"Смешно" ли е раждането? - 1

Да дано при всички да мине леко и с усмивка!

Да споделя и аз въпреки че в онзи момент не ми бе до смях.Лягам на магарето за клизмата санитарката бута маркучлето с разтвора и започват разговор със сестрата която си е доста младичка та напълниха ме с разтвор  и аз усещам че немога да поема повече  казвам на сестрата а тя ми вика още може па като взе да излиза като фонтан май усети че е достатъчно е поне леко я окъпах.Ами така де да слушат малко.

Не знам дали е "смешно", но беше най-екстремното и естествено раждане, за което съм чувала
Е, изживях го и добре, че беше през нощта, защото ... иначе не ми се мисли
Започвам от сутринта, защото явно детето ни е чакало ...
На 7.02 сутринта у дома все още бяха изпрани само дрехите на бебка и нямахме никаква друга подготовка за появата й ... дойдоха приятели и направихме разместване, ходихме да купим скрин (така и не го сглобихме него ден), а вечертаааааа ... така дълго планираната фотосесия на тумбака ми  (от месец и нещо вкъщи е професионалната фото техника на един приятел и все отлагахме за "утре" ) Та това през деня ... в 10 вечерта си легнах, а мъжО остана на компа ... разбира се НИКАКВИ признаци за раждане (че беше и рано --> 20-тина дни преди термин)
Към 2 и 1/2 сутринта (на 8.02) почнаха болезнени и търпими контракции на 10-тина минути; мъжО стана в 3 и каза, че тръгваме, когато кажа ... ама моя отговор беше: "А то по-рано от обяд няма да стане!" В 3 и 1/2 контракциите станаха на 6 мин. и станах да се обличам ... в 3 и 45 бях в колата и потеглихме за МД ... стигнахме за 6 мин. , а последните контракции бяха през 4 мин  ... влязохме в приемно и зачакахме да се обадят в родилна зала ... добре обаче започнаха напъните и се развиках, че ще им родя в коридора ... това в 4 и 5-7 мин. ... дойде акушерка и започна с глупавите въпроси за прием, а аз и отговарям, ходя, пъшкам и се събличам разхвърляйки дрехите си в коридора ... схвана, че няма време за прием и в 4 и 10-12 мин. бях вече в родилна зала  След три напъна се появи ИРИНА  в 4 и 20 мин
Та това е моето второ раждане

     Представям си какво е било.      Вярвам че не ти е било смешно, но отстрани е .... 

Аз отдавна се каня да пиша за моето първо раждане,ама пусто все не се наканвам.Ама сега вече идва ред на номер две ,та!Да започна отдалечее термина ми беше за 12.09,аз обаче още в петия месец сънувах,че ще родя на 26.08 и го разказах на всички този сън.Само,че не ме приеха много на сериозно,но нищо после им го върнах тъпкано Заради съня аз още в края на 8я месец държах да купя всичко необходимо и вървяхме с мъжо,пък той разправяше на всички продавачки ,че жена му е луда за връзване.Добре ама идва 25.08-ние тогава имаме годишнина от сватбата и съответно излизаме на ресторант с приятели,но мен не ме свърта нещо.Направо станах да се разхождам,че нещо ме наболяваше ама кой да ти знае,че са контракции Прибираме се ние по живо,по здраво и си лягаме.Обаче аз се събуждам към 1.30 от някакви болки и почвам да се чудя дали са контракции.Засичах,засичах и пак не бях сигурна ми се уплаших ,че ще раждам апък дрехите на бебето не са изгладени.И започвам аз да гладя и като дойде контракция се свивам малко и продължавам.Той мъж ми по едно време се надига и ми вика <Какво правиш бе жена?>А пък аз му викам-Ми не виждаш ли гладя дрехите на детето,че ще раждам!Да не мислите ,че много се впечатли обърна се и заспа.Така,изгладих аз и си  мисля.Ми то малко ме отпусна,да взема да си легна да си почина и съм заспала.На сутринта ме събужда телефона обажда се най-добрата ми приятелка,да позлорадсва на мой гръб и ми вика.Какво стана а да не би да раждаш?Обаче аз и викам -Ми даа.Ей таз жена така се ошашка,то не бяха извинения,не беше чудо.ПОсле ставам аз имах уговарка с майка.Срещнахме се и утиваме на сладкарница.Поръчахме ние и ме гледа и ме пита -Ама ти защо се свиваш такава? и като и казах...Айде и тя се ошашави.Бързо да се  обаждаш на лекарката,ще родиш в сладкарницата.Обадих се аз та като,чу че имам контракции на 10мин. ме извика в болницата.Съответно аз се обаждам на таткото и му казвам,че трябва да дойде и да ме закара до болницата,че ще раждам и т.н.А отговора беше зашеметяваш.....МОля те не ме занимавай с глупости ,избирам лак за паркета. Аз съответно му тряснах слушалката и вече,сещате се какви приказки по негов адрес изговарях.В тоз момент ми звъни и заеква,ма как така нали има много време.ВЯрвайте за две минути дойде още не знам как.ПОсле пък мина на всички светофари на червено,че го заплаших,че ще си хвана такси.Та пристигнахме в болницата,прегледа ме жената-4см.разкритие и ме пусна да си взема чантата от вкъщи.Утивам след 1час да ме приемат и се почна.Акушерката в приемно вдигна скандал на мъжа ми ,че качил сака на леглото,после ми вика -Ми ти що си с гащи ,че откъде да знам аз ,че трябвало да ходя без,щото аз по принцип си употребявам,ама явно не съм в крак с модата.А като ме видя,че съм и със сутиен имах чувството,че вулкана Етна изрига. Приеха ме в предродилна,настаниха ме пък аз ухилена до уши и една акушерка ми вика.Момиче като те гедам каква си нахилена,след малко ще те види.Пък аз курназ,наболява ме ама нищо непоносимо,слаба работа.ПОсле ми боднаха една система и след половин час вече ,ми се плачеше,но това ще го пропусна.Имаше и един лекар ,който дойде по едно време при нас ,имаше още две момичета и гада коментираше Коя,колко издържала на болка.Идеше ми да го хвана за топките да види той колко ще е издръжлив.Колко го кълнах и него,че и мъжа ми,щото предният ден ми разказваше,че иска пет деца.И така два часа,после изведнъж усетих напъни и в този момент при нас нямаше никой,че се развиках.Идва акушерката и ми обяснява как било още рано.Ама как ще е рано,бе жена а аз го усещам вече как напира между краката ми.Уплаших се,че ще родя права,добре че лекарката реши да провери.Оттам нататък,всичко ми е стандартно родих с три напъна и после малката изплака.После малко шев и кройка и така.Вкараха гордият татко да ни види и какъв беше коментара на деня ...Има моите уши Аз очаквах поне медал да ми дадът пък то,язък.Та това е моето раждане,сега се приготвям за второто.Дано не съм ви дотегнала и отегчила,също се извинявам ако има правописни грешки,че е дълго и не ми се проверяваше.  на всички мами с чувство за хумор.

 Доста се посмях с твоите перипети. Другия път не отлагай влизането в болницата, да не стане като при мен - едва не родих у дома.

Мой близък приятел ми е разказвал как жена му родила на неговия рожден ден зорлем, та ето и една история от мъжка гледна точка:
Та, бебето трябва да се появи на 22.08., обаче нашият още от самото начало е казал, че ще е на 01.08., за да е родено на неговия рожден ден. Когато питат кога ще се ражда, двамата с жена му отговарят различни дати Та, нормална бременност, всичко е по мед и масло, обаче 1 август наближава и никакви признаци за поява на бебе. На 31 юли отиват на гости с жена си на гости в някакво село. Става 1 август и той вече е отчаян, че детето изпуска светлата дата. На прибиране от селото ги настига буря и той решава да мине по кратък път и минават през черен път, осеян не с дупки, а с огромни кратери. Час и нещо се друсат с колата и жена му започва да се оплаква, че не й е добре. Получава контракции и като пристигат в града, той влиза неописуемо щастлив в родилното и крещи на доктора "Докторееее! До 23 часа дали ще успее да роди?" Е, жената успяла да роди доста по-рано и така му се сбъдна мечтата да му се роди детето на неговата дата. Очевидци казват, че е бил най-щастливият баща в отделението На жена му обаче хич не й е било до смях - представям си как се е чувствала - абсолютно неподготвена, от път се прибира...

Такъв калпазанин да го нашамариш, малко ще му е 

Аз пък докато четях перипетиите на shandi , се сетих една приятелка как щяла да роди вкъщи второто си дете. Посред нощ усетила, че ще ражда, обаче решила, че не е чак толкова спешно тръгването към болницата. Та влязла, изкъпала се жената и се сетила, че дъщеря й и мъжа й няма да имат какво да ядат на другия ден, ако тя е в болница  А мъж й, горкия, и едни яйца не може да забърка, пълна скръб. Та запретнала ръкави и почнала да прави пълнени чушки  По някое време контракциите станали доста начсто и нали й е второ раждане, вече нямало за кога да отлага, та събудила мъжа си. Закарали детето при бабата и беж към болницата. По пътя, свивайки се между контракциите, обяснявала на мъжа си цветно как да довърши с пълнените чушки, че не ги била досготвила 

Добре че влезнах тука да си оправя настроението. Направо ще падна от смях, особено с тези пълнени чушки   
Моето раждане не беше смешно - раждах секцио.Обаче имаше една случка след като ме преместиха в стаята с беба.
Приготвяме се ние с другото момиче за визитация вечерта. Тъкмо се нагласяме в удобна поза за по-лесно лягане - на мен конците ми дърпат, а пък тя горката с оток след нормално раждане. Та легнахме ние и след малко доктора и акушерката отварят вратата и докторът казва "Добър вечер, момичета.Някакви оплаквания да имате?" и ние съответно отговаряме с Не. Като чу това само затвори вратата и продължи с визитацията  .И двете останахме като гръмнати и само се спогледахме и такива хубави думи изрекохме по негов адрес, че чак ме е срам да ги кажа сега.

Моето раждане не беше никак смешно. 12 часа болки и накрая секцио.   Криско не бил в позиция, пък и имал пъпната връв около вретлето, ама те не били видяли при ехографа. При второ раждане планирано секцио, но най вече други доктори...

Вечерните визитации с еправят от дежурния лекар и обикновено протичат точно така, ако има нещо по- спешно, което ви притеснява, казвате

направо я съжалих сестрата, ама сама си е виновна

Развеселихте ме с историите си момичета

Докато бях бременна много четях тази тема и се надявах и при мен да е смешно и така и стана!
Родих секцио по спешност,защото бебето ми се беше увило с пъпната връв.През цялото време бях будна,защото бях със спинална упойка.Беше много забавно т.к. колектива много ме забавляваше и ме разсмиваше.Лекаря само ме питаше дали съм командвала мъжа си и само се оплакваше,че той бил под чехъл и жена му само го тормозила 
Абе изобщо беше много якоооо