Как да го преодолея

 Явно ти не искаш съвет, само си чешеш езика и намираш оправдание за всяко нещо. Прочети темата от самото и начало и ще намериш отговорите на въпроса ти.

Мегита, не бъди толкова груба. Аз бях в абсолютно същото положение близо 4 месеца...съсипах се от рев. Не го казвам, за да оправдая някого, но аз разбирам каква болка изпитва момичето. Дори и да е най-големия загубеняк...а той може би е! Боли от несбъднати очаквания, от разбити мечти...
tyjna1 голяма част от нещата, които си писала важат за мен...не се предавай. Не се връщай назад, пребори ги тия мисли. Забрави какво е било усещането да си с него, не си го припомняй, защото боли. Аз изпитвах физическа болка от това, че вече никога няма да се прегърнем, че няма и няма да сме заедно...И аз си мислех, че моя е изпаднал във временно умопомрачение и, че скоро ще 'види' какъв човек съм...но, не било писано - вече мога да кажа, че е за по-добро.  Запълни си времето с нещо приятно - помага! И след време ще усетиш как всичко избледнява. Казвам го, защото с мен се случи така...все едно не е било в моя живот. Не искам да се връщам назад, защото много ме нарани. Гледай напред, живота си е твой ! 

 Изобщо не съм груба  , тя иска съвет а само оправдава постъпките си. Докато продължава да намира причина за всичко никога няма да излезе от този случай  .
 И защо си мислите, че аз не съм минала през подобно нещо  та аз в момента се развеждам, знаеш ли колко време ми беше нужно за да направя тази крачка. Не защото го обичах или нещо от този сорт, просто сме женени. Тя просто трябва да се стегне и да разбере, че пред нея има хора и личности, не е само един човек за който да си струва да си съсипваш живота. Но преди всичко тя самата трябва да е на ясно какво иска от него, защото само със самосъжаления нищо хубаво не си докарва, самата аз бях така но изплувах... Не искам да бъда груба но аз така се справих, просто се намери човек който да ми каже аджеба какво ми трябва от живота и се справих. Не трябва да се затваря и да се самосъжалява, разбирам, че е младо момиче. Най- вероятно и никъде не излиза което е огромна грешка.
 Момиче хвани си живота в ръце, ние жените сме много по- мъдри в действията си и ни трябва много малко за да си стъпим на краката си, просто трябва да живееш... 

Стига глупости! Ако е бил истинската ти любов нямало от инатлък да се разделите.
Хубаво, че се срещаш с други мъже, но вместо да ги сравняваш просто се остави на това да бъдеш ухажвана. Два месеца са твърде малко време, за да го забравиш. Успокой се и се глези.

Разбираема е тъгата ти, но ти сама  продължаваш да се потапяш в нея.
Отпусни се, разведри се. Нямаш ли приятелки? Излезте по женски. Много добър вариант е 3 жени. Веселете се.
И аз съм изживявала такава мъка, приятелките ми ме измъкнаха от блатото на самосъжалението.
Сега се радвам, че се разделих с неподходящия човек. Намерих това, което търсех. Познатите ми, които направиха компромис със себе си сега вече са разведени.
Знай, че  недостатъците на мъжете след време се задълбочават. Нима искаш да страдаш повече след време... и с деца...

На това му се казва  навик-свикнали сте да живеете заедно и най-вече от това те боли,че човека го няма .че няма кой да те укори като направиш грешка,че няма кой да те похвали като заслужаваш.Времето наистина лекува,но и ти направи така,че да се излекуваш-почни първо да се оглеждаш за колежка с която се разбирате  да споделяте,да излезете на заведение или просто на разходка да идете.Огледай се и за съседка -не може да няма сходна душа около теб.Поговорете си  дори за съвсем незначителни неща,не е необходимо да знае всичко около теб,ще видиш как ще се почувстваш след разговора,гледай да не оставаш сама в моментите когато ти стане мъчно-излез -виж хората около теб-всеки има проблем някой дори доста по големи от твоя.

Мегита, извинявай 
Пожелавам ти много щастие   

Tujna, историята ти е като моята. Почти. При мен в рамките на месец се случиха куп неща, които сега като помисля не знам как се справям още. Загубих работата си, бях в сесия, баща ми пострада тежко, майка ми се разболя. Бях си сложила червен буркан на главата, полудявах от случките, които идваха една след друга без да ме питат дали мога да приема още .Упорито търся нова работа, но уви нещо не се получава. Разчитах на Него, за подкрепа - емоционална. Все пак двама души са заедно в добро и зло. И така до преди две седмици.....На петък 13ти, докато аз бях на лекции той е взел решение да се разделим, след почти 3 години връзка ( а от първия ни ден живеехме заедно). Казвам "взел", защото сутринта докато ме целуваше за "чао" ми каза че ме обича. Живеем заедно у нас, но поради стечение на обстоятелства временно бяхме у тях. И така момчето се прибра у тях, но без мен. По телефона ми каза, че приключваме. Мислех си,  че се шегува, но уви....Обяснение за това не ми даде. На другия ден му се обадих, исках да поговорим. Нямал време. След това му писах, за да му се извиня за това което съм казала и че не съм искала да го засегна ( когато се разделяхме по телефона нервите не ми издържаха и казах тежки думи). Той дори не ми отговори. И до ден днешен - втора седмица вече. Но вече, знам - аз бях до тук . Няма да се вкопчвам в него. Останало ми е капка достойнство и няма да се унижавам, да му плача, да го моля. След като той ме остави в толкова тежък за мен момент си задавам въпроса - а дали той заслужава да го искам. Искам да изясня дали този човек е за мен, мога ли да съм сигурна че утре няма да му скимне да си вземе шапката отново....да се погрижа за моето загубено, в грижи за неговото Аз, за моето Аз. То заслужава това. Знам, че ще го видя, още не си е прибрал багажа, но тогава искам с гордо вдигната глава да му покажа, че аз съм добре. Сама, без него, но добре. Липсва ми ужасно. Болката е неописуема, празнотата е пълна. Ако поне имах работа, щях да се разсейвам. Но знам, че никой освен мен (за сега) няма да се погрижи за душата ми. Трябва сама да го пискам и да се постарая, за да се почувствам по-добре, да бъда по-силна, за да се справя с кашите в живота си. Бъди силна и се уважавай сама, за да те уважават и другите! Не се унижавай повече. Все пак два месеца стигат! 

Аман от такива незнаещи какво искат от живота си момченца, макар да определят сами себе си като мъже. Аз съм на 30, бившия на 29, разделени сме от две седмици. Горд е и не мисля, че ще се стигне до там да иска да се събираме. Няма друга жена, явно се е уплашил че не може да справи с мен - изпаднала в депресия, безработна жена.
Казал ти е, че те Обича... а защо се сети сега? А защо е още с нея? Да не остане на сухо, ако не склониш да се съберете ли? Можеш ли да му вярваш, че няма някой ден да стори същото. Аз когато обичам, не търся утеха другаде. Не знам, мила, сърцето какво ти казва, а разума?

Би ми се искало да означава, че иска да се съберете. Аз когато го казах на моя, точно това имах предвид - че го обичам и искам пак да сме заедно. Но аз нямам друг мъж до себе си. Да за да оцени че те обича, може би е имал нужда да опита с друга, след като се е съмнявал в теб. Но защо още е с нея? Още е прекалено рано да се влюбиш, мила. Как като на теб, всяка фибра иска Него, онзи бившия. И аз не знам как да си помогна. Опитвам се да не мисля, но е много прясна раната. Само това ли ти каза, че те обича? Ти какво му каза?
Сещам се за една мъдрост ( в такива моменти те бликат): Истински ни обича не този, който ни бърше сълзите, а този който не ни разплаква.

Не се унижавай за нищо на света! Уважавай се, не се обсебвай от мисълта за него. И моля те - остави го. Всичко възможно, че и в повече си направила. Просто наложи си това да спреш, да го търсиш. Колкото повече му показваш, че още мислиш за него, толкова повече ще бяга от теб. Знаеш това. И аз стискам зъби и тръпна да чуя Неговия звън, но уви. Обърни си внимание и го остави. Не ми е лесно да го кажа, повярвай ми. Но се опитвам да бъда силна и да уважавам първо себе си. Той не заслужава тези унижения, както и моя уж М:)