Реших да пусна тази тема, тъй като от години наблюдавам какъв е живота ни сега (през демокрацията). Да уточня, че съм на 25г.
Бих искала да попитам дали смаятате че живота ни е по- добър сега. Не защитавам върло социализма, но от нашите знам, че тогава живота е бил малко по-лесен и не ги е имало някои усложнения - образованието е било безплатно, здравеопазването също, имало е строги закони и правила, дисциплина. Сега например има война по пътищата, хората системно нарушават правилата, а някога е било строго забранено да караш без книжка и родителите са контролирали децата си.
Не отричам многото екстри, донесени от промените - свободата на словото, възможността да пътуваш където пожелаеш, има много и всякакви стоки и тем подобни. Но сега няма закони, няма правила, всеки прави каквото пожелае.Редно ли е? И редно ли е онова време толкова да се очерня? Да се говори че тогава не сме имали достъп до нищо западно? Аз сега започнах да си подреждам библиотеката и открих романи на западни писатели издадени преди 90- те "Червеното пони" на Джон Стайнбек, "На брега" от Невил Шут и много други. Защо е трудно на някои хора да признаят че поне тогава не са имали притеснения за образованието на децата си, за здравето си, за спокойствието си, че са имали възможност да четат западни автори, имало е свобода а не "свободия" като сега?
Била съм малка, но единственото нещо, което най- ярко помня от социализма е, че още в детската градина ни учеха на ред и дисциплина. Учеха ни да уважаваме по-големите от нас, да помагаме, да не пререждаме другите, че в обществото си има правила на поведение, че с годините идват и отговорностите - още в детската градина помагахме на леличките.Сега при децата е съвсем различно. Как смятате - по-добре ли сме сега?
Виж целия пост
Бих искала да попитам дали смаятате че живота ни е по- добър сега. Не защитавам върло социализма, но от нашите знам, че тогава живота е бил малко по-лесен и не ги е имало някои усложнения - образованието е било безплатно, здравеопазването също, имало е строги закони и правила, дисциплина. Сега например има война по пътищата, хората системно нарушават правилата, а някога е било строго забранено да караш без книжка и родителите са контролирали децата си.
Не отричам многото екстри, донесени от промените - свободата на словото, възможността да пътуваш където пожелаеш, има много и всякакви стоки и тем подобни. Но сега няма закони, няма правила, всеки прави каквото пожелае.Редно ли е? И редно ли е онова време толкова да се очерня? Да се говори че тогава не сме имали достъп до нищо западно? Аз сега започнах да си подреждам библиотеката и открих романи на западни писатели издадени преди 90- те "Червеното пони" на Джон Стайнбек, "На брега" от Невил Шут и много други. Защо е трудно на някои хора да признаят че поне тогава не са имали притеснения за образованието на децата си, за здравето си, за спокойствието си, че са имали възможност да четат западни автори, имало е свобода а не "свободия" като сега?
Била съм малка, но единственото нещо, което най- ярко помня от социализма е, че още в детската градина ни учеха на ред и дисциплина. Учеха ни да уважаваме по-големите от нас, да помагаме, да не пререждаме другите, че в обществото си има правила на поведение, че с годините идват и отговорностите - още в детската градина помагахме на леличките.Сега при децата е съвсем различно. Как смятате - по-добре ли сме сега?
Само репликата ти " по- младите да уважават по- възрастните " е шокираща. 
А по- младите кучета ги яли или чакат и те да станат по- стари, за да ги уважават?