По - добре ли сме сега?

Има ли управление, настоящо, реализирало се, при което друг да не раздава картите?

Ако не ти харесва раздавача, може да го смениш. Е, естествено, всички са маскари. Но основното е другото - че друг ги и играе. Ти седиш, не мислиш и не носиш отговорност.

Polinka, ти искрено ме развесели! Вчера постовете ти бяха нацизъм срещу комунизъм. Днес- Америка срещу СССР. Момиче, ти наистина ли мислиш,че това са алтернативите? Или просто си попрочела някой пожълтял комсомолски реферат? 

Никой от пишещите не даде за пример USA! Те бяха идеологичния враг, но студената война свърши. В последно време, ако не забелязваш, те са в много топли отношения с Русия, докато противопоставянето с Европа е явно. За едно си права: Американската мечта е почти толкова куха, колкото обещаваният ни комунистически строй. Не е в природата на човека да иска да е равен с останалите и рано или късно нещата се изкривяват. Твърде социалната политика също не е добра, затова се тресат европейските държави. Не може да ти е все едно дали работиш или не работиш, няма как да не станат мързеливи хората. Всъщност , до колкото знам, единствено в кибуците е имало истински комунизъм- всеки е работел колкото сила има и е ползвал колкото му е необходимо. Но там мотивацията е била невероятна, натрупвана близо 2000 години и пак нещата не са продължили вечно така.

А за социалното мислене: Скоро четох на сина ми "Емил от Льонеберя". Писана е някъде в началото на 20век. Освен,че се смях с глас(бях я позабравила тази книжка), силно ме шокира едно от разказчетата. Обясняваше се как всяка година преди Коледа, майката пращала Емил и Ида до старческия дом, да занесат храна и лакомства на хората, които "са много стари или билни и не могат да работят или нямат роднини, които да ги гледат". Нещо подобно, цитатът не е точен. В началото на века, не само е имало старчески домове, но и хората от малки са възпитавани в милосърдие! Малки деца( 5-6г) още са пращани да занесат подаръци и да зарадват хората, в неравностойно положение. _{(Леле,как грозно се изразих!)} Склонна съм да вярвам, че Астрид Линдгрен не си измисля и наистина децата от малки са били учени на милосърдие. Къде беше това при нас?! Аз лично не помня да сме правили нещо подобно, да са ни показвали или да са ни заставяли дори , да вършим нещо такова. Имахме някакви "шевства" с бригади от разни заводи-влачехме се веднъж в месеца при тях уж да им помагаме и да ни показват работата си  , но никой не ни показваше детските домове или тези, за стари хора. А щеше поне да има някакъв смисъл. 

При всички положения раздавач има.
Относно препратките към комунизма - видяхме вече какво е общото настроение. Мнозинството се изказа. Много е спорно дали и при други режими не седиш, не мислиш и не носиш отговорност. В обстановка на дезинформация, невежество и изкуствено създавано и поддържано спокойствие и задоволеност се постига същият резултат. При който и да е режим.
Комунизмът вече го няма и за мен е безсмислено да си чешем езиците колко той ни е повредил. Ок, видяхме, чухме, прочетохме - тук мнозинството хора очевидно са афектирани на тая тема.
За мен в момента е нужно да се прави нещо, за да се подобри сегашното положение. Може да съм на 20 годин', ама съм се наслушала на хора, които, при такива дебати, казват - "Ами то след тоя социализъм ние сме с напълно вързани ръце, всичко се разпадна, ние това, ние онова".
Ако приемем, че в момента живеем в демокрация, значи имаме, като народ и като индивиди, някаква власт. Ако кажем - "дааа, ама това тук не е демокрация" - тогава е налице противоречие, значи някой ни лъже. Някой ни лъже по въпроса за собственото ни бъдеще, а нашата реакция е сервилно да гласуваме все за тоя някой, под квато и форма да се манифестира - царска, гербова, станишева и прочее, - да го псуваме зад закрити врати, а тези, които имат образованието, акъла и съвестта да се справят по-добре, да казват - "Майната му, аз с това отказвам да се занимавам, няма да поемам отговорност." И кво става? Една нация от хора, които всичко знаят и всичко могат, които все някак си са изпързаляни, които са много умни/добри/работоспособни, обаче ..., нация на наивни добряци, които иначе си правят сделките на дребно, заобикалят закона - или нямат против, когато друг го заобикаля - и после се чудят кой да обвинят.
С приказки нищо не се решава. С обвиняване на призрака на комунизма - също. Прекалено много енергия се хаби да се търси виновният - вместо тая енергия да се насочи към подобряването на това, което е.

Възпитанието в насока мислосърдие и благотворителност е било заложено във всяко заможно семейство, преди 9-ти.
В България.
В моето семейство това се изразявало в издръжката и образованието на няколко сирачета в Швейцария. Дядо ми е завършил там и там ги е изпращал.
След това или ги в взимал на работа при него, или ги е настанявал на работа някъде другаде.
Като приключва с едната група- изпраща нови.
И изобщо не е бил единствен, всички заможни семейства са имали подобно отношение и подобна дейност.

И как да стане това подобряване? От къде да тръгне? Ако някой има някаква идея много ще ми е интересно да я прочета, защото в много теми чета точно този призив - да насочим усилията към по добро.

Като за начало - всеки може да се грижи за района около блока си/къщата си. Сега сигурно много хора ще кажат, че го правят, обаче като вървя по София - масово се въргаля боклук по градинките. Доскоро край моя блок беше абсолютно същото, така че не тръгвам от позицията на ментор.
Много хора не си правят бюджет, примерно, семеен или друг, и харчат за неща, които в момента не им трябват, харчат прекомерно много за неприятна и скъпа храна, например. В резултат доста често парите не стигат за по-важни неща от това да имаш три вида шоколад в къщата си. Готино е, безспорно  Обаче познавам много хора, които тези разграничения не ги правят. И това не е задължително нещо за порицаване, просто е неефективно.
Много хора биха могли да не си купуват книжката, а да се погрижат да усвоят достатъчно добре правилата, дори това да им коства пет явявания.
Повече хора биха могли да реагират, когато забележат нарушение. Това не е доносничество, или поне за мен не е.
Повече хора биха могли да се обявяват против нещата, които не харесват. А такива сто процента има много. Липсва инициативата да изразиш възмущение. Дори с петиция да е, с един подпис да е.
Повече хора биха могли да се интересуват от политика. Или поне да се интересуват какво става около тях.
Ако забелязвате, за неправомерно избраната Мис България скочиха адски много хора, има петиции, писмени протести, а за разни други по-съществени неща такива реакции няма. Това ако не е парадокс...

Аз съм живяла по време и на двата режима, така да се каже. И комунизмът, и демокрацията, както всяко време, строй, режим или както там се нарича, си имат своите плюсове и минуси. Ако можехме да вземем плюсовете на всеки държавен строй, щяхме да основем идеализма. Харесват ми някои неща, които бяха и се случвяаха по време на комунизма. Харесвам и много неща от сегашния ни строй.
Но всичко идва от самите нас, от хората, от народа. Проблемът ни е, че ние не поемаме отговорност за постъпките си, за това, което се случва. Просто всеки бяга от отговорност и обвинява друг. Стоим си, наблюдатели сме, коментираме, критикуваме и нищо не правим, за да променим това, което не ни харесва.

Гума, пак ще обвиня признака на комунизма, но ние нямаме политическа култура. Защото дълги години гласуването беше пародия, смехория.

  ОК, но правено ли е нещо такова "след 9-ти"?  Аз не помня да са ни водили в дом за деца, примерно. Имам мътен спомен,че сме изнасяли концерт   пред възрастни хора, но май беше нещо като санаториум. Това са 50-ина години, до "10-ти" , няколко поколения се сменят. С тях нещо правено ли е?

Ами хайде да я създадем тая политическа култура. Щом в момента я нямаме - дали заради комунизъм, дали заради нещо друго - да вземем да се размърдаме. Ако ние не го направим, никой друг няма да дойде и вместо нас да ни създаде и гражданско общество, и култура, и отношение към самите нас.
Най-вероятно звучи много наивно, но не ми пука - има един лозунг, с който съм напълно съгласна. "Бъди промяната, които искаш да видиш в света."

След 9ти нямаше бедни, инвалиди, изоставени деца. И педерасти.

Ами аз мога да кажа преди 9-ти и след 10-ти.
По средата, Мадам Х го е обобщила, но се предполагаше, всички сме равни и няма бедни и гладни. Освен гейове, престъпници също нямаше, май.
Как беше- не всекиму според заслуженото, а всекиму според потребностите. Поправете ме, ако греша.

Не е точно така!
Хората искат да имаме западен начин на  живот от гледна точка на стандартите. Заплатите да са на ниво Европейски съюз,в който сме от 2 години,осигуровки,детски-всичко! А не като поведение ( въпреки,че няма да ни навреди ако прихванем малко и от тях!). Номера е,че в 2009 та година ние сме на едно изключително изостанало ниво от останалите държави в ЕС и НАТО. А се бутаме навсякъде да ни видят какви сме.
Хората имат и морал,но света,в който живеем като че ли ни кара да деградираме все повече и повече.
Замисли се-ти си инвалид,досега ти до обществото е през телевизора и компютъра. Но повечето хора работят по цял ден. Шефовете им,които са усвоили манталитета на "баш шефа" те мачкат и тъпчат,се едно си нищожество,длъжно да им играе по свирката и ти щеш не щеш започваш да се чувстваш така по един или друг начин. Самочувствието ти се понижава,ставаш по-изнревен и много често си изкарваш нервите вкъщи,пред семейството. А децата виждат това и се научават че " понеже мама и тати правят така-така е редно!" За това по-голямата част от днешната младеж са на такова дередже-липса на внимание от родителите им,които по цял ден бачкат,за да могат децата им да имат приличен начин на живот,в училище нивото на образование е адски занижено за последните 10 години. На един учител му е много по-лесно цял час да си лафи глупости с учениците си,защото заплатата,която получава съответно е много ниска за възможностите му=> за кво да се пъне да ги научи на нещо,като пак ще взима същите мизерни пари...
Мисля,че много се отколконих от темата. Но в крайна сметка така като гледам Поли,май ти си единствената,която се пъне да сравнява САЩ с Русия,защото те не са толкова различни. Но това не можеш да го научиш само от Холмарк и Дискавъри.

Polinka, люшкането между "американската мечта" и удобния соц показва, че ти липсват изводи, които сама да си изведеш, на база опита си. Много деца са израстнали така, те не са и изцяло виновни за това. Ако ти се живее удобничко, в някакви граници, които не ти се прекрачват - соцът е за теб. Ако не търсиш нещо повече от заплатка, градинка пред сивия си блок и може би някакво усещане за научна дейност, откъсната от голяма част от света, два вида хляб и три вида салама в магазина (единият от които - любимото на цял народ Филе Елена), възможност за опознаване на света в радиус от макс. 1500 км около теб - соцът е за теб. Главно - ако не държиш да избираш бъдещето си, ако умееш да се нагаждаш към обстоятелствата и силните на деня, ако не ти пука много за общото състояние на нещата и бъдещето на децата ти - соцът е за теб. Да, ако се окажеш една от елита и ти разрешат достъп до благинки като японска кола и командировка до Франция само, защото баща ти е партиен сектретар - о, тогава съвсем ще загубиш интерес към лагерите, побоите и незаконното отнемане на частна собственост, дори задължително ще се подписваш в ДС.