И по принцип като пуши човек , губи много време в пушене .
ако пуша примерно 20 цигари по 10 мин. , това е равно на 200 минути дневно .
Средно това са 3 - 4  часа на ден .
За това искам да ги спра / тук не включвам и вредата от тях , за която всички знаем /
И също така мириша на пепелник .
Само дето купувам дезодоранти и пърфюми - ми аз си вункам на фасове .

От друга страна обаче, това очевидно не е достатъчно да ме мотивира .
Но защо ?
Защото ми е кеф ?
И така ... все си мисля да ги спирам и все си пуша ...
А дните минават, живота си върви, парите си ги харча и си преча и на здравето ....

Усмивка, ще ти дам още една мотивация. Да не си зависим. Аз лично ми омръзна да бъда зависима от порока си.
-няма да отида там на гости, защото у тях не се пуши
-почвам нова работа и въпроса е- Къде се пуши
-цигарите свършват през нощта и страх не страх бродя по нощните улици да си купя..а квартала не е от спокойните
-пътувам дълго и се побърквам по почивката на автобуса и вместо да се изпишкам пуша 2 цигари
-закъсала съм за пари, но като пълен наглец си отделям пари за цигари. Каквото остане-за семейството.
-дори смешното и гадно след секс, вместо да се гушкам да стана и да изпуша цигара, че кефа да е пълен...
Сигурно още мога да изброя..