Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива?

  • 3 273
  • 82
# 30
Когато разбрах, че едно от вълчетата има проблем ... и че аз съм неговият татко.
Заглавието ми прозвуча зловещо, като спонтанен аборт или загуба на бебе в напреднала бременност.
Виж целия пост
# 31
Заглавието ми прозвуча зловещо, като спонтанен аборт или загуба на бебе в напреднала бременност.

Да, на мен също! Имала е предвид "детското".  Peace
Виж целия пост
# 32
Не знам дали съм хлапе, но може би тийнейджър. Още не ми е дошъл акъла, но нали знаете? Акъл и цикъл не ти ли дойдат навреме, не ги чакай изобщо.
Виж целия пост
# 33
Когато бъдещето ми започна да зависи само и единствено от мен. Когато започнах да вземам решенията си сама и когато започнах да се издържам сама
Виж целия пост
# 34
Аз също се шашнах с това заглавие, помислих си за изгубен плод ooooh!

По темата-мисля, че когато станах майка и отговорностите ми се промениха.
Виж целия пост
# 35
Все още има нещо детско в мен и не искам да си отиде.
Виж целия пост
# 36
Ами не помня някога силно да съм усещала детето в мен.Може би бях много отговорна дори и в детството си,предпочитах да чета ,отколкото да играя,на 6 г прибирах сестра ми от ДГ,която не беше близко да вкъщи.Вероятно там е причината да съм порастнала бързо,поемането на отговорност те кара да съзряваш.
Въпреки че уж детето в мен го няма,но толкова се вдетинявам със синът ми,с игрите му,с детските песнички и приказки.
Чувствам се чудесно в кожата си независимо с дете или без дете в душата.
Виж целия пост
# 37
Не си е отишло съвсем все още, надявам се и да не го направи!
Това, което безвъзвратно обаче си отиде с една част от него е наивността - замениха  я отговорностите и  притесненията. Може би донякъде повратен момент е била загубата на близки хора - мисълта за неизбежния ни край един ден е подтискаща.

Изгубих от детското, за да бъда майка, но пък съм майка - значи все пак си пазя нещо от детето в мен.
newsm10
Виж целия пост
# 38
Важното е като си отиде детето, да не дойде веднага след него пенсионерката. Понеже познавам крещящи примери.
Виж целия пост
# 39
на 29 години - когато разбрах, че майка ми е болна от рак в краен стадий и почина.
Виж целия пост
# 40
на 29 години - когато разбрах, че майка ми е болна от рак в краен стадий и почина.
smile3518.......... и все пак тя винаги ще е до детето си.

Виж целия пост
# 41
Когато разбрах, че съм бременна и трябва оттук нататък аз да съм възрастната в семейството.Че трябва да осигуря жилище и пари, да спра да съм егоист и да се вслушвам първо в желанията на детето си и да осигурявам неговите потребности преди моите.
Виж целия пост
# 42
Радвам се, че не всичко детско в мен, си е отишло!Отговорностите са на първо място, но и малките дечица имат такива!Обичам щурите игри и често се включвам с децата в тях.Моят си ме гледа наравно със щерката, така че, докато мога, си оставам такава! Peace
Виж целия пост
# 43
Много, много отдавна...
Даже не помня кога точно...
Виж целия пост
# 44
Аз съм малко ала Бенджамин Бъттон- като малка бях "стара"- много сериозна, разумна и зряла и меланхолична.Бях песимистична сдухана тийнка, която не пие не пуши и не иска да се целува преди брак. Седях и си четях в нас, ходих на много курсове. много се срамувах, че съм нърдка и все се опитвах да се оправдавам, че оценките ми са късмет и тем подобни. майка ми се притесняваше за мен, че съм най старото дете, което познава.  а с възрастта се видиотявам все повече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия