Бихте ли заминали да живеете в чужбина?

Аз заминах защото...нямах друг избор. Бях стигнала до задънена улица, и изходът беше само този. Може би е имало и друг, минал през разводи и лишения, но другият беше прекалено страшен.


Сега имам много. Аз имам бизнес, съпругът ми -високо квалифициран пост. Никога не съм минавала през някакви лишения, имах прекрасни възможности за развитие. Но нямам България и често се замислям онзи страшен път с развод и лешения докъде ли би ме довел. Много е трудно да оставиш толкова неща, които притежаваш тук за да се върнеш в българската нищета. А България ми липсва много.

Ако знаех какво губя никога нямаше да тръгна.Вече седем години си хапя задника , че напуснах България.Вече не живея ,а само съществувам.Мислех си ,че с времето носталгията ми ще изчезне, но уви .Сега се чувствам ничия.И тук съм чужда и в Бг -то така. На тези които мислят да заминават:помислете готови ли сте да скъсате връзката със семейство,приятели,среда,език и т.н., в името на някакво неясно бъдеще сред напълно непозната среда, хора ,обстановка.Аз не помислих в началото и сега ми е много трудно да поправя грешката си.

много се чудех дали да пиша, трудно е да се обяснят някой неща на хора, които искат да заминат в чужбина. Много сънародници когато се завърнат в България не разказват истината, измислят се много истории.
С моя отговор тук не искам да обидя никого, нито да убия надеждата, искам само да кажа истината и да помогна със съвети на хора, които наистина са решили да направят нещо от живота си, хора които наистина са готови да рискуват за един по-добър живот на децата си.
Аз съм майка на две деца, на 35 години съм, с мъжа ми заминахме за Германия преди 16 години, бяхме и двамата на 19. Следвахме тук медицина и след това започнахме работа в държавна болница, за съжаление нямахме възможността да специализираме, избрахме семейството и децата, за нас и това беше напълно достатъчно. Годините през които следвахме бяха най-трудните тук, през деня учене, през ноща работа, чудя се как издържахме, години на лишения, никаква подкрепа. С особенно лоши чувства си спомням за първата ни година тук, това беше и най-трудната, проблеми с езика, въпреки че и двамата сме завършили немска гимназия, реалността ни завари доста неподготвени, всичко беше много по-различно от разказите на учителката по немски.
Бих посъветвала всички, които са решили да заминат за Германия доста да се позамислят дали наистина са готови на това предизвикателство, дали го искат със цялото си сърце и ако отговора е ДА, тогава наистина го направете.
Ще се опитам да ви дам няколко съвета.
Ако нямате уредена работа или някой , който да ви приеме през първите седмици е малко трудно, защото българите тук , които са дошло като туристи нямат разрешение за работа, което прави ситуациата доста сложна.
Най-лесно се заминава като студент, но за да станете студент тук ви е необходим един изпит по немски, може да се издържи в София, Варна, Пловдив и по/големите градове в България, най-добре проверете в Гьоте Институт, там има и курсове и там можете да държите изпита.
Има няколко изпита с които може да се кандидатства DSH, TestDAF и т.н.
След като издържите изпита можете да си подадете документите за кандидатстване, няма никакви приемни изпити в университетите, почти е сигурно, че ще ви приемат. След като ви приемат получавате разрешение за работа, но само 90 работни дни в годината, това по принцип може да ви стигне на първо време.
Много е важно когато тръгват семейства с деца, или мъжа ако може да тръгне пръв и да уреди всичко, или ако все пак не искате да се разделяте хубаво е да тръгнете с малко повече пари, най-малко с 5000 евро, особенно ако няма никой който да ви поеме тук.
Много е важно, когато тръгне едно семейство да се знае, че не всеки член на семейството получава разрешение за работа, а само този който е студент. Години наред работех като доброволка към international office към университета в който следвах и се сблъсквах с много семейства, не само български, които много неподготвени бяха дошли тук и им беше много трудно, много от тях бяха принудени да се върнат обратно. Затова винаги бих съветвала, да планувате всичко до последния малък детайл, преди да предприемете такова нещо.
За висшистите в момента са много търсени инженери, електротехници.
За лекари е доста трудно, да не кажа почти невъзможно в момента, за архитекти, икономисти също.
За хора без висшо образование в момента е доста трудно, но въпреки това за мъже, които са майстори, например санитарни възели, плочки, ламинат, паркет също се намира работа, само че трябва да са добре с езика.
Когато преди около половин година правихме ремонт вкъщи, дойде точно българин и китаец, работеха заедно, приятели били. Много се зарадвах, че точно сънародник съм ангажирала,
дойде с каталог със снимки на други бани, които е правил той, много доволна останах. Той ми сподели, че изкарвал хубави пари за човек със занаят.
Та това е от мен!
Ако имате въпроси питайте!
Поздрави

Браво    Описала си нещата с правилните думи, много от завърналите се говорят с недомлъвки. Знам, че е въпрос на късмет, то това от ясно по ясно. Понякога и инженер да си - пак не е гаранция. Ох!!!!!!!!!! Не издържам вече в тази мизерия 
Пожелавам ти здраве и щастие