Кое е У НАС за вас?
. Там се чувстваме на гости 
. Къде е У НАС?
- Публикувана: 16 март 2009, 23:49 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2009, 19:10 ч.
# 30
17 март 2009, 10:49 ч.
. Там се чувстваме на гости .
Виж целия пост
У нас е домът, в който живеем (аз, съпугът ми и децата), въпреки че на хартия не е наша собственост. Не възприемам дома на родителите ми (нито той - дома на неговите родители) така
. Там се чувстваме на гости .
# 32
17 март 2009, 11:23 ч.
У нас - при майка и при татко/ у нас - при децата ми и при съпруга ми....две "у нас" имам....
Бащината ми къща винаги ще си остане "у дома". Винаги се прибирам с радост и си тръгвам с тъга оттам.
В сегашния ми дом се чувствам пак у дома - сред децата и съпруга си......
Виж целия пост
Бащината ми къща винаги ще си остане "у дома". Винаги се прибирам с радост и си тръгвам с тъга оттам.
В сегашния ми дом се чувствам пак у дома - сред децата и съпруга си......
# 33
17 март 2009, 11:32 ч.
"У нас" е където съм аз, децата и мъжът ми.
Другото е бащини ми къщи (макар, че там където живеят нашите сега е собственост на майка ми).
Виж целия пост
Другото е бащини ми къщи (макар, че там където живеят нашите сега е собственост на майка ми).
# 34
17 март 2009, 11:52 ч.
Странно е, но бащината ми къща не съм смятала за "у нас" откакто срещнах мъжа ми. Изведнъж стаята в студентски град ми стана повече "у нас" от къщата, където съм израстнала. Сега апартамента ни е "у нас". Домът ми е там, където е мъжа и детето ми.
В домът на родителите на мъжа ми също не мога да се почувствам у дома. Нищо не е същото. Даже старото ми легло при мама вече не ми се струва удобно.
Уютно и хубаво ми е някак само в нашия апартамент. Сигурно и спокойно. Незнам как ще се разделя с него за да отидем в по-нов и хубав.
Виж целия пост
В домът на родителите на мъжа ми също не мога да се почувствам у дома. Нищо не е същото. Даже старото ми легло при мама вече не ми се струва удобно.
Уютно и хубаво ми е някак само в нашия апартамент. Сигурно и спокойно. Незнам как ще се разделя с него за да отидем в по-нов и хубав.
# 35
17 март 2009, 12:11 ч.
Улавям се често да говоря за няколко места като за "вкъщи"...това е там,където съм живяла до 18 си година/така съм възпитана,а и такова чувство е останало в мен,че винаги ще го наричам "вкъщи"/;
мястото,където живеем в момента с мъжа ми и детето/но то е преходно и след време ще това "вкъщи" ще бъде някъде другаде/;
и там,където живяхве със сестра ми заедно и където сега остана само тя "да си се разпорежда"/но и там ще ми е вкъщи довреме,след което ще загуба тази си принадлежност към там/.
Виж целия пост
мястото,където живеем в момента с мъжа ми и детето/но то е преходно и след време ще това "вкъщи" ще бъде някъде другаде/;
и там,където живяхве със сестра ми заедно и където сега остана само тя "да си се разпорежда"/но и там ще ми е вкъщи довреме,след което ще загуба тази си принадлежност към там/.
# 36
17 март 2009, 17:06 ч.
За мен у нас не е мястото с четири стени явно.
У нас са хората, с които живея и уютът, който това съжителство създава на даденото място.
Виж целия пост
У нас са хората, с които живея и уютът, който това съжителство създава на даденото място.
# 37
17 март 2009, 17:55 ч.
Преди да се оженим, и двамата с мъжа ми живеехме сами, в малки жилища. Сега живеем в моето в Люлин, а той си запази другото /още по-малко/ в центъра и го ползва за офис /професията му е свободна, не е на твърдо работно време/. Той решава проблема с двете жилища като ги нарича "горе" и "долу". "Горе" сме ние с детето, "долу" е той. Когато бях бременна, живеехме "долу", за да сме близо до болницата.
Аз съм родена в малко градче не много далеч от София. Понеже баща ми беше военен съм живяла там като дете и след това се преместихме тук. В градчето нямам никакви роднини или запазени приятелства /доста отдавна беше/, но продължавам да го сънувам, и то често. И сега, когато обсъждаме къде наблизо да попътуваме с новата кола, за да видим ще има ли проблеми и т.н., въпросното градче беше споменато от мъжа ми. А аз още се питам искам ли да го видя или не. Все пак беше в друг живот.
Виж целия пост
Аз съм родена в малко градче не много далеч от София. Понеже баща ми беше военен съм живяла там като дете и след това се преместихме тук. В градчето нямам никакви роднини или запазени приятелства /доста отдавна беше/, но продължавам да го сънувам, и то често. И сега, когато обсъждаме къде наблизо да попътуваме с новата кола, за да видим ще има ли проблеми и т.н., въпросното градче беше споменато от мъжа ми. А аз още се питам искам ли да го видя или не. Все пак беше в друг живот.
# 39
17 март 2009, 18:08 ч.
При мен нещата са прости - там където живея сега е и родния ми дом.
Тук съм израсла първите си 15 -тина години.
След известно прекъсване , продължавам да растя на същото място
Тук е моето " У нас " .
Виж целия пост
Тук съм израсла първите си 15 -тина години.
След известно прекъсване , продължавам да растя на същото място
Тук е моето " У нас " .
# 40
17 март 2009, 19:53 ч.
"У нас" и "вкъщи" за мен е гр. София. Част от седмицата прекарваме извън града и тогава сме "на Бистрица". 
Виж целия пост
# 41
17 март 2009, 20:27 ч.
И двете са ми 'у нас" , според контекста уточнявам за кое 'у нас" става дума, подобно Михалко:–))
Виж целия пост
# 42
17 март 2009, 22:51 ч.
У нас е моят дом,моята крепост където живея със съпруга и децата си,нашето жилище.У нас казвах и за къщата на родителите ми където съм отраснала,но се усещам ,че вече казвам- У вас.Явно се пречупих вече,не живея в родния си дом от 12години и когато съм у родителите ми ми е хубаво.Но когато се прибирам във Варна и наближим блока ни ми се стопля сърцето.При мама е хубаво,но най-хубаво е в моя дом!
Виж целия пост
# 43
17 март 2009, 22:56 ч.
И аз съм така.
"У нас" се чувствам в къщата на майка ми и баща ми.
Виж целия пост
При родителите ми отдавна вече не е "У нас", въпреки, че когато отида се чувствам у нас. Сегашното ми местожителство го наричам "У нас", но далеч не се чувствам у дома си. 
"У нас" се чувствам в къщата на майка ми и баща ми.
# 44
17 март 2009, 23:12 ч.
У нас съм си единствено в къщата на баба и дядо, на село.Там израснах, при тях. Там бях дарена със всичката обич на света ! Там е сърцето и душата ми. Сега живея в София, в нов голям апартамент който си е мой. Но сърцето ми не е тук. То завинаги ще си остане...у нас.
Виж целия пост
Препоръчани теми