ВАКСИНИ - Дискусия за вредата им (част 3).

Специално на ivonska да й кажа, че се слагат живи ваксини... И тя е сложила на детето си, но най-вероятно не знае, щото не може само с приказки, трябва и четене...

Лекарските грешки

Любов е на 18 г., учи в консерваторията - цигулка и пиано. Скоро се е върнала от турне в Италия заедно с Видинската филхармония.
Надежда също е на 18 г. От 11 години може да говори, а от 10 да вижда не съвсем добре. Посещава училището за слепи, в него има сектор за деца с множество увреждания.

Момичетата са близначки, само че Любов е здрава, а Надежда страда от следваксинален енцефалит, който получила след ваксинация.

"На 5 месеца Любов се разболя от варицела, а лекарите поставиха ваксината ДТК на Надежда, преди да мине 18-дневният инкубационен период", разказва майка им Зоя Трифонова. През 1997 г. тя основава на името на болната си дъщеря фондацията "Център за Надежда", където получават помощ пострадали деца и техните родители.

Причината за увреждането на Надежда излязла наяве чак когато навършила 15 години. След поредица изследвания и прегледи в медицинската й експертиза се появила диагнозата "следваксинален енцефалит". Дотогава лекарите казвали, че страда от епилепсия, след още две години прибавили и детска церебрална парализа (ДЦП). От силните лекарства, които Надежда вземала заради епилепсията, зъбите й започнали да гният, а косата й да окапва.

Около 4000 годишно са децата, жертви на медицински злополуки (лекарски грешки, вътреболнични инфекции, странични ефекти от лекарства, включително ваксини),според данни, събрани в интернет от лекари, работещи към фондацията. Понякога увредените страдат от няколко дефекта едновременно.

Медиците не са съгласни с подобно твърдение. Доц. Венета Божинова, завеждаща детската неврологична клиника в столичната болница "Св. Наум", твърди, че данните са неточни. "За да има увреда от лекарска грешка, трябва да се докаже причинно-следствената връзка между лечение и увреждане", казва тя.

Зоя Трифонова обаче смята, че лекарите крият броя на увредените деца. Повечето от тях имат диагноза ДЦП. "Това са трите удобни букви, зад които потъват редица лекарски грешки", казва тя. По думите й детската церебрална парализа е заболяване, започнало в бебешка възраст, при което е засегнат мозъкът. Уврежданията от лекарски грешки засягат повече неща, твърди Зоя Трифонова. По думите й, за да отвлекат вниманието на родителите от истината, докторите ги карат да си правят генетични изследвания. Накрая съпрузите започват да се карат помежду си чие семейство е виновно, казва Трифонова.

Според доц. Божинова няма лекар, който да манипулира родителите. При ДЦП освен парализи и забавено двигателно развитие половината от децата развиват и епилепсия, а 1/3 - интелектуален дефицит. При 80% от тях е ясно още с раждането, че имат мозъчни увреждания, които не са плод на лекарски грешки, обяснява тя.

Наблюденията на фондацията сочат, че най-честите жертви на несполучлива намеса са бебета, минали през кувьоз. Обикновено те са преждевременно родени деца, чиито зрение или слух се увреждат заради предозирането на кислорода. Лекарят не е виновен, че е спасил живота на едно дете, опонира обаче доц. Божинова. Съвременната реанимация, включително дихателната, е наложителна при недоносените бебета с ниско тегло въпреки рисковете, уточнява тя.

Следващи по брой са жертвите на ваксините, сочат проучванията на "Център за Надежда". Проблемите са заради странични реакции или защото ваксината е сложена преждевременно. Според доц. Божинова рискът от усложнения при имунизациите е 5.4 на 100 000, а възникването на тежки болести като мозъчно възпаление - 0.06 на 100 000.

Съдбата на увредените деца и семействата им се усложнява заради липсата на център със специалисти, обучени да им помагат, казва Зоя Трифонова. По тази причина лечението дори на един зъб се превръща в изпитание. Едно от децата в центъра цяла седмица плакало, преди да се разбере, че има нужда от зъболекар. Той обаче отказал да направи пломба, защото не знаел как да се държи с него. В подобно състояние половината родители прибягват до врачки, казва Трифонова. Според доц. Божинова пристъпите у децата се появяват предимно заради температура или намаляване на медикаментите за епилепсия, а не заради други лечения.

Родители и доктори са единодушни единствено в това, че в България няма достатъчно места и средства за рехабилитация и занимания с тези деца. Надежда вижда и говори благодарение на денонощни упражнения. Първите 10 години семейството й е платило за частен рехабилитатор около 45 000 лв.

В България жертвите на лекарски грешки могат да потърсят правата си само в съда. За година и половина фондацията е анкетирала и консултирала около 700 семейства с такива проблеми, като заведените дела са само три. Една от причините е изтекла давност, друга - държавната такса, която трябва да се плати. В други страни обаче са предвидени и извънсъдебни способи за обезщетяване. Поне седем са държавите, където още от 70-те години има програми за изплащане на обезщетения на хора, увредени от ваксини.

В Дания например програмата се финансира от държавата. Там лекарите са длъжни да докладват за страничните реакции при ваксинациите. Обезщетението се определя като еднократна сума или периодични плащания. То се полага и в случай на смърт. В Германия се обезщетява дори увреждане, получено, докато човек е отивал да му сложат ваксина или на връщане. В Швейцария всеки кантон сам определя програмата и намира пари за нея, като от федералния резерв получава субсидии за 20-25%. Във Великобритания средствата се набират от обществени фондове. В САЩ програмата функционира от 1988 г. - досега по нея са изплатени $1.3 млрд., а заведените дела са стотици. В Япония размерът на обезщетенията няма граници, програмата се финансира 50% от бюджета, 25% от общините и 25% от префектурите. Във Франция обезщетение се полага на всички, които са пострадали от медицински злополуки, без значение дали увреждането е причинено по вина на лекар или не. Затова през 2002 г. е учредена национална агенция за обезщетяване.

Във Франция има предвиден механизъм за плащане на обезщетение при увреждания от всякакви лекарски грешки, при това извън съда. Уреждането на споровете извършват районни комисии, които се председателстват от съдия. В тях има представители и на пациентите, и на лекарите. Може да се сезира всеки пострадал или негов роднина. Районните комисии работят с експертизи, които се изготвят от специалисти от национален експертен списък за медицински злополуки. Всеки лекар, който открие увреждане от грешка, пък е длъжен до 15 дни да информира пациента или роднините му. Комисиите са длъжни до 6 месеца да се произнесат с решение. То може да се оспорва само в съда. Присъдените обезщетения се плащат по два начина. Ако вината за увреждането носят лекари или производители на медикаменти - от застраховките им за професионален риск. Когато за увреждането няма виновни лица - от Националната агенция за обезщетения.

- - -

Адв. Силви Гаврилов:

Държавен фонд трябва да обезщетява


В: Законите гарантират ли правата на пациентите?

- След отпадане на монопола на държавата в здравеопазването се получи вакуум, включително и правен, който доведе до известен хаос както за лекарите, така и за пациентите. В последните години се забелязва тенденция към запълването му, поне от нормативна страна. Пример е Законът за здравето, с който са регламентирани основните права и задължения на пациента. Следва да се приемат няколко подзаконови нормативни акта, които ще детайлизират материята. Важното е, че е положено началото на едно модерно, европейско разбиране за пациента.


В: Има ли нужда от промени?

- Правата на пациента са добре разписани. Проблемът е, че при нарушаването им пациентите са затруднени да получат обезщетение, тъй като имат възможност да се обърнат само към съда, а съдебните процедури са сложни, продължителни и доста често скъпи. Би следвало да се приеме закон за извънсъдебно уреждане на споровете между лекар и пациент и справедливо обезщетяване на пациента, когато е получил увреждане вследствие на медицински грижи или интервенция.


В: Какви практики за обезщетяване при лекарска грешка има в България?

- Познати са класическите правни институти на отговорността - гражданска (договорна и деликатна), наказателна, административна и дисциплинарна, доколкото през 2000 г. беше приет Кодекс на професионалната етика на лекаря. Проблемът на пациента е, че няма извънсъдебна юрисдикция, към която да се обърне и която в кратък срок да реши какво обезщетение му се дължи. То следва да бъде изплащано от държавен гаранционен фонд на принципа на социалната солидарност. При възможност за привличане на лекар или здравно заведение към отговорност (или застрахователите им) фондът следва да търси по съдебен ред възстановяване на платеното.


В: Има ли проблеми при воденето на делата?

- Трудностите са много: спецификата на лекарската професия, особените отношения между лекар и пациент, всяка терапия е строго индивидуална, лечението е подчинено преди всичко на правилата на добрата лекарска практика и научните постижения в съответната област на медицината. Съдът следва да отговори на въпроса дали нарушените правила за упражняване на лекарската професия са законно установени, или са нарушени общоприети норми за дължимо лекарско поведение. При делата за лекарска грешка съдебно-медицинската експертиза е главно и решаващо доказателствено средство. Заключението й се преценява свободно от съда, който може и да не се съгласи с някой от изводите й. И тук изниква трудността - съдът може или да приеме безкритично заключението на експертизата, както обикновено става, или да го подложи на критична преценка. Тогава е в правото си да разшири състава й, да й възложи нови задачи или да назначи нови вещи лица, което усложнява и удължава делата във времето.

А това виждали ли сте го

http://www.doctorbg.com/page.php?id=15351

Еми това е! Живеем в България - който не му изнася, да се изнася (както се казва) или остава и се примирява, щото и да мръдне нещо в законодателната сфера, сигурно ще сме остарели дотогава.
Остава ни да се самоинформираме и да се спасяваме по единично!

Никой тук няма нужда от проповеди, в тази тема хората са доста добре информирани! 

Ти какво всъщност искаш, че не става ясно..? 

Не разбирам. Лично мен, не ме притесняват самите ваксини, има ги ОК- който иска ги слага, който не иска не. Безпокои ме, че не се намира информация за броя деца, увредени от ваксини, безпокои ме, че живите ваксини, когато започнаха масово да се прилагат, екпериментално бе доказано, че са ефективни и безопасни, а после след като вече имаше достатъчно представителна извадка сред хората- т.е. децата ни, констатираха че не са никак безопасни и не толкова ефективни.
И вместо по този начин да разсъждаваме, ще ти бъда благодарна до ни информираш, КОЕ ТОЧНО Е НЕЩОТО, КОЕТО ТЕ Е УБЕДИЛО В ЕФИКАСНОСТТА НА ВАКСИНИТЕ. ИМАМ КРЕЩЯЩА НУЖДА ОТ ИНФ. пОМОЩ.

fanni, няма да получиш информация, по-различна от тази, която дават личните лекари!
Нищо повече от клишираните фрази..
Мисля, че тук не им е мястото, достъчно сме се наслушали на подобни неща.. 

П.П. В здравния форум има тема на Бърди за ваксините, който иска може да пише там колко са ефективни и как помагат.

Моята лекарка ме отказа от ваксините мила, и не е единствената. Тя ме накара да си отворя очите. Аз лично познавам точно 134 лекари, които скрито се борят ЗА децата ни. Това е.
Иначе ето ти една програма, може пък ти да решиш да се възползваш. Не се заяждам.

http://www.cervarix.bg/carerix.html

А за другите, какво мислите ,а.

nikita8006, искаш да кажеш, че си правила проба за алергия преди всяка ваксина ли (включително двете в родилното)!?! Предполагам знаеш от каква възраст може да се правят такива проби!?! Сигурна ли си, че от производителя до детето ти, ваксините са били в хладилник? Тук в тази тема (която най вероятно си прочела цялата, след като така компетентно се включваш), една майка сподели, че е работила в аптека и много добре знае как се получава стока и как се съхранява, когато не достига време да се опише стоката и да се прибере... А ако спре тока в аптеката - тогава какво??

 

Сама казваш, че не знаеш защо така горещо се противопоставяме... Хайде чети си колкото искаш между редовете, но понякога чети и редовете...

Цели 134 човека?!?! fanni, дай ги насам, списък ли имаш На лични най-добре.

Имам, покрай мойто дете се наложи да ги търся, чрез познати и така вече толкоз . Много стриктно си го водя, но на този етап разбираш ли- не мога да споделям, знаеш защо.

  Явно си прочела най-много 1-2 поста от тази тема преди да напишеш това.Ако си беше направила труда да прочетеш поне няколко страници щеше да ти е ясно,че не сме "прочели и копирали някой и друг случай".Тук има родители на които децата им са пострадали много сериозно от ваксини сред които съм и аз.А тези които са се информирали и са спрели да ваксинират преди да се случи необратимото аз лично аплодирам.А относно пробите за алергии това което си писала е пълна глупост,stelt77 ти го е писала вече.Мисля,че въобще не си наясно с въпросите,които обсъждаме тук и това го казвам категорично дори и без да те познавам.

 Никой не прави  проби за алергии преди ваксиниране. Това са пълни глупости, а ако казват че правят - явно само ти взимат парите. Смени си лекаря  . А щом имаш желание да пишеш в темата - проявявай уважение към останалите списващи тук.

Много странно... имам две деца, ваксинирани изцяло, минахме през 4 педиатъра, 1 от които - от най-добрите във Варна, и още десетки приятелки с малки деца, и досега не бях чула за практиката да се правят изследвания за непоносимост преди ваксинация. Дори не са споменавали, камо ли да са правени. Вярно, малка ми е извадката - опита и широко отворените ми уши за 9 години. Обаче Е показателна за методите на работа на личните лекари.
Апропо - моя приятелка, работеща в сферата на медицината, ваксинира децата си само в кабинетите на ХЕИ точно заради условията на доставка на ваксините до кабинетите на личните лекари. Според нея, ако изобщо ваксинираш, трябва да е само там.

Чакай, че се замислих - има ли деца с поносимост към живак?