У нас е домът ми където са децата и съпруга ми. Допреди няколко години си мислех че "у нас" е и при родителите ми където си имах стая. Докато един ден ми се обади снаха ми да каже че е изпразнила стаята ми за да я направи детска стая за племенника ми и искаше да знае какво да прави с кашоните мой вещи. Кашоните с вещите ми заминаха на тавана а аз като отида там вече спя в гостната като гостенка.
Виж целия пост
Къде е У НАС?
- Публикувана: 16 март 2009, 23:49 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2009, 19:10 ч.
# 46
17 март 2009, 23:30 ч.
Не го разбирам това - да имаш семейство мъж /жена/, деца и да продължаваш да мислиш че при мама и тати е у нас, в къщи и прочие. Бати и "селския" манталитет ще да е. За какво човек създава семейство - да направи само поводи дъртите да давата пари по повод и без повод ли?
Не ме учудва - затова сме кекава нация и като ни изтресе проблема и все търсим някое чуждо рамо да ревем!
Виж целия пост
Не ме учудва - затова сме кекава нация и като ни изтресе проблема и все търсим някое чуждо рамо да ревем!
# 47
17 март 2009, 23:40 ч.
Разбира се,че винаги ще се чувствам " у нас " там ,където съм израснала и съм живяла 22год.Но домът ми,вкъщи ,това е там ,където живея със сина ми и мъжа ми.Там ,където ни е добре да сме си само ние тримата.
А когато отивам там,където съм живяла до скоро,сега казвам "отивам при мама и татко"
Виж целия пост
А когато отивам там,където съм живяла до скоро,сега казвам "отивам при мама и татко"
# 48
17 март 2009, 23:53 ч.
И мен не ме учудва това за кекавата нация, щом има хора, които наричат родителите - дъртите и смятат, че когато останалите създават семейство е само, за да затрудняват финансово "дъртите". Оф.
Виж целия пост
# 49
18 март 2009, 07:34 ч.
От години не съм наричала дома на родителите ми "у нас". Въпреки че съм там почти всеки ден - живеем в един вход.
Неусетно някак стана - първите 1-2 години, след като вече не живеехме заедно, там беше "у нас". С течение на времето започнах да звъня на вратата им, вместо да си отключвам, и да ми е неудобно да ровя по шкафовете им.
Виж целия пост
Неусетно някак стана - първите 1-2 години, след като вече не живеехме заедно, там беше "у нас". С течение на времето започнах да звъня на вратата им, вместо да си отключвам, и да ми е неудобно да ровя по шкафовете им.
# 50
18 март 2009, 08:05 ч.
notar, не си прав. Жените сме доста сантиментални и причината домът на родителите да е "у нас" не е свързана с изброените от теб. Освен това, ако си живял с вашите 25год, а си семейна от 3 год. е доста трудно дори да ти се обърне езика.
Виж целия пост
# 51
18 март 2009, 08:39 ч.
"У нас" е там, където живея или съм живяла аз. Ето сега например, баща ми си купи нов апартамент и там е "при татко". Но жилището, в което съм родена, винаги ще си остане "у нас". Имам три "у нас" - старият, новият апартамент, и вилата.
Виж целия пост
# 52
18 март 2009, 12:28 ч.
Може би си права - аз разсъждавам от мъжката страна повече и наистина има бегла представа за женската мисъл, а и съм привърженик повече на шоковата терапия, но винаги ми е пред очите примера на немците - като станат пълолетни и получават един силен седесарски шут в задника и с торбичка на рамо тръгват по широкия свят да дирят щастието. За майтап или на сериозно - нещо такова се случи и с мен. Просто като казвате "у нас" трябва да си помислите и за човека до вас - как ще се почувства "у вас", нали? 
Виж целия пост
notar, не си прав. Жените сме доста сантиментални и причината домът на родителите да е "у нас" не е свързана с изброените от теб. Освен това, ако си живял с вашите 25год, а си семейна от 3 год. е доста трудно дори да ти се обърне езика.
# 53
18 март 2009, 13:40 ч.
У нас отдавна е собствената ми къща.Не се обърквам и за миг.Ролята на неудачница живееща в мамината къща с мъж и деца отдавна не ме кефи особено много.Представям си...говорим си с мъжа ми и аз му казвам:Ами аз отивам до у нас да взема едни документи например.....и да имам напредвид къщата на родителите ми.Е не ми е ясно как става номера с преплитането на езика.
П.П и напълно съм съгласна с гледната точка на notar.Как беше оня лаф първите 40 мама и тате да помагат после децата.
Виж целия пост
П.П и напълно съм съгласна с гледната точка на notar.Как беше оня лаф първите 40 мама и тате да помагат после децата.
# 54
18 март 2009, 13:56 ч.
От 5 години съм отделена от нашите, живея с приятеля си. Странно е защото когато се прибирам при родителите си понякога се чувствам като у дома си, понякога не - според емоционалната ми настройка. Но факт е, че с родителите си се виждам 2-3 пъти в годината за по2-3 дена. Така, че по-голямото У НАС си е в там където сега си живея с приятеля ми. Предполагам, че когато имам деца и създам семейство, това вече наистина ще бъде моето У НАС, там където е съпругът ми и нашите деца 
Виж целия пост
# 55
18 март 2009, 14:39 ч.
Аз не живея с родителите си от около 8 години вече. Но преди да си купим къщата с моя бъдещ съпруг, си казвах на тяхната къща У нас. Сега, обаче не казват така. У нас е само едно място--нашият си дом. Тяхната къща си е У тях, да не говорим пък за дома на свеки. Той никога не е бил У нас, но и мъжа ми вече не го нарича така. И аз се виждам рядко с родителите си.
Виж целия пост
# 56
18 март 2009, 15:02 ч.
У нас е нашият дом,който създадохме преди 5 години с мъжът ми.Там ми е най-хубаво.Когато се прибера при нашите,също ми е хубаво,това е домът на моето детство и юношество,но вече не е "у нас".Много го обичам обаче този дом от моето детство,не мога да си представя някога да не се прибирам там.
Виж целия пост
# 57
18 март 2009, 15:16 ч.
О, "У нас" отдавна е домът, който сме създали със съпруга ми. Където и да е той (местим се май често.. 
)
Домовете, където сме израстнали, наричаме: "У нашите" и "У вашите".
Виж целия пост
)Домовете, където сме израстнали, наричаме: "У нашите" и "У вашите".
# 58
18 март 2009, 17:58 ч.
При мне двете места са идентични. Живея на един от етажите в къщата, където живеех и като дете. И тук си е У НАС. По стечение на обстоятелствата миналата година мис е наложи да живея на други места. Е, много ми беше чоглаво. Не беше У НАС. Исках си у нас. И съм си у нас вече. И никъде не искам повече да ходя !
И все пак на етажа, където са родителите ми е- у майкини, а на моя етаж си е у нас.
Виж целия пост
И все пак на етажа, където са родителите ми е- у майкини, а на моя етаж си е у нас.
# 59
18 март 2009, 19:07 ч.
У НАС е сегашния ни дом,с мъжа ми и детето ни.Има си някакъв специфичен, наш уют и тук се чувствам най-добре.При родителите си, го чувствам като някакво далечно У НАС.Понякога и аз казвам "у нас" при родителите ми,но не го чувствам така,въпреки,че там съм винаги добре дошла.
Виж целия пост
Препоръчани теми