Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива?

  • 3 274
  • 82
# 45
Постепенно се случи. Не се сещам за събитие оставило отпечатък, граница
между детството ми и разумния възрастен.
От време, на време ме нахапват щъркелите, предполагам, че е остатъчно детство.
Виж целия пост
# 46
Добре, променям детето в заглавието на детското...Вярно, че може да прозвучи стряскащо...
Виж целия пост
# 47
Изобщо не мога да преценя
Честно
Със сигурност не ми е толкова безгрижно като преди, но продължавам да съм любопитна, откривателски настроена и да се радвам на дребни неща, да не се ядосвам на други
Виж целия пост
# 48
Мисля, че когато бях на около 19г. във връзка със завършване на училището. Почувствах се много скучна и сухарка.
Виж целия пост
# 49
Детското у мен си отиде, когато мама почина. Бях на 36 г. Стана изведнъж, брутално и разтърсващо. На следващия ден, когато започнах да уреждам погребението, осъзнах, че вече съм възрастен човек, който се занимава с ужасни възрастни неща.
Постепенно се съвземам, много ми помагат децата ми. И усещам, че отнякъде, дълбоко, дълбоко, от най-тъмното кътче на душата ми, отново се възражда /бавно и мъчително/ детето у мен. Едно малко тъжно, малко поочукано, малко уплашено, малко объркано, но все пак дете.
Виж целия пост
# 50
Детското у мен си отиде, когато мама почина. Бях на 36 г. Стана изведнъж, брутално и разтърсващо. На следващия ден, когато започнах да уреждам погребението, осъзнах, че вече съм възрастен човек, който се занимава с ужасни възрастни неща.
Постепенно се съвземам, много ми помагат децата ми. И усещам, че отнякъде, дълбоко, дълбоко, от най-тъмното кътче на душата ми, отново се възражда /бавно и мъчително/ детето у мен. Едно малко тъжно, малко поочукано, малко уплашено, малко объркано, но все пак дете.

 Hug   bouquet
Виж целия пост
# 51
Понякога си мисля, че май никога няма да си отиде. И не се натъжавам от това. Но има моменти, в които се ужасявам от факта, че никога повече няма да бъда дете. Иска ми се да си полудувам на воля, без да давам обяснения, без да изпитвам угризения, без да се притеснявам.
Но винаги идва ден, в който се налага да бъдеш възрастен човек - да поемаш отговорност, да възпитаваш, да се грижиш, Просто да бъдеш ГОЛЯМ.
Виж целия пост
# 52
Не съм пораснала изобщо.
Даже и по акъл  Laughing
Виж целия пост
# 53
Винаги и като дете съм била много отговорна и сериозна.Но за сметка на това обичам да се забавлявам по детски-да си играем със снега с беби,сега си пеем детски песнички по улицата и нк хора ни гледат любопитно,но не ми пука,заедно се люлеем на люлките/даже аз повече от нея Embarassed/.Да, детското скоро няма да си отиде от мен.Даже покрай детето по-инфантилна ставам,ама и с деца работя,така,че по-добре да си говорим на един език. Wink
Виж целия пост
# 54
Когато разбрах, че според средностатистическата продължителност на живота при жените (за България - около 73) съм го преполовила.
Виж целия пост
# 55
Не знам точно кога е станало, но явно е било отдавна. Не правя драма от това, на мястото на детската наивност и чувство за безгрижие, се настаниха отговорността и предпазливостта. Кофти за мен, но пък добре за тези около мен.  Wink
Виж целия пост
# 56
Детето в мен няма да си отиде никога!  Mr. Green
Виж целия пост
# 57
И при мен удара беше челен. Преди 4 години.
Виж целия пост
# 58
Постепенно го осъзнах... Още го осъзнавам. Просто вече не се радвам на неща като цветя и дъждове... Много по-сериозна съм. По-скучна и ежедневна. Cry
Виж целия пост
# 59
Детето в мен няма да си отиде никога!  Mr. Green

и при мен  Mr. Green

по скоро бих казала чи си отиде тинейджърката  т.е. "сладките" безумия около тоя период  Sunglasses
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия